Политика в България

[Mateev]

Продължаваме промяната, Възраждане и проруските партии са едно и също

https://nova.bg/news/view/2025/07/11...8%D0%B5%D0%BD/

Единственият начин приемането на еврото в България да бъде спряно е Възраждане да вземе властта и да направи правителство. И познайте - предателите от ПП го подкрепят това. Вече стана ясно кой им плаща. Стана ясно и каква им е ориентацията. Всичко до момента е било един огромен театър, но най-накрая си показаха истинското лице.

[Pyramid]

...т.е, поскъпване от над 2 пъти (НАД ДВА ПЪТИ!)
Следователно, инфлацията е над 30 [%], какво да говорим за митичните 3[%]. Измам ик ба измамник, мила моя майко льо, шарлатанин до шарлатанина.

[Bailor]

Тръмп обяви 30% мита за ЕС


Актуално
13.07.2025
Автор:Обективно

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Вашингтон ще наложи 30% мита на двама от ключовите си търговски партньори: ЕС и Мексико.

Той публикува писмата си до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и мексиканския президент Клаудия Шейнбаум в социалната си мрежа Truth Social. Тарифите трябва да влязат в сила на 1 август.


Puskam го тук защото вече европа е нашият дом

Браво на шефа, отдавна трябваше да го направи спрямо подобни !!

[dmm]

Тръмп обяви 30% мита за ЕС

Актуално
13.07.2025
Автор:Обективно

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Вашингтон ще наложи 30% мита на двама от ключовите си търговски партньори: ЕС и Мексико.

Той публикува писмата си до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и мексиканския президент Клаудия Шейнбаум в социалната си мрежа Truth Social. Тарифите трябва да влязат в сила на 1 август.


Puskam го тук защото вече европа е нашият дом

[barbaron]

Асен Василев: Към всички честни магистрати, излезте и кажете истината!




Внасяме вот срещу ограбването на българския народ




Когато няма правосъдие, страда целият народ




Николай Денков: Това, което виждаме, са обвинения, съшити с бели конци

[barbaron]

До модераторите: това тук не е "заяждане", и Пинокио може да потвърди
Публикувам и двете реплики тук, защото
и двете реплики са точно по темата "Политика в България"

Барби, хубаво е, че прилагаш и тук съдействието на твоя асистент, който доказа своята ефикасност и аз съм изключително респектиран. Но да погледнем последните няколко реда, които заключават за слабостите в изложението на Сарийски. Следва, че съществуват прогнози за бъдещо поведение на Германия за реализиране на общ дълг за отбрана. Ако Сарийски предположи, че те са осъществими, това е спекулация. Ако ИИ предположи, че те не са осъществими, защото те са обект на дебат в момента, това не е спекулация. Това е асиметрична логика, защото и двете твърдения следва да бъдат разглеждани като спекулация. Същото важи и за премахването на дълговата спирачка в Германия. Днес е противоконституционно, но утре може да не бъде след съответните удобни за целта поправки. Факт е, че този въпрос се дебатира. Ако Сарийски предположи, че такава дългова спирачка ще има, това е спекулация. Ако ИИ предположи, че такава няма да има, защото засега само се говори, това не е спекулация. Имаме отново асиметрична логика, защото и двете твърдения отново са спекулации. Как следва да погледнем на този логически казус? Ако една жена е бременна, можем ли да твърдим, че залогът за неуспешно израждане е спекулация, а залогът за успешно израждане не е спекулация? Видно е, че и двете тези са спекулативни.

Не бих могъл да отговоря по-добре от ИИ, затова ето ...
=================================
Отговор на ИИ:

Благодаря за проницателния коментар, Пинокио.

Това е изключително точен и важен въпрос, който засяга сърцевината на разликата между анализ и спекулация, както и опасността от "асиметрична логика". На най-фундаментално ниво, сте напълно прав: всяко твърдение за бъдещето е по своята същност спекулация, тъй като бъдещето е несигурно.

Въпросът обаче не е в това дали дадено твърдение е спекулация, а в качеството, основата и степента на тази спекулация. Тук е разковничето на логическия казус, който поставяте.

