Политика

[markov]

Ха-ха-ха така се вижда явното противоречията във вашите тези защитавайки някаква си русия!
Разминаването между вашите интернационални лидери и вас доказва несъстоятелността на тезите ви! А как да се намерят източници в интернет питайте чичко Гугъл!

Вероятно Васил Коларов е лидер и авторитет за теб щом се позоваваш на него да ме убедиш в тезата си........

Имаш ли събраните му съчинения ? Колко редовно си ги препрочиташ ?

[Tomy]

Не знам колега какво пише Васил Коларов и честно казано не ме интересува.

Винаги ме е учудвало желанието на теб и себеподобните ти уж АНТИкомунисти да четете и цитирате комунистически дейци също така ме учудва като уж отявлени русофоби почват да слагат цитати основно на Руски език за да докажат тезата си.

Объркана работа ..... както казваше един познат на иван , основния проблем на държавата ни е че антикомунистите ни са завършили в АОНСУ .....

п.п.
И Георги Димитров не ме интересува , ако мислиш него да цитираш следващия път. Явно събраните им съчинения са ти настолно четиво...

Ха-ха-ха така се вижда явното противоречията във вашите тези защитавайки някаква си русия!
Разминаването между вашите интернационални лидери и вас доказва несъстоятелността на тезите ви! А как да се намерят източници в интернет питайте чичко Гугъл!

[markov]

И сега освободена земя, ама май за руския цар, или окупация?

Но да видиме какво пише виден комунистически идеолог Васил Коларов през 1935 в пердговора на Авантюрите на Руския Царизъм в България:

Не знам колега какво пише Васил Коларов и честно казано не ме интересува.

Винаги ме е учудвало желанието на теб и себеподобните ти уж АНТИкомунисти да четете и цитирате комунистически дейци също така ме учудва като уж отявлени русофоби почват да слагат цитати основно на Руски език за да докажат тезата си.

Объркана работа ..... както казваше един познат на иван , основния проблем на държавата ни е че антикомунистите ни са завършили в АОНСУ .....

п.п.
И Георги Димитров не ме интересува , ако мислиш него да цитираш следващия път. Явно събраните им съчинения са ти настолно четиво...

[Grosss]

Никой друг от християнските народи освен Русия не ни е помогнал да се освободим от 5 века иго.Всички са били против и Англия и Франция
и Австроунгария,но те хубави а руснаците лоши щото са загинали с хиляди за да има държава на българите,както би казал един мой познат
"Ай сиктир драги зрители"

[Tomy]

В този смисъл руската окупация на България започва още през ноември 1876, когато в хода на подготовката за войната главното командване към руската армия създава

„Канцелария за гражданско управление на освободените отвъддунавски земи“.

В съответствие с тези клаузи, руското императорско правителство в Санкт Петербург стриктно следи за разходите по поддръжката на окупационните руски части и гражданската администрация през 1878–1879 г. и формира т. нар.

окупационен дълг на България към Русия.

И сега освободена земя, ама май за руския цар, или окупация?

Но да видиме какво пише виден комунистически идеолог Васил Коларов през 1935 в пердговора на Авантюрите на Руския Царизъм в България:

Предговор

Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия“на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултат на Руско-турската война от 1877-1878. Създаването на „независимо“българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море. В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация —от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България. Ужасяваща, ненадмината по вулгарния си цинизъм картина разкриват секретните инструкции и донесения на царски министри и дипломати, извънредни емисари и чиновници. Пожълтялата хартия на тези документи пази забележки на монаршеския молив. Александър III е бил в течение на всички престъпни замисли, планове и подвизи на многобройната шайка дипломати и нелегални агенти. Той всичко знаел и всичко одобрявал. Той изпращал лично нему докладващи емисари. Съобщенията за терористични актове и убийства, носещи неприкрити следи от причастност към тях на правителствените агенти, не предизвиквали у него никакво възмущение. „Всемилостивото“му сърце трогвали само съобщенията за неуспехите и печалната участ на завербуваните от царските агенти българи, върху които се стоварвал юмрукът на страната, отстояваща своята независимост и свобода.

