Политика в България

[barbaron]

Още веднъж - за пети път (!) през последните шест години - България беше свързана с Оскарите.
Съмнявам се, че има друга страна в света извън САЩ с толкова престиж в това изкуство за този период!
Да припомним:

• (1) Първият “Оскар” България получи през 2017 г в лицето на Владимир Койлазов от Chaos Group за филмови технически ефекти. За ефекта от тази награда говори и фактът, че след сливането на неговата компания с много по-голяма германска компания миналата година, то новата компания прие да носи бранда Chaos.
• (2) През същата година за “Оскар” бе номиниран за автор на най-добър анимационен филм великолепният Theodore Ushev.
• (3) През 2019 г на сцената на The Dolby Theater за първи път се качи и български актьор, наборът Dimiter Marinov, за да получи заедно с актьорския състав “Оскар” за най-добър филм The Green Book.
• (4) През 2021 г номинация за “Оскар” за най-добра актриса в поддържаща роля за филма “Борат 2” получи страхотната Мария Бакалова.
• (5) През 2023 г “Оскар” за най-добър документален филм получи Христо Грозев като част от екипа, реализирал филма "Навални".

Ето какво казва режисьорът на филма Daniel Rohr на церемонията в компанията на семейството на Навални:
“Дължим всичко на нашия български мозък - Христо, ти рискува толкова много и направи толкова много за този филм!”.

За мен лично последната награда е най-ценна за България. Докато другите са свързани с професионално майсторство на световно ниво, то тази награда поставя чрез Христо Грозев високо България на пиедестала на най-важните ценности: правата и достойнството на човека.
Самият Христо - за чийто талант разбрах още през далечната 1995 г, когато присъствах на бала на първия випуск на американския университет в България - е символ сам по себе си на изключителното съчетание на интелект, смелост и вдъхновение за служба на най-важната кауза: Свободата.
Дано стане примерът за подражание, от който жизнена нужда има бъдещето на нашата нация.

[barbaron]

Всички световни признания за българи, идват само за тези,
които са творили и работили извън България!
Замислете се защо е така...

Днес едно психясало джудже беснее страшно в бункера си.
И тропа от яд, че не може да пусне бомба над Оскарите
или да ги прати всичките от там в Гулаг!
Оскарът за филма "Навални" свърши много повече от директен обстрел по окупаторите.
Джуджето вижда плачевния си край и тропа от яд с обувките си на токчета...

[petrg5s]

шарлатански глупости от 1001 нощ

-Това,че премиера на БГ ,семеен с 3 деца, изневерява с няква сгодена млада фръцла,като за тези ласки тя получава 5-цифрена заплата и обикаля света за наша сметка,не е важна тема викаш.И е страхотен пример за избирателите му шимпанзета

-Това ,че същият клоун, според конституционния съд,а не според жълтините които четеш,излъга само и само да дойде на власт,не е важно викаш.Нека я нарушава конституцията,проблем няма никакъв.Още по-страхотен пример за избирателите му шимпанзета

-Това ,че цените са 100% + от когато дойдоха любимците ти,гледам възхваляваш и ицо хазарта в преден пост, не е важно викаш.

-Това,че всичките кукли на конци от Пълен Провал са продукт на един олигарх и спонсорирани от други престъпници олигарси, също не е важно викаш.

Важно е да въртим някви партенки ,като 2г всички служби бяха впрегнати и накрая не намериха нито едно доказателство.
Толкова ли ви е акъла?

[vale1]

Темата за паметниците е активно мероприятие на ГЕРБ и ДПС ,за да се отклони вниманието от бойко Борисов и делян Пеевски и некачественото строителство на пътищата ,където всеки ден гинат сънародници.

Трябва да се разследват кражбите от строителството на пътища и качеството на всички пътища построени от хидрострой и други близки до властта фирми като магистралите,регионалните обекти в София,булевард Левски във Варна и т.н. за да се види стила на управление на бившите управляващи.


Паметниците са важна тема ,но не и е сега времето по време на избори.

Не за пръв път форумните тролове се опитват да манипулират и изместват важните теми в исканите от тях посоки.

