"Истинските евро-атлантици нямат вяра в никакъв Бог, а за ценностите си имат готови кухи фрази и лозунги. Ще ги изброят лесно и ще твърдят, че наистина съществуват. Дежурни думи като "човешки права и свободи", "демокрация", "толерантност", "разнообразие", "солидарност" и т.н.
Ако, например, им посочите наличието на цензура, те ще кажат, че това е защита срещу езика на омразата и разпространяването на фалшиви новини.
Ако им кажете, че по време на пандемията човешките права са били нарушавани, те ще кажат, че животът и здравето на обществото са по-ценни от личните човешки права и всеки трябва да прави жертви от солидарност.
Сигурен съм, че сте срещали и други подобни когнитивни изкривявания от типа на "черното е бяло, а 2+2=5".
А федерализацията за тях е нещо хубаво - евро-атлантиците имат естествен стремеж към вливането в някаква маса от други хора - аморфна, без различия в мнение и поведение, течаща винаги в една и съща посока.
Истинското разнообразие (не това от кухата дума) всъщност ги плаши, защото те се чувстват сигурни единствено сред мнозинство от себеподобни. А да знаят, че някой друг - много голям и силен, и извън тяхната държава - взима всички важни решения и носи цялата отговорност, е нещо хубаво за тях.
От тяхна гледна точка великата власт във Брюксел просто ще направи живота им лесен и безгрижен."
Ако, например, им посочите наличието на цензура, те ще кажат, че това е защита срещу езика на омразата и разпространяването на фалшиви новини.
Ако им кажете, че по време на пандемията човешките права са били нарушавани, те ще кажат, че животът и здравето на обществото са по-ценни от личните човешки права и всеки трябва да прави жертви от солидарност.
Сигурен съм, че сте срещали и други подобни когнитивни изкривявания от типа на "черното е бяло, а 2+2=5".
А федерализацията за тях е нещо хубаво - евро-атлантиците имат естествен стремеж към вливането в някаква маса от други хора - аморфна, без различия в мнение и поведение, течаща винаги в една и съща посока.
Истинското разнообразие (не това от кухата дума) всъщност ги плаши, защото те се чувстват сигурни единствено сред мнозинство от себеподобни. А да знаят, че някой друг - много голям и силен, и извън тяхната държава - взима всички важни решения и носи цялата отговорност, е нещо хубаво за тях.
От тяхна гледна точка великата власт във Брюксел просто ще направи живота им лесен и безгрижен."
Коментар