[KrumE]

Този документ за
ОКУПАЦИОННИЯ ФОНД, СЪЗДАДЕН ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РУСКО-ДУНАВСКАТА ОБЛАСТ
на територията на България ли е лъжа?

То е хубаво и да я прочетете ...

Окупационен фонд основан през 1879 година от остатъка от приходно-разходните суми на Управлението на императорския комисар в България

„Очевидно пребиваването на нашите войски зад Дунава ще бъде ограничено за съвсем непродължително време. България ще бъде разделена на две части: на самостоятелно васално княжество и на автономна провинция. Вследствие на това нашата армия трябва незабавно да се подготви за освобождаване на заеманата територия, а също да се приемат съответните мерки за уредба на гражданско и военно управление. Следва своевременно да се положат грижи за трайно устройство както в княжеството, така и в автономната провинция на земска [*] войска на основание на това, че за задържането във васалното княжество и в автономната провинция на постоянна армия вероятно ще бъдат въведени някои ограничения.“

С остатъка от приходните разходни суми на Управлението на императорския комисар ( руски пари ) се подпомага гражданско и военно управление - създават се граждански органи и се организира българската армия.

Четете, ама кой да чете ???

[markov]

В този смисъл руската окупация на България започва още през ноември 1876, когато в хода на подготовката за войната главното командване към руската армия създава

„Канцелария за гражданско управление на освободените отвъддунавски земи“.

Тя се състои от руси и предани на Русия българи, получили образованието си в руски университети. Началник е княз Владимир Черкаски, а негови съветници са Сергей Лукиянов и М. Домонтович, полк. Соболев и българите Найден Геров, Марин Дринов, Тодор Бурмов, Тодор Икономов и др. На 3 март, в деня на подписването на Сан-Стефанския мирен договор, княз Владимир Черкаски умира и на негово място е поставен княз Александър Дондуков-Корсаков.

В „канцеларията“ се проектират формите на бъдещото централно и местно държавно управление на България. С преминаването на руските войски през Дунава, „Канцеларията за гражданско управление на освободените отвъддунавски земи“ влиза в активна роля и установява гражданско руско управление в освободените българските градове.

До подписването на Сан-Стефанския мирен договор са създадени 8 губернии. За губернатори са назначени висши руски офицери, а техни заместници стават видни български общественици. Под ръководството на Канцеларията те устройват полицейските, административните, финансовите, съдебните, медицинските и образователните органи в освободените земи. След подписването на Санстефанския договор започва постепенната замяна на руските кадри с български, успоредно с изграждането на българска армия, полиция, централни и местни органи на управление, съдебни и финансови институции.

След подписването на Берлинския договор Канцеларията организира свикването на Велико народно събрание, което приема Търновската конституция и избира първият български княз Александър І (Батенберг). Организирано е и управлението на Източна Румелия. Губернаторът на Пловдив – руският генерал Аркадий Д. Столипин е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринския санджак, който има задача да подготви предаването на областта на новия управител, назначен от султана. Така в кратък срок Канцеларията успява да постигне главната си цел – да подготви държавните структури и да създаде условия за самостоятелно съществуване на българското княжество.

Това е накратко историята и същността на т. нар. Временно руско управление, или на руската окупация на България.

Каква е неговата цена?

Колкото и да се говореше в учебниците от периода на социализма, че Русия ни управлява през това време безкористно, истината е, че руският император цар Освободител Александър ІІ, никак не си е мислел, че управлението ще бъде безплатно за българите. Всъщност от съвременна и изчистена от идеологемите гледна точка, в това няма нищо странно. Русия е велика сила и е напълно естествено при възможност да поиска възстановяване на разходите си. При това руският император се е договорил по въпроса и с останалите велики сили. В чл. 8, ал. 3 на Санстефанския договор е посочено, че руският окупационен корпус (в състав от 50 000 души), който ще остане в България, ще бъде издържан за сметка на „занятата земя“. Почти същият текст се съдържа и в чл. 22 на Берлинския договор.

