"Бях с четири деца - две мъжки и две женски: 15-годишно момче, Стойо, 4-годишно, Вълко - това, което сега се намери, момиче на 12 години, Гита, и второ на 4 месеца, Кера.Баща им Момчил Далков беше с нас.Бяхме спрели на пътя над реката, ядохме в планината.Нападнаха ни турците и хукнахме надолу, към падината.Аз носех другото дете, малкото, а четиригодишното момче татко му го носеше.
В бягането се изгубихме.Турците ме настигнаха до водата.Голямото ми момче успяло да избяга, но след това го убили край Арда.Мъжът ми продължил по реката от дясната страна, там го настигнали и го убили, а Вълко останал жив при него.Старият Сарджо го прибрал, а след това го взел Петко Андров.
Мен и много жени от Съчанли турците ни наобиколиха.Не убиха никоя.Видях един нашенец, трябва да имаше 40 години, от когото турците поискаха пари.Той извади парите, а те го удариха по главата и после го прободоха с нож.Човекът извади още пари, зашити в дрехата, разпори я, и ги даде.След това го удариха втори път и той падна.Казаха му да се вдигне и от няколко крачки го застреляха с мартинката.След това се върнаха и започнаха да претърсват жените от глава до пети.Разпасваха поясите, разпасаха и мен, и момчето ми.Имах сребро, десет алтъна пари, пръстен на ръката си - всичко ми взеха.Това бяха турски царски войници в аскерска униформа.Не бяха тукашни, не бяха башибозук.
Като ни обраха, ни откараха, лежахме на един висок хълм, оттам отидохме в село Пишман.То беше празно.Казваха, че ще ни оставят в това село, но нямаше хора.После ни отведоха в турското село Чукорен, там спахме в един сайвант.С нас бяха заловени и 5-6 души мъже, стари и млади.Един от тях беше от нашето село, от Аткьой - Ангел Митров.
На моя въпрос как са се отнасяли войниците с жените по пътя, оставяли ли са ги спокойно да спят, Комна Момчилова отговори:
Не дадоха рахат на жените.Младите жени и моми хич не ги оставиха здрави.Срещу мен не вдигнаха ръка, срещу момичето ми също, малко беше, на 12 години, но от 15 нагоре не оставиха.Първо ги извеждаха, а след това почнаха и пред нас... Момичетата плачат, а те ги бъхтят с юмруци.Някои извеждаха по три, по четири пъти на нощ.Една мома каза, че седем пъти са я извеждали.
На сутринта пак ни вдигнаха и ни заведоха в Бидикли (турско село), вкараха ни в един дам (обор).Донесоха чувал хляб и чувал пъпеши - да се даде на децата.И пак започнаха, пак пари да искат, а след парите пак грозното...Цяла нощ нямаше сън.
После, когато изгря слънцето, дойде един човек, царски човек, със сини дрехи (според някои това е бил Енвер паша). Войниците, които ни изведоха, стояха в една редица, а ние -в друга.Караше им се да не закачат жените.
Някои от момите успяха да му се оплачат, че две вечери са ги резилили, че ни обраха.Той се върна, взе на 12 души пушките и им върза ръцете.После им каза: "Наредете се!"Навързани ги нареди край джамията.Сам ги застреля с пушката си, мазерка.Ние гледахме, стана пред очите ни - падаха по очи с вързани ръце.
След това царският човек отиде и разпори с нож един от убитите, който беше чаушин.Той беше все на кон, стар беше, лош човек.Като го обърна по гръб и го разпори, казваше: "Ние пострадахме от грозното и не искам да виждам грозно!".След това взе пистолета и още един път стреля по някои, които бяха останали живи.Ние се уплашихме от всичко това и се дръпнахме настрана.А турските войници гледаха и нищо не правеха.
После от Бадикли този царски човек ни заведе при гарата, там лежахме.Забрани на войниците да ни приближават през нощта, заплаши, че ще ги застреля.Дадоха ни храна - ядохме, спахме, без да ни закачат.На другия ден - на влака.
С влака ни докараха в Димотика.
Дойдоха арабаджии, един от тях каза: "Хайде, с тези каруци ще ви водим в България.".Друг пък каза: "Ще ви изколят по пътя!".Трети ни посъветва да отидем вътре в града.Влязохме.Дойде пак един турчин, той ни каза: "Аз ще ви намеря място".Отведе ни в един хан, там стояхме две вечери.После ни дадоха каруци и тръгнахме от село на село, по турски и гръцки села.Войниците ни водеха до едно голямо село, до един мост.Дотам не ни закачаха.Там след това дойдоха жандарми."Хайде, назад!" - рекоха и ни закараха в друго село, наполовина турско, наполовина гръцко.
Тук започна пак грозното.Почнаха да извеждат в една стая жените и момите...Уж доктори дошли, уж болни да лекуват.И там през нощта резилиха жените, биеха ги в тъмното.
Една сутрин ни вдигнаха, ще ни карат в Ортакьой.Закараха ни до границата турски войници и ни предадоха на българските, така се спасихме."
Из "Разорението на тракийските българи през 1913 г." - професор Любомир Милетич.
40-годишната Комна Момчилова от село Аткьой, отвлечена от Армаганската долина, с намереното и момченце.
