Нямам време за дълги текстове, нито да търся източници, но става дума за известни в историята неща.
Известни са конференциите с участието на държавните глави на държавите победителки, които са се състояли по време и след приключване на военните действия в Европа. Разглеждан е и въпросът за съдбата на "фашисти" и военнопрестъпници. Под фашисти понякога се разбират субективно различни неща, та това е причината за кавичките.
Известна е Кримската, дето някои и викат Ялтенска, конференция. Наближава време за отбелязването и, състояла се е февруари 1945. Има едно любопитно нещо там. Чърчил е направил едно изказване, с което е предложил смислово с доста категоричен тон, фашистите да бъдат разстрелвани при залавянето им. Рузвелт се е съгласил.
Любопитното е, че точно Сталин прокарва идеята за съденето им.
В последна сметка Чърчил и Рузвелт се съгласяват, но тезата им е, че процесите би следвало да имат по-скоро политически отколкото юридически характер.
За всеки заинтересован - със сигурност има литература, протоколи и др.
Аз съм популярен и кратък.
Емоционалната и морална оценка вече съм направил по-рано. Понеже продължавате да се дръгнете, бих искал да добавя. Наложително е да се отбележи и още нещо, което има елемент на уникалност по отношение на \българия. Нашата страна е единствена от съюзниците на Германия, в коят оосвен легалната, парламентарна и извънпарламеннтарна опозиция, има и нелегална, въоръжена и воюваща опозиция. Това обстоятелство изостря до краен предел вътрешнополитическото противопоставяне, води до актове на насилие и в двете посоки, които трудно могат да си представят съвременните хора. Паралелно вървят две войни с българско участие. Вътрешната вероятно е по-страшна. Може би като изключим Франция у нас процентно се издават най-много смъртни присъди и добре, че не всички са изпълнени. Престараването се дължи от една страна на крайното ожесточение между политическите врагове, вероятно и заради някакъв опит за назидателно "престараване". Последното е заради горните причини и заради търсене на аргументи за защита на държавата и територията и от апетитите на съседите. Това се проявява като понякога има престараване и по отношение българската армия, която воюва вече срещу германците. Български момчета се пращат понякога на на сигурна и ненужна смърт.
Омраза, крайно ожесточение, война, съдбовни въпроси!
Какво знаем ние?!
Ако и срещу тези безспорни постановки почнат да ритат някои от едната човешка злоба и незнание, солидарно на тракащия ще се подложа на тефлониране - четворно.
Известни са конференциите с участието на държавните глави на държавите победителки, които са се състояли по време и след приключване на военните действия в Европа. Разглеждан е и въпросът за съдбата на "фашисти" и военнопрестъпници. Под фашисти понякога се разбират субективно различни неща, та това е причината за кавичките.
Известна е Кримската, дето някои и викат Ялтенска, конференция. Наближава време за отбелязването и, състояла се е февруари 1945. Има едно любопитно нещо там. Чърчил е направил едно изказване, с което е предложил смислово с доста категоричен тон, фашистите да бъдат разстрелвани при залавянето им. Рузвелт се е съгласил.
Любопитното е, че точно Сталин прокарва идеята за съденето им.
В последна сметка Чърчил и Рузвелт се съгласяват, но тезата им е, че процесите би следвало да имат по-скоро политически отколкото юридически характер.
За всеки заинтересован - със сигурност има литература, протоколи и др.
Аз съм популярен и кратък.
Емоционалната и морална оценка вече съм направил по-рано. Понеже продължавате да се дръгнете, бих искал да добавя. Наложително е да се отбележи и още нещо, което има елемент на уникалност по отношение на \българия. Нашата страна е единствена от съюзниците на Германия, в коят оосвен легалната, парламентарна и извънпарламеннтарна опозиция, има и нелегална, въоръжена и воюваща опозиция. Това обстоятелство изостря до краен предел вътрешнополитическото противопоставяне, води до актове на насилие и в двете посоки, които трудно могат да си представят съвременните хора. Паралелно вървят две войни с българско участие. Вътрешната вероятно е по-страшна. Може би като изключим Франция у нас процентно се издават най-много смъртни присъди и добре, че не всички са изпълнени. Престараването се дължи от една страна на крайното ожесточение между политическите врагове, вероятно и заради някакъв опит за назидателно "престараване". Последното е заради горните причини и заради търсене на аргументи за защита на държавата и територията и от апетитите на съседите. Това се проявява като понякога има престараване и по отношение българската армия, която воюва вече срещу германците. Български момчета се пращат понякога на на сигурна и ненужна смърт.
Омраза, крайно ожесточение, война, съдбовни въпроси!
Какво знаем ние?!
Ако и срещу тези безспорни постановки почнат да ритат някои от едната човешка злоба и незнание, солидарно на тракащия ще се подложа на тефлониране - четворно.
Коментар