Просто влезте в контролния си панел и ги сложете в игнор листата си.

Вероятно няма да ви отговоря овече в темата.

Важното е всеки да има свое мнение и да отиде да гласува според него.

Повече активност - по-малък шанс на манипулациите по време на изборите!

[petrg5s]

Късометражният филм "Невидимият парапет" грабна наградата Оскар в тазгодишното издание
Утешителна награда и за операторско майсторство за точно снемане на ъгъла

[Creativity]

Социологическият въпрос не е какви са аргументите за събаряне на зловещия паметник.
Важно за бъдещето е да се разбере кои и защо така яростно го защитават.

Огромна част от защитниците на паметника на червената армия са от поколението живяло преди 1990г.
Тези хора все още се надяват, че в България ще се върне социализма и отново всички ще работят в държавни предприятия, а частният сектор ще изчезне.

Щом над 31 години след 10 ноември 1989г., а именно на 26 Юли 2021г. се появява статия във вестник Дума със заглавие Стратегическата задача е ликвидиране на капитализма е доказателство, че БСП продължава да бъде БКП. Затова е добра новина, че БСП вече се маргинализира.


https://duma.bg/strategicheskata-zad...alizma-n241862

[barbaron]

Роналд Рейгън унищожи СССР - Империята на злото версия 1
Байдън ще унищожи русия на Путлер - Империята на злото версия 2

[v_tin]

Социологическият въпрос не е какви са аргументите за събаряне на зловещия паметник.
Важно за бъдещето е да се разбере кои и защо така яростно го защитават.

[barbaron]

Докато грузинците със зъби и нокти се бият за да се върнат в Европа,
на която принадлежат по дух и култура,
в България някакви русороби искат да ни вадят от Европа и да ни пратят в Азия!
Руската хибридна пропаганда убива! Пазете се от нея!

[barbaron]

[barbaron]

Социологическият въпрос не е какви са аргументите за събаряне на зловещия паметник.
Важно за бъдещето е да се разбере кои и защо така яростно го защитават.

[barbaron]

Tatiana Christy

"Така както вървят нещата, не е изключено и Грузия да изпревари България по индексите за демокрация и свобода и др. Всеки народ , отърсил се от кремълската проказа, има шанс за достойно бъдеще...А като гледам как мяучещи ни "демократи" успокояват дебилитета от телевизора, че МОЧА "нямало да бъде разрушен, а само преместен", ми се повръща!"

"Българските демократи така и не разбраха,
че со кротце и со благо рашизмът никога няма да си тръгне доброволно от България!"

[barbaron]

Tatiana Christy

"мая манолова се състезава с нинова, коя да е по-прилежната цола драгойчева! Жалки женици, слугуващи на Кремъл и българската корупция. Гласували и двечките за пеевски да бъде шеф на ДАНС, т.е. застрашили националната сигурност, аутосрсвайки я на най-гнусните престъпници и кремълски мутри в България! Тая същата манолова се прилепи най-нахално към протеста на гражданите през 2020 г. с/у мутренското управление! Нечистоплътни протестъри се съюзиха с нея, за да влязат в парламента! Тази същата бе кандидат за кмет и сума ти "демократи" гласуваха за нея с оправданието, че не е герб! Боже, боже, каква наивност! Сякаш герб не е равна на бсп! Тази щяла да бори корупцията! Пази боже! При допир с тази, всеки един нормален политик би трябвало да се дезинфекцира обилно. Тази същата иска "мир" и брани гнусния МОЧА като съветска колхозничка, докарана от дълбоката провинция! Отврат!"

