Политика в България

[barbaron]

Деветосептемврийският преврат е насилствено завземане на централната и местната власт в Царство България, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година.

Превратът е осъществен три дена след обявяването на Съветско-българската война и при положение на частична окупация на територията на страната от Червената армия.^[1] Той е организиран набързо и е проведен от малка група младши офицери (общо в акцията участват около 450 души, в голямото си мнозинство войници, действащи по заповед) и включва завземането на няколко сгради в много ограничен периметър в самия център на София.^[2]

В резултат на преврата е свалено създаденото дни по-рано правителство на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев. ОФ завзема властта в България с помощта на поддържащи го формирования на Българската армия, както и с подкрепа на партизаните от прокомунистическата Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Страната сключва примирие със Съюзниците и променя геополитическата си ориентация, като започва участие на тяхна страна във Втората световна война. След това важно събитие България попада в съветската сфера на влияние и настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94...80%D0%B0%D1%82

[barbaron]

"
Колко болни бяха съветските пациенти по време на дългата агония на СССР?

Във връзка с бившия ни “национален празник” 9 септември, наложен от съветските окупатори, заменен днес с угодната на московията дата 3 март от петата колона на разпадналата се пета колона на империята на злото, сдружение “Освобождение” организира в София шествие от 18.30 ч. на 9 септември. Сборен пункт пред МОЧА.

Заявените му цели са следните:

• напомня за преврата и жертвите от комунистическия режим;
• за липсата на справедливост за извършените престъпления;
• настоява за демонтаж на всички съветски паметници.

Поканен съм да присъствам и като един от говорителите на събитието, но поради вероятност да отсъствам от София ще дам тук скромен принос в припомнянето на някои факти .

Комунизмът (беш)е пословичен с манията си да превръща в “държавна тайна” дори известни на всички истини. Днешното поколение дори не може да си представи до какви извращения достигаше режимът в това отношение. НРБ следваше тази тактика, имитирайки съветските окупатори.

Ето няколко примера какво криеше от собствения си народ съветската върхушка като статистика за здравето на хората в страната на победилия (собствения си народ) комунизъм.

• От 1964 г. очакваната продължителност на живота в СССР спира да расте при жените, а при мъжете започва да спада. В селските райони на европейската част на Русия тя се сгромолясва до показателите на най-бедните държави в света, т.е. до средната граница от 58 години за мъжете.
• От 80-те години на миналия век антропометричните показатели на децата в СССР-ръст, телесна маса, гръдна обиколка-започват да се снижават във всички републики на империята.
• Броят на самоубийствата се е увеличил между 1956 и 1980 г. почти 2,5 пъти. Били са 71 353, което е 27 случая на 100 000 души, изключително висок показател по всякакви световни стандарти.
• Броят на пациентите с диагноза “алкохолизъм” скача от 98 случая на 100 000 души през 1973 г. до 204 случая през 1985 г. , което води до печално известната със своя провал политика на борбата срещу алкохолизма по онова време.

Малоумието по въпроса за алкохола в днешната московия също си го бива. Достига до откриването на обратната “истина”, според която водката носи младост и дълголетие.

• Болните с психически разстройства за същия период се е увеличил 1,5 пъти, достигайки 9 800 000 души.
• Постоянно е нараствало изоставането на СССР от развитите западни държави по отношение на детската смъртност. През 60-те години този показател е бил с 30-40 на сто по-висок от данните за западните страни, а през 80-те се изстрелва до 150 % над западните стандарти.
• Нараствала е заболеваемостта от хепатит. През 1955 г. тя се измервала с 13 случая на 10 000 души, а през 1975-та се е увеличила на 102 случая, т.е. три пъти.
• Броят на първото диагностициране на онкоболните със злокачествени образувания се е увеличил двойно: от 10,6 на 10 000 души през 1968 г. на 23,7 през 1988 г. Общият брой на онкоболните е нараснал за този период от 28,2 до 102,5 на 10 000 души (възможно е огромният скок да се дължи и на подобрение в диагностика, но дори и да е така, тя не е предизвикала желание у от властите да се похвалят).
• Увеличавали са се заболяванията от остри чревни заболявания, червен вятър, туберколоза, грип, инфекции на горните дихателни пътища, сифилис и гонорея.

Всичко това се криеше като конкретика от населението на “великата страна”, която от 9 септември 1944 окупира България и се превръща в обекта на безмозъчно подражание и обожание от наложения от окупаторите режим в България. Но и без да знае точните параметри, “населението” се шегуваше горчиво, че “съветският пациент е най-здравия в света”.

Българският еквивалент на тази зловеща шегичка беше “като знам какъв съм инженер, не смея да отида на лекар”. Справедливо или не съвсем, тази оценка отразяваше скептицизма на хората в условията на съветската окупация относно качеството на образованието и живота у нас в годините, когато трябваше да се празнува като национален празник превратът на шепа национални предатели, подсигурен на 9 септември 1944 г. от танковете и близо половин милионна окупационна червена армия в България.

После…После пациентът СССР се спомина от собствените си многобройни заболявания, но у нас се намират все още много “болельщики”, вярващи до болка във величието на болната комунистическа държава, наследена днес от нейния фашизоиден еквивалент.

[barbaron]

"
Частично демонтираният МОЧА е метафора
за частично победилия евроатлантизъм у нас

Днес е 9 септември, все така “национален празник” за нашистите, които развяха по балконите трибагреника.
Партията им агонизира както НРБ през ноември 1989 г., когато Петър Младенов, водачът на наредения от москва преврат срещу другаря му Живков, отчете като катастрофа на Ноемврийския пленум резултатът от 45 годишното управление на съветския режим в страната.