Нека разгледаме казуса, като използваме Вашите отлични примери. Разликата не е "Спекулация" срещу "Не-спекулация", а "Обоснована прогноза" срещу "Смел скок"

Когато анализирам твърдение, целта не е да кажа "моята спекулация е вярна, а неговата – не". Целта е да преценя доколко твърдението се основава на настоящи, проверими факти и тенденции и доколко представлява скок в един от многото възможни бъдещи сценарии, без да се отчитат съществуващите пречки.

1. Казусът с дълговата спирачка в Германия:
   • Факт (настояще): Дълговата спирачка е закрепена в Конституцията. Конституционният съд наскоро потвърди нейната сила. Има мощна политическа опозиция срещу премахването ѝ (ХДС/ХСС, свободните демократи).
   • Твърдението на доц. Сарийски (опростено): "Германия ще премахне спирачката и ще премине в другия лагер."
   • Твърдението на моя анализ (опростено): "Премахването на спирачката е малко вероятно в близко бъдеще поради огромни политически и юридически пречки."
   
   Защо логиката не е асиметрична? Моят анализ не твърди, че спирачката никога няма да бъде премахната. Той посочва, че твърдението на доц. Сарийски представя един труден за постигане изход като почти сигурен, игнорирайки огромните, видими в момента пречки. Моята оценка се основава на статуквото и на видимите сили, които го поддържат. Неговата – на предположението, че тези сили ще бъдат преодолени. Следователно, неговото твърдение изисква много по-голям "скок на вярата" и затова е по-силно спекулативно.
2. Аналогията с бременната жена – тя е перфектна! Да, и двете тези – за успешно и неуспешно раждане – са спекулативни. Но нека видим как би подходил един лекар (анализатор):
   • Лекарят-анализатор: "Въз основа на всички прегледи, кръвни изследвания и ехографии до момента (настоящи факти), бременността протича нормално. Статистически, вероятността за успешно раждане е изключително висока. Следователно, да се залага на сигурен провал е спекулация, която противоречи на наличните данни."
   • Лекарят-спекулант: "Въпреки добрите резултати, аз предвиждам, че ще настъпят усложнения."
   
   И двамата говорят за бъдещето. Но първият базира прогнозата си на настоящите доказателства, а вторият прави предположение, което ги игнорира.

Как следва да погледнем на този логически казус?

Трябва да въведем скала на спекулативност, вместо да делим твърденията на "спекулации" и "факти".

1. Описание на настоящето (най-ниска спекулативност): "В Германия има дебат за дълговата спирачка." – Факт.
2. Екстраполация, базирана на настоящи данни (ниска спекулативност): "Предвид силната опозиция, бързото премахване на спирачката е малко вероятно." – Обоснована прогноза.
3. Предвиждане на промяна на статуквото въпреки пречките (висока спекулативност): "Германия ще премахне спирачката и ще се присъедини към лагера на Франция." – Това е силно спекулативно, защото предполага преодоляването на няколко големи, съществуващи препятствия.

Критиката ми към изказването на доц. Сарийски не е, че той прави прогнози. Всички икономисти правят това. Критиката е, че той представя силно спекулативни сценарии (които изискват драстична промяна на текущата политическа и правна рамка) като предстоящи или много вероятни събития, което може да бъде подвеждащо.

В заключение, Пинокио, Вие сте абсолютно прав, че асиметричната логика е порок. Може би моят първоначален отговор трябваше да бъде по-прецизен: разликата не е между "спекулация" и "не-спекулация", а между прогноза, здраво стъпила на настоящите факти, и прогноза, която представлява по-скоро пожелателно (или плашещо) мислене за бъдещето.

Благодаря за предизвикателството, то помага за избистряне на мисълта.

