САЩ
1968 год - 2020 год
Прилики , съвпадения и случайности ....
Историята се повтаря с нов сценарии ....
Икономическото положение на САЩ преди 1968 г. е много добро, средната класа благоденства. Президентът Линдън Джонсън стартира прословутата си програма „Великото общество”. Тя включва сериозни мерки за подобряване на живота на социалнослабите и възрастните, преодоляване на расовата сегрегация, улеснен достъп на всички американци до качествено обучение и здравеопазване, сериозна борба с престъпността и др.
Но …. през 1968-ма все повече се засилва „Движение за граждански права”, в което участват милиони негри и съчувстващите им бели (!?!?)
Малко по-назад в историята първия удар по традиционния американски начин на живот нанася чернокожата шивачка Роза Паркс от Монтгомъри, щата Алабама още през 1955 год. Тя отказва да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж, както изисква местният закон. Арестувана е и осъдена на глоба. Тогава чернокожите в целия окръг обявяват бойкот на автобусната компания, който продължава 381 дена и завършва с поражение за расистите. Федералният съд признава сегрегационния закон за противоконституционен и по този начин прославя не само Паркс, но и изгряващата звезда на протестите – младият пастор Мартин Лутър Кинг. До 1968 год движението за граждански права вече е написало в историята на САЩ доста ярки и драматични страници.
В средата на 60-те години под лозунга „Black power” – „Черна сила” се офомя радикално крило. На сцената излиза „Партия на черните пантери”, която директорът на ФБР Едгар Хувър през септември 1968 година нарича „най-голямата заплаха за вътрешната безопасност на държавата”.
Облечени в кожени куртки, сини поло с изображението на хищника от семейство котки и черни барети, те изучават трудовете на Маркс и Мао. Водачите и лидерите на „пантерите” се опитват да построят една истинска „държава в държавата” – със свои министри, закони и така нататък. Логиката е проста – със системата на официалното насилие може да се справи само същата система от насилие. И успяват, към партията се примъква най-разнородна и шарена публика – наред с умерените марксисти, опиращи се на пропаганда и добри дела от рода на организирането на безплатни закуски за децата или рейдове против наркотиците, в партийните редове се влива множество „черни националисти” както и обичайните безидейни дребни престъпници и мародери и безделници. Както и бандите от негърските гета.
Но 1968 год става решаващата година на това противопоставяне. Ситуацията излиза от контрол след като на 4 април в Мемфис е убит Мартин Лутър Кинг. Човекът превърнал се в символ на борбата на цветнокожите в САЩ за равноправие е убит на балкона на мотел „Лорейн“ където е отседнал.
Убийството на правозащитника предизвиква бунтове из цялата страна. За първи път в историята на САЩ е обявен национален траур заради смъртта на цветнокож. В повече от 100 американски града започват бунтове, в които расовите протести се преплитат с антивоенни и социални. Най-яростни са вълненията в столицата Вашингтон, където демонстрантите запалват около 1200 сгради и в един момент почти достигат до Белия дом – президентът Джонсън е принуден да напусне града охраняван от войска. Същото става и в Балтимор, Чикаго и др. градове. В един от най-престижните университети – Колумбийския, разположен в центъра на Ню Йорк близо до „черния” Харлем, протестиращите студенти завземат няколко помещения и ги задържат цяла седмица. Смята се, че именно тази вълна на гражданско неподчинение и насилие слага началото на масовото „бягство” на бялата средна класа в предградията, което коренно изменя облика на американските градове.
Убиецът на Мартин Кинг (цветнокож) е белият расист Джеймс Ърл Рей.
През 2020 год. убиеца на Джордж Флойд (цветнокож) е отново с бял цвят на кожата само че този път е полицай.
През 60-те год цветнокожите имат лозунг и девиз – „Black power” – „Черна сила”
През 2020 год цветнокожите имат лозунг и девиз Black Lives Matter.
И още и още ....
Странно нещо е живота ....
