Политика в България

[Mateev]

Това би трябвало да предстои оттук - нататък: СЛУГИ на хората, не само на тия, които са с големите пари.

Който има проблеми с избирателната система - може да я променя, както желае: има законни начини за това, а не да плаче във форумите. Много са забавни тия, които само мънкат и се оплакват.

Според мене това е поредният политически експеримент, от който пак народът ще изпие горчилката до дъно, преди да му дойде акъла в главата. Историята ще запомни и ще заклейнми годината (само една), през която са ни управлявали чалгари, адвокати на мутри и нискоинтелигентни корумпирани курви.

За съжаление с власта нещата винаги стоят така - свестни хора там няма, не е имало и никога няма да има. С народа нещата също стоят така - едно голямо стадо, което си търси кой да го дои най-ефективно.

[mikomikov]

Перфектна си ни е избирателната система. Особено преференциите. По 20-30 дупетата хората САМИ си ги избират. Няма нужда да търсим под вола теле. Другаде са ни проблемите - ПРИВИЛЕГИИТЕ. Тях трябва да започнем да чистим, докато държавния служител разбере че е СЛУГА на хората а не дерибей.

Това би трябвало да предстои оттук - нататък: СЛУГИ на хората, не само на тия, които са с големите пари.

Който има проблеми с избирателната система - може да я променя, както желае: има законни начини за това, а не да плаче във форумите. Много са забавни тия, които само мънкат и се оплакват.

[Pyramid]

На българите е отнето правото за истински избор, чрез подмяна с "избор" измежду "наши кучи синове".

[Pyramid]

Сега е точно така, ако гласуваш за партия, по подразбиране гласа ти отива като префереенция за първия

Петър да приказва, каквото си ще.
Не може да е добра система с а приори заложени не просто дефекти, ами системни уязвимости.

[Pyramid]

Изобщо не ни е съвършена избирателната система. Бедата е там че, се избира измежду предложени от партии и други групички с повече пари индивиди, и сумите за едното кандидатиране, както и изискваните подписи, са прекалено високи. Така, мнозина стойностни хора - вероятно, поради факта, че не ламтят, а околните им нямат нужните шари за едничкото им издигане, така и не влизат в предложенията за избор. Вместо тях, се нареждат верни партийци, далаверковци и откровени продажници и после, дори и след "демократично проведени" избори, ЕСТЕСТВЕНО, плебсът, "избира" измежду тях. Е, с предварително калпав материал, как да направиш читава система?
-Няма начин. Затова, докато е такъв избирателният закон, без особена разлика, маНДЖоритарно или проКОПционално са избирани кандидатите, ще вървим на зле. Чуйте ми думата, ТОВА се потвърждава от фактите.

[v_tin]

Нашата избирателна система е добра.За да стане отлична трябва да се премахне преференцията...Гласуваш и за партия и за личност.Който има най много гласове той печели

Сега е точно така, ако гласуваш за партия, по подразбиране гласа ти отива като префереенция за първия

[zlatna treska]

Нащастник ...
Нали по това време Сендов теоретизира работата на процецорите в паралел и от там схемното изграждане на един суперкомпютър..( с онази архитектура - толкова...)
Ти вярно си бил изритан от математиката и затова си останал само младши нещастник...Иди се гръмни по пейзанските кюшета и да се спре злобата ти....

+1

[bota156]

Нашата избирателна система е добра.За да стане отлична трябва да се премахне преференцията...Гласуваш и за партия и за личност.Който има най много гласове той печели

Перфектна си ни е избирателната система. Особено преференциите. По 20-30 дупетата хората САМИ си ги избират. Няма нужда да търсим под вола теле. Другаде са ни проблемите - ПРИВИЛЕГИИТЕ. Тях трябва да започнем да чистим, докато държавния служител разбере че е СЛУГА на хората а не дерибей.

[national power]

За мен определено е по добрият вариант пропорционалната система с всичките и недостатъци. Просто в писанията на искрен има и други неща и това за системата е най малкото

Нашата избирателна система е добра.За да стане отлична трябва да се премахне преференцията...Гласуваш и за партия и за личност.Който има най много гласове той печели

[national power]

Митът за окаяното положение на „Българина“

„Българинът“ – този монументален космат човек, винаги в единствено число, надвиснал в далечината на теоретичната неопределеност, за когото все умуваме: Къде ще летува тази година „Българинът“? Колко пари похарчи за хладилници, смартфони и телевизори по Коледа „Българинът“? Тегли ли „Българинът“ ипотечни кредити, вярва ли на политиците си, фили или фоби Путин, дебел ли е, бие ли децата си?… В крайна сметка, щастлив ли е „Българинът“?