[v_tin]

Ако имахме време, можехме с часове да слушаме такива истории. В друго семейство от двадесет и пет души останали седем; в трето, двадесетчленно семейство, останали осем души. В много семейства, от десет до петнадесет души, останали от един до пет души. Множество са семействата, унищожени изцяло с нито един останал жив. Палачите, които са извършили това поголовно клане, не са черкези, както се предполагаше, а турци от съседните села, ръководени от Ахмед ага, за когото вече говорих. Батак е бил сравнително богат и преуспяващ. Той възбуждал завист и ревност у своите турски съседи и появилата се възможност за плячка, съчетана с религиозен фанатизъм и претекста за въстание в друга част на страната, изкушили турците. Ахмед ага е ръководил кланетата, но не е бил наказан и няма да бъде наказан. Напротив, той е бил възпроизведен в чин юзбашия и награден с ордени.
Казаха ни, че голям брой деца и млади момичета били отвлечени. Знаеше се в кои турски села те са задържани, но турците отказваха да ги върнат на родителите. Господин Скайлер получи впоследствие списък на осемдесет и седем отвлечени момичета и момчета с указание на имената и възрастта им и с указание на селата, в които те се намираха.
А що се касае до сегашните условия за живот на хората, прибрали се отново тук, просто е ужасно да се помисли. В покрайнините на градчето турските власти са построили няколко дървени навеса, под които завърналите се българи спят, но те нямат за препитание нищо друго освен това, което изпросят или заемат от своите съседи. В допълнение на това с дързък цинизъм и пълно пренебрежение към европейските искания идват заповедите на турските власти да се събират редовните данъци и военни облагания точно така, както това е ставало преди събитията. Ако поставите въпроса пред Високата порта в Цариград там ще отрекат този факт с най-благовидните протести и ще дадат най-дълбоки уверения и обещания, че всичко ще бъде направено, за да се помогне на пострадалите. Но навсякъде хората от изгорените селища идваха при г. Скайлер, за да засвидетелствуват един и същ факт: ако те не платят данъците и военните вноски, над тях надвисва заплаха да бъдат изгонени от заслоните и ъглите на съборените стени, където те са намерили временен приют. За тях е просто невъзможно да платят данъците, а какъв ще бъде резултатът от тези искания, трудно е да се предвиди. Правителството има голяма нужда от пари и трябва да ги намери. Всяко село трябва да изпълни своя редовен наряд от данъци. Живият трябва да плаща за мъртвите.
Ние попитахме за историята на черепите и костите, които видяхме горе на хълма при нашето пристигане в градчето, там, където кучетата лаяха по нас. Казаха ни, че това са костите на около 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба, по-лоша от смъртта. Те били на разположение на своите поробители в продължение на няколко дни – изгарянето и ограбването на града не е могло да бъде извършено за един ден – и през цялото това време до последния ден те са били подлагани на всичко възможно, което горките, безпомощни и треперещи момичета са могли да изживеят в ръцете на брутални диваци. Когато градът бил ограбен и опожарен и всички техни близки изклани, тези нещастни млади създания, чиито най-големи грехове би трябвало да им осигурят спасение, чиито най-долни унижения би трябвало да им осигурят покровителство, са били откарани посред бял ден на хълма, под усмихващия се небесен свод, и там безмилостно обезглавени и захвърлени да гният на грамада.
Мистър Дизраели беше прав, когато си изпробваше остроумието с твърдение, че турците обикновено приключвали връзката си с хората, попаднали в ръцете им, по много експедитивен начин. По-експедитивен от затвора. Наистина турците са експедитивни. Мистър Дизраели, вие сте прав. Откакто направихте вашата остроумна забележка, тези млади момичета лежат вече много дни тук, на грамадата.”

[v_tin]