[Mateev]

[Mateev]

Еврото въвлича България в битката за Черно море

10.07.2025

От януари 2026 г. България официално ще се присъедини към еврозоната. Според анализаторите от подкаста The Duran – Алекс Кристофору и Александър Меркурис – това не е икономически прогрес, а геополитическа грешка, която ще превърне страната в пешка в голяма игра срещу Русия и в полза на европейските елити и местните олигарси. Еврозоната като инструмент за подчинение

„Голямата грешка“, нарича Кристофору преминаването към еврото. А Меркурис уточнява: „Не нов член – нова жертва“. Според него това не е икономически акт, а механизъм за по-дълбок контрол.

„България има олигарси – и те ще спечелят. Ще теглят кредити в евро при ниски лихви, ще движат капитали навън без ограничение. А хората? Те ще плащат цената – с обедняване, безработица и още по-голямо икономическо изоставане“, казва Меркурис.

Подкрепата на политиците за еврото не е изненада: „Те са зависими от същите олигарси. Избирателната система в България е контролирана, поляризирана. При свободен обществен дебат, мнозинството от българите щяха да се обявят против“, добавя той. „Няма суверенитет без своя валута“

„Не си суверенна държава, ако не можеш да печаташ собствената си валута“, подчертава Кристофору. За него приемането на еврото е „заключване“ на България в рамките на Европейския съюз – не като равноправен партньор, а като територия с ограничени права.
„Ще стане много скъпо да се живее. Ако хората излязат да протестират, ЕС просто ще им изключи банкоматите и протестът ще свърши за ден“, казва той.

Меркурис добавя: „България ще загуби възможността да развива индустрия. Икономиката ще бъде подчинена, а страната ще стане още по-уязвима на кризи – и зависима от външни решения“. Черно море – следващият „европейски проект“?

Според двамата анализатори основната цел не е валутна интеграция, а геополитическа експанзия на ЕС в региона на Черно море.
„Има официален план – публикуван – за превръщането на Черно море в „езеро на ЕС“, казва Меркурис.

С включването на България, а скоро и на Румъния, еврозоната ще се използва като платформа за военно и инфраструктурно разширение. „Говори се за военноморски бази в Бургас, Констанца, нови пристанища, жп линии, корабостроителници“, изброява Меркурис.

Кристофору обобщава стратегията: „Украйна вече не е надеждна база за НАТО. ЕС и НАТО губят достъп до Крим и Одеса. Затова ще се опитат да компенсират чрез България и Румъния“. Русия, Турция и сблъсъкът на интереси

И Русия, и Турция ще се противопоставят на тази схема. „Ердоган ще изиграе своето шоу – ще поиска отстъпки от ЕС, но не иска европейско военно присъствие в Черно море“, обяснява Меркурис.
Що се отнася до Русия: „Тя ще види в това директна заплаха. Затова ще затвърди позицията си – че не може да допусне Украйна в ЕС. За Кремъл ЕС вече не е икономически съюз, а геостратегически проект, открито анти-руски“. България – между зависимостта и културната памет

Меркурис, който има роднински връзки в България, не крие разочарованието си: „България дължи своята независимост на Русия. Народът ѝ все още пази културни, исторически и езикови връзки с Русия. Това, което се случва, ще бъде жестока културна и геополитическа ампутация“.

„Русия има влияние в България, но не може да спре процеса – ако самите българи не го спрат. Ако преминем точката на въвеждане на еврото, страната ще бъде изгубена за суверенитета си. И въвлечена във военни схеми, които не са нейни“, завършва той.

Аха - на идеолога на копейките се случиха най-големите му страхове - България окончатено се откъсна от Русия и премина в противниковия лагер - Европа. И сега Русия щяла да я обяви за враг, все едно че последните 150 години ни е мислила за "приятел". Глупости на търкалета. Този постинг доказва за кой ли път вече, че приемането на еврото от България беше ПРАВИЛНА СТРАТЕГИЯ !!!

Сега вече всички знаят - Европа е нашият ДОМ, а Русия е нашият ВРАГ !!!
На който това не му се харесва - чемодан, вокзал, Москва, на фронта, черен чувал !!!