Не, не е. Ама, чакайте, защо така категорично, защо? Защото българинът е прецакан от всички и от всичко: като започнеш от роднините и съседите, минеш през политиците и свършиш при международното положение и прогнозата за времето. Или поне така „Българинът“ си мисли. Той е докаран до просешка тояга, той е най-бедният окаяник в своята най-мъничка, провинциална и безпомощна страна в самата периферия на света. Мафията и корупцията са навсякъде около него, мутри и олигарси му се хилят злорадо иззад затъмнените стъкла на мерцедесите си, няма държава, но въпреки че няма, държавните институции са пълни с престъпници и са люлка на всякакъв разврат.

Ако дойде при нас някой „щастлив“ западняк, който работи като машинка по 10 часа, дава 2/3 от приходите си за наем и битови сметки, а за кръчма с приятели се уговаря от предишния месец, как ще му опишем нещастието на „Българина“? Може би така:

В повечето случаи „Българинът“ е собственик на дребен градски или селски поземлен имот, който му осигурява подслон, някаква рента или дори препитание. Заплатата му е толкова мъничка, че той никога не разчита само на нея и винаги има в резерв и някакъв страничен доход, обложен или необложен с данъци, хонорар, търговийка, далаверка, включително и помощ в натура откъм своите корени на село. Той е най-бедният европеец, принуден през лятото да почива в съседна и задлъжняла Гърция, а през зимата – по близките и евтини курорти на Австрия и Италия. „Българинът“ е изостанал човек в изостанала страна. Страната му е толкова назад от другите цивилизовани страни, че нейните градове все още не са залети от негри и индуси, а ресторантите ѝ все още предлагат евтина и вкусна храна при човекоподобно обслужване. „Българинът“ все още не се е научил да се напива сам вкъщи, защото винаги намира с кого да излезе. Ето колко е изостанал „Българинът“!

Всъщност „Българинът“ е може би един от последните европейци, които водят нормален живот в нормална страна при нормални условия. Никой не е гладен и жаден, всеки говори каквото си иска и по адрес на когото си поиска, даже и криминалната престъпност не е такава, каквато на някои им се иска да я изкарат. Истината е, че ние сме една най-обикновена европейска страна, каквато искахме да станем, докато бяхме от „правилната“ страна на желязната завеса. Ако някой си е представял, че всички ще бъдем милионери и от единия кран на чешмата ще тече ракия, а от другия мастика, то за разочарованието не са му виновни мафията и корупцията, а собствената му неадекватност. Ние не сме, а и никой друг народ не е съвкупност от Бил Гейтсове, на които шибаната държава пречи да станат милионери, каквито безспорно заслужават да бъдат с таланта и „трудолюбието“ си. Макар че, като се замислиш, имахме един министър-председател, при чието управление всички станаха милионери и хлябът струваше 2000 лв. – Жан Виденов. Но по-добре да не си спомняме.

Да, преходът свърши. Свърши с приватизацията и влизането в Европейския съюз. Да, преходът беше такъв, какъвто можеше да се очаква – груб, жесток, разпределящ и преразпределящ капитали, без русокоси феи, които звънят от врата и ръсят вълшебен прашец. Да, след този преход ние сме една най-обикновена демократична страна от европейски тип, която се простира според чергата си. Защо тогава живеем с клишето, че сме страшно прецакани и нещастни?

Защото това убеждение ни се насажда. Насаждат ни го най-напред опозиционните партии и извънпарламентарните политици, за да могат да се гримират за ролята на юнака-спасител, който иде на бял кон да избави „Българина“ от зловещата му съдба. Индустрията е открадната, разпродадена и нарязана на скрап. Малкият и среден бизнес е унищожен, сравнен е със земята и наръсен с хлорна вар. Селското стопанство е изпепелено и само тук-там шава някой зърнар, за да точи субсидии. Болниците и училищата са пред рухване, а областта на културата е осеяна с труповете на умрели от глад театрали и поетеси. Пределно крайно и окончателно време е някой да сложи край на всичко това, да помете миналото и да възвести зората на нова ера! Защото положението е нетърпимо. Даже е чудно как „Българинът“ е още жив, как продължава да ходи на работа, на дискотека и на мол, а не се е изправил на задните си крака и не е заревал като ранен лев! За съжаление, най-вредното в цялата работа е, че в стремежа да дискредитират настоящето мнозина идеализират миналото, а в стремежа си на очернят това, което имаме, идеализират онова, което нямаме, колкото подозрително и химерично да е то. Но „Българинът“ е такъв: чуждата жена е винаги по-съблазнителна, дори да е десет пъти по-грозна от собствената и да няма никакъв шанс да отговори на ухажването му.