Беше Ноемврийския пленум на катастрофата, обратното на триумфалния им Априлски пленум на победилия комунизъм от 1956 г. Но те и днес си искат празника, въпреки катастрофата, убедени, че комунизмът не е победен, а само е отстъпил, за да бъде построен наново “и този път- нема лабаво”.

Символ на победата на комунизма в световен мащаб стана щурмуването на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. У нас нещо подобно се случи 35 години по-късно с частичното демонтиране на Монумента на окупационната червена армия МОЧА.

Като “кръстник” на истинското название на главната съветска светиня в България не мога да не отбележа, че частично демонтираният МОЧА днес е метафора на частично победилия евроатлантизъм. В частност частично “прогледналите” евроатлантици, които най-после се престрашиха да се присъединят към искането за демонтажа, веднага дадоха заден ход при първата контраофанзива.

Напъдиха набързо от поста Областния управител Вяра Тодева заради “дързостта” й да нареди демонтирането на основната част от монумента. Изплашиха се от “Движението 3 март”, с което им се заканиха силите на реванша, застанали зад путлеролюбивия ни преzидент Радэв.

Сега МОЧА стърчи частично обезглавен като символ на разкраченото положение на България между евроатлантизма и евразийството. За толкова ни стигнаха силите.

Работа на парче, както обикновено сме свикнали тук. И снимките, свързани с демонтажа, са такива- на парче. Показват предимно парчетата от демонтираното каре на “съветско-българската дружба”, съставено от един агресивен червеноармеец, двама покор(е)ни българи и бебето им, тяхното (нашето) бъдеще. Подчиняването чрез изнасилване на българите от окупаторите се наричаше дружба.
"

[neon7]

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция

Населението

Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България сега трябваше да е… над 10 милиона.

Някои хора ще кажат – „Именно, нали България е била 9 милиона през 1990-та, но демокрацията ни отне много!“.

Ако се върнем до 1990-та година, обаче, виждаме следното:

След 45 години в затворена клетка, България бленува за 9-милионния си гражданин, докато Гърция, със свободно мигриращо население, вече разполага с 10,2 милиона. Това показва недвусмислено – още през тези 45 години капиталистическа Гърция „дръпва“ демографски на Народна република България. Всъщност, това не е изненада за никой статистик – намаляването на естествения прираст е постоянно явление у нас след края на 40-те години на XX век и съвпада с колективизацията/отнемането на земеделските стопанства и предприятия в страната. За този процес се разказва още в есето на Георги Марков от 1972-ра година „Ще изчезне ли българският народ?“, а през 80-те години вече се вижда съвсем отчетливо.
Инфраструктурата

Нека бъдем честни – към 1944-та година никоя европейска държава от нашия калибър не може да се похвали с магистрални пътища в сегашния смисъл на понятието. Лесно, обаче, можем да направим сравнение с построените през управлението на Тодор Живков 273 км магистрали и построените за същото време в Белгия и Австрия съответно 1566 и около 1100 км магистрали. За Франция, пък, статистиката е следната: 70.4 км построени към 1956-та година и 6824 км към 1990-та. – Факт е, че капиталистическите държави строят в пъти повече:

Карта на магистралите в Европа от 2012-та година – все още ясно личи изоставането на бившия източен блок
Като заключение, цялата магистрална мрежа на България щеше вече да е изградена и Северна и Южна България да са добре свързани. Също толкова развито щеше да е положението и с влаковете. – Нека пак напомня, че България по всяка вероятност щеше да е влязла в ЕС през 1981-ва година, заедно с Гърция. А, да – Гърция! Гърция в момента разполага с 2500 км завършена магистрална мрежа, именно благодарение на ранното си влизане в ЕС. Войската

За боеспособността на армията на Царство България няма нужда да се говори – военните ѝ успехи говорят сами. Знаем, че е имало множество казарми, школи за офицери и собствено производство на боеприпаси. Знаем, че по време на война е била способна да мобилизира от половин до 1 милион души. Нека поговорим какво щеше да се случи с нея ако не беше дошъл комунизмът. Към 1944-та година, Царство България си служи с военна техника закупена от чужбина, в достатъчни количества. Например, изтребители Месершмит и танкове Шкода. Спокойно можем да прогнозираме, че България в последствие щеше да влезе в НАТО и, точно като Гърция, да купува оръжие от всякакви източници – например немски танкове “Тигър”, американски изтребители F-16, френски изтребители “Мираж”, а защо не и български учебни самолети… Армията ни към 2019-та година щеше да е съвсем аналогична на гръцката, която разполага с близо 200 изтребителя, 1913 танка, 4209 бронирани машини и 4840 артилерийски единици. Всичко благодарение на силната икономика.