В бягането се изгубихме.Турците ме настигнаха до водата.Голямото ми момче успяло да избяга, но след това го убили край Арда.Мъжът ми продължил по реката от дясната страна, там го настигнали и го убили, а Вълко останал жив при него.Старият Сарджо го прибрал, а след това го взел Петко Андров.
Мен и много жени от Съчанли турците ни наобиколиха.Не убиха никоя.Видях един нашенец, трябва да имаше 40 години, от когото турците поискаха пари.Той извади парите, а те го удариха по главата и после го прободоха с нож.Човекът извади още пари, зашити в дрехата, разпори я, и ги даде.След това го удариха втори път и той падна.Казаха му да се вдигне и от няколко крачки го застреляха с мартинката.След това се върнаха и започнаха да претърсват жените от глава до пети.Разпасваха поясите, разпасаха и мен, и момчето ми.Имах сребро, десет алтъна пари, пръстен на ръката си - всичко ми взеха.Това бяха турски царски войници в аскерска униформа.Не бяха тукашни, не бяха башибозук.
Като ни обраха, ни откараха, лежахме на един висок хълм, оттам отидохме в село Пишман.То беше празно.Казваха, че ще ни оставят в това село, но нямаше хора.После ни отведоха в турското село Чукорен, там спахме в един сайвант.С нас бяха заловени и 5-6 души мъже, стари и млади.Един от тях беше от нашето село, от Аткьой - Ангел Митров.
На моя въпрос как са се отнасяли войниците с жените по пътя, оставяли ли са ги спокойно да спят, Комна Момчилова отговори:
Не дадоха рахат на жените.Младите жени и моми хич не ги оставиха здрави.Срещу мен не вдигнаха ръка, срещу момичето ми също, малко беше, на 12 години, но от 15 нагоре не оставиха.Първо ги извеждаха, а след това почнаха и пред нас... Момичетата плачат, а те ги бъхтят с юмруци.Някои извеждаха по три, по четири пъти на нощ.Една мома каза, че седем пъти са я извеждали.
На сутринта пак ни вдигнаха и ни заведоха в Бидикли (турско село), вкараха ни в един дам (обор).Донесоха чувал хляб и чувал пъпеши - да се даде на децата.И пак започнаха, пак пари да искат, а след парите пак грозното...Цяла нощ нямаше сън.
После, когато изгря слънцето, дойде един човек, царски човек, със сини дрехи (според някои това е бил Енвер паша). Войниците, които ни изведоха, стояха в една редица, а ние -в друга.Караше им се да не закачат жените.
Някои от момите успяха да му се оплачат, че две вечери са ги резилили, че ни обраха.Той се върна, взе на 12 души пушките и им върза ръцете.После им каза: "Наредете се!"Навързани ги нареди край джамията.Сам ги застреля с пушката си, мазерка.Ние гледахме, стана пред очите ни - падаха по очи с вързани ръце.
След това царският човек отиде и разпори с нож един от убитите, който беше чаушин.Той беше все на кон, стар беше, лош човек.Като го обърна по гръб и го разпори, казваше: "Ние пострадахме от грозното и не искам да виждам грозно!".След това взе пистолета и още един път стреля по някои, които бяха останали живи.Ние се уплашихме от всичко това и се дръпнахме настрана.А турските войници гледаха и нищо не правеха.
После от Бадикли този царски човек ни заведе при гарата, там лежахме.Забрани на войниците да ни приближават през нощта, заплаши, че ще ги застреля.Дадоха ни храна - ядохме, спахме, без да ни закачат.На другия ден - на влака.
С влака ни докараха в Димотика.
Дойдоха арабаджии, един от тях каза: "Хайде, с тези каруци ще ви водим в България.".Друг пък каза: "Ще ви изколят по пътя!".Трети ни посъветва да отидем вътре в града.Влязохме.Дойде пак един турчин, той ни каза: "Аз ще ви намеря място".Отведе ни в един хан, там стояхме две вечери.После ни дадоха каруци и тръгнахме от село на село, по турски и гръцки села.Войниците ни водеха до едно голямо село, до един мост.Дотам не ни закачаха.Там след това дойдоха жандарми."Хайде, назад!" - рекоха и ни закараха в друго село, наполовина турско, наполовина гръцко.
Тук започна пак грозното.Почнаха да извеждат в една стая жените и момите...Уж доктори дошли, уж болни да лекуват.И там през нощта резилиха жените, биеха ги в тъмното.
Една сутрин ни вдигнаха, ще ни карат в Ортакьой.Закараха ни до границата турски войници и ни предадоха на българските, така се спасихме."
Из "Разорението на тракийските българи през 1913 г." - професор Любомир Милетич.
40-годишната Комна Момчилова от село Аткьой, отвлечена от Армаганската долина, с намереното и момченце.
виждаме. И предпочете да даде унизителни отговори.
...Евала им правя в едно - подготовката на верни кадри. Преди години плащаха обучението на 2000 студента в БГ и около 200 в чужбина...За докторанти и специализанти нямах инфо, но може би жена ти ( като по-умната в семейството ти - според твои писания) да ползва превилегията на такова подпомагане, а ти да се отблагодаряваш с постове в защита на шишо, каскета и тиквата....
Коментар