Другите, които насаждат чувството за нещастие и обреченост, са медиите. Или поне онези от тях, които се стараят да следват вкусовете и предпочитанията на „Българина“, за да си вдигат рейтинга. Те, като някакви трупогризци, се радват на всяко престъпление, всяка катастрофа, всяко природно бедствие, даже на всеки битов скандал, в който жена удря мъжа си с тигана по главата. Разтреперани от вълнение и превъзбуда репортерки предават от мястото на събитието, клюкарстват с комшийките на засегнатите и анкетират минувачи по улици и по площади с въпроса: „Кой е виновен, кой носи отговорност?“, дори и когато става дума за януарски снеговалеж. А анкетираните, с кръгли от прилив на гражданска съвест очи, отговарят: „Виновни сме всички ние, обществото!“. Такива „новини“ и „журналистически материали“ заемат голямата част от информационните емисии и от тях често не остава време да ни съобщят какво става в парламента, министерски съвет, да не говорим пък за международната политическа сцена.

Всичко това допринася за параноята на „Българина“ и го кара да се чувства нещастен. Но дали е само то?

Традиционно, както през всички години, откакто ни измерват, ние и през миналата година попаднахме в дъното на класацията на нациите според чувството им за собствено щастие. Намираме се около Мавритания и Сенегал, а в Конго и Габон се чувстват по-щастливи от „Българина“.

Нещастието е чувството, което се поражда у нас, когато търсим щастието там, където не можем да го намерим.

Всички ние мрънкаме, като особено вредни са онези от нас, които го правят публично, например такива като мен. Ние пишем за недъзи, защото „Българинът“ обича да чете за недъзи. Уродливото е по-привлекателно от нормалното. Ако няма скандал, ако няма заловен в далавера, ако няма лъжа и манипулация, ако няма задкулисие и световен заговор, ако няма някаква огромна несправедливост, която да разтърси и възмути възвишената и чиста като сълза душа на „Българина“, той, както се казва, и сопола си няма да хвърли връз такваз новина!

Благодарността е велико състояние на духа. Но мрънкайки, ние се показваме като жалки неблагодарници. Живи сме, здрави сме, притежаваме в пъти повече отколкото ни е потребно, не сме виждали война, не са ни бомбардирали, не са ни изселвали, не са ни затваряли в лагери като някои от нашите дядовци, не знаем какво е глад и мор. Може би трябва да ни се случи, за да видим какво значи истинско нещастие. И тогава със сигурност ще станем по-добри, защото ще почувстваме истинска нужда от човека до нас, животът ни ще зависи от него и ще започнем да го уважаваме, вместо да му се гневим, да му се присмиваме и да го ругаем. Да, демокрацията наистина ни отне много. Отне ни солидарността пред лицето на истинското нещастие. Жалкото е, че когато бедите са само в областта на теорията, и хората са само теоретично добри.

Какво са богатството и щастието? Да не искаш повече от това, което имаш, то да ти стига и да си благодарен за него, защото не е твое, а ти е дадено за временно ползване. Щастието не е причина, а състояние. Важно е състоянието, а не причината, която те е докарала до него. За един щастието може да е собствена сграда в центъра на Лондон, за друг – устна хармоничка. Ако изпитват еднакво щастие, те двамата в абсолютно еднаква степен са осъществили стремежа си към него. Някой ще каже: ама това не стана ли вече прекалено философско? Че за какво е измислена философията – да ни става добре, когато ни е зле, и да ни става смислено, когато ни е безсмислено!

Сега ще ме погледнете и ще кажете: абе, какво му е на този? Постите ли го изтощиха? Какви са тези размишления, на които се е отдал?

Но нали днес е именно ден за размисъл! Дето си вика, който размишлява, изпълнява гражданския си дълг днес, както ще го изпълни утре, като отиде да гласува. Гласувайте така, че наистина да приближите това, което искате да ви се случи, а не някой впоследствие да преразпредели волята ви в друга посока чрез сложни математически формули и законодателни положения. И да сбъркате, няма страшно. Най-много да навлечете с грешката си някоя беда на отечеството, но бедите са полезни, защото каляват характера и очистват нравите.

