Първоначално изпратено от barbaron
Разгледай мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Политика в България
Collapse
X
-
Или пък като онази министърка на туризма с белите ботушки и костенурките. Наложи се да викат бившия министър и изтъкнат еколог Сандов да обяснява по умнокрасивите телевизии, че костенурките все пак може и да оцелеят след правителствената намеса. Какъв игнорант трябва да си, за да хвърлиш сухоземно животно в морето! Какъв трябва да си, за да не различиш сухоземно от водно животно, да не знаеш, че в Черно море морски костенурки няма! И после се мислят за по-умни и по-образовани от целия останал свят! Жълтопаветен умнокрасивитет.
Но не невежеството на ПП-министърката е най-дразнещо в случая. Най-дразнеща е страстната отдаденост да се снимаш на фона на бедствия, неумело симулирайки заинтересованост и съчувствие. В това отношение Кирчо, Васко (ДС) Терзиев и Изтерзаният Молец, дето отишли на мач, вместо в бедстващите райони, са постъпили по-добре, по-честно. Иначе какво – да се снимат как хвърлят кози и кокошки в морето ли?
https://sulla.bg/2023/09/08/7577.html
- 4 Харесвания
Коментар
-
демоНкрадски ФАШИЗЪМ в действие.
На 13 септември Върховният административен съд ще заседава по делото срещу Милена Славова, съдена от "София прайд" за дискриминация.
Причината е нелепа - рокаджийката публикува пост срещу гей парада в социалната мрежа Facebook преди две години.
"Сигурна съм, че НЕ ПОДКРЕПЯМ ГЕЙ ПАРАДИТЕ! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. (повода е един пернат забучил си БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ в работния ауспух). И не се извинявам за думите си". Това е постът, за който я съдят.
Стигнахме до момента, в който изказано мнение, макар и непремерено, те води до съдебната скамейка.
Нямам доверие в НИЩО и НИКОЙ
- 3 Харесвания
Коментар
-
Ognyan Minchev
9 септември - денят на вещерското хоро,
унищожило за дълги десетилетия свободна България
https://fakti.bg/mnenia/814132-ognan-minchev-9-septemvri-denat-na-veshterskoto-horo-unishtojilo-za-dalgi-desetiletia-svobodna-balgaria
"Седя си кротко и мирно, слушам радио (не за кеф - работата ми е такава). Слушам - днес било 9 септември. Е, не е ли време за размисъл, за тъга, за революционен патос, за плач по "свободата"... Сетихте се - нали? Водещият поканил още един борец за свобода и ... (извинете), размишляват. Оказва се, че сега на власт е режим, който ни води към "фашизъм", по-точно - вече сме "масчизъм" - мафиотски фашизъм. Този режим на власт забранил на единия да вилнее по медиите и той сега е в изгнание в YouTube... Вторият още е на предната линия на борбата за мир и социализъм - ако пуснете радио по обед, в който и да е ден, няма как да пропуснете поредния героизъм във величавата му битка. Всеки ден по обед, за 2-3 часа в национален ефир революционерът се бори с "масчизма" и "евроатлантизма" - ако не лично, то чрез клана, който скапаната "масчистка" държава - собственик му позволява да поддържа в публичната медия...
Извинете, няма да споменавам имена (Волгин, Радев, Бойко, Делян и т.п.). Не за друго, а защото не бива да се дискутира със слуги. Ако сайбиите им се появят публично - тогава дебатът е възможен. Те обаче не се появяват - пускат прислугата си... Може да е квалифицирана, може да е ефективна или не, но е прислуга. За какво плачеха 25 минути тези двама борци за свобода днес по обед с нашите пари по нашето радио? Е, за "свободата" разбира се. За терора на настоящата "масчистка" власт, която безмилостно мачка любителите на 9 септември, на др. Путин, на "плурализма", при който борецът - водещ свободно може да изправя пред микрофона един след друг всичките си себеподобни - борци срещу "фашизма" и "евроатлантизма"... Гостът се оплакваше, че "масчистите" не го канят по медиите - изпратен е на каторга в YouTube...