повече - https://conservative.bg/kakva-shtesh...bez-komunizma/

[neon7]

Циганина Яшар ( Тодор Живков ) циганизира демографски България. Както чрез преселването на стотици хиляди румънски, югославски и гръцки цигани, както чрез свръхразмножаването на своите цигани, както и чрез изселването на турците, така и чрез рязко намаляване раждаемоста на българите. Ето за това последното ЕДИНСТВЕН говори Георги Марков, по радио "Deutsche Welle" ( Немска Вълна) на 26 Януари 1972 г., и заради това той ЕДИНСТВЕН е убит :

ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ ЛИ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ? ( Георги Марков )

Може би за мнозина този въпрос звучи фантастично. Изчезването на един народ не е често явление, още повече - народ с 13-вековна история и прекрасен собствен език. Но ония, които познават действителното положение у нас днес, неоспоримите факти и изводите, които те налагат, не могат да не бъдат разтревожени от едно трагично явление. Още преди години то възбуди вълнения сред официалните партийни и правителствени среди, в печата и по радиото се заговори с не много висок глас, че раждаемостта на българите е на едно от последните места в света, че българската част от населението е с отрицателен прираст, т. е. започва да намалява. Апелираше се за спешни мерки. Но тъй като негативните явления никак не са по вкуса на съвременните български ръководители, не се направи задълбочено обсъждане и анализ на статистическите данни. Въпросът набързо беше претупан по държавна и партийна линия и крайният му резултат се изрази с покачването на ергенския данък от 5 на 10 на сто. Както и с масовото преименуване на цигани с български имена. И този път, както в много други случаи, властта стана жертва на еснафската си скрупольозност - да се скрие болестта на момата, та дори и тя да умре. За първи път в своята история, в години на мир, а според властта - и години на небивало щастие, българският народ започна да намалява. Отбелязаният прираст на населението, което все пак достигна над осем милиона, е изключително за сметка на ЦИГАНСКОТО и донякъде на турското малцинство в страната. Лично на мен един от секретарите на ЦК на БКП ми е казвал: "След 20 години ние ще бъдем турско-циганска държава." Какво стана с нашия народ ? Кое унищожи желанието му да живее, да създава поколение ? Кое унищожи силата на земната му кръв ? Къде изчезнаха многолюдните селски семейства, родове и цялата бликаща жизненост на една млада нация ? Нали всеки знае, че децата са бъдещето ? Не е ли отказът от деца отказ от бъдеще ? Реакциите на българските власти показват, че те са неприятно изненадани и като че ли не могат да си обяснят явлението. Печатът, който напълно изразява официалното становище, се опита многократно да обвини младите семейства, че те жертвали децата си за сметка на по-удобен, комфортен живот. Един български социолог обясни, че първото дете в едно семейство бива забавяно или отхвърляно в името на апартамента, второто дете - в името на автомобила и т. н. Друго обяснение, пак плод на характерната еснафска полуискреност, беше, че нежеланието да се раждат деца било свързано с "порасналата свобода на жената", която предпочитала да бъде инженер, лекар или нещо друго, но не и да посвети живота си на деца. Беше намекнато също, че донякъде и материалните несгоди възпрепятствали раждаемостта. Пак в печата се появиха и някои от обясненията на другата страна - семействата. Под формата на строго ограничени анкети и осакатени разговори журналисти се опитаха, доколкото това им беше разрешено, да
вникнат по-дълбоко в нежеланието да се раждат деца. Мнозинството от младите двойки се оправдаваха с това, че поради материални причини, а също и поради съвременното устройство на живота в страната, както мъжът, така и жената трябва да работят и няма кой да гледа децата. Приведоха се факти, че хора, които нямат стари родители, за да им гледат децата, трябва да разчитат на детските домове. Но влизането на едно дете в детски дом сега, било по-трудно от влизането на кандидат-студент в университета. Естествено, печатът в България не отиде по-далеч в своите търсения, може би защото знаеше добре какво ще срещне. Защото не става въпрос за една или две причини, които биха могли да бъдат отстранени с правителствени решения, а за комплекс от болестни явления, някои от които вече непоправимо са разрушили жизнеспособността на народа. За всекиго е ясно, че не става въпрос за преходни явления, а за тежко заболяване на националния дух, чиито трагични последствия тепърва ще наблюдаваме. Нека погледнем не на материалната смяна на дете за автомобил, а на онова, което поражда тази смяна, като се позовем именно на това, че битието определя съзнанието. Първото, което откриваме е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден. И това не е трагикомична игра на шепа кафеджийски интелектуалци, а атмосфера, проникнала и в последното село. За да не бъда голословен, нека се позова на няколко факта: огромното нарастване на броя на разводите, по които България заема едно от първите места в света; значителното нарастване на броя на самоубийствата, характерно впрочем за повечето страни от съветския лагер; честите констатации на партията и комсомола, че младежта нямала идеали; големият брой стопански престъпления и кражби; разни форми на проституция. Нито един от изброените дотук факти не съществуваше като явление в страната преди 25 години. Искам да разкажа само един куриозен случай. Когато работех като инженер в едно предприятие, един от добрите ми работници изпадна в болестна апатия, нежелание да говори, да яде, да живее; направи няколко опита за самоубийство и го прибраха в лудницата. Отидох да го видя, беше в особено състояние. Опитах се да му кажа, че трябва да се помъчи да живее. Но той ме погледна полуусмихнат, тъжен и ми каза със странен глас: "Няма нареждане да се живее, другарю Марков ! Виж, ако имаше нареждане... можеше и да се живее !" Първият аспект на безсмислицата е безперспективността. Един наблюдателен западен журналист след посещението си в България отбеляза, че онова, което му е направило най-силно впечатление е, че всеки човек в тая страна "има определен таван", че обществото е ограничило развитието на всекиго с предопределен таван. Разбира се, за грамадното мнозинство от населението таванът е твърде нисък. По силата на изкуствено създаденото и настойчиво поддържано класово и социално безправие в страната, всяко дете - утрешен гражданин, има определен път. Всеизвестно е, че колкото и да е способно детето на обикновения гражданин (който не е имал щастието да изяде два шамара в полицията преди 9. IX . и следователно няма героично минало, нито полезно настояще), то не може да се състезава с детето на един партиен ръководител, което при цялата си тъпотия ще влезе в английската гимназия и ще попълни утре мястото на татко си в ръководството на държавата. Не е ли странно, че няма нито един случай, при който дете на партиен ръководител да е завършило техникум, да упражнява професия като стругар, металург, миньор, строител? Ако само погледнем състава на българските легации в чужбина, ще открием, че те са подслонили децата на повече от половината съвременна българска аристокрация. Вчера роденият Иванчо от Горубляне, който може да има заложбите на велик астроном, инженер, артист, никога няма да отиде подалече от местното ТКЗС, докато някой Володя (за определени кръгове това е също българско име), седнал в "Чайка"-та на баща си, ще заеме място в университета и след това - където си иска. Да не говорим, че в училище Володя винаги ще има по-добри бележки от Иванчо и при всички съревнования състезанието ще бъде между "Чайка"-та и пешеходеца. Вторият аспект на безсмислицата е производен на първия. Разрушението на всички нравствени норми и понятия доведе до това, че всичко може. Колко пъти политиката на БКП преобърна вековни разбирания за добро и зло, за честност и безчестност, за лъжа и истина? Ами огромната лъжа, наречена комунизъм, в името на която се извършват безброй престъпления? Едни и същи хора обявяват един и същ човек (Трайчо Костов) за национален герой, после за национален предател и го обесват, след което отново го обявяват за национален герой и му издигат паметник, а пък напоследък май пак ще го обявят за предател. Да не говорим за липсата на елементарна справедливост в страната, за липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип - това е принципът на безпринципността. Третият аспект е чувството на несигурност. Няма човек в страната - от председателя на държавния съвет до последния гражданин, който да познава чувството за сигурност. Не съм сигурен дали комунистите премахнаха експлоатацията на човек от човека, но те създадоха нещо още по-жестоко, нека го наречем "зависимост на човек от човека", при която всеки подлец или мижитурка може да изиграе убийствена роля в живота на всеки гражданин. Несигурност в работата, несигурност у дома, несигурност в бъдещето. Прибавете към това призрачната атмосфера на войната, която се подхранва от цялата пропагандна машина. В продължение на последните 20 години България може би десет пъти беше пред конфликт. Корея, Суец, Куба, Виетнам, Югославия, Китай, Чехия, Израел... Всеки знае, че при евентуална съветска война България ще бъде първата страна, която ще се намеси. Военно обучение, непрекъснато свикване на запасни, бойни подготовки, непрекъснати аларми... За какви деца може да става дума ? При това аз не искам да засягам общественото устройство, откъдето произтичат множество други фактори, които отравят душите и сърцата на българските граждани. Това е общото обяснение. Затова мнозина стигнаха до крайно неприсъщото на националния ни характер живеене ден за ден, затова не една млада жена повтаря: "За какво да раждам ! Да създавам един нещастник, за да се мъчи на този свят ! Не, това е престъпление !"

