Според Королчук: „Доставките на „Газпром“ можеха действително да започнат от 1 март, но затова „Нафтогаз“ трябваше да подпише допълнително споразумение. Те обаче не го подписаха. Всъщност всичко беше много банално, страните просто не се договориха.Въз основа на какво тогава „Газпром“ е длъжен да доставя газ? Логично е, че той върна авансовото плащане. С авансовия превод без допълнително споразумение „Нафтогаз“ всъщност разчиташе да предизвика скандал и това стана. Не може да се каже, че постъпката им се дължи на незнание. Това беше напълно съзнателна постъпка, защото в „Нафтогаз“ не работят глупаци. Беше ясно, че без допълнително споразумение „Газпром“ ще откаже доставката и ще върне парите, опасявайки се от по-нататъшни юридически проблеми.“ Напълно е възможно например руската компания да започне да доставя газ и след това да не може да се договори с Киев за цената или за количеството му. Достатъчно е да си спомним зимите на 2013-2014 г., когато беше значително по-студено. Тогава температурите достигаха до минус 20 градуса. Към настоящия момент в ПГХ има резерви от 10 млрд. куб. метра природен газ, което би трябвало да е достатъчно за компенсиране на ниските температури. Преди години решавахме проблема при по-големи студове и с нагнетени 8 млрд. куб. метра природен газ в ПГХ. Сега обаче се получи парадоксална ситуация. Газ има, но в системата няма достатъчно налягане. Днес транзитът на газ от Русия не е така голям както преди. Транзитират се около 250 млн. куб. метра за денонощие, което е значително по-малко от предишните години. В същото време вътрешното потребление рязко намаля. И тогава се появи проблемът. Налягането в системата просто не стига, за да се изкарат от ПГХ в системата необходимите 100-150 млн. куб. метра за транзит към Европа. Вторият въпрос е, защо трябва да се транспортира в Европа газ от ПГХ, след като си има директен транзит от Русия. Работата е там, че „Нафтогаз“ не може да пренася през своята система цялото количество транзитен газ, който идва от Русия. Украинските потребители консумират 100-150 млн. куб. метра от преминаващия през територията на Украйна газ. Поради тази причина „Нафтогаз“ изважда от ПГХ еквивалентен на консумирания от потребителите обем газ, с който компенсира недостига на транзита към Европа. По този начин той изпълнява ангажиментите си по договора за транзит. Така е било винаги и за тази цел са построени и ПГХ. Сега обаче ние престанахме да ползваме руски газ за собствени нужди и остана само транзита, защото за последните няколко години промишленото потребление на природен газ намаля около три пъти. Газът за Донбас и Крим също не минава през украинската газопреносна система. Днес ние консумираме около 32 млрд. куб. метра природен газ годишно. Обаче преносната мрежа е проектирана за пренос на 50-70 млрд. куб. метра плюс транзита. Недостигът на газ в системата води и до недостиг на налягането и това създава проблема с добива на газ от ПГХ. Ето, това е причината за възникналия проблем. В „Нафтогаз“ обаче прекрасно знаят за това и можеха спокойно да решат проблема, като закупят газ от Европа. Но знаете ли защо не закупиха? Не закупиха защото европейският газ се оказа прекалено скъп. Когато температурите падат цените на спотовите пазари веднага се вдигат. Сега цената е между 500-600 долара за 1000 куб. метра. Като се затопли времето, цената ще падне до около 300 долара или малко повече. Но на нас газът ни трябва сега. А руският газ в момента е на цена около 300 долара. Друг проблем е, че на фона на високото потребление в Европа, технически не е така просто да бъдат обезпечени необходимите реверсивни обеми. Но финансовият въпрос все пак си остава на първо място. Цялата тази ситуация говори, че в Украйна действително съществува риск от сривове в транзита за Европа и то при условие, че метеорологични условия не са толкова лоши. Коболев вече призова украинците да намалят температурите в жилищата си, за да икономисат газ, за да се „противопоставят на Путин“. Но на първо място, хората които живеят в многоетажни жилища, нищо не могат да намалят. Те са на централно отопление. При по-силни студове температурата в тези жилища пада под 16 градуса целзий. Що се отнася до хората, които живеят в индивидуални жилища и вили, ако решат да намалят температурата, то налягането в система ще падне още повече и газовите им котли за отопление ще изключат. Всичко това беше прогнозирано и очаквано и то не само от газовите експерти, а и от служителите на „Нафтогаз“. Украинската газопреносна мрежа не е натоварена достатъчно и не може да работи в предишния режим. Част от нея трябва да бъде консервирана. Това призна и зам.-министърът на енергетиката Игор Прокопив, който между другото на 1 март си подаде оставката. Той първи обясни, че ако Русия съкрати транзита през Украйна ще се наложи да бъдат консервирани две от трите магистрали за пренос на газ. Ако се върнем към това, което сега се случи, и твърденията на „Нафтогаз“, че има договор, трябва да поясним, че договор действително има, но той е общ. Винаги, когато възникнат някакви особени обстоятелства, какъвто е този случай, се подписват допълнителни споразумения. „Газпром“ като доставчик трябва да може да планира дейността си. Илюзия е, както твърди „Нафтогаз“, че руската компания може да започне да доставя газ, коато някой й щракне с пръсти. Това не е така. Всички доставки трябва да бъдат планирани, а за това е необходимо допълнително споразумение. Към сега действащия договор имаме вече подписани по различни въпроси 50 допълнителни споразумения. Освен това, за самото авансово плащане също е необходим отделен договор. Обаче „Нафтогаз“ сам стана жертва на това, което практикуваше през последните три години. Той постоянно избягваше преговорите с „Газпром“, като ги неглижираше. Сега позициите се смениха и този път руската компания е в позиция да каже „ти гониш“. Украинската страна се опитва да показва някакви документи, но тяхната обработка и проучване изискват много време. За мен въобще няма съмнение, че „Нафтогаз“ е предплатил в последния момент, на 28 февруари, когато е получил решението на Стокхолмския арбитраж. Освен това, цялата тази работа намирисва на съзнателно подготвена провокация. На всички е било ясно, че без допълнително споразумение няма да има никакви доставки.