Ако не беше смешно, щеше да е тъжно. Тъжно не за двамата тарикати пред микрофона. Тъжно за самите нас, че като общество сме позволили на арогантни циркаджии да се подиграват с нас - харчейки нашите пари. Аз съм ходил много по медиите на времето, от години насам ходя много рядко - доста по-рядко от заточеника в YouTube. И да ви кажа, не е страшно, не е тъжно, не е "заточение" да не си всеки ден в медиите. Не е липса на свобода да нямаш възможност всеки ден да се подиграваш с гражданите на България, да ги убеждаваш, че черното е бяло. Плачат за "свободата", "рожбите ехиднини", фарисеите нажалени...! Не плачеха години, десетилетия наред, в които безхаберната българска държава позволи на имперските им господари да завладеят българското публично пространство, да водят брутална война за светогледа на българите. Същите тези българи, които колониалната метрополия ограбваше и ограбва - през енергиен монопол, през системна корупция на продажния властови връх, през култивиране на същата тази мафия, сега, видите ли, станала "фашистка"...
Не плачеха когато Бойко и Делян сложиха ръка на медиите и им позволиха да въртят едни парички в борба с "евроатлантизма" и с европейските правила за държавно и обществено устройство. Не плачеха когато насочваха протеста на хората през 2020 г. в полза на онзи с юмрука, на главатаря на шоуто и на редица други техни съратници - славни борци за свобода и плурализъм. В полза на тези, които бяха платени за да разтурят българската държава и да я превърнат в путинистка сатрапия начело с човека на Решетников. Плачат сега, когато в българското общество се мобилизират хората, които искат да покажат на съгражданите си, че имперската пропаганда е отровна и убийствена. Просто защото Европа - с всичките си кусури - успя за 15 години да създаде една България, която макар брутално ограбвана от кремълския колониализъм все пак живее по-добре отколкото когато и да е в своята история. Защото подиграваният "евроатлантизъм" е членство на страната ни в една общност за защита, която не позволява на източната империя да сложи изцяло ръка върху настоящето и бъдещето на България.
Тяхната радио жалба за "липса на свобода" всъщност е жалба за края на един унизителен за България монопол - монопол на рашистката пропаганда върху българското общество. Нека плачат - прави са, на монопола беше сложен край. Въпреки, че все още държат радиото, държат телевизията, държат огромен брой медийни нужници, от които заливат хората с помия. Нека се подиграват колкото обичат с Европа и атлантизма. Срещу себе си все повече ще имат опоненти, които нямат кумири, защото са свободни хора. Те могат да приемат едно решение на Брюксел и да отхвърлят друго. Те могат да подкрепят едно правителство, могат и да го атакуват. Могат да приемат определени положителни резултати от поведението на една партия или нейн активист, могат и да ги отхвърлят поради други техни прояви. Тази свобода на нашите радио-герои им е чужда - защото и те, подобно на господарите си са поддръжници на свободата само когато загубят монопола си, когато загубят властта си. А тяхната власт познава само монопола. Затова и "радиопредаванията" им са изцяло от рубриката "говори Москва". Не само защото им плащат да поддържат тази рубрика. А защото нямат - никога не са имали култура и поведение на хора, участници в пълноправен дебат с другомислещи. Затова празнуват и 9 септември - денят на вещерското хоро, унищожило за дълги десетилетия свободна България."Last edited by barbaron; 11.09.2023, 17:47.
- 4 Харесвания
Коментар
-
„Народният съд”: Обезглавяването на държавния, политическия и военен елит
Т. нар. Народен съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. Функционира в периода декември 1944 г. – април 1945 г., като в резултат на дейността му е обезглавен държавният, политическият и военен елит на страната*.
На 17 септември 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България”.
На 30 септември 1944 г. Министерски съвет гласува единодушно Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.
Наредбата-закон е приета с подкрепата на земеделци, социалдемократи, звенари и дори политически необвързани интелектуалци, като част от Отечествения фронт. Впоследствие голяма част от тях попадат под ударите на приетите закони.
На 6 октомври 1944 г. Наредбата е обнародвана и влиза в сила. Тя е представена от министър-председателя Кимон Георгиев като опит да се сложи край на кървавия терор, започнал непосредствено след 9 септември 1944 г., но на практика узаконява физическите чистки и се превръща в удобно средство за разправата с политическите противници.
Наредбата е приета и действа в условията на продължаваща окупация на България от част от войски на Трети украински фронт на Съветския съюз и срещу прилагането ѝ няма никаква съпротива. Всяко действие по организирането и реализирането на процесите е съгласувано със съветските представители в Съюзна контролна комисия.
Организиран от ОФ-властта митинг в подкрепа на провеждането на „народен съд” след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и окупирането на Царство България под съветска окупация
При подготовката на процесите близо 30 000 са арестуваните, като над 10 000 от тях са подсъдими. Срещу семействата на изправените пред „народния” съд също са предприети мерки – изселени са над 11 000 души в различни краища на страна.
За протичането на съдебните процеси са създадени 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени състава. Първи върховен състав съди на бившите министри, регенти и царски съветници, а Втори върховен състав – народните представители от 25-то Народно събрание (1940-1944).
