Не, съдът не е разрешил добив на шистов газ в Добруджа
РАЛИЦА КОВАЧЕВА
28.07.2022
Прочитания:54
European Union, 2021
Този пост е споделен над 1 500 пъти във Фейсбук. Отделно от това, същият текст е публикуван от множество потребители като не във всички случаи е посочен същият автор.
Публикацията е придружена от тази снимка:
Снимката показва находище в Уайоминг, САЩ, където се добива природен газ по метода фракинг. Снимката е автентична и е дело на Брус Гордън от екологичната организация EcoFlight.
Че съдът е разрешил проучвания за шистов газ твърди и доскорошният депутат от “Възраждане” Елена Гунчева.
В други публикации изрично е посочено, че става въпрос за добив на шистов газ по метода фракинг (какво представлява фракингът е обяснено по-нататък в текста).
Поводът за подвеждащите или изцяло неверни твърдения
е решение на Върховния административен съд (ВАС) от 5 юли 2022 г. ВАС потвърждава решението на Административен съд – Варна от 2018 г. да отмени решение по Oценка на въздействието върху околната среда на РИОСВ във Варна относно проект за добив на газ край Генерал Тошево на компанията „Русгеоком БГ“ ЕАД. Регионалната екоинспекция отхвърля проекта поради опасения за нанасяне на щети върху околната среда. Компанията обжалва решението, което впоследствие е отменено от Административен съд – Варна.
Част от мотивите на варненския съд да отхвърли екологичната оценка през 2018 г. са:
– РИОСВ – Варна не е доказала съществуването на риск от отрицателни въздействия, които произтичат от проекта;
– РИОСВ – Варна е цитирала грешно становища на експерти, които смятат, че проектът няма да нанесе щети на околната среда в сферата на тяхната експертиза;
– РИОСВ – Варна не е посочила кои от веществата, които ще бъдат използвани от инвеститора, представляват риск за водите в района.
Пълният списък с мотиви може да бъде видян в съдебното решение (№1060/2018) на Административен съд – Варна; в своето решение Върховният административен съд е възприел същите тези мотиви (№6632/2022). Решението на ВАС е, че РИОСВ – Варна трябва да се произнесе отново върху доклада за екологичната оценка.
Решението на ВАС не трябва да се интерпретира като разрешаване на добива,
коментира Петър Николов, адвокат, който представлява един от гражданите, страни по делото: „Целият случай се връща в административната му фаза, след спазване на целия процес трябва да очакваме ново решение, което също подлежи на съдебен контрол“.
Не става дума за добив на шистов газ чрез фракинг,
става ясно от мотивите на варненския административен съд.
„Методът на сондиране е описан като конвенционален, без прилагане на технология на хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг, фракинг“, а прилаганата технология е стандартно сондиране.
В свое писмо директорът на Геологическия институт към БАН пояснява, че „инвестиционното предложение се отнася само до откритието в долнокарбонските пясъчници, като откритият в него газ не може да се възприема като шистов и при него няма да се прилага фракинг-технологията“. В мотивите на съда е посочено още, че според Геологическия институт инвестиционното предложение изцяло се основава на конвенционално разкриване и добив на газ, по начин, който и в момента се използва за проучване и добив на газ в България без всякакви екологични последици, за което са дадени примери.
Минно-геоложкият институт също свидетелства, че проектните методи и технологии са конвенционални и не попадат под забраната за прилагането на технологията „хидравлично разбиване“ при проучване и/или добив на газ и нефт на територията на България. Специалистите смятат, че при строго спазване на всички технологични изисквания и екологични норми, „не съществува риск от трансгранични замърсявания на повърхностни и подземни води“.
Какво точно забранява мораториумът от 2012 г.
През януари 2012 г. Народното събрание приема решение за „забрана „върху прилагането на технологията хидравлично разбиване при проучване и/или добив на газ и нефт“ в България. С това решение не се налага забрана върху т.нар. конвенционални методи за проучване и добив на природен газ.
В първа точка на решението се казва:
Забранява прилагането на технологията хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг, фракинг и/или всяко друго наименование, което описва вкарването на смес от вода или други течни или гелообразни субстанции с химични съединения, елементи или компоненти, пропанти, флуиди, както и механични и/или органични пълнители, под налягане, по-голямо от 20 атмосфери под земята, при проучване и/или добив, с цел извличане на нефт или природен газ на територията на Република България.