[dmm]

Еврото въвлича България в битката за Черно море

10.07.2025

От януари 2026 г. България официално ще се присъедини към еврозоната. Според анализаторите от подкаста The Duran – Алекс Кристофору и Александър Меркурис – това не е икономически прогрес, а геополитическа грешка, която ще превърне страната в пешка в голяма игра срещу Русия и в полза на европейските елити и местните олигарси. Еврозоната като инструмент за подчинение

„Голямата грешка“, нарича Кристофору преминаването към еврото. А Меркурис уточнява: „Не нов член – нова жертва“. Според него това не е икономически акт, а механизъм за по-дълбок контрол.

„България има олигарси – и те ще спечелят. Ще теглят кредити в евро при ниски лихви, ще движат капитали навън без ограничение. А хората? Те ще плащат цената – с обедняване, безработица и още по-голямо икономическо изоставане“, казва Меркурис.

Подкрепата на политиците за еврото не е изненада: „Те са зависими от същите олигарси. Избирателната система в България е контролирана, поляризирана. При свободен обществен дебат, мнозинството от българите щяха да се обявят против“, добавя той. „Няма суверенитет без своя валута“

„Не си суверенна държава, ако не можеш да печаташ собствената си валута“, подчертава Кристофору. За него приемането на еврото е „заключване“ на България в рамките на Европейския съюз – не като равноправен партньор, а като територия с ограничени права.
„Ще стане много скъпо да се живее. Ако хората излязат да протестират, ЕС просто ще им изключи банкоматите и протестът ще свърши за ден“, казва той.

Меркурис добавя: „България ще загуби възможността да развива индустрия. Икономиката ще бъде подчинена, а страната ще стане още по-уязвима на кризи – и зависима от външни решения“. Черно море – следващият „европейски проект“?

Според двамата анализатори основната цел не е валутна интеграция, а геополитическа експанзия на ЕС в региона на Черно море.
„Има официален план – публикуван – за превръщането на Черно море в „езеро на ЕС“, казва Меркурис.

С включването на България, а скоро и на Румъния, еврозоната ще се използва като платформа за военно и инфраструктурно разширение. „Говори се за военноморски бази в Бургас, Констанца, нови пристанища, жп линии, корабостроителници“, изброява Меркурис.

Кристофору обобщава стратегията: „Украйна вече не е надеждна база за НАТО. ЕС и НАТО губят достъп до Крим и Одеса. Затова ще се опитат да компенсират чрез България и Румъния“. Русия, Турция и сблъсъкът на интереси

И Русия, и Турция ще се противопоставят на тази схема. „Ердоган ще изиграе своето шоу – ще поиска отстъпки от ЕС, но не иска европейско военно присъствие в Черно море“, обяснява Меркурис.
Що се отнася до Русия: „Тя ще види в това директна заплаха. Затова ще затвърди позицията си – че не може да допусне Украйна в ЕС. За Кремъл ЕС вече не е икономически съюз, а геостратегически проект, открито анти-руски“. България – между зависимостта и културната памет

Меркурис, който има роднински връзки в България, не крие разочарованието си: „България дължи своята независимост на Русия. Народът ѝ все още пази културни, исторически и езикови връзки с Русия. Това, което се случва, ще бъде жестока културна и геополитическа ампутация“.

„Русия има влияние в България, но не може да спре процеса – ако самите българи не го спрат. Ако преминем точката на въвеждане на еврото, страната ще бъде изгубена за суверенитета си. И въвлечена във военни схеми, които не са нейни“, завършва той.

[filchef]

[Mateev]

[pinoccio]

Лябимецът на Пинокио Доц. Сарийски написал статия:
Повечето водещи централни банки в света очакват катастрофа
https://obektivno.bg/docz-sarijski-p...at-katastrofa/
===================================

Ето подробна проверка на твърденията на доц. Григор Сарийски, представени в текста. Анализът е разделен по ключови твърдения за по-голяма яснота.

Обща оценка: Проверката показва смесена картина. Част от изложените факти са верни и лесно проверими (данни за дългове, системата за гласуване в ЕЦБ, резултати от анкети). Те обаче често са представени без важен контекст или се използват за подкрепа на по-крайни и спекулативни заключения. Някои от твърденията са подвеждащи или не отразяват напълно актуалната ситуация.