В съответствие с тези клаузи, руското императорско правителство в Санкт Петербург стриктно следи за разходите по поддръжката на окупационните руски части и гражданската администрация през 1878–1879 г. и формира т. нар.

окупационен дълг на България към Русия.

Според известния историк на новото българско време Симеон Радев, княз Александър Батенберг говорел, че цар Освободител му бил обещал, че „ще опрости тоя дълг на младото княжество“, но това според него едва ли е било истинско обещание, защото „не се намери в руските архиви никакъв документ, който да отбелязва това намерение на императора“. Истина е обаче и това, че докато е жив, император Александър ІІ и неговото правителство не правят никакви постъпки да си искат дълга от България и, както казва летописецът на нова България Симеон Радев, чакат „щото българските министри да се сетят сами“.

След смъртта на цар Освободител на 13 март 1881 г., новият император Александър ІІІ решава да си потърси дълга. На 19 ноември 1881 г. Управляващият Руското дипломатическо агентство в Княжество България Михаил Александрович Хитрово изпраща нота до правителството без министър-председател*, с която се иска изплащането на разноските от времето на руската окупация на страната, за което в Петербург вече били приготвили документите. Към нотата е приложен протокол от работата на комисия, съставена в Петербург за определяне на „сумите, похарчени по „обдържанието” в продължение на 9 месеца на окупационния корпус“, една обща сметка за разноските и няколко екземпляра ведомости за разноските като продоволствие, заплати, разноски за болните и др. Изпълняващият функциите и на министър-председател княз Александър І отказва да изплати разноските и оставя нотата без последствие.

Дипломатът Хитрово обаче „не е вчерашен“ и на 14 януари 1882 г. изпраща втора нота до княза, като настоява „българското правителство да му съобщи възгледите и намеренията си по въпроса“, за да ги съобщи на руското императорско правителство. На 16 януари българският кабинет му отговаря, че тъй като сумата е голяма и ще утежни много бюджета на Княжеството, то само Народното събрание е компетентно да се занимава с въпроси от финансов характер.

За изчисление на разноските по дълга руското императорско правителство създава специален съвет, в който влизат представители на Военното министерство, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Контролната палата. Те изчислили дълга на базата на следните показатели: колко струва на правителството издръжката във военно време

издръжката на един войник и един кон

какво е заплащането на офицерите и чиновниците във военното ведомство по това време; какви са всекидневните разходи за лечението на ранените руски войници в болниците; какви са разноските за транспорт в течение на 9 месеца; и каква е издръжката на разните руски учреждения. Както се вижда, нито един разход не е пропуснат.

След изчисленията са достигнати следните резултати: „за издържанието на 50 000 души в България и в Румелия са се иждивили 21 236 500 рубли и 87 копейки“. Тази сума е разделена на две части – по равно между Княжество България и Източна Румелия, т. е по 10 618 250 рубли и 43 и ½ копейки (т.е. за издръжката на по 25 000 души от окупационния корпус).

Управляващият Министерството на външните работи Кирияк Цанков е повикан от министър-председателя Леонид Соболев в Петербург и на 16 юли 1883 г подписва конвенцията. От руска страна тя е подписана от положение министърът на външните работи и държавен секретар на Русия Н. Гирс.

А сега да разгледаме по-подробно въпросната „Конвенция“. В нея се признава, че българското правителство „припознава да дължи на руското императорско правителство за разходите по окупацията от императорските руски войски“ сумата от 10 618 250 рубли и 40 копейки. Някои изследователи изчислиха, че тази сума, изчислена по тогавашен курс на рублата спрямо златото се равнява на 32 тона злато. Предвидено е сумата да се изплаща на части: първата вноска от 400 000 рубли – на 13 септември 1883 г.; след това в разстояние на 12 години (от 1884 до 1895 г.) – всяка година по 800 000 рубли, плащани два пъти годишно – на 13 януари и на 13 юли всяка година; на 13 януари 1896 г. – 400 000 рубли и на 13 юли 1896 г. – остатъка от 218 250 рубли и 40 копейки.