Днес е Благовещение в четвъртата седмица на Великия пост – събитието, с което започва спасението на света. А за онези, които очакват традиционния финал: Картаген трябва да бъде разрушен!

Еми освен да сваля шапка и да се поклоня друго не ми остана

[mikomikov]

Картаген трябвало да бъде разрушен?!?

И, защо?

Картаген може да бъде построен и да цъфти. ОСЕМ МИЛИАРДА са това! (повече от 8 милиарда!) Ако това не е разрушен Картаген - здраве му кажи! Сринат Картаген е това!

Моето мнение: българинът иска това: България (ако ще и с метафоричното "Картаген") да цъфти. Ония фантазии долу - може и да са валидни за някого, но в никакъв случай не отразяват състоянието на масовия българин.

[mathematician]

Митът за окаяното положение на „Българина“

„Българинът“ – този монументален космат човек, винаги в единствено число, надвиснал в далечината на теоретичната неопределеност, за когото все умуваме: Къде ще летува тази година „Българинът“? Колко пари похарчи за хладилници, смартфони и телевизори по Коледа „Българинът“? Тегли ли „Българинът“ ипотечни кредити, вярва ли на политиците си, фили или фоби Путин, дебел ли е, бие ли децата си?… В крайна сметка, щастлив ли е „Българинът“?

Не, не е. Ама, чакайте, защо така категорично, защо? Защото българинът е прецакан от всички и от всичко: като започнеш от роднините и съседите, минеш през политиците и свършиш при международното положение и прогнозата за времето. Или поне така „Българинът“ си мисли. Той е докаран до просешка тояга, той е най-бедният окаяник в своята най-мъничка, провинциална и безпомощна страна в самата периферия на света. Мафията и корупцията са навсякъде около него, мутри и олигарси му се хилят злорадо иззад затъмнените стъкла на мерцедесите си, няма държава, но въпреки че няма, държавните институции са пълни с престъпници и са люлка на всякакъв разврат.

Ако дойде при нас някой „щастлив“ западняк, който работи като машинка по 10 часа, дава 2/3 от приходите си за наем и битови сметки, а за кръчма с приятели се уговаря от предишния месец, как ще му опишем нещастието на „Българина“? Може би така:

В повечето случаи „Българинът“ е собственик на дребен градски или селски поземлен имот, който му осигурява подслон, някаква рента или дори препитание. Заплатата му е толкова мъничка, че той никога не разчита само на нея и винаги има в резерв и някакъв страничен доход, обложен или необложен с данъци, хонорар, търговийка, далаверка, включително и помощ в натура откъм своите корени на село. Той е най-бедният европеец, принуден през лятото да почива в съседна и задлъжняла Гърция, а през зимата – по близките и евтини курорти на Австрия и Италия. „Българинът“ е изостанал човек в изостанала страна. Страната му е толкова назад от другите цивилизовани страни, че нейните градове все още не са залети от негри и индуси, а ресторантите ѝ все още предлагат евтина и вкусна храна при човекоподобно обслужване. „Българинът“ все още не се е научил да се напива сам вкъщи, защото винаги намира с кого да излезе. Ето колко е изостанал „Българинът“!

Всъщност „Българинът“ е може би един от последните европейци, които водят нормален живот в нормална страна при нормални условия. Никой не е гладен и жаден, всеки говори каквото си иска и по адрес на когото си поиска, даже и криминалната престъпност не е такава, каквато на някои им се иска да я изкарат. Истината е, че ние сме една най-обикновена европейска страна, каквато искахме да станем, докато бяхме от „правилната“ страна на желязната завеса. Ако някой си е представял, че всички ще бъдем милионери и от единия кран на чешмата ще тече ракия, а от другия мастика, то за разочарованието не са му виновни мафията и корупцията, а собствената му неадекватност. Ние не сме, а и никой друг народ не е съвкупност от Бил Гейтсове, на които шибаната държава пречи да станат милионери, каквито безспорно заслужават да бъдат с таланта и „трудолюбието“ си. Макар че, като се замислиш, имахме един министър-председател, при чието управление всички станаха милионери и хлябът струваше 2000 лв. – Жан Виденов. Но по-добре да не си спомняме.

Да, преходът свърши. Свърши с приватизацията и влизането в Европейския съюз. Да, преходът беше такъв, какъвто можеше да се очаква – груб, жесток, разпределящ и преразпределящ капитали, без русокоси феи, които звънят от врата и ръсят вълшебен прашец. Да, след този преход ние сме една най-обикновена демократична страна от европейски тип, която се простира според чергата си. Защо тогава живеем с клишето, че сме страшно прецакани и нещастни?