Сега вече се приближавахме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали от дрехи и парчета изгнило месо. Въздухът е тежък, с омайваща до припадък миризма, която се увеличава все повече с нашето придвижване напред. Всичко започва да става ужасно. Училището е от едната страна на пътя, черквата – от другата. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е било обширна хубава сграда, годна да приеме двеста или триста деца. Под камъните и боклука, които покриват пода на височина от няколко фута, лежат костите и пепелта на 200 жени и деца, живи изгорели между тези четири стени. Точно край училищната сграда има широка, недълбока яма. Две седмици след клането в нея били погребани сто тела. Но кучетата са ги изровили отчасти. Вода е напълнила ямата и сега тя се е превърнала в ужасен резервоар за утайките от канализационната система, с плуващи наоколо или наполовина стърчащи в калта човешки останки. Наблизо, върху брега на малка рекичка, която прекосява селото, има дъскорезница. Вирът под нейното колело беше пълен с мъртви тела, които плаваха из водата. Бреговете на рекичката са били по едно време буквално покрити с трупове на мъже и жени, млади момичета и деца, които са лежали там, разкапващи се на слънцето, изяждани от кучетата. Но милостивото небе изляло пороен дъжд над тях, малката рекичка придошла, отвлякла телата и ги разпиляла далеч надолу по своите брегове, през тесните канали и тъмните дефилета, под добелите храсти и сенчестите гори, на четиридесет мили разстояние, чак до Пещера и дори до Пазарджик. Влязохме в черковния двор. Миризмата тук беше толкова лоша, че беше почти невъзможно да се пристъпи. Взехме тютюн в шепите си и като го държахме до носовете си, продължихме нашето разследване.
Черквата не беше много широка, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща малък черковен двор, около петдесет ярда широк и седемдесет и пет ярда дълъг. Отначало ние не забелязахме нищо особено. Зловонието беше толкова голямо, че едва можехме да погледнем около нас. Видяхме, че мястото е затрупано с камъни и боклук на височина от пет до шест фута по-високо от нивото на улицата, и след инспекция открихме, че това, което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, е в действителност огромна грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни. Целият черковен двор е изпълнен с тях на дълбочина от три до четири фута и ужасната миризма идва именно оттам. Няколко седмици след клането била получена заповед да бъдат погребани мъртвите. Но зловонието по това време станало толкова смъртоносно, че е било невъзможно да се изпълни заповедта или дори да се остане в съседство до селото. Хората, изпратени да свършат тази работа, се задоволили с погребването на няколко тела, хвърлили малко пръст върху други, така както са ги намерили, а тук, в черковния двор, те направили опит да покрият безкрайната грамада от разкапани човешки тела с хвърляне на камъни и боклук през оградната стена, без да посмеят да влезнат вътре. Те са постигнали това само частично. Оттогава кучетата са били на работа там и от тази чудовищна гробница сега можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце – в ужасна безредица. Казаха ни, че тук, само в този малък черковен двор, лежат три хиляди души и ние можем добре да го повярваме. Това беше ужасяващо зрелище – зрелище, което ще ни преследва цял живот. Малки къдрави главици се показваха там, в разкапващата се маса, смазани под тежките камъни; малко краче, дълго колкото пръст, на което месото, преди да има време да се разложи, бе силно изсъхнало от ужасната горещина; малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали; деца, които са умрели сред писъци от уплаха и ужас; млади момичета, погинали в плач, ридания и молби за милост; майки, умрели в усилие да заслонят със слабите си тела своите малки дечица... Всички те лежат тук заедно, разпадащи се в една ужасна маса. Ceга те са млъкнали завинаги. Няма сълзи, нито викове, нито писъци от ужас, нито молби за милост. Житото изгнива по нивите, а жътварите гният тук – в черковния двор.
Погледнахме вътре в черквата, почерняла от изгарянето на дървените резби, но все още запазена, без особени повреди. Ниска постройка с нисък покрив, подпрян с тежки и неравномерни арки, които изглеждаха високи само колкото едър човек да може да мине под тях. Това, което видяхме вътре, е ужасяващо до безумие дори за мигновения поглед. Безброй тела, изгорени и овъглени, почернели тленни останки гниеха и изпълваха до половина самата черква, чиито ниски и мрачни арки изглеждаха още по-снизени и по-тъмни. Тяхната картина избождаше окото. Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен. Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата. Обходихме селището и видяхме същите зверства стотици и стотици пъти. Навсякъде – скелети на мъже заедно с дрехите и плътта по тях да гният в безпорядък; черепи на жени с коси, провлечени в праха; кости на деца и бебета. Тук ни показват къща, в която двадесет души са били изгорени; там – друга, в която дузина девойки се прикрили, били открити и до една изклани, както предостатъчно го удостоверят техните кости. Навсякъде – ужаси след ужаси.