През юни същата година парламентът приема промяна в първата точка от решението:
Забранява се прилагането на технологията на хидравлично разкъсване (фракинг) или всяка друга технология, която представлява нагнетяване на смес от течности (гелове или втечнен газ), химически добавки и/или флуиди, механични и/или органични пълнители в сондажи, водещи до образуване на нови и/или разширяване на съществуващи естествени пукнатини или пукнатинни системи във всякакви седиментни формации, включително въглищни пластове, с цел проучване и добив на нефт и природен газ.
Какво представлява фракингът
Природният газ се извлича от земните недра чрез сондаж. Когато скалата е пропусклива, порите й са достатъчно широки и газът може да бъде извлечен лесно през прокопания сондаж, това се нарича конвенционален метод за добив. Ако скалата е непропусклива (като например шистовите скали), е нужно да бъде раздробена допълнително, за да се отворят достатъчно широки канали, по които газът да бъде изтеглен. Такъв тип методи и газът, получен от тях, се наричат неконвенционални. Разбиването може да бъде направено чрез хидравличен удар, още познат като фракинг (fracking). При този тип добив се прави сондаж, който стига до формацията скали, в които се съдържа природният газ. В сондажа се наливат големи количества вода (от порядъка на десетки милиони литри) с високо налягане. В резултат скалата се напуква, нужните канали се създават и след това газът може да бъде добит. Водата се изпомпва обратно на повърхността, за да бъде използвана отново или за да бъде пречистена от различните соли, тежки метали, въглеводороди и други вещества, които вече са разтворени в нея. Процесът е свързан с притеснения за замърсяване на повърхностни и подпочвени води, тяхното изчерпване и пораждане на леки земетресения.
Проверено:
Не отговарят на истината твърденията, че съдът е разрешил добив на шистов газ по технологията фракинг в Добруджа. С решението си от 5 юли 2022 г. ВАС задължава РИОСВ – Варна да направи нова оценка на въздействието върху околната среда на проекта на „Русгеоком БГ“ за конвенционален добив на природен газ. Проучванията и добива на природен газ по метода фракинг са забранени у нас с решение на Народното събрание от 2012 г.
РАЛИЦА КОВАЧЕВА
28.07.2022
Прочитания:54
European Union, 2021- Не е вярно, че Върховният административен съд е разрешил добив на шистов газ чрез технологията фракинг в Добруджа.
- С решението си съдът постановява да се извърши нова Оценка на въздействието върху околната среда на проект за добив на природен газ по конвенционален метод.
Този пост е споделен над 1 500 пъти във Фейсбук. Отделно от това, същият текст е публикуван от множество потребители като не във всички случаи е посочен същият автор.
Публикацията е придружена от тази снимка:
Снимката показва находище в Уайоминг, САЩ, където се добива природен газ по метода фракинг. Снимката е автентична и е дело на Брус Гордън от екологичната организация EcoFlight.
Че съдът е разрешил проучвания за шистов газ твърди и доскорошният депутат от “Възраждане” Елена Гунчева.
В други публикации изрично е посочено, че става въпрос за добив на шистов газ по метода фракинг (какво представлява фракингът е обяснено по-нататък в текста).
Поводът за подвеждащите или изцяло неверни твърдения
е решение на Върховния административен съд (ВАС) от 5 юли 2022 г. ВАС потвърждава решението на Административен съд – Варна от 2018 г. да отмени решение по Oценка на въздействието върху околната среда на РИОСВ във Варна относно проект за добив на газ край Генерал Тошево на компанията „Русгеоком БГ“ ЕАД. Регионалната екоинспекция отхвърля проекта поради опасения за нанасяне на щети върху околната среда. Компанията обжалва решението, което впоследствие е отменено от Административен съд – Варна.
Част от мотивите на варненския съд да отхвърли екологичната оценка през 2018 г. са:
– РИОСВ – Варна не е доказала съществуването на риск от отрицателни въздействия, които произтичат от проекта;
– РИОСВ – Варна е цитирала грешно становища на експерти, които смятат, че проектът няма да нанесе щети на околната среда в сферата на тяхната експертиза;
– РИОСВ – Варна не е посочила кои от веществата, които ще бъдат използвани от инвеститора, представляват риск за водите в района.
Пълният списък с мотиви може да бъде видян в съдебното решение (№1060/2018) на Административен съд – Варна; в своето решение Върховният административен съд е възприел същите тези мотиви (№6632/2022). Решението на ВАС е, че РИОСВ – Варна трябва да се произнесе отново върху доклада за екологичната оценка.