Важен момент фиксиран в конвенцията е, че

Русия се отказва от изплащането на лихви по дълга.

Предвидено е парите да се изплащат в левове (или франка). По тогавашния курс това е било равно на 89 640 000 златни лева, така че въпросното управление е струвало доста скъпо на страната. Само личната заплата на комисаря е била 600 хил. фр./зл. лв. – почти толкова, колкото е издръжката (цивилната листа) на българския княз, определена на 599 999 зл. лв.

В отсъствието на княз Александър І, на 26 септември 1883 г. генерал Соболев внася за разглеждане в парламента „Доклад на комисията по конвенцията на императорското руско правителство с България“. От името на комисията е посочено, че „този дълг, ако и да не беше предвиден в Берлинския договор, пак требуваше да се изплати, защото разноските са станали за запазване на безопасността и порядъка в страната подир освобождението ни... и тъй като разноските се намериха справедливи и условията за изплащане твърде вигодни и удобоприемливи, защото конвенцията не задължава България да плаща лихвите на дължимите суми, а ѝ дава един срок от 12 години за изплащане на дълга“.

Единственото изказване по Конвенцията е на депутата Вълчев, който направо заявява: „руската конвенция няма какво да се разисква..., защото няма българин, който да не познава задълженията ни към освободителката Русия... този дълг е незначителен спрямо всичко онова, което е с милярди пожертвано... убеден съм, че народните представители ще приемат с акламации конвенцията ни за дълга спрямо освободителката Русия“.

От името на комисията е предложено България да покаже още по-голяма готовност да изпълни това си задължение към Освободителката, а „Народното събрание да упълномощи правителството да изплати този дълг, ако намери възможно, и в по-кратък срок“.

Окупационният дълг към Русия е

изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век.

[markov]

С плана Маршал, САЩ правят точно обратното след 2 световна война . Не само с освободените от нацистка окупация , но и с победените окупатури. Така че логика ти издиша, кой трябва да плати разходите. Само да вметна , тогава САЩ имат собствен държавен дълг от 120 процента, натрупан от военни разходи, и по твоята логика някои трябва да плати за него.

Тотална каша направи.

Митичния план Маршал е за икономическо възстановяване на съществуващи държави , със съществуващи институции , съществуващи войски и всички атрибути на държавната власт.

Окупационния дълг е за физическото присъствие на 50 хиляди воиници , и администрация която да създаде от нулата Българската държава.
По твоята логика излиза че: войната свършва българия е независима , на първия месец вече е започнало изграждането на държавни органи....та кои според теб щеше да им плати заплатите ? Пращал ги е Руския император ....и после е нормално тези пари да се върнат. Друг е въпроса че те не са върнати !

[barbaron]

Аре поредната порция лъжи.

Този документ за
ОКУПАЦИОННИЯ ФОНД, СЪЗДАДЕН ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РУСКО-ДУНАВСКАТА ОБЛАСТ
на територията на България ли е лъжа?

[Todor Sabev]

Аре поредната порция лъжи.

Тази сума избщо не е платена , Българското правителство изплаща съвсем малка част докато Болшевиките я опрощават накрая като се отказват от всички вземания и задължения на Царска Русия..

А е съвсем в реда на нещата да платим разходите за охрана на държавата ни и за изграждането на първите държавни институции.

Кои трябва да ги плати според теб ?

С плана Маршал, САЩ правят точно обратното след 2 световна война . Не само с освободените от нацистка окупация , но и с победените окупатури. Така че логика ти издиша, кой трябва да плати разходите. Само да вметна , тогава САЩ имат собствен държавен дълг от 120 процента, натрупан от военни разходи, и по твоята логика някои трябва да плати за него.

[markov]

България получава независимостта си срещу заем, който не погасява Русия плаща на Турция вместо българското правителство 80 млн. френски франка и не си ги потърсва

Обявeната на 22 септември 1908 г. независимост на България е посрещната враждебно от Великите сили, а Турция започва да се готви за война, която е нежелана от тях, и те заставят двете страни да седнат на масата за преговори.