[neon7]

Дайте да видим какво се е случило за 45 години комунизъм и за 35 години демокрация...

тодор живков : ВСИЧКО ,КОЕТО ВИ ГОВОРИХМЕ ЗА СОЦИАЛИЗМА,ВСЕ ЕДНО ЦЪРНИЯ ДЯВОЛ ВИ ГО Е КАЗАЛ!

тодор живков : СОЦИАЛИЗМЪТ Е ЕДНО НЕДОНОСЧЕ !

[Сибирския Бръснар]

Дайте да видим какво се е случило за 45 години комунизъм и за 35 години демокрация...

Пътна инфраструктура

През 1944, пътищата в България са 22 195 километра.
През 1989 са 36 972, т.е. +14 777 километра.
Към 5 март 2024, републиканската пътна мрежа е 19 932 километра, т.е. -2 263 километра спрямо 1944 и -17 040 километра спрямо 1989.

Язовири и водоснабдяване

В България има 216 язовира, които можем да наречем "големи", според класификациите.
23 от тях са изградени между 1940 и 1960, 95 между 1960 и 1970, 87 между 1970 и 1989.
След 1989 са довършени 11 големи язовира, чийто строеж обаче е започнат по време на комунизма.
Малките язовири, построени през периода 1945-1989 са над 2 000.
Реално, след 10 ноември 1989 , не е построен нито един, който да може да се класифицира като "голям", а поддръжката на съществуващите е тотално занемарена.
През 70те и 80те години, България е на трето място в света по язовирни стени, след САЩ и Япония. Всички от тях изградени изцяло с държавни средства.


Енергетика

Няма да изброявам всички ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове, строени за почти всеки град между 1945 и 1989...
Ще се спрем само на най-мащабните, а те са:
- АЕЦ Козлодуй- първата в югоизточна Европа, изградена с 6 блока, от които в момента работят само 2.
- АЕЦ Белене - готова на ниво проект, оборудване, разрешителни и лицензи, както и откриване на строителна площадка. Към момента строежите са спрени, лицензите изтичат, а оборудването се подарява.
- ПАВЕЦ Чаира - Уникално съоръжение, което е без аналог в целия свят дори до днес, съставено от 3 язовира, 2 дневни изравнителя, 4 електроцентрали, обвързани помежду си чрез сложна мрежа от напорни тунели и тръбопроводи, които са над 70 километра в планински условия.
- Комплексът Марица - Изток, включващ мини и 3 огромни ТЕЦ-а.
За да не отегчавам, само ще спомена ТЕЦ и мини Бобов дол, Баташки водносилов път и Силнотоков завод „Васил Коларов“, София.