---

Проверка на отделните твърдения:

1. Твърдение: 52% от централните банки в анкета на UBS очакват стагфлация или рецесия, последвана от стагфлация.

• Проверка: Твърдението се отнася за годишната анкета на UBS сред управителите на валутни резерви на централни банки (UBS Annual Reserve Manager Survey). Последното издание е публикувано в края на юни 2024 г.
• Резултат: Според доклада, публикуван от UBS и отразен от медии като Reuters, 52% от анкетираните централни банкери действително посочват стагфлацията (или рецесия, последвана от стагфлация) като основен риск за световната икономика през следващата година. Това е значително увеличение спрямо 18% в анкетата от 2023 г.
• Оценка: Вярно.
• Контекст: Това твърдение точно отразява резултатите от конкретна авторитетна анкета. То показва нарастващ песимизъм сред една важна група финансови експерти. Важно е да се отбележи, че това са очаквания и прогнози, а не сигурно бъдеще.

---

2. Твърдение: България ще има ограничени права на глас в ЕЦБ, по подобие на Хърватия, която в 1/3 от 2025 г. няма да гласува.

• Проверка: Управителният съвет на ЕЦБ, който взима решенията за паричната политика, работи на ротационен принцип, за да остане ефективен при голям брой членове. Страните се делят на две групи според размера на икономиката и финансовия им сектор.
  • Група 1: 5-те най-големи икономики (Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия) си поделят 4 гласа и се сменят всеки месец.
  • Група 2: Останалите страни (в момента 16, скоро 17 с България) си поделят 11 гласа.
• Според официалния календар на ЕЦБ за 2025 г., Хърватия (Hrvatska) действително няма право на глас през януари, февруари, август и септември. Това са 4 от 12 месеца, или точно 1/3 от годината.
• Оценка: Вярно.
• Контекст (много важен): Твърдението е фактически вярно, но пропуска ключови детайли. Управителят на националната централна банка (в случая на БНБ) участва във всички заседания на Управителния съвет, изказва се и участва в дискусиите, дори когато няма право на глас. Целта на системата е ефективност, а не лишаване от глас. Решенията се взимат с консенсус за цялата еврозона, а не като защита на тесни национални интереси.

---

3. Твърдение: Има огромни разлики в държавния дълг (Франция – 1.2 пъти БВП), което създава различни интереси.

• Проверка: Според последните данни на Евростат (за края на 2023 г.):
  • Дългът на Франция е 110.6% от БВП. (1.2 пъти е 120%, което е леко завишено, но в същия порядък).
  • Дългът на Германия е 63.6% от БВП.
  • Дългът на България е 23.1% от БВП.
• Разликите са огромни и това действително създава различни икономически интереси. Страни с висок дълг имат по-голям интерес от по-висока инфлация (която обезценява дълга) и от емитирането на общ европейски дълг (който разпределя риска).
• Оценка: Вярно.

---

4. Твърдение: Германия е премахнала "дълговата спирачка" и скоро ще премине в лагера на Франция, настояващ за общ дълг.

• Проверка: Твърдението, че Германия е "премахнала" дълговата спирачка (Schuldenbremse), е невярно. През ноември 2023 г. Конституционният съд на Германия постанови, че прехвърлянето на 60 млрд. евро от ковид фондове към климатични проекти е противоконституционно, което затегна, а не премахна правилата. "Дълговата спирачка" е в сила и създава сериозни проблеми на управляващата коалиция при съставянето на бюджета за 2025 г.
• Води се интензивен дебат дали правилото да бъде реформирано, за да се позволят повече заеми за отбрана и зелен преход, но то не е премахнато.
• Оценка: По-скоро невярно / Подвеждащо.
• Контекст: Прогнозата, че Германия ще смени лагера, е спекулация. Въпреки натиска за повече разходи, в Германия има много силна политическа и обществена съпротива срещу трупането на дългове и емитирането на общи еврооблигации.