В селището нямаше кучета. Когато жителите започнали да се завръщат, кучетата били откарани и избесени в покрайнините. Но аз видях една-две котки, угоени и мазни, да лежат самодоволно по стените и да гледат на нас със сънливи очи. Човек би попитал защо хората, които са сега в градчето, не погребват тези скелети и кости, наместо кучета и котки да ги глождят. Там, където селяните са успели да разпознаят костите на свои близки, те са направили известни опити да ги погребат. Но те нямат лопати да копаят гробове, а и сили не достигат от настъпилия глад. Освен това, повечето от останалите живи са жени; те правят безплодни усилия да запазят телата на своите любими близки, като ги покрият с малко земя. Ние намирахме обилни доказателства, че там, където костите са разпознати, за тях се полагаха нежни грижи. Видяхме много добре поддържани гробове, украсени с цветя. Видяхме и други гробове, разкрити от дъжда и кучетата, да показват части от скелета, все още украсен с цветя. Видяхме черепи, положени на земята, на прага или върху оградите на градините, с букети цветя върху тях. Това показваше, че някой се грижеше за тях и че този някой нямаше желание да ги погребе, да ги скрие от погледа си. Аз видях мъртвец, наполовина погребан, с изправено нагоре лице, празните му очи укорително втренчени към слънчевото небе, с букет, грижливо поставен в устата. Но повечето от скелетите и костите нямаше кой да се погрижи за тях. От осем или девет хиляди души, които са съставлявали населението на селището, само хиляда и двеста, хиляда и петстотин са останали живи и те нямат нито сечива да копаят гробове, нито сили да използуват лопатите, ако имаха такива. Но защо турските власти не са ги погребали? Турските власти ще ви отговорят, че са ги погребали и че са останали само няколко за погребване.
От всички жестокости, безумия и престъпления, извършени някога от турците, клането в Батак е между най-страшните. От всички турски безумия и глупости оставянето на тези тела да лежат тук и да гният в продължение на три месеца непогребани е вероятно най-безумното и най-глупавото. Но това градче е разположено на трудно достъпно и отдалечено от главните пътища място. Турците никога не са помислили, че европейци могат да дойдат и заврат носовете си тук. Затова и заявяват така цинично: „Християните не заслужават дори да бъдат погребани. Нека ги ръфат кучетата.“
Ние говорихме с много от хората, но нямахме сърце да изслушаме в подробности историите на много от тях. Ограничавахме се просто да ги питаме за броя на загиналите от всяко семейство. Никой друг метод не би могъл вероятно да даде по-добра представа за ужасния характер на клането и начина, по който цели семейства са били унищожени. „Колко души имаше вашето семейство?“ – питахме ние. – „Десет“ – беше може би отговорът. – „Колко са останали живи?“ – „Двама.“ – „Колко бяхте вие?“ – „Осем.“ – „Колко са останали?“ – „Трима.“ – „Колко души бяхте вие?“ – „Петнайсет.“ – „Колко са останали?“ – „Пет.“ И така нататък за семейства, които са наброявали от пет до двадесет души и от които са останали по един до пет души. Стара жена дойде при нас, кършеше ръце и плачеше по същия безумен начин, без сълзи, за който вече говорих. Когато успяхме да я успокоим, за да чуем нейната история, тя ни разказа, че имала трима стройни хубави синове – Георги, Иванчо и Стоян. Те били оженени за добри и работни невести – Райка, Стоянка и Анка – и имали дванайсет хубави дечица: Ангел, Драган, Георги, Иванчо, Летко, Асен, Богдан, Стоян, Тонка, Гинка, Марийка и Райка. Така че семейството е наброявало всичко деветнадесет души, живеещи под един покрив. От цялото това цъфтящо семейство, от стройните и хубави синове, от работните невести и от дванайсетте хубави дечица останала е само тази стара, нещастна баба. Всички до един били жестоко изклани. От цъфтящото семейно дърво е останало само това безжизнено и изсъхнало стъбло и горката стара жена падаше на земята, биеше се по главата и пищеше в отчаяние. Възрастен мъж ни разказа за своя вуйчо Благой Христов, уважаван старейшина. Той имал пет женени синове, които имали двадесет и седем деца. Семейството наброявало общо с жените тридесет и девет души, събрани под един и същ покрив. От това голямо семейство останали живи само осем души.