Меморандум на Dett publique ottomane (Управление на турския държавен дълг), написан по инциатива на представителя на Англия в тази служба, внушава, че е настъпил моментът Турция да си вземе всичко, което България й дължи по Берлинския договор от 1878 г. То е оценeно на 18 657 654 лири или 429 млн. френски франка


В него са включени по 100 000 турски лири годишно данък, пресметнати и капитализирани за 30 години (1878-1908 г.); по 265 000 дан за Източна Румелия; повече от 10 000 000 турски лири, част от турския държавен дълг по чл. 9 от Берлинския договор.

Турското правителство представя тези искания в разгърнат план пред министъра на търговията и земеделието Андрей Ляпчев в започнатите на 18 октомври 1908 г. преговори. Естествено, в делото се включва главният заемодател на България - Франция и нейната служба за финансово управление у нас начело с Жорж Буске, който разполага с най-голяма реална власт във вътрешните дела на България сред цялото чуждестранно представителство в София, получава два пъти по-голяма заплата от френския пълномощен министър у нас и почти 7 пъти по-висока, отколкото български министър.

Банк дьо Пари решава да отпусне екстрено преди края на октомври 1908 г. краткосрочен заем на България от 7 млн. франка за три месеца за покриване текущите нужди на държавния й дълг. Срещу него Франция изисква нашата държава да заложи митническите си приходи и да приеме генерална конверсия (изменение на условията на бивши заеми) и унификация (свеждане до единна норма) на дълга, след което той да мине на международно обслужване и контрол. Интерес към заем за България проявяват и други страни. Франция се стреми да се възползва от това, за да въдвори международен банков контрол над нея под свое ръководство и в свой интерес.

В името на независимостта правителството на Александър Малинов нарежда на дипломатическия си представител в Париж Димитър Станчов
да прекрати преговорите с Ке д'Орсе (френското външно министерство) и с Банк дьо Пари


Отхвърля исканията и на Турция за заплащане на васални задължения. Съгласно е да я обезщети само за загуби, свързани пряко с обявяването на независимостта, които според наши експерти възлизат на 57 ? млн. франка, включително и изкупната цена за Източните железници на българска територия.

В Париж е сформирана специална комисия под егидата на Банк дьо Пари, която определя сумата на 150 млн. франка. Поощрена, Високата порта не отстъпва от исканията си, разгръща все повече военни приготовления, а преговорите между двете страни са прекъснати.

Българското правителство с вербална нота до Великите сили от 9 (22) декември 1908 г. предлага
да заплати 82 млн. франка, при условие че те съдействат за признаване независимостта ни.


Те пък не приемат предложената сума и се обединяват за общи контрадействия. Турските управници вече искат и българска територия на юг от Харманли. Тя е по-примамлива за тях от паричната компенсация, която намаляват на 125 млн. франка. В отговор българското правителство изпраща нота до Великите сили да разрешат конфликта. В противен случай то ще се счита за свободно да използва сила за защита от Турция. От Лондон отговарят раздразнено: България да спазва мира и да изплати паричната компенсация или да отстъпи територия.

В този критичен момент министърът на външните работи на Русия Александър Изволски обявява изненадващо предложение за финансова комбинация между неговата страна, Турция и България, връчено на 17 януари 1909 г. Русия опрощава на Турция военната контрибуция по Берлинския договор в размер на исканото от нея обезщетение, а на България дава заем, равен на нейното предложение. Руската инициатива хармонира напълно на стратегическото противопоставяне на Антантата срещу Германия и Австро-Унгария и предотвратява военната опасност. Англия пък прави незабавен завой към пълна подкрепа на руското предложение. Телеграма на министъра на външните и работи Едуард Грей до посланика й в Петербург гласи, че: "Изволски следва да разчита на нашата пълна подкрепа да посъветваме турското и българското правителства да приемат такова решение". Същевременно Форин офис и Ке д'Орсе налагат сдържано поведение на финансовите си кръгове и ги
убеждават в изгодността на руската комбинация за тях


Руското предложение приемат и двете заинтересовани страни България и Турция. Австро-Унгария и Германия се опитват да ги отклонят. Инициативата на Виена за тайни преговори в София е отхвърлена от правителството на Малинов. То следва линията за сътрудничество с Русия и така респектира Фердинанд, когато австрийският дипломатически представител Торн се опитва да преговаря с него чрез първия му личен секретар С. Добрович.