Решението на ВАС не трябва да се интерпретира като разрешаване на добива,
коментира Петър Николов, адвокат, който представлява един от гражданите, страни по делото: „Целият случай се връща в административната му фаза, след спазване на целия процес трябва да очакваме ново решение, което също подлежи на съдебен контрол“.
Не става дума за добив на шистов газ чрез фракинг,
става ясно от мотивите на варненския административен съд.
„Методът на сондиране е описан като конвенционален, без прилагане на технология на хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг, фракинг“, а прилаганата технология е стандартно сондиране.
В свое писмо директорът на Геологическия институт към БАН пояснява, че „инвестиционното предложение се отнася само до откритието в долнокарбонските пясъчници, като откритият в него газ не може да се възприема като шистов и при него няма да се прилага фракинг-технологията“. В мотивите на съда е посочено още, че според Геологическия институт инвестиционното предложение изцяло се основава на конвенционално разкриване и добив на газ, по начин, който и в момента се използва за проучване и добив на газ в България без всякакви екологични последици, за което са дадени примери.
Минно-геоложкият институт също свидетелства, че проектните методи и технологии са конвенционални и не попадат под забраната за прилагането на технологията „хидравлично разбиване“ при проучване и/или добив на газ и нефт на територията на България. Специалистите смятат, че при строго спазване на всички технологични изисквания и екологични норми, „не съществува риск от трансгранични замърсявания на повърхностни и подземни води“.
Какво точно забранява мораториумът от 2012 г.
През януари 2012 г. Народното събрание приема решение за „забрана „върху прилагането на технологията хидравлично разбиване при проучване и/или добив на газ и нефт“ в България. С това решение не се налага забрана върху т.нар. конвенционални методи за проучване и добив на природен газ.
В първа точка на решението се казва:
Забранява прилагането на технологията хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг, фракинг и/или всяко друго наименование, което описва вкарването на смес от вода или други течни или гелообразни субстанции с химични съединения, елементи или компоненти, пропанти, флуиди, както и механични и/или органични пълнители, под налягане, по-голямо от 20 атмосфери под земята, при проучване и/или добив, с цел извличане на нефт или природен газ на територията на Република България.
През юни същата година парламентът приема промяна в първата точка от решението:
Забранява се прилагането на технологията на хидравлично разкъсване (фракинг) или всяка друга технология, която представлява нагнетяване на смес от течности (гелове или втечнен газ), химически добавки и/или флуиди, механични и/или органични пълнители в сондажи, водещи до образуване на нови и/или разширяване на съществуващи естествени пукнатини или пукнатинни системи във всякакви седиментни формации, включително въглищни пластове, с цел проучване и добив на нефт и природен газ.
Какво представлява фракингът
Природният газ се извлича от земните недра чрез сондаж. Когато скалата е пропусклива, порите й са достатъчно широки и газът може да бъде извлечен лесно през прокопания сондаж, това се нарича конвенционален метод за добив. Ако скалата е непропусклива (като например шистовите скали), е нужно да бъде раздробена допълнително, за да се отворят достатъчно широки канали, по които газът да бъде изтеглен. Такъв тип методи и газът, получен от тях, се наричат неконвенционални. Разбиването може да бъде направено чрез хидравличен удар, още познат като фракинг (fracking). При този тип добив се прави сондаж, който стига до формацията скали, в които се съдържа природният газ. В сондажа се наливат големи количества вода (от порядъка на десетки милиони литри) с високо налягане. В резултат скалата се напуква, нужните канали се създават и след това газът може да бъде добит. Водата се изпомпва обратно на повърхността, за да бъде използвана отново или за да бъде пречистена от различните соли, тежки метали, въглеводороди и други вещества, които вече са разтворени в нея. Процесът е свързан с притеснения за замърсяване на повърхностни и подпочвени води, тяхното изчерпване и пораждане на леки земетресения.
Проверено:
Не отговарят на истината твърденията, че съдът е разрешил добив на шистов газ по технологията фракинг в Добруджа. С решението си от 5 юли 2022 г. ВАС задължава РИОСВ – Варна да направи нова оценка на въздействието върху околната среда на проекта на „Русгеоком БГ“ за конвенционален добив на природен газ. Проучванията и добива на природен газ по метода фракинг са забранени у нас с решение на Народното събрание от 2012 г.
Коментар