Земеделие

Тук също няма да задълбаваме в детайли по сектори. Важното е, че:
До 1944, поливните площи в България са 0.386 милиона декара.
През 1963 са 8.8 милиона декара, а до 1989 са надхвърлили 9 милиона декара.
Към 2012 година, поливните площи са 1.02 милиона декара или повече от 8 милиона декара по-малко, спрямо 1989.
Поливните системи, изграждани в периода 1945-1989, след 1990 са разглобени, нарязани и продадени за жълти стотинки най-вече на Гърция.
Затова ядете гръцки краставици и домати...


Население

От почти 9 милиона през 1989 до почти 6.5 милиона през 2024.
Принципно, само горното изречение би трябвало да е достатъчно, но...
През 1990, когато започва да се следи Индекса на Човешко Развитие, обхващащ здравеопазване, образование, жизнен стандарт и т.н., България е на 26-то място в света.
През 2021, България е на 68-мо място, изпреварена от Сърбия, Черна гора, Грузия и редица други, които преди "са ни дишали прахта".

Населени места

По време на комунизма се изграждат три града, които съществуват и до днес - Димитровград, Рудозем и Мадан.
Към декември 2022, в България има 205 населени места без нито един жител, а 1 249 са тези с под 50 жители...

Индустрията няма да я подхващам, защото няма да ми стигне мястото да изредя дори само по-големите предприятия, заводи и комбинати, построени между 1945 и 1989.


Армията също ще я пропусна. Това, което трябва да знаете е, че през 1989 имаме една от най-силните армии в региона, а през 2024 нямаме никаква армия.
Не, 25 000 човека не е армия! В най-оптимистичният случай е малък корпус!

Стига толкова! Мога да изреждам и изброявам до следващия 9 септември, но ако не сте схванали картинката, няма да я схванете и тогава...

Най-важно, комично и същевременно трагично е, че тези, които най-много реват срещу комунизма, 35 години по-късно още се ползват от останалото от него.
Не само това, ами те самите камък върху камък не са сложили в полза на държавата!

Така че, мили ми "антикомунисти", остават Ви само 10 години (45 години комунизъм спрямо 35 години демокрация), за да ни убедите с числа и факти, че си е струвало!

Сега, понеже със сигурност ще изкочи някой дежурен идиот с култовото "Ама можем да пътуваме"...
Вашето "пътуване" от държавна гледна точка е пропусната полза и изтичане на капитал.
Точка!

И преди да ме обвинят за "още един соц-носталгик"...
Това не е носталгия по социализма или комунизма!
Това е носталгия по държавността!

[Сибирския Бръснар]

Tatiana Christy ·

Не искам и аз да говоря клишета днес за Съединението на България. Но ще повторя, че това е истински национален празник, а не рускопоклонническата измислица -- 3 Март!

Тези, които сме учили в училище по времето на гнусния соц, много добре си спомняме, че 6 септември като празник не само не се празнуваше, но и беше напълно неглижиран в българските пропагандаторски учебници, защото на него България се е обединила, въпреки огромните пречки от Русия за това! Русия е била ПРОТИВ силна българска държава! Добре, че тогава съдбата й не е зависела от платени предатели – български русороби!

Пак само глупости цитираш от тази доста пълничка дебелана - българомразка ................

Ето ти Истината за това , за което тази евроатлантидка Тътянчету , най мръсно лъже ...

.................................................. .................................................. ........................................



Русия плаща българската независимост с 80 милиона златни франка, тогава равни на 674 тона злато. България никога не връща “заема”. 674 тона злато, платени за свободата на чужд народ, който “обяви“ освободителите си за врагове… На 6-ти септември 1885 г. Захари Стоянов прочита една прокламация в Пловдив и това се смята за Деня на българското Съединение.
Ние се съединяваме с т.нар. Източна Румелия през 1885 г. Княжество България е една орязана територия от Санстефанска България, за която пледира граф Игнатиев, за която пледира руският цар, руското правителство, а това, което получаваме реално на Берлинския конгрес през 1878 г., няма нищо общо с истинските етнически граници на България. Получаваме едно орязано парче земя между Дунава и Стара планина, което бива наречено Княжество България. То не е суверенно княжество, а е подчинено на султана, на Високата порта. Всъщност получаваме попечителство на султана над Княжеството. Източна Румелия или южната част от България, и то не цялата остава като провинция, в която има български управници, но е изцяло под администрацията и контрола на Турция.
На Берлинския конгрес дядовците на днешните лидери в Европейския съюз седнаха и нарязаха България като баница. Ей така, насякоха поне минимум пет парчета, след което многострадалния български народ тръгна да обединява себе си. Сръбско-българската война от същата 1885 г. е първата война, която младата българска държава води. Спечелва я успешно, с героизма на своите съвсем млади офицери и войници. Това е причината Съединението да бъде оставено без последици, да няма военна намеса на Турция и ново разкъсване на България. България побеждава, но е оставена така, защото Русия плаща цената. Също една дребна подробност в историята, която се прескача от днешните писачи на учебници, тъй като не е политически коректно. Трябва да се каже, че независимостта на България идва чак през 1908 г., когато в султанска Турция се прави един масонски преврат на младотурците. Да, но младотурци-немладотурци, те тогава искат контрибуция. Контрибуция е заплащане като обезщетение срещу нанесени щети. Тогава през 1908 г., за да приключи сагата с независимостта и Съединението на поне две части от България, Османската империя поставя на масата едно изискване – 125 милиона златни франка. Да й се платят за това, че България обявява независимост.. Ако не – война. Кой спасява положението? Великобритания?! Франция?! Италия?! Германия?! Не. Русия спасява България, като опрощава вземанията, които има да получава от Турция, заради Руско-Турската освободителна война. Т.е. Русия плаща за независимостта на България. Това го казвам за сведение на патологичните русофоби, които в момента управляват България, които преподават в университетите като Нов български, които учат подрастващите студенти на неверни глупости за историята на България и които внушават омраза към Русия – Освободителката на България.
Един от грешните изводи, които се набиват и които днес се учат и се вкарват в съзнанието на младите хора, е, че Великобритания тогава е подкрепила нашето Съединение. Ще кажа само, че тази същата Великобритания, за която се казва, че защитила България, всъщност представя българите като дивашко племе, което не заслужава въобще да получава разширение на юг от Балкана. Пише го в английската книга „Българите такива каквито са”. Издадена в Лондон през 1885 г.
https://www.book.store.bg/p878685724...akvito-sa.html

