Евгени Петров
Гафът на Жаблянов с Народния съд е безспорен повод за оставка. Той самият не осъзнава какво точно е сторил с позицията си, че не вижда причина за нейното подаване.
А причината е самият Жаблянов. В паническия си опит да оневини БСП обявявайки пред медиите позицията си за лично мнение прави точно това – персонализира циничната грешка.
Именно за това Жаблянов трябва да подаде оставка и да напусне парламента. И пак именно заради това БСП трябва да го изгони от редиците си.
Само че БСП застана зад Жаблянов. С което застана зад Народния съд и зверствата на комунизма.
В известен смисъл сега самата партия е за оставка от съвременната политическа сцена. Прекалено много стана Корнелия да поднася цветя на паметника на Живков, после да се прави на света вода ненапита около приватизацията на „Техноимпекс”. После дойде резилът, при който БСП не почете паметта на загиналите от комунистическия терор в парламента.
А междувременно партията зае унизителната и лицемерна позиция за учебните програми и изучаването на комунизма…
Наистина на социалистите много им се събра. И объркването е пълно. Там от доста време се мисли за съществуването, а не за същността. Ако се мислеше за второто, нямаше да се обляга лицемерно на носталгиците и носталгичните позиции. Рано или късно те ще свършат и с това самата подкрепа за една партия, която не вижда по-напред от коня на собствената си ездачка.
На този фон поведението на президента Радев е поведение на ясно убеден комунист – военен от запаса, но не и на президент.
Този човек отказа дори да спомене и с какъвто и да е жест да почете паметта на жертвите от репресиите на 1 февруари. Той последователно и неотклонно взема страна в партийните спорове и е ясно чия. И е ясно защо. Защото нито една погрешна стъпка няма да му бъде простена.
Президентът си мисли, че все още е в казармата и може да раздава непоряди. Очевидно след една година на „Дондуков“ 2 президентът не е повече политик, а повече военен, който обеща война за всеки, който я търси. И воюва.
Днес наред с отказа на БСП да изхвърли Жаблянов, Радев направи най- недипломатичното изказване спрямо премиера и то именно на фона на нарасналата външнополитическа активност и роля на България.
А смешният плач: „Ама аз защо не научих първи за Ердоган“ много прилича на: „Защо Путин не е информиран първи“.
Възприемайки се напълно погрешно като политически коректив, Радев вече се превръща в опозиционна политическа фигура. Недопустимо и неприемливо. Но за съжаление – законно.
И така – в най-бедната страна в ЕС, дори по време на европредседателството си имаме една ретроградна партия с един комплексиран президент.
Заедно с това – народ, който се плаши от призраци в Истанбулската конвенция и бие децата си във всяка втора детска градина.
На този фон един ангажиран политически читател пита: „За какво бяха тогава оставките на Главчев и на Антон Тодоров“? Добър въпрос.
Но светът е голям и спасение дебне от всякъде.
Гафът на Жаблянов с Народния съд е безспорен повод за оставка. Той самият не осъзнава какво точно е сторил с позицията си, че не вижда причина за нейното подаване.
А причината е самият Жаблянов. В паническия си опит да оневини БСП обявявайки пред медиите позицията си за лично мнение прави точно това – персонализира циничната грешка.
Именно за това Жаблянов трябва да подаде оставка и да напусне парламента. И пак именно заради това БСП трябва да го изгони от редиците си.
Само че БСП застана зад Жаблянов. С което застана зад Народния съд и зверствата на комунизма.
В известен смисъл сега самата партия е за оставка от съвременната политическа сцена. Прекалено много стана Корнелия да поднася цветя на паметника на Живков, после да се прави на света вода ненапита около приватизацията на „Техноимпекс”. После дойде резилът, при който БСП не почете паметта на загиналите от комунистическия терор в парламента.
А междувременно партията зае унизителната и лицемерна позиция за учебните програми и изучаването на комунизма…
Наистина на социалистите много им се събра. И объркването е пълно. Там от доста време се мисли за съществуването, а не за същността. Ако се мислеше за второто, нямаше да се обляга лицемерно на носталгиците и носталгичните позиции. Рано или късно те ще свършат и с това самата подкрепа за една партия, която не вижда по-напред от коня на собствената си ездачка.
На този фон поведението на президента Радев е поведение на ясно убеден комунист – военен от запаса, но не и на президент.
Този човек отказа дори да спомене и с какъвто и да е жест да почете паметта на жертвите от репресиите на 1 февруари. Той последователно и неотклонно взема страна в партийните спорове и е ясно чия. И е ясно защо. Защото нито една погрешна стъпка няма да му бъде простена.
Президентът си мисли, че все още е в казармата и може да раздава непоряди. Очевидно след една година на „Дондуков“ 2 президентът не е повече политик, а повече военен, който обеща война за всеки, който я търси. И воюва.
Днес наред с отказа на БСП да изхвърли Жаблянов, Радев направи най- недипломатичното изказване спрямо премиера и то именно на фона на нарасналата външнополитическа активност и роля на България.
А смешният плач: „Ама аз защо не научих първи за Ердоган“ много прилича на: „Защо Путин не е информиран първи“.
Възприемайки се напълно погрешно като политически коректив, Радев вече се превръща в опозиционна политическа фигура. Недопустимо и неприемливо. Но за съжаление – законно.
И така – в най-бедната страна в ЕС, дори по време на европредседателството си имаме една ретроградна партия с един комплексиран президент.
Заедно с това – народ, който се плаши от призраци в Истанбулската конвенция и бие децата си във всяка втора детска градина.
На този фон един ангажиран политически читател пита: „За какво бяха тогава оставките на Главчев и на Антон Тодоров“? Добър въпрос.
Но светът е голям и спасение дебне от всякъде.
1430 | 16 февр. 2018 | 11:25
Коментар