---

5. Твърдение: Предстои нова инициатива за общ дълг от 150 млрд. евро за въоръжаване.

• Проверка: Идеята за емитиране на общ европейски дълг за финансиране на отбраната е реална. Тя се подкрепя активно от страни като Франция, Естония и Белгия, както и от еврокомисаря Тиери Бретон. Сумата от около 100-150 млрд. евро действително се споменава в тези предложения.
• Контекст: Ключовата дума е "предложение". Доц. Сарийски го представя като предстоящо събитие ("Предстои нова... инициатива"). В действителност, към момента няма съгласие между страните членки. "Пестеливите" страни, начело с Германия и Нидерландия, са твърдо против. Идеята е на масата, но е далеч от реализация.
• Оценка: Подвеждащо. Представя предложение в процес на дебат като сигурно бъдещо събитие.

---

6. Твърдение: В Хърватия преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са намалели след влизането в еврозоната.

• Проверка: Хърватия влезе в еврозоната на 1 януари 2023 г. Трябва да сравним данните за ПЧИ за 2023 г. с предходни години.
  • Според данни на Хърватската народна банка (HNB), ПЧИ през 2023 г. са били около 3.9 млрд. евро.
  • През 2022 г. те са били рекордно високи – около 4.2 млрд. евро.
• Следователно, има спад през 2023 г. спрямо 2022 г.
• Оценка: Вярно, но с липсващ контекст.
• Контекст: Използването на данните само за една година е манипулативно.
  1. Корелацията не е причинно-следствена връзка. Спадът може да се дължи на глобалното забавяне, по-високите лихви, липсата на големи еднократни сделки, а не на приемането на еврото.
  2. 2022 г. беше изключително силна година. В сравнение с 2021 г. (2.8 млрд. евро), ПЧИ през 2023 г. всъщност са по-високи.
  3. Дългосрочните ефекти не могат да се съдят по данните за една година. Опитът на други страни (като балтийските) показва увеличение на инвестициите в годините след приемането на еврото.

Заключение

Доц. Сарийски правилно идентифицира реални рискове и съществуващи проблеми в еврозоната: нарастващия икономически песимизъм, напрежението между "длъжници" и "пестеливи", сложната система за вземане на решения.

Неговата аргументация обаче има слабости:

• Използва факти избирателно: Представя верни данни (спада на ПЧИ в Хърватия за 1 г., ротацията в ЕЦБ) без необходимия контекст, което води до едностранчиви изводи.
• Представя спекулации като факти: Прогнозите за бъдещото поведение на Германия или реализирането на общ дълг за отбрана са представени като почти сигурни събития, докато те са обект на ожесточен политически дебат.
• Използва неточни твърдения: Твърдението за "премахването" на дълговата спирачка в Германия е фактически невярно и подкопава анализа.

В крайна сметка, изказването представлява една силно песимистична и критична гледна точка към еврозоната, която се основава на реални проблеми, но ги интерпретира по максимално негативен начин, като пропуска балансиращи факти и контекст.

Барби, хубаво е, че прилагаш и тук съдействието на твоя асистент, който доказа своята ефикасност и аз съм изключително респектиран. Но да погледнем последните няколко реда, които заключават за слабостите в изложението на Сарийски. Следва, че съществуват прогнози за бъдещо поведение на Германия за реализиране на общ дълг за отбрана. Ако Сарийски предположи, че те са осъществими, това е спекулация. Ако ИИ предположи, че те не са осъществими, защото те са обект на дебат в момента, това не е спекулация. Това е асиметрична логика, защото и двете твърдения следва да бъдат разглеждани като спекулация. Същото важи и за премахването на дълговата спирачка в Германия. Днес е противоконституционно, но утре може да не бъде след съответните удобни за целта поправки. Факт е, че този въпрос се дебатира. Ако Сарийски предположи, че такава дългова спирачка ще има, това е спекулация. Ако ИИ предположи, че такава няма да има, защото засега само се говори, това не е спекулация. Имаме отново асиметрична логика, защото и двете твърдения отново са спекулации. Как следва да погледнем на този логически казус? Ако една жена е бременна, можем ли да твърдим, че залогът за неуспешно израждане е спекулация, а залогът за успешно израждане не е спекулация? Видно е, че и двете тези са спекулативни.