Руското правителство предоставя заема на България при условие той да се сключи чрез конвенция непосредствено с него и заедно с това да се подпише и друга - за изплащане на източнорумелийския окупационен дълг, наложен от Берлинския конгрес. За преговори в Петербург пристигат министрите на външните работи Ст. Паприков и на финансите Ив. Салабашев, а в Цариград отива министърът на търговията и земеделието Ан. Ляпчев. Паприков и Салабашев приемат конвенцията, макар първоначално да са за заем по банков ред. Така преговорите протичат делово и спокойно. Но представителите на Банк дьо Пари и лондонските им партньори се опитват да придобият отстъпки и поискват заемът да мине в службата на Жорж Буске за упражняване на финансов контрол, след като руските представители предлагат да се контролира от трите сили на Антантата. В знак на протест българските заявяват, че се връщат в София, но Изволски ги успокоява, като съобщава, че руското правителство отхвърля всякакъв контрол и политически гаранции. На 28 март 1909 г. той представя проект на договора за заема, който се приема.

Подписването на конвенцията за източнорумелийския дълг се отлага
по искане на българските делегати и със съгласието на Изволски. Тя предвижда възлизащият на 10 618 250 рубли (28 178 205 лв.) дълг да се изплаща за 13 ? години по 400 000 рубли на полугодие, като първото плащане да бъде на 1 юли 1909 г. То не става, поради отлагане на преговорите, които трябва да се проведат в София между българския кабинет и руския дипломатически представител Сементовски-Курило. Конвенцията за заема е подписана едва през 1912 г.

В действителност обаче са изплатени само анюитетите на заема за 1909 и 1910 г., като главницата към 31 декември е 81 509 010 франка, а в края на Първата световна война - 78 783 945. От окупационен дълг България изплаща до 1915 г. само 3 375 000 лв. Остатъкът е повече от 24 млн. лв. Но и Русия не е настоявала за редовно изплащане
По време на управлението на Александър Стамболийски съветската власт се отказва от погасяването на заема и дълга. От непогасения заем на България Русия загубва "не по-малко от кръглата сума 59 300 000 франка", както е записано в проспекта на заема, публикуван от клона на лондонската банкова къща "Шрьодер" в Хамбург. А в дирекцията на Дойче банк стигат до извода, че това са приблизително 80 млн. франка.

Средствата България използва за стопанско развитие и държавно-политически цели. С тях тя изкупува за 40 млн. лв. 309.614 км линии на Източните железници, за 2.667 млн. пощите и телеграфите и за 4.007 млн. всички пристанищни и брегови фарове на територията на бившата Източна Румелия.

[markov]

Русия да брани Клисура? Я попрочети малко исторически документи и факти:

Указ № 1144 на княз Александър I Батенберг, с който българският народ започва да изплаща задължението по 9 месечния престой на руския окупационен корпус.

Тя съставлява 24% от бюджета на държавата ни и я изплащаме до 1902 г., след което продължаваме да плащаме и заради Съединенито с т.нар. Източна Румелия, понеже и тя има задължения към Окупационния фонд. Плащаме и тези пари, въпреки, че Русия е единствената държава, която не признава Съединението. Прави го едва през 1908 г.
16 милиона златни лева, равностойни на 32 тона злато е сумата, която само княжество България трябва да изплати.
За целта Русия залага още в чл. 8 на временния, (прелиминарен) Сан Стефански договор текст, според който издръжката на руския окупационен корпус се поема изцяло от местното население.
Текстът буквално е преписан и в чл. 22 на Берлинският договор.

http://www.extremecentrepoint.com/archives/16478

Аре поредната порция лъжи.