Какво пише в тази книга? В нея пише, че българите са варвари, дивашки племена, които са дошли в територии, които се владеят от великите гърци, тъй като Гърция дава цивилизацията на целия свят и това, което се нарича Източна Румелия, всъщност принадлежи на Гърция, казват англичаните. В тази книга пише още също така, че българите са едно дивашко племе, което е правило какви ли не зулуми и диващини на Балканите, докато дошли турците, които въвели ред и хармония сред населението по тези земи. Ред и хармония са въвели турците! Това го пишат англичани през годината на нашето Съединение. Турците са били една прекрасна цивилизована раса, така се изразяват авторите на книгата, която е наложила ред и се е отразила много благотворно на дивашките племена като българите. Напоследък се убеждавам, че много често трябва да припомням азбучни истини на някои папагали тук, на някои излъскани мозъци в България, които продължават да твърдят, че Уинстън Чърчил е велик политик. Този дегенерат-алкохолик често е казвал, че България трябва да се затрие. Той какво е повтарял? Повтарял е същите тези от тази книга. Той е повтарял същите виждания на английския елит спрямо България. Хайде, продължавайте да обяснявате, че Англия била защитила България. Англия винаги е играла срещу България. Англия, основният фактор, който удължава турското владичество на България с поне 50 години. Проектираната от Англия Гърция още от 1828-ма година получава автономия. Защо? Защото над нея е английският политически чадър, защото Османската империя е абсолютно послушна спрямо Великобритания, става нейна колония и слуша всичко каквото й се каже оттам. Защото всичко това трябва да работи срещу основната, огромната, единствената, православна империя, тогава царство Русия. Всичко, което работи срещу Русия, е добре за Англия. Западна Европа, тогавашният европейският съюз Англия – Австро-Унгария – Франция – Германия нарязаха България по един дивашки, варварски начин.

1. След Съединението Австро-Унгария насъсква сърбите срещу нас; а когато българската армия побеждава и стига до Пирот, австро-унгарците заявяват, че трябва да спре, иначе ще се бие с австро-унгарски войски. Пише го във всеки учебник по история, но на русофобите не им изнася.
2. Стефан Стамболов настоява руските инструктори да напуснат България. Русия уважава желанието на българския премиер и руските инструктори напускат България. Интересно, кактака русофобите настояват руски инструктори да са останели? Та нали са били „окупатори“?
3. Никой не поставя в изолация България след Съединението. Ако има някой да се опитва да я изолира, това е Сърбия.
4. Бунтовете срещу Батенберг са извършени от патриотични български офицери, които са недоволни от слабото му и безволево управление.
5. Князът се оттегля от престола поради собствената си некадърност, защото не се справя нито с вътрешната, нито с външната политика.
6. След Балканската война (няма Първа балканска война) Фердинанд нарежда да нападнем бившите си съюзници. В отговор всички ни нападат, румънски войски стигат до Враца и само намесата на Русия спасява България от пълна окупация от страна на Гърция, Сърбия и Румъния.
7. България нахлува в Добруджа през Първата световна война. Тогава Добруджа е румънска според Букурещкия мирен договор от 1913 г. и румънците просто си я защитават, подпомогнати от руснаците, на които са съюзници. А България няма доблестта дори да нахлуе самостоятелно в Добруджа, а го прави, като подчинява армията си на германския корпус на генерал Макензен.
8. И допълнително: през 1908 г. Русия плаща компенсация на Турция, за да не нападне Турция България след обявяване на българската независимост. Компенсацията е 80 милиона златни франка, което по тогавашния курс на франка е 674 тона злато. България никога не връща „заема“.

От И .Вазов за Англия


ДИЗРАЕЛИ

“В Бългаpия клане и сеч! –
вестяват някои газети,
но аз ви давам честна pеч,
че тyй са клевети, навети:
отдавна ние знаем веч
жypналите какво са цвете.

Лъжа е чиста, yж че там
секат наpода без пощада,
че от тpи месеца насам
май много от ножа пада!
От Елиота1 точно знам:
въз Поpтата е тyй набяда!

Не кpия тyк, че има (ах!)
и две-тpи села изгоpяли,
но тypци да бедим е гpях,
че тyй да стоpят са желали:
знам точно, че огъня в тях
сами са бълrаpте тypяли!

А за жените? Може, да…
към тях са слаби османлийте;
но и жypналите всегда
дъpжат за капитал лъжите
и тез безбpой моми, деца
в колоните им са yбити!”

Тъй нагло лоpдът с хладен вид
министерската pеч си каза –
и тих, циничен, звеpовит,
блъвна си стpашната омpаза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.

Но, о, афpонт! На тyй пpотест
от хиляди места се дава
и после таз гpъмовна вест
лъжлив пpед цял свят лоpдът става.
О, Английо, защо ли днес
бездyшен жид те yпpавлява?