Но „Нафтогаз“ е разчитал на шумен скандал, за да получи още една възможност да обвини Русия в агресия. Тук възниква и още един въпрос, има ли основания Коболев да твърди, че Русия е загубила правото си да прилага клаузата Take or Pay? Това може да се провери само от решението на съда. Освен това, ще бъде необходимо Коболев да докаже с документи, че не е било необходимо да се подписва допълнително споразумение. Само ще напомня, че още в края на януари и началото на февруари представителите на „Нафтогаз“ говореха, че трябва да се преговаря с „Газпром“, да се съгласуват позициите, да се подадат заявки и т.н. Сега ще се наложи да се водят тристранни преговори с участието на Европа. На мен ми се струва, че на „Нафтогаз“ му е необходимо още един път да демонстрира пред Европа, че се нуждае от помощ в борбата с „агресора“. Особен смисъл от преговори с участието на европейците няма, след като има договор и двустранни отношения. Ако има някакво нарушение на договора, то споровете трябва да се отнасят към съда. Украинската компания обвинява „Газпром“, че не са надежден партньор. Но защо тогава руската компания без оглед на политическите разногласия, доставя газ на всички останали потребители и няма никакви проблеми? Не е ли малко странно, че само с Украйна постоянно възникват някакви проблеми. Нека да видим как ще се развива ситуацията по-нататък може би ще се намери някакво компромисно решение на проблема“.
Директорът за енергийни програми в Центъра за световна икономика и международни отношения към Академията на Украйна Валентин Землянски също е убеден, че вината за сегашната криза лежи изцяло върху ръководството на „Нафтогаз“. Той казва: „Това преди всичко е вина на господин Коболев, който не предвиди възникването на такава ситуация. Всичко останало, „Газпром“, Европа, налягане и т.н. са подробности. Мисля, че правителството трябва да си направи съответните организационни изводи. Нито един друг ръководител от „Нафтогаз“ при каквито и да било отношения с Русия не е довеждал нещата до такава криза, че предприятията от социалната сфера да бъдат изключени от отопление и децата да бъдат изпратени във ваканция. А каквото и да било решение на съда или арбитража трябва да бъде оформено юридически и процесуално, защото съдебните решения внасят промени в договорните отношения. Затова в такива случаи е необходим или да се подпише нов договор, или допълнително споразумение. Даже без да сме юристи, по силата на логиката е ясно, че едно съдебно решение трябва да се формализира, това става с подписване на договор. Това е всичко. Затова сега всички въпроси са в полето на великия реформатор – господин Коболев“.
Ситуацията обаче претърпя развитие. На 2 март „Газпром“ обяви, че е инициирал процедура за прекратяване на договорите с „Нафтогаз“. Алексей Милер каза, че решението на Стокхолмския арбитраж по договорите за доставка и транзит на природен газ е асиметрично и е нарушило баланса на интересите на страните. Милер каза следното: „Арбитрите аргументираха своето решение с рязкото влошаване на състоянието на украинската икономика. Ние категорично сме против за наша сметка да се решават икономическите проблеми на Украйна“. Той добави, че при тази ситуация е икономически нецелесъобразно и неизгодно да продължи действието на договорите с „Нафтогаз“.
Директорът за енергийни програми в Центъра за световна икономика и международни отношения към Академията на Украйна Валентин Землянски също е убеден, че вината за сегашната криза лежи изцяло върху ръководството на „Нафтогаз“. Той казва: „Това преди всичко е вина на господин Коболев, който не предвиди възникването на такава ситуация. Всичко останало, „Газпром“, Европа, налягане и т.н. са подробности. Мисля, че правителството трябва да си направи съответните организационни изводи. Нито един друг ръководител от „Нафтогаз“ при каквито и да било отношения с Русия не е довеждал нещата до такава криза, че предприятията от социалната сфера да бъдат изключени от отопление и децата да бъдат изпратени във ваканция. А каквото и да било решение на съда или арбитража трябва да бъде оформено юридически и процесуално, защото съдебните решения внасят промени в договорните отношения. Затова в такива случаи е необходим или да се подпише нов договор, или допълнително споразумение. Даже без да сме юристи, по силата на логиката е ясно, че едно съдебно решение трябва да се формализира, това става с подписване на договор. Това е всичко. Затова сега всички въпроси са в полето на великия реформатор – господин Коболев“.
Ситуацията обаче претърпя развитие. На 2 март „Газпром“ обяви, че е инициирал процедура за прекратяване на договорите с „Нафтогаз“. Алексей Милер каза, че решението на Стокхолмския арбитраж по договорите за доставка и транзит на природен газ е асиметрично и е нарушило баланса на интересите на страните. Милер каза следното: „Арбитрите аргументираха своето решение с рязкото влошаване на състоянието на украинската икономика. Ние категорично сме против за наша сметка да се решават икономическите проблеми на Украйна“. Той добави, че при тази ситуация е икономически нецелесъобразно и неизгодно да продължи действието на договорите с „Нафтогаз“.
Коментар