https://conservative.bg/nikola-shaikov-patiat/
На 5 февруари 1945 г. започват заседанията на „Народния съд“ в град Гоце Делчев. Съдиите са избрани от комунистическата власт с цел да разгромят непокорните българи – дейци на Организацията. И по този начин да бъде пречупена българщината в пиринска Македония. За председател на народния съд е избран Георги Шишков, от Пазарджик. За обвинител е назначен Атанас Стайков от Разлог. Стайков единствен от състава на съда се е клел за спазване принципите на Темида, тъй като е бил адвокат по професия. За него Шайков разказва:
За това колко брутален е бил „Народния съд“ авторът разказва следната история от процеса срещу човек на преклонна възраст Димитър Търлянов, от село Гърмен, Гоцеделчевско.
На 5 февруари 1945 г. започват заседанията на „Народния съд“ в град Гоце Делчев. Съдиите са избрани от комунистическата власт с цел да разгромят непокорните българи – дейци на Организацията. И по този начин да бъде пречупена българщината в пиринска Македония. За председател на народния съд е избран Георги Шишков, от Пазарджик. За обвинител е назначен Атанас Стайков от Разлог. Стайков единствен от състава на съда се е клел за спазване принципите на Темида, тъй като е бил адвокат по професия. За него Шайков разказва:
„По призвание – алкохолик, през цялото времетраене на процеса беше пиян, а когато взимаше думата така крещеше срещу нас, че чак слюнки хвърчаха от устата му: „Смърт за това фашистко куче!”. Много по-често обаче ни титулуваше „Михайловистко куче”, което означаваше, че „кучето” членува в Македонската организация“.Народните съдии са пет души: Георги Пържаров от Разлог, Георги Топалов от Белица, Филип Попов от Якоруда, Илия Гулев от Белица и Кръстьо Андонов от село Дотлия, Серско.
За това колко брутален е бил „Народния съд“ авторът разказва следната история от процеса срещу човек на преклонна възраст Димитър Търлянов, от село Гърмен, Гоцеделчевско.
– Ти, фашист ли си бай Димитре?
Изправяйки се прав и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:
– Да! Щом всички тук, които съдите вие са фашисти и аз съм такъв! Аз се гордея, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички, които сега съдите вие са добри и честни хора! Аз съм честен човек, целият ми живот премина в труд, помагайки на всеки нуждаещ се, никого не съм убил или ограбил, по Божите заповеди съм живял не само аз, но и семейството ми.
В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди, след този провокаторски отговор, и започнаха да шушукат помежду си. За да разсеят впечатлението, което направи казаното от бай Димитър в залата, неговият съселянин Иван Гулев в качеството си на съдия го запита:
-Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?
– До момента на моето арестуване аз не я знаех тази дума каква е и откъде е дошла, и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт никой на никого не викаше фашист. Но когато дойде на власт вашата партия разбрах, че аз и много други хора сме фашисти, така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Те ни се заканваха, че ще ни изтребят, биеха и псуваха на фашистка майка. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а аз след като не съм комунист – значи съм фашист. Толкова разбирате вие, толкова разбирам и аз. Според вашите разбирания фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не пребиват хората за нищо, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно. А комунистите са тия, дето не им се работи, които крадат, които пребиват имотните, за да им вземат имота, а нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат, заканвайки се: „Смърт на фашистите!”. Ето това разбирам аз под думата „фашист”.
С тези думи бай Димитър си подписа присъдата, но неговото прочувствено слово предизвика такава ярост сред състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияния прокурор Стайков, след кратко колебание, изрева стандартната фраза:
– Смърт за това Михайловистко куче!
При такава „делова” обстановка се провеждаха заседанията на „народните” съдилища и се установяваше виновността на подсъдимите. А че виновни са всички преминали през съда, това красноречиво се доказва от издадените присъди.
Коментар