Всяка сутрин русофоба трябва да става и да препрочита този пост ..
По два пъти ....
Защото , доказано е - русофоба е враг на България ...
В омразата си към Русия , той мрази и България , и всячески иска да промени събития и факти и да я направи западна колония и територия !!!

[barbaron]

Tatiana Christy ·

Не искам и аз да говоря клишета днес за Съединението на България. Но ще повторя, че това е истински национален празник, а не рускопоклонническата измислица -- 3 Март!

Тези, които сме учили в училище по времето на гнусния соц, много добре си спомняме, че 6 септември като празник не само не се празнуваше, но и беше напълно неглижиран в българските пропагандаторски учебници, защото на него България се е обединила, въпреки огромните пречки от Русия за това! Русия е била ПРОТИВ силна българска държава! Добре, че тогава съдбата й не е зависела от платени предатели – български русороби!

[barbaron]

[barbaron]

Tatiana Christy ·

За пореден път партия Израждане се опитва да яхне национален празник с цел партийна пропаганда. Това се случва на всеки такъв празник, когато Израждане разпространява агитационни материали. 27 юли 1878 г. -- се смята за ден на Освобождението на Варна (макар, че за нея битките не са се водили, след подписването на Сан Стефанския договор. Просто административно турския гарнизон напуска тогава.) Отново тази година изражденците досаждаха на гражданите по улиците като им тикаха в ръцете листовки, прославящи Русия с ЛОГОТО НА ИЗРАЖДАНЕ! Това се случва на всички празници, свързани с българската история, включително по време на изборните кампании! ) Отдавна трябваше да се забрани със закон партийната агитация на национални празници! Днес виждам, изражденците пак да се хвалят, че са боядисали бетонна стена с българския флаг, с логото на Израждане (което също не е законно, защото копира това на българския герб!) и с гротескното име на фашистката им партия!
Та, има страшно много въпроси към властта, която трябва НЕЗАБАВНО ДА ДАДЕ ОТГОВОРИ И ДА ПОНЕСЕ ОТГОВОРНОСТ, КАКТО И ДА САНКЦИОНИРА ИЗРАЖДАНЕ!

Кой е виновен държавната/общинска пътна инфраструктура да бъде използвана за партийна агитация? Кой е разрешил това? Ако НИКОЙ, кой ще санкционира партия Израждане?!

Кой ще глоби партия Израждане за това?
ЦИК ще се самосезира ли след няколко дни, когато започне предизборната кампания по Чл. 182 (4) от Изборния Кодекс за незаконна предизборна агитация?

Чл. 182 (4)
В агитационните материали се забранява използването на герба или знамето на Република България.
КОЙ ЩЕ СЕЗИРА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА И МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ, КОИТО ОТГОВАРЯТ ЗА НАЦИОНАЛНАТА ПЪТНА МРЕЖА?!
КОЙ ЩЕ СЕЗИРА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ШУМЕН?
КОЙ ЩЕ СЕ ОБАДИ В КМЕТСТВОТО НА ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ?
КОЙ ЩЕ ПОДАДЕ СИГНАЛ В ОБЛАСТНА ПОЛИЦИЯ-ШУМЕН?

[v_tin]

Как съдийката на Живков се разплаква преди да произнесе "виновен". (Статия)

• 15:43
• Admin
• СТАТИИ
• No comments

През 1992 г., три дни преди рождения ден на Тато, Темида му прави неочакван подарък, след който по-късно той признава, че се е поболял. Бившият първи Тодор Живков и началникът на кабинета му Милко Балев са осъдени да лежат в затвора заради престъпления срещу страната. Темида дава на Балев 2 години зад решетките, а на Тато – 7 г. Обвинителният акт по Дело номер 1 срещу Тодор Живков е за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г. като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерски съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Обвинителният акт срещу Милко Балев е за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв.

Главната прокуратура започва срещу Тато 5 дела. По това време главен прокурор е Евтим Стоименов, а малко по-късно е сменен от Мартин Гунев, който е запитан от президента Желю Желев: „Какви са тези кокошкарски дела”, по думите на сина му. През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура. На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.

На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“. Живков е привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет. Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение. На 9 февруари 1996г. Наказателната колегия на Върховния съд отменя решението на втора инстанция и присъдата на първа инстанция по дело N 1. Тодор Живков и Милко Балев са оправдани. На 28 август 1996 г. Наказателната колегия на Върховния съд оповестява мотивите, с които е оправдан Тодор Живков. С обявяване на мотивите за решението държавният глава е оправдан окончателно.

Живков и Балев стават изкупителните жертви на соцрежима по време на прехода, но до затвор така и не се стига. Двамата лежат няколко дена в следствения арест, след което са пуснати с по-лека мярка – домашен арест. Така за 45-те години тоталитарен режим виновни на практика няма. Останалите другари на Живков и Балев останаха в сянката им и на тях така и не беше потърсена отговорност за зверствата, които са вършили преди 10-ти ноември. Част от тях продължиха да вилнеят в страната и да трупат милиони чрез сладки постове. Именно те стояха и зад скалъпените процеси на Тато и Балев, които не издържаха в съда. Тодор Живков пък почина и погреба всичко ненаписано и неизказано около делата. Последният секретар на ЦК на БКП така и не назова кои са хората около Михаил Горбачов и Андрей Луканов, които според него са спретнали атаката срещу него. Въпреки това, всеки би могъл да направи свои лични заключения и да проследи докъде води пътят на червените куфарчета и кои са притежателите на червените милиони днес.