1968 год - 2020 год
Прилики , съвпадения и случайности ....
Историята се повтаря с нов сценарии ....
Икономическото положение на САЩ преди 1968 г. е много добро, средната класа благоденства. Президентът Линдън Джонсън стартира прословутата си програма „Великото общество”. Тя включва сериозни мерки за подобряване на живота на социалнослабите и възрастните, преодоляване на расовата сегрегация, улеснен достъп на всички американци до качествено обучение и здравеопазване, сериозна борба с престъпността и др.
Но …. през 1968-ма все повече се засилва „Движение за граждански права”, в което участват милиони негри и съчувстващите им бели (!?!?)
Малко по-назад в историята първия удар по традиционния американски начин на живот нанася чернокожата шивачка Роза Паркс от Монтгомъри, щата Алабама още през 1955 год. Тя отказва да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж, както изисква местният закон. Арестувана е и осъдена на глоба. Тогава чернокожите в целия окръг обявяват бойкот на автобусната компания, който продължава 381 дена и завършва с поражение за расистите. Федералният съд признава сегрегационния закон за противоконституционен и по този начин прославя не само Паркс, но и изгряващата звезда на протестите – младият пастор Мартин Лутър Кинг. До 1968 год движението за граждански права вече е написало в историята на САЩ доста ярки и драматични страници.
В средата на 60-те години под лозунга „Black power” – „Черна сила” се офомя радикално крило. На сцената излиза „Партия на черните пантери”, която директорът на ФБР Едгар Хувър през септември 1968 година нарича „най-голямата заплаха за вътрешната безопасност на държавата”.
Облечени в кожени куртки, сини поло с изображението на хищника от семейство котки и черни барети, те изучават трудовете на Маркс и Мао. Водачите и лидерите на „пантерите” се опитват да построят една истинска „държава в държавата” – със свои министри, закони и така нататък. Логиката е проста – със системата на официалното насилие може да се справи само същата система от насилие. И успяват, към партията се примъква най-разнородна и шарена публика – наред с умерените марксисти, опиращи се на пропаганда и добри дела от рода на организирането на безплатни закуски за децата или рейдове против наркотиците, в партийните редове се влива множество „черни националисти” както и обичайните безидейни дребни престъпници и мародери и безделници. Както и бандите от негърските гета.
Но 1968 год става решаващата година на това противопоставяне. Ситуацията излиза от контрол след като на 4 април в Мемфис е убит Мартин Лутър Кинг. Човекът превърнал се в символ на борбата на цветнокожите в САЩ за равноправие е убит на балкона на мотел „Лорейн“ където е отседнал.
Убийството на правозащитника предизвиква бунтове из цялата страна. За първи път в историята на САЩ е обявен национален траур заради смъртта на цветнокож. В повече от 100 американски града започват бунтове, в които расовите протести се преплитат с антивоенни и социални. Най-яростни са вълненията в столицата Вашингтон, където демонстрантите запалват около 1200 сгради и в един момент почти достигат до Белия дом – президентът Джонсън е принуден да напусне града охраняван от войска. Същото става и в Балтимор, Чикаго и др. градове. В един от най-престижните университети – Колумбийския, разположен в центъра на Ню Йорк близо до „черния” Харлем, протестиращите студенти завземат няколко помещения и ги задържат цяла седмица. Смята се, че именно тази вълна на гражданско неподчинение и насилие слага началото на масовото „бягство” на бялата средна класа в предградията, което коренно изменя облика на американските градове.
Убиецът на Мартин Кинг (цветнокож) е белият расист Джеймс Ърл Рей.
През 2020 год. убиеца на Джордж Флойд (цветнокож) е отново с бял цвят на кожата само че този път е полицай.
През 60-те год цветнокожите имат лозунг и девиз – „Black power” – „Черна сила”
През 2020 год цветнокожите имат лозунг и девиз Black Lives Matter.
И още и още ....
Странно нещо е живота ....
Коментар