Политика

[v_tin]

Би Ти Ви направи анкета: „Каква трябва да е реакцията на България по случая „Скрипал“? Резултатът: Трябва да реагира солидарно с държавите от ЕС и НАТО – 12%. Не се налага да реагира – 75%.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/analizi-i-komen...ews589922.html

[retro_69]

И два,за мен много важни цитата,от статията,която току-що постнах,щото постоянно хвърчат едни шпиони наляво и надясно:

"Те може да са напълно изрядни и да не са накърнили своя дипломатически статус. Може дори да се ползват с подчертано добри контакти и уважение в институциите на приемащата държава. Искането за отзоваване обаче е политически акт, чрез който се изразява суверенната воля на държавата и се дава отрицателна оценка за управлението и политиката на изпращащата държава. С други думи, не всеки дипломат, който бива отзован в резултат на шпионски скандал, примерно между САЩ и Русия, е таен агент. Отзоваването е санкция към държавата, а не толкова спрямо лицето."

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/bori...ews589992.html


"Няма посолство без дипломати с „пагони“ под белите ризи..."

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/bori...ews589992.html

[retro_69]

Макар и в Близзз,една доста интересна статия за гонене на дипломати,дипламатическо право и протокол и т.н.....

https://www.blitz.bg/obshtestvo/bori...ews589992.html

[v_tin]

Be vate vъобще чел си си го това, само като види источника човек и му се доповръща...

Тези факти не са за нежни души с меки китки. Това са фактите, дали са от фактор, вести, снн или русия тудей- факти

Апропо какво стана с боинга

[v_tin]

Колко държави гонят руски дипломати и колко държави НЕ гонят - без много да се зоря- около 10-15 държави гонят руснаци и около 160-170 НЕ гонят. Нова зеландия не гони въпреки че е в пет очи- май териториите не вярват на доминиона

[Grosss]

И кво да направят руснаците да търпят западната простотия ли?Запада си мисли че на тая планета е само той .Ми не е има останал свят който му е през хуя за Запада.на мен също.Аз искам да ги вида заляти от собствените им лайна.Това което причиниха на другите народи и на природата да им се върне трикратно.Русия ще си развива връзките с останалият свят и изобщо няма да и дреме за разните му западняшки помияри.

Американците както и да е тяхната алчност няма граници ,но какво да кажем за молдовците,поляците и такива като тях те какъв го дирят?

[national power]

И докъде ще я докарат,руснаците също гонят американски дипломати https://m.dnevnik.bg/sviat/2018/03/2...nkt_peterburg/

И кво да направят руснаците да търпят западната простотия ли?Запада си мисли че на тая планета е само той .Ми не е има останал свят който му е през хуя за Запада.на мен също.Аз искам да ги вида заляти от собствените им лайна.Това което причиниха на другите народи и на природата да им се върне трикратно.Русия ще си развива връзките с останалият свят и изобщо няма да и дреме за разните му западняшки помияри.

[Grosss]

И докъде ще я докарат,руснаците също гонят американски дипломати https://m.dnevnik.bg/sviat/2018/03/2...nkt_peterburg/
Има предсказание на Ванга ,че във близко бъдеще Европа след голям конфликт ще се обезлюди и
после ще се превърне в халифат.

[barbaron]

Март се оказа месец на рекордите за Путин. На 18-ти той счупи собствения си рекорд по проценти гласове, преброени за неговата “независима кандидатура” за ( пожизнен) президент. Стопанинът на Кремъл изравни рекорда на Бержнев по пребиваване на кремълския трон и гони постижението на Сталин с всички шансове да го надмине в раките на възможните 24 години на власт, които се откриват пред него ( защото никой не вярва, че ще се откаже сам от царуването след края на този мандат).

За Н-ти път Путин, както никой друг съвременен владетел, се появи на корицата на сп. “Тайм”. Този път с корона като руски цар. Когато в класациите на “Тайм” го определят за най-влиятелния политик на планетата Путин и неговата пропаганда се радват ( на тази скрита подигравка, защото западняците му се призмиват на самодържието и влиянието на личните му капризи върху политиката). Този път пропуснаха да аплодират – подигравката стана твърде явна дори и за дебелокожието на руската мечка.

В момента рекордно много руски граждани протестират в Москва ( някои с лозунги “Путин вън”, “фашистите са тук”, “трябва революция”) , поднасяйки съболезнования на Пушкинския площад за рекордния брой жертви на пожара в Кемерово, сред които за съжаление има рекордно много деца

Месецът започна с рекордно наглата акция по отравянето на Скрипал и дъщеря му на 4 март в Солсбъри. Ако този факт може да се нарече също рекорд, става дума за първата по рода си химическа атака в Европа от времето на световните войни. В резултат на това Путин подобри собствения си рекорд по отчуждаване на Русия от демократичния свят, започнало с окупацията на Крим през март 2014 г.

Рекордно много държави демонстрират сега солидарност с Великобритания и обявиха, че ще изгонят руски дипломати. Рекордно много държави сред най-проспериращите вярват на Великобритания и не вярват на Русия. Сумарно заявената бройка подлежащи на прогонване руски шпиони е рекорд за всички времена в историята на акциите от подобен род. Никоя друга държава, нито дори СССР, не може да се похвали с такъв рекорд по дискредитиране на собствените дипломати с двойно дъно. ( НА СНИМКАТА: Графика на сайта “Дневник” за картата на страните в Европа, обявили готовност да прогонят руски “дипломати” )

Национален рекорд по експулсиране на руски шпиони се очертава за САЩ. Цели 60 броя ще опаковат куфарите във Вашингтон и Ню Йорк и човек се пита, колко ли още остават за “резерва” при нова серия санкции, ако Москва продължава да се инати. Президентът Тръмп, за чието избиране в руската дума се изпиха рекордно много бутилки шампанско в историята на руско-американските отношения, промени за рекордно кратко време отношението си към Русия на Путин, за когото не толкова отдавна говореше суперлативи.

На другия полюс, от гледна точка на мащаба, са едни “рекордно малки” и уязвими държавици, като Македония, Албания и Молