Янко Гочевъ · 4 ч. ·
– Ти фашист ли си, бай Димитре?
Изправяйки се и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:
– Да. Щом всички тук, които съдите са фашисти, значи и аз съм такъв. Гордея се, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички те са добри и честни хора!
В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди. Неговият съселянин Иван Гулев, в качеството си на съдия го запита:
– Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?
– До момента на моето арестуване аз не я знаех тая дума и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт, никой на никого не викаше фашист.
Но когато дойде на власт вашата партия, разбрах, че аз и много други хора сме фашисти. Така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а след както не съм комунист – значи съм фашист.
Според вашите разбирания, фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно.
А комунисти са тия, дето не им се работи, които крадат и пребиват имотните, за да им вземат имота. Те нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат „Смърт на фашистите!“
С тези думи бай Димитър си подписа присъдата. Неговото прочувствено слово предизвика такава ярост в състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияният прокурор Стайков изрева:
– Смърт за това Михайловистко куче!
При такава „делова“ обстановка се провеждаха заседанията на „народния“ съд в Неврокоп…
Откъс от автобиографичната книга на Никола Шайков „Пътят“.
Никола Шайков от село Делчево е един от близките съратници на водача на ВМРО Иван Ми*хайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процеса срещу него и случващото се в пиринска македония след окупацията на България на 9 септември 1944 г.
– Ти фашист ли си, бай Димитре?
Изправяйки се и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:
– Да. Щом всички тук, които съдите са фашисти, значи и аз съм такъв. Гордея се, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички те са добри и честни хора!
В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди. Неговият съселянин Иван Гулев, в качеството си на съдия го запита:
– Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?
– До момента на моето арестуване аз не я знаех тая дума и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт, никой на никого не викаше фашист.
Но когато дойде на власт вашата партия, разбрах, че аз и много други хора сме фашисти. Така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а след както не съм комунист – значи съм фашист.
Според вашите разбирания, фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно.
А комунисти са тия, дето не им се работи, които крадат и пребиват имотните, за да им вземат имота. Те нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат „Смърт на фашистите!“
С тези думи бай Димитър си подписа присъдата. Неговото прочувствено слово предизвика такава ярост в състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияният прокурор Стайков изрева:
– Смърт за това Михайловистко куче!
При такава „делова“ обстановка се провеждаха заседанията на „народния“ съд в Неврокоп…
Откъс от автобиографичната книга на Никола Шайков „Пътят“.
Никола Шайков от село Делчево е един от близките съратници на водача на ВМРО Иван Ми*хайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процеса срещу него и случващото се в пиринска македония след окупацията на България на 9 септември 1944 г.
. А ти ако не работиш на някой паркинг за 800 лева не си пожелавай такива неща, защото нито акции, нито имоти, нито нещо ще ти остане- ще го разпределят на "народа" . Както казва Тачър" проблемите на комунизма започват, когато свършат чуждите пари"
Коментар