[ярък]

Трябва да вземем камъни и дърва и да изметем дебелите свине от властта..
Време е за протести !

пп Имам едно предложение - всички органи с изминал мандат да бъдат на минимална заплата.

[neon7]

България е първата държава в света на мафията. Мафията е овладяла всичко - от общини, институции, агенции, до централната власт и най-малките селски общини. Мафията е овладяла прокуратурата и съдебната власт. Мафията във властта сама си избира проверяващите, които се назначават от същата тази мафия, като целта им е да слагат чадър над мафията. А, и да разгонват конкуренцията.

В България много политици искат да крадат. О, те не го казват така, а вътрешно убеждение, подпомагане, усвояване. Но на практика крадат. Дори да не искат, системата е такава, че ще ги накара. Примерно нов кмет. Стари общесвени поръчки и изпълнители, които са в списъка за избиране за победители. А такъв списък има във всяка община за големите поръчки. И новият кмет е уведомяван за списъка. Изпълнителите съответно се договарят с него. Ако не се задействат, и работата в общината ще спре. Кметът на практика е принуден от обстоятелствата да се съобразява с действащото положение. А в такава ситуация да го хванат на калъп с кинтите, е елементарна операция.

Не, че не е известно. Изумително е, че някои кметове на София и Пловдив примерно не са в затвора и дори не са арестувани. Слушала съм за записи на кмет, който си пъха подкупа в чорапите и квичи от радост, че е взел кинтите. Виждала съм внезапно "вътрешно убеждение" сред лица на отговорни постове.



Но системата на мафията е свързана. Тя се отбранява не само срещу хората, които са против корупцията. А най-много срещу тези, които искат да се наредят на трапезата и те да крадат, но са чужди. Такова нещо не се прощава.

Всеки в България може да бъде сготвен по учебник. На всеки може да бъде подхвърлен компромат, пари, запис, какво ли не. С днешната техника се правят чудеса. И всяко чуждо тяло в системата на мафията, бива нападано и изхвърляно. И то с назидание за останалите, които могат да си въобразят, че могат да пробият системата.

Този филм сме го гледали. Например с Иванчева. Сега с Коцев. Не знам какво се е случило реално. Но знам, че той е излишен в държавата на ГЕРБ. Ако е честен-ще им разкрие схемите и далаверите и ще им пречи да крадат. Ако е корумпиран - ще го хванат и за назидание ще го осъдят, за да не си въобрази някой, че може да се включи в системата от друг отбор.

Елементарно, драги ми смехурковци. Корабчета ни плуват в очите....

Елена Гунчева-Гривова

[barbaron]

Въпрос: А ти какъв анализ би направил на тази тема?

Отговор:

Чудесен въпрос. Докато проверката на факти се фокусира върху "вярно/невярно", анализът позволява да се разгледа по-широката картина, да се претеглят аргументите и да се изведат по-нюансирани заключения.

Ето един анализ на темата, който се опитва да бъде балансиран и да разгледа въпроса от няколко страни:

Анализ: Влизането на България в Еврозоната – Риск в бурята или търсене на заслон?

Въпросът дали сега е подходящият момент за присъединяване към еврозоната е напълно основателен. Глобалната икономическа среда е несигурна, а самата еврозона има своите хронични проблеми. Анализът на доц. Сарийски коректно идентифицира много от тези рискове. Въпреки това, пълната картина изисква да се разгледат и контрааргументите, особено през призмата на специфичната ситуация на България.