Защото това убеждение ни се насажда. Насаждат ни го най-напред опозиционните партии и извънпарламентарните политици, за да могат да се гримират за ролята на юнака-спасител, който иде на бял кон да избави „Българина“ от зловещата му съдба. Индустрията е открадната, разпродадена и нарязана на скрап. Малкият и среден бизнес е унищожен, сравнен е със земята и наръсен с хлорна вар. Селското стопанство е изпепелено и само тук-там шава някой зърнар, за да точи субсидии. Болниците и училищата са пред рухване, а областта на културата е осеяна с труповете на умрели от глад театрали и поетеси. Пределно крайно и окончателно време е някой да сложи край на всичко това, да помете миналото и да възвести зората на нова ера! Защото положението е нетърпимо. Даже е чудно как „Българинът“ е още жив, как продължава да ходи на работа, на дискотека и на мол, а не се е изправил на задните си крака и не е заревал като ранен лев! За съжаление, най-вредното в цялата работа е, че в стремежа да дискредитират настоящето мнозина идеализират миналото, а в стремежа си на очернят това, което имаме, идеализират онова, което нямаме, колкото подозрително и химерично да е то. Но „Българинът“ е такъв: чуждата жена е винаги по-съблазнителна, дори да е десет пъти по-грозна от собствената и да няма никакъв шанс да отговори на ухажването му.

Другите, които насаждат чувството за нещастие и обреченост, са медиите. Или поне онези от тях, които се стараят да следват вкусовете и предпочитанията на „Българина“, за да си вдигат рейтинга. Те, като някакви трупогризци, се радват на всяко престъпление, всяка катастрофа, всяко природно бедствие, даже на всеки битов скандал, в който жена удря мъжа си с тигана по главата. Разтреперани от вълнение и превъзбуда репортерки предават от мястото на събитието, клюкарстват с комшийките на засегнатите и анкетират минувачи по улици и по площади с въпроса: „Кой е виновен, кой носи отговорност?“, дори и когато става дума за януарски снеговалеж. А анкетираните, с кръгли от прилив на гражданска съвест очи, отговарят: „Виновни сме всички ние, обществото!“. Такива „новини“ и „журналистически материали“ заемат голямата част от информационните емисии и от тях често не остава време да ни съобщят какво става в парламента, министерски съвет, да не говорим пък за международната политическа сцена.

Всичко това допринася за параноята на „Българина“ и го кара да се чувства нещастен. Но дали е само то?

Традиционно, както през всички години, откакто ни измерват, ние и през миналата година попаднахме в дъното на класацията на нациите според чувството им за собствено щастие. Намираме се около Мавритания и Сенегал, а в Конго и Габон се чувстват по-щастливи от „Българина“.

Нещастието е чувството, което се поражда у нас, когато търсим щастието там, където не можем да го намерим.

Всички ние мрънкаме, като особено вредни са онези от нас, които го правят публично, например такива като мен. Ние пишем за недъзи, защото „Българинът“ обича да чете за недъзи. Уродливото е по-привлекателно от нормалното. Ако няма скандал, ако няма заловен в далавера, ако няма лъжа и манипулация, ако няма задкулисие и световен заговор, ако няма някаква огромна несправедливост, която да разтърси и възмути възвишената и чиста като сълза душа на „Българина“, той, както се казва, и сопола си няма да хвърли връз такваз новина!

Благодарността е велико състояние на духа. Но мрънкайки, ние се показваме като жалки неблагодарници. Живи сме, здрави сме, притежаваме в пъти повече отколкото ни е потребно, не сме виждали война, не са ни бомбардирали, не са ни изселвали, не са ни затваряли в лагери като някои от нашите дядовци, не знаем какво е глад и мор. Може би трябва да ни се случи, за да видим какво значи истинско нещастие. И тогава със сигурност ще станем по-добри, защото ще почувстваме истинска нужда от човека до нас, животът ни ще зависи от него и ще започнем да го уважаваме, вместо да му се гневим, да му се присмиваме и да го ругаем. Да, демокрацията наистина ни отне много. Отне ни солидарността пред лицето на истинското нещастие. Жалкото е, че когато бедите са само в областта на теорията, и хората са само теоретично добри.