Тази сума избщо не е платена , Българското правителство изплаща съвсем малка част докато Болшевиките я опрощават накрая като се отказват от всички вземания и задължения на Царска Русия..

А е съвсем в реда на нещата да платим разходите за охрана на държавата ни и за изграждането на първите държавни институции.

Кои трябва да ги плати според теб ?

[markov]

Завещано от дедите ни, за да помним как дойде свободата !

Според барбито и сие такива неща няма, тои още го е яд че руснаците са му попречили да е верен поданик на султана , сигурно затова е имигрирал от България......

[barbaron]

И за всички БЪЛГАРИ, поздрав с народна песен - Топчето пукна, Европа стресна !!!
...
Топчето пукна - Европа се стресна,
Русия скокна Клисура да брани.

Русия да брани Клисура? Я попрочети малко исторически документи и факти:

Указ № 1144 на княз Александър I Батенберг, с който българският народ започва да изплаща задължението по 9 месечния престой на руския окупационен корпус.

Тя съставлява 24% от бюджета на държавата ни и я изплащаме до 1902 г., след което продължаваме да плащаме и заради Съединенито с т.нар. Източна Румелия, понеже и тя има задължения към Окупационния фонд. Плащаме и тези пари, въпреки, че Русия е единствената държава, която не признава Съединението. Прави го едва през 1908 г.
16 милиона златни лева, равностойни на 32 тона злато е сумата, която само княжество България трябва да изплати.
За целта Русия залага още в чл. 8 на временния, (прелиминарен) Сан Стефански договор текст, според който издръжката на руския окупационен корпус се поема изцяло от местното население.
Текстът буквално е преписан и в чл. 22 на Берлинският договор.
Самият Берлински договор и разкъсването на българските земи и етнос на 5 части е предварително договорен от Русия с другата властваща в Европа империя – Австроунгарската веднага след Априлското въстание. Още на 8 юли 1876 г. те подписват двустранното секретно Райхщадско споразумение, което потвърждават с подписване на секретната Будапещенска конвенция на 15 януари 1877 г. точно по времето, когато се провежда Цариградската мирна конференция, на която вече е изготвен и одобрен окончателния вариант за територия на България, близка до границите на българската екзархия – 200 000 кв. км., населени с близо 7 милиона българи.
Конференцията в Цариград е провалена умишлено, за да осигури на Русия възможност за експанзия, договорена предварително с Австро-Унагария. В замяна Русия гарантира на Австро-Унгария окупация на Босна, Херцеговина и Хърватска и си гарантират взаимна дипломатическа подкрепа.

Целта на Русия е “легално” да присъедини България като поредната губерния към империята. Нещо, което другите велики сили не биха допуснали при директно завладяване.
Днес действат по подобен начин, но вместо Окупационен фонд, имаме най-скъпия руски газ и горива, от които отделят люспите за предателите- безродници. Имаме и 30% руско владение в икономиката ни.
От милиардите деклариани приходи, няма и стотинка платен данък печалба.
Ние продължава да си плащаме за окупационния фонд и не се чудете защо България е най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати и непосилни сметки за ток, парно и горива.
Кърлежът не е спирал да пие българска кръв…

http://www.extremecentrepoint.com/archives/16478

[markov]

А какво е :

- Ако си имал държава и тя е била завладяна и унищожена за 500 години ?
- Всички боляри са били избити или изселени така че Българския народ е бил тотално обезглавен?
- Църквата ти е била закрита и придадена към чужда?
- Имало е кръвен данък?
и т.н.

Това викаш са все белези за мирно съвместно съществуване ли ?

Барби не ми отговаряй с глупави цитати на някаква еничерка, ти ми отговори кратко и ясно какво е това в което са живели нашите прадеди през тези 500 години ?
Рахат сигурно ще да е било ?
Срам ме е заради теб !!!