Полският парламент прие законови промени за демонтиране на паметниците на Червената армия, комунизма или друг тоталитарен строй.
Полският парламент прие поправки в закона за забрана на пропагандата на комунизма или на друг тоталитарен строй, с които се променят названия на на сгради и обекти, предаде ТАСС, цитирана от БТА.
Те предвиждат събаряне на паметници от съветската епоха, включително и на мемориали в чест на Червената армия.
Повечето партии, влизащи в Сейма, подкрепиха промените на първо и второ четене. За тях днес гласуваха 408 членове на долната камара на полския парламент, 7 бяха против, а 15 се въздържаха.
В обновения закон се казва, че паметници и други подобни обекти "не могат да почитат паметта на лица, организации, събития или дати, символизиращи комунизма или друг тоталитарен строй".
Според експерти на територията на Полша има поне 469 такива обекта, като около 250 от тях са посветени на Червената армия.
Ако отнесем този текст към българската комунистическа „паметникова” традиция, това означава, че паметници като този на „Съветската армия” или т.нар. „чиния” на Бузлуджа трябва да бъдат премахнати.
Обяснима е логиката на този закон. Всеки паметник носи определено послание, внушение. Логично е една демократична държава да полага грижи и да предпази своя народ от вредни послания, от опасни внушения, от свикването с историята на една престъпна организация, каквато според българското законодателство е бившата българска комунистическа партия и установения от нея тоталитарен режим.
Представете си следната картина. Дете пита родителите си, какъв е този страшен паметник в центъра на София – т.нар от столичани Моча. И родителите му отговарят с лъжата, че това е паметник на съветската армия освободила България от фашизма. Но как е „освободила” България от фашизма, когато чрез оръжията на същата армия е наложен комунизма? Ако детето е умно, ще попита: фашизмът по лош ли е от комунизма? И логично трябва да получи отговор, че фашизмът е другото лице на комунизма. Детето ще се обърка още повече, когато като порасне разбере, че в България е нямало фашизъм, но е имало комунизъм, т.е. нямало е власт на фашистка партия, но е имало власт на комунистическа партия. А тя е несъмнено тоталитарна и престъпна – според българския закон. Какво прави тогава с това знание ?
Не е ли по-добре още в ранна детска възраст да кажем истината на българското дете.
А тя е очевидна: съветската армия е окупирала независима България и в резултат на тази окупация е наложена на страната комунистическата престъпна тоталитарна власт.
Но ние продължаваме да лъжем децата на България, разказвайки им комунистическата измислица за „съветската армия освободителка”, за „братския съветски народ”.
Полският парламент прие поправки в закона за забрана на пропагандата на комунизма или на друг тоталитарен строй, с които се променят названия на на сгради и обекти, предаде ТАСС, цитирана от БТА.
Те предвиждат събаряне на паметници от съветската епоха, включително и на мемориали в чест на Червената армия.
Повечето партии, влизащи в Сейма, подкрепиха промените на първо и второ четене. За тях днес гласуваха 408 членове на долната камара на полския парламент, 7 бяха против, а 15 се въздържаха.
В обновения закон се казва, че паметници и други подобни обекти "не могат да почитат паметта на лица, организации, събития или дати, символизиращи комунизма или друг тоталитарен строй".
Според експерти на територията на Полша има поне 469 такива обекта, като около 250 от тях са посветени на Червената армия.
Ако отнесем този текст към българската комунистическа „паметникова” традиция, това означава, че паметници като този на „Съветската армия” или т.нар. „чиния” на Бузлуджа трябва да бъдат премахнати.
Обяснима е логиката на този закон. Всеки паметник носи определено послание, внушение. Логично е една демократична държава да полага грижи и да предпази своя народ от вредни послания, от опасни внушения, от свикването с историята на една престъпна организация, каквато според българското законодателство е бившата българска комунистическа партия и установения от нея тоталитарен режим.
Представете си следната картина. Дете пита родителите си, какъв е този страшен паметник в центъра на София – т.нар от столичани Моча. И родителите му отговарят с лъжата, че това е паметник на съветската армия освободила България от фашизма. Но как е „освободила” България от фашизма, когато чрез оръжията на същата армия е наложен комунизма? Ако детето е умно, ще попита: фашизмът по лош ли е от комунизма? И логично трябва да получи отговор, че фашизмът е другото лице на комунизма. Детето ще се обърка още повече, когато като порасне разбере, че в България е нямало фашизъм, но е имало комунизъм, т.е. нямало е власт на фашистка партия, но е имало власт на комунистическа партия. А тя е несъмнено тоталитарна и престъпна – според българския закон. Какво прави тогава с това знание ?
Не е ли по-добре още в ранна детска възраст да кажем истината на българското дете.
А тя е очевидна: съветската армия е окупирала независима България и в резултат на тази окупация е наложена на страната комунистическата престъпна тоталитарна власт.
Но ние продължаваме да лъжем децата на България, разказвайки им комунистическата измислица за „съветската армия освободителка”, за „братския съветски народ”.
Коментар