https://ivo.bg/
Атентатковина
07.05.2023 от Иво Инджев
Имаме юбилей: една седмица без Гешев откакто край кортежа му избухна новината, че някой иска да го взривява. След което той изчезна най-буквално-невредим, но в нелегалност.
Да си лично на върха на хранителната верига при раздаването на порциите като господар на държавното обвинение и да се изпариш от публичността тъкмо в момента, когато наистина от теб се очаква да заемеш позиция, да говориш по същество със съответните обвинения, а не само да обвиняваш партии, е самопризнание, че се боиш от истината, съзнавайки, че всяка (твоя) лъжа може да се окаже фатална във войната (ти) за оцеляване.
Всички говорят за Гешев, тънат в догадки. Само той мълчи. Взривът не трябваше ли да взриви възмущението му?
Тъкмо, когато от него се очакват отговори в България, той ни поздравява с марша “Шуми Марица” и със снимка отвъд океана. Държи се като владетел, който общува с поданиците си с гатанки. Да се чудим и да разгадаваме какво иска да ни каже и да стигнем сами до извода, че много шумим, ама това си е оперета като “Графиня Марица”.
Вместо него през седмицата проговори вътрешният министър Демерджиев. Изрично подчерта, че го прави поради мълчанието на разследващите по ключови въпроси от рода на това бил ли е Гешев със семейството си в автомобила. Не последва опровержение на изнесените от него данни, които навеждат на мисълта, че взривът край кортежа не е могъл да застраши живота на главния прокурор. Само говорителката на Главния Сийка Милева ядно се заяде с Демерджиев, че изнася факти, които тя явно не може да отрече.
Намаля в същото време и почти секна интересът на медиите към невиждания акт срещу държавността, към нечувания атентат срещу висш представител на държавата, срещу самото олицетворение на пазителя на законността, срещу Човека Гешев (и неговото семейство, както по инерция продължаваха да лъжат нажалени коментатори по инерция още няколко дни). В днешния юбилеен неделен ден, седмица след онова избухване на нещо под пътя и край кортежа на Гешев, медийният интерес се върна в обичайното си русло-към темата за спасяването на Генерала от пожара на управлнеската му абстиненция, когото злодеите ( обобщавани като десни в леви и десни сайтове) отказват да заобичат.
Мобилизиран е за целта и левият Станишев. Зове от БеНеТе за дясно управление, а виновните за това, че не то се получава, по негово мнение ( също) са ДБ и ПП. Иска от тях малко да заровят личното си его.
Колко да е малко? До кръста или до шията, както го заровиха от Реформаторския блок и още не могат да се изчистят от калта, полепнала по тях в в Борисовото? За разлика от барон Мутрахаузен много се заструдняват да се извадят сами от това тресавище.
Песента “Я идете пиленца при батко” се лее от екрана, от сайтове и от онази подписка на видни общественици, много от които са наистина със завидни лични заслуги за демокрацията, но с погрешната (според мен) преценка как се сглобява колектив с един жив рецидив.
Демокрацията няма как да получи получи тласък от опрощаването на греховете на най-дълго управлявалия властник в периода на трайно закрепване на България на европейското дъно. Истината е, че от рецидивист можеш да очакваш само рецидив, нищо че той кътка “пиленцата” уж на обща хранилка, а всъщност ги кани в тенджерата си.
Такива ми ти работи в нашата атентатковина!
Атентатковина
07.05.2023 от Иво Инджев
Имаме юбилей: една седмица без Гешев откакто край кортежа му избухна новината, че някой иска да го взривява. След което той изчезна най-буквално-невредим, но в нелегалност.
Да си лично на върха на хранителната верига при раздаването на порциите като господар на държавното обвинение и да се изпариш от публичността тъкмо в момента, когато наистина от теб се очаква да заемеш позиция, да говориш по същество със съответните обвинения, а не само да обвиняваш партии, е самопризнание, че се боиш от истината, съзнавайки, че всяка (твоя) лъжа може да се окаже фатална във войната (ти) за оцеляване.
Всички говорят за Гешев, тънат в догадки. Само той мълчи. Взривът не трябваше ли да взриви възмущението му?
Тъкмо, когато от него се очакват отговори в България, той ни поздравява с марша “Шуми Марица” и със снимка отвъд океана. Държи се като владетел, който общува с поданиците си с гатанки. Да се чудим и да разгадаваме какво иска да ни каже и да стигнем сами до извода, че много шумим, ама това си е оперета като “Графиня Марица”.
Вместо него през седмицата проговори вътрешният министър Демерджиев. Изрично подчерта, че го прави поради мълчанието на разследващите по ключови въпроси от рода на това бил ли е Гешев със семейството си в автомобила. Не последва опровержение на изнесените от него данни, които навеждат на мисълта, че взривът край кортежа не е могъл да застраши живота на главния прокурор. Само говорителката на Главния Сийка Милева ядно се заяде с Демерджиев, че изнася факти, които тя явно не може да отрече.
Намаля в същото време и почти секна интересът на медиите към невиждания акт срещу държавността, към нечувания атентат срещу висш представител на държавата, срещу самото олицетворение на пазителя на законността, срещу Човека Гешев (и неговото семейство, както по инерция продължаваха да лъжат нажалени коментатори по инерция още няколко дни). В днешния юбилеен неделен ден, седмица след онова избухване на нещо под пътя и край кортежа на Гешев, медийният интерес се върна в обичайното си русло-към темата за спасяването на Генерала от пожара на управлнеската му абстиненция, когото злодеите ( обобщавани като десни в леви и десни сайтове) отказват да заобичат.
Мобилизиран е за целта и левият Станишев. Зове от БеНеТе за дясно управление, а виновните за това, че не то се получава, по негово мнение ( също) са ДБ и ПП. Иска от тях малко да заровят личното си его.
Колко да е малко? До кръста или до шията, както го заровиха от Реформаторския блок и още не могат да се изчистят от калта, полепнала по тях в в Борисовото? За разлика от барон Мутрахаузен много се заструдняват да се извадят сами от това тресавище.
Песента “Я идете пиленца при батко” се лее от екрана, от сайтове и от онази подписка на видни общественици, много от които са наистина със завидни лични заслуги за демокрацията, но с погрешната (според мен) преценка как се сглобява колектив с един жив рецидив.
Демокрацията няма как да получи получи тласък от опрощаването на греховете на най-дълго управлявалия властник в периода на трайно закрепване на България на европейското дъно. Истината е, че от рецидивист можеш да очакваш само рецидив, нищо че той кътка “пиленцата” уж на обща хранилка, а всъщност ги кани в тенджерата си.
Такива ми ти работи в нашата атентатковина!
Коментар