Какво са богатството и щастието? Да не искаш повече от това, което имаш, то да ти стига и да си благодарен за него, защото не е твое, а ти е дадено за временно ползване. Щастието не е причина, а състояние. Важно е състоянието, а не причината, която те е докарала до него. За един щастието може да е собствена сграда в центъра на Лондон, за друг – устна хармоничка. Ако изпитват еднакво щастие, те двамата в абсолютно еднаква степен са осъществили стремежа си към него. Някой ще каже: ама това не стана ли вече прекалено философско? Че за какво е измислена философията – да ни става добре, когато ни е зле, и да ни става смислено, когато ни е безсмислено!

Сега ще ме погледнете и ще кажете: абе, какво му е на този? Постите ли го изтощиха? Какви са тези размишления, на които се е отдал?

Но нали днес е именно ден за размисъл! Дето си вика, който размишлява, изпълнява гражданския си дълг днес, както ще го изпълни утре, като отиде да гласува. Гласувайте така, че наистина да приближите това, което искате да ви се случи, а не някой впоследствие да преразпредели волята ви в друга посока чрез сложни математически формули и законодателни положения. И да сбъркате, няма страшно. Най-много да навлечете с грешката си някоя беда на отечеството, но бедите са полезни, защото каляват характера и очистват нравите.

Днес е Благовещение в четвъртата седмица на Великия пост – събитието, с което започва спасението на света. А за онези, които очакват традиционния финал: Картаген трябва да бъде разрушен!

[v_tin]

„Никога с ДПС!“. Ако този принцип не става, протестърите имат и друг

Разсейва се не само тя, а и всички апологети на „промяната“. Но привържениците на „Демократична България“ заслужават специално внимание, защото живеят с непоколебимото усещане, че са земното отражение на извечната святост. Те са винаги първите вестители и съдници в социалните мрежи на всяка непорочност. Непримирими, борбени, всеотдайни, възмутени и жертвоготовни, дават и най-милото за да изкоренят „паралелната държава“.

Денем и нощем защитават законноста, громят задкулисието, събират в шепи изтичащата от България демокрация. Мемета, колажи, статуси, вицове, цитати, понякога и истински плакати – не пестят сили и средства във великата борба за „нормалност“. С една особеност обаче. Влезе ли и ДБ в паралелната държава, настава мълчание. Разсейват се, снижават, подминават. Не питат, не ровят, не притискат. Няма торбички била, прелитащите с мъдри мисли кодзили изчезват, статуси на „прогонени от мафията“ емигранти се изпаряват, няма молебени за демокрация. И целият им велик морал се превръща в най-обикновен теснопартиен.

Впрочем, разсейването тече вече трети месец:

ДПС подкрепя Ива Митева за председател на парламента, застава и зад шефовете на комисиите (след 4 април). Специално Георги Ганев от ДБ оглавява бюджетната комисия благодарение на благословията на ДПС. Въпроси, съмнения, тревоги сред привържениците на ДБ няма. ДПС, ако е наистина е враг на „партиите на промяната“, просто няма да ги подкрепя. Вместо да се терзаят, умните и красивите леят шампанско, понеже любимата им партия е взела няколко комисии.


БАрби, какво става, нещо май ааааааааааааа се ослушвате

[v_tin]

Мажоритарните избори нищо няма да решат. Пазарлъците ще се преместят преди изборите. С пропорционалната система има по-голяма представителност на населението. Иначе ще влиза само един. Другите няма да са представени. Съответно след първия тур като стане ясно кой е първи и кой е втори - ще почва яки пазарлъци за подкрепа от кандидатите на 3-4-5 място. Съответно на втори тур може да имаш изключително ниска активност и да се решава от твърдите ядра или на трето място да подкрепи този на второ срещу съответни отстъпки и договорки.

Отделно няма никакви статистически данни, че в страни с мажоритарната система имаш по-добър стандарт на живот спрямо страни с пропорционална изборна система. На Запад имаш страни и с двете системи и няма особена разлика между стандарта на живот. В Африка също имаш двете системи и пак няма някаква разлика между стандарта им на живот.

п.п. същото важи и за парламентарна и президентска република.

Формата на избори и управление - президентска срещу парламентарна или пропорционална срещу мажоритарна няма никакво значение за икономиката и стандарта на живот.

За мен определено е по добрият вариант пропорционалната система с всичките и недостатъци. Просто в писанията на искрен има и други неща и това за системата е най малкото

[raydalio]

Ще слагат хардкор ваксърка за министър на здравеопазването - който познава починал от ваксина да ми хареса коментара