Георги Димитров от Москва: Никой не трябва да бъде оправдан!
Директивите на Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. в специални телеграми от Москва за това как трябва да действат „народните съдилища”, са показателни за реваншизма и жестокостта, изпълнили съветският гражданин, който тогава съветската столица спуска нарежданията на Българската работническа партия (комунисти).
„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“, са заповедите на Георги Димитров. Висшите ръководители на компартията в София, с които той води постоянна връзка по този въпрос, са Трайчо Костов и Вълко Червенков.
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт, а останалите, включително председателите на съдебните съставите – от министъра на правосъдието Минчо Нейчев, тоест от политически орган или от изпълнителната власт, като няма изискване за образователен ценз, включително и юридически. Обвинителите и главният обвинител са назначени от правителството.
Обвинителният акт срещу главните подсъдими е изготвен на 5 декември 1944 г. Разпитът и следствието срещу римата регенти принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, както и срещу няколко генерали от висшето ръководство на армията, е проведено от НКВД в Москва. Те са върнати в София малко преди началото на съдебния процес.
По-голямата част от главните съдебни процеси се провеждат в сградата на Съдебната палата в София, а Вторият върховен състав заседава в аулата на Софийския университет. Докато траят съдебните заседания подсъдимите народни представители се докарват под засилена охрана от Централния затвор. Властта взима мерки в университета да не се допускат външни лица, включително и близките на подсъдимите. В същото време са организирани групи от ремсисти, пред входа скандират „Смърт на народните врагове”.
На 1 февруари 1945 г. се произнасят Първи и Втори върховни съдебни състава. На смърт са осъдени, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртни са изпълнени веднага.
„Народеният съд” издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души, а 305 получават доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
В мемоарите си, издадени през 1964 г., Царица Йоанна Българска, която е принудена да напусне страната през 1946 г. със семейството си и да живее в изгнание, описва последните мигове на осъдените на смърт политици, държавници и висши военни на 1 февруари 1945 г. така:
„На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията...
...Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. „Алабинска”. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепа с приклад.
Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.
...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. ...
...Изглежда, че на всеки убит [проф. Александър] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит…
...Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi [глас народен, бел. ред.] кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур.
Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Но никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях, и дали са още там, не се узна повече нищо.”
Присъдите на „народния съд” са посочени като едно от престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от 38-то Народно събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.
Датата 1 февруари, на която през 1945 г. се извършва най-масовото изпълнение на смъртни присъди в българската история, е обявена Ден на почит към жертвите на комунистическия режим през 2011 г. Това стана с решение на правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов по предложение президентите Желю Желев (1990-1996) и Петър Стоянов (1997-2002). Идеята за това им е представена от политическия емигрант и филантроп Димитър Паница
- 2 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от sinbad Разгледай мнениеЯнко Гочевъ · 4 ч. ·
А комунисти са тия, дето не им се работи,
....
Откъс от автобиографичната книга на Никола Шайков „Пътят“.
Никола Шайков от село Делчево е един от близките съратници на водача на ВМРО Иван Ми*хайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процеса срещу него и случващото се в пиринска македония след окупацията на България на 9 септември 1944 г.
Обаче кофтито е, че публично пропагандираш подобни престъпници. Не знам защо смяташ, че масови убийци не заслужават "комунистическите куршуми"?
Очевидно не си стъпвал вв Димитровград. Да видиш комунистите, дето не работят какво са построили. Но иначе вярвам, че на село не знаели какво е фашист или комунист. При 70% неграмотни не е чудно. Обаче и доста хора са знаели:
Коментар
-
Янко Гочевъ · 4 ч. ·
– Ти фашист ли си, бай Димитре?
Изправяйки се и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:
– Да. Щом всички тук, които съдите са фашисти, значи и аз съм такъв. Гордея се, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички те са добри и честни хора!
В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди. Неговият съселянин Иван Гулев, в качеството си на съдия го запита:
– Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?
– До момента на моето арестуване аз не я знаех тая дума и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт, никой на никого не викаше фашист.
Но когато дойде на власт вашата партия, разбрах, че аз и много други хора сме фашисти. Така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а след както не съм комунист – значи съм фашист.
Според вашите разбирания, фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно.
А комунисти са тия, дето не им се работи, които крадат и пребиват имотните, за да им вземат имота. Те нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат „Смърт на фашистите!“
С тези думи бай Димитър си подписа присъдата. Неговото прочувствено слово предизвика такава ярост в състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияният прокурор Стайков изрева:
– Смърт за това Михайловистко куче!