1. Вятърът насреща: Рисковете са реални

Не може да се отрече, че еврозоната не е идиличен клуб, а сложен съюз с вътрешни напрежения. Основните рискове, които трябва да се вземат предвид, са:

• Глобална икономическа несигурност: Прогнозите за стагфлация и рецесия са сериозни. Влизането в който и да е съюз в такъв момент носи рискове, тъй като икономическите "болести" се разпространяват по-лесно между свързани икономики.
• "Един размер за всички" парична политика: Европейската централна банка (ЕЦБ) определя една лихвена политика за над 20 различни икономики. Политика, подходяща за справяне с инфлацията в Германия, може да задуши растежа в по-слаба икономика. При криза България губи възможността да използва инструменти като девалвация на валутата, за да стимулира износа си.
• Напрежението "Север-Юг" (Длъжници срещу Пестеливци): Това е най-голямото структурно предизвикателство. Страни с огромен дълг (като Франция и Италия) имат интерес от по-хлабава фискална политика и общи дългове. Страни с нисък дълг (като България) нямат такъв интерес. Това създава постоянен политически сблъсък за бъдещето на съюза, в който гласът на малките страни е по-слаб.

2. Попътният вятър: Аргументите "ЗА", които често се пропускат

Аргументите на доц. Сарийски пропускат ключови елементи от българската реалност, които променят фундаментално уравнението:

• Ключовият фактор: Валутният борд: Това е най-важният аргумент. България вече се е отказала от своята независима парична политика през 1997 г. Нашият лев е скачен с еврото, а лихвените нива у нас следват тези на ЕЦБ. Ние вече живеем с негативите на "един размер за всички", без да имаме достъп до позитивите. За България преминаването към еврото не е революционна стъпка към загуба на суверенитет, а логичното завършване на процес, започнал преди десетилетия.
• По-добре "в стаята", отколкото "пред вратата": Да, гласът на България в ЕЦБ ще бъде ротационен и по-малък от този на Германия. Но алтернативата е да нямаме никакъв глас. В момента решенията на ЕЦБ пряко влияят на нашата икономика, без управителят на БНБ дори да присъства на заседанията. След приемането ни, той ще участва във всички дискусии и ще има периодично право на глас. Това е несъмнено по-добра позиция.
• Еврозоната като "заслон в буря": Точно защото светът е несигурен, за малка и отворена икономика като българската е по-безопасно да бъде част от голям икономически блок. Еврото е втората резервна валута в света, а зад него стои мощта на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция. При глобална финансова криза, левът би бил много по-уязвим на спекулативни атаки, отколкото еврото. Влизането в еврозоната е застраховка срещу валутна нестабилност.
• Практически икономически ползи:
  • Премахване на трансакционни разходи: Спестява пари на бизнеса и гражданите.
  • По-ниски лихви по заеми: Достъпът до по-дълбокия и ликвиден финансов пазар на еврозоната исторически води до по-ниски лихви за правителството, фирмите и домакинствата. Това стимулира инвестициите и потреблението.
  • Инвестиционна сигурност: Членството е "печат за одобрение", който намалява риска за чуждестранните инвеститори. Краткосрочните колебания (като в Хърватия) са по-маловажни от дългосрочния ефект на повишена предвидимост.

Заключение: Изборът не е между перфектен и лош вариант

Времето никога не е "перфектно". Винаги ще има кризи, рискове и несигурност. Въпросът за България не е дали еврозоната е безупречна система (не е), а дали в дългосрочен план сме по-добре вътре или извън нея, имайки предвид нашата специфична ситуация.

1. За страни като Полша или Чехия, със собствена гъвкава валута, дебатът е много по-сложен, защото те наистина биха загубили важен икономически инструмент.
2. За България, която вече живее в "чакалнята" на еврото заради валутния борд, повечето от негативите вече са факт. Влизането в "къщата" ни дава достъп до сигурността, по-ниските разходи и мястото на масата за вземане на решения.

Следователно, въпреки реалните рискове и турбуленции, за България присъединяването към еврозоната е по-скоро стратегическо управление на риска, отколкото безразсъден скок в неизвестното. То е преминаване от позиция на пасивен наблюдател, изложен на всички рискове, към позиция на пълноправен, макар и малък, участник в един от най-големите икономически клубове в света. Успехът обаче няма да дойде автоматично – той ще зависи от провеждането на разумни фискални политики и структурни реформи у дома.