В книгата си „Мемоари” бившият първи дава подробни обяснения около осъдителната си присъда и около петте дела срещу себе си. Той неколкократно повтаря, че процесът срещу него е политическа поръчка, от която полза имат всички партии. Живков намеква, че тя е направена от Горбачов и Андрей Луканов. Тато нарича привличането като обвиняем Милко Балев в делото комично. „На народа трябваше да се покаже, че се касае за „голям” процес. А мишената беше избрана много удачно”, пише Живков. Според него присъдата е целяла да се родят недостойните политическите недоносчета след 10-ти ноември. Той дори е предупредил политиците по онова време, че с подобни дела връщат България в годините на Втората световна война.„Това бе скалъпен, позорен, мръсен процес срещу бившия държавен глава на България. Процес, който е позор за съдебната власт. Позор за България… Отстоява се и се обосновава също така тезата, че този процес по начало е несъстоятелен, тъй като е процес срещу държавен глава. Тоест – процес срещу институцията, която съм символизирал. Не могат да ме съдят като държавен глава. И те се хванаха за неща, които са определени от устава на партията. А там съдът и прокурорът не могат да се месят. Мен ме съдиха за нарушение на партийния устав. В устава беше широко застъпен колективният метод на ръководство”, пише в мемоарите си още бившият Първи, като намеква на няколко пъти, че след като той е осъден, по тази логика трябва да бъдат подведени под съдебна отговорност и останалите от ръководството на БКП. Сред тях са и джелепите на Тато, които го пратиха в „заслужена почивка”.

„Аз подписвах решения на Секретариата, , които фактически конкретизираха решения на Политбюро. Така че подписът ми означаваше, че това е решено в ЦК или в политбюро. Повече от седем години живея в принудителна изолация под арест. Моето здраве е разбито. Но нито болестите ми, нито присъдата срещу мен обсебва моите мисли. По време на едно от заседанията на Наказателния състав, председателката Стефанка Стоянова се е разплакала след взетото решение за моята присъда, споделяйки „Какво да правя?! И аз трябва да работя! Не завиждам на Стефанка Стоянова. Дано поне сънят им може да бъде спокоен. А за съвестта – не зная. Съдбата ще отреди своето…”, пише още Живков.

Последните думи на Живков по делото той публикува в книгата на покойната вече журналистка Невена Шевалиева „Тодор Живков срещу някои лъжи”.

„Госпожи и господа съдии, дълбоко вярвам, че вие ще произнесете вашата присъда в съответствие със закона. Вие съдите един държавен глава на България. Аз мисля, че на всички става ясно, че никога не съм допускал лична корист и лична облага в моя съзнателен живот. Оглеждайки изминатия път, имам пълното основание категорично да заявя, че не се срамувам от този път. Аз не съм извършвал престъпление. Целия си съзнателен живот посветих на добруването на България и българския народ.

А ако сега е необходимо някой да се принесе в изкупителна жертва, за да се осигури мирът и спокойствието в България, не се плаша от това да бъда аз. Ако с една осъдителна присъда над мен ще настане мир, спокойствие и добруване за българския народ, бъдете сигурни, че аз ще се съглася на това. Дали ще спре обаче този болезнен процес, който е обхванал тялото на България? Ако този процес продължи, наближава времето, когато народът ще остане без хляб и без чест. От вашата присъда, уважаеми съдии, зависи, дали българският народ ще живее с достойнство, или ще бъде хвърлен в бясната надпревара на преследването и унищожението. Благодаря за вниманието!”Уникални кадри от погребението на Живков вижте ТУК>>>
Източник:www.faktor.bg РЕКЛАМА

[v_tin]

Една добра новина за България.
...
Между 1967 и 1969 година Гарелов работи за Първо управление на Държавна сигурност.
След 1970 година е нещатен сътрудник на службите, като се обучава в школа на КГБ край Москва.

Ако се беше обучавал в лангли дали щеше да е по добър??? Путин- КГБ- лош, Буш-ЦРУ- добър??? Дейб... измекяра

[v_tin]

Видео от поделението на Втора тунджанска механизирана бригада на българската армия в Стара Загора с издигнато знамето на САЩ предизвика възмущение в социалните мрежи.

„Намираме се в Стара Загора на Аязмото и тук е едно от поделенията – Тунджанска бригада и какво прави впечатление“, казва потребител в социалните мрежи, заснел видеото, като прави пауза и показва издигнато американското знаме. „Това е пълен потрес: българско поделение на българската армия и знамето, което виси – американското, на пилоните надолу няма българско знаме, трагедията е пълна, така е в колониите“, обобщава авторът на клипа.

[Tepix]

За протокола като ги отвяха в Полша по-хубаво ли стана?

Щото тука обясняваха, че като махнем ГЕРБ и мед и масло ще потекат по улиците. Ама не стана баш така.

Кога сме махали ГЕРБ? От повече от 15 години в 80% от страната не можеш да продаваш семки във фуния от вестник, ако не си човек на ГЕРБ/не плащаш на ГЕРБ.
И злополучното управление на Кирил Петков нямаше нито лостове, нито време, нито подкрепа за промяна на това, така че то просто си беше и си остана така.

По темата: Джасим си живее в Джасимуърлд и няма и да излезе оттам.
Поне 60% от българите живеят в някаква мъгла от алкохол, чалга, фалшиви новини, комплекси, насадени страхове и недиагностицирана депресия.
Къде ще ти излиза тоя народ да гласува, за да стига някого (било то и румънците). Гласувай за някого да няма джендър-Годзила да напада училищата, пускай Галена и Диона и си пий ракията (твоята, че комшията вече я пуска по 10 лв литъра).