При такава „делова“ обстановка се провеждаха заседанията на „народния“ съд в Неврокоп…
Откъс от автобиографичната книга на Никола Шайков „Пътят“.
Никола Шайков от село Делчево е един от близките съратници на водача на ВМРО Иван Ми*хайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процеса срещу него и случващото се в пиринска македония след окупацията на България на 9 септември 1944 г.
- 2 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от bota156 Разгледай мнениеКражбите УБИВАТ за пореден път.
Опустошителното наводнение по Южното Черноморие взе три жертви в Царево на мост над река Черна, малък поток, който се спуска от Странджа до морето през града. Но освен стихията, принос за усилване на бедствието има и човешката дейност, както се вижда и на сателитни снимки. Дерета, които се оттичат към р. Черна са засипани и превърнати в складове и незаконни сметища, зад които стоят икономически интереси на местни политици. Тяхна фирма е подкопала последния мост на устието на реката, който от вчера е срутен. Неотдавнашен ВИК-ремонт около другия мост, където загинаха жертвите, е увеличил риска от бедствие. А самата река Черна изчезва от кадастъра точно преди морето и става на парцел за застрояване собственост на… член на групата за убийства “Килърите”.
Повече в бърд.
Погледнете и карта на поголовната сеч из странджа в делници по евроком
Коментар
-
Кражбите УБИВАТ за пореден път.
Опустошителното наводнение по Южното Черноморие взе три жертви в Царево на мост над река Черна, малък поток, който се спуска от Странджа до морето през града. Но освен стихията, принос за усилване на бедствието има и човешката дейност, както се вижда и на сателитни снимки. Дерета, които се оттичат към р. Черна са засипани и превърнати в складове и незаконни сметища, зад които стоят икономически интереси на местни политици. Тяхна фирма е подкопала последния мост на устието на реката, който от вчера е срутен. Неотдавнашен ВИК-ремонт около другия мост, където загинаха жертвите, е увеличил риска от бедствие. А самата река Черна изчезва от кадастъра точно преди морето и става на парцел за застрояване собственост на… член на групата за убийства “Килърите”.
Повече в бърд.
Погледнете и карта на поголовната сеч из странджа в делници по еврокомНямам доверие в НИЩО и НИКОЙ
Коментар
-
Еврото е стабилна валута, която води до по-ниски лихви, отколкото лева. Ако имахме евро в момента, инфлацията щеше да е по-ниска, както и лихвите. Много е важно да престанем да живеем с илюзии
Те това е "елитът", погубен след 9 септември. Точно този "елит" кара хората да се надяват на нов 9-ти.
Специално Денков е глупав (в смисъл на посредствен интелект), но не е малоумен. Представете си до какво ниво е готов да падне, какви глупасти публично да заяви, за да изпълни заповедта на господарите си да дозатрие България.
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от terziеv Разгледай мнение
Тука българите стискаме палци руснаците пак да дойдат и да избият "елита". Богдан Филовци има достатъчно и днес. Нямаш идея колко гняв има в поробения ни народ и каква вълна от отмъщения ще започне, ако някой отвън събори атлантическата власт. Неслучайно всички ходят с по 10 гавази от НСО. Преди 9.9.1944-та Цариградско шосе носи името бул. Хитлер. Сега имаме паметник на Рейгън. Елит ли бе да го опишеш.. А ти ако не работиш на някой паркинг за 800 лева не си пожелавай такива неща, защото нито акции, нито имоти, нито нещо ще ти остане- ще го разпределят на "народа" . Както казва Тачър" проблемите на комунизма започват, когато свършат чуждите пари"
- 4 Харесвания
Коментар
-
Сега гледам още един "елит", дето ще има рев, ако ни напусне без време по насилствен път. Основи на ислямския мироглед
https://www.youtube.com/watch?v=U7xBPAwxzlY
от преподобния ходжа Мустафа Емин; съветник на още по-елитен атлантик хаджи (хаджия, щото се е поклонил на Зеленски) Тошко Тагарев, строителен предприемач (естествено) и свидна жертва на Бялата мафия. Нищо чудно като помак да е бил репресиран жестоко от комунистически режим.
УБИВАТ ЕЛИТА!
- 1 like
Коментар
-
"Ромската фондация за Европа", която ще бъде независима от "Отворено общество", ще започне дейността си от януари със седалище в Брюксел, посочиха от "Отворено общество". Желко Йованович, директор на отдела за ромски инициативи на "Отворено общество", ще оглави новата фондация.
- 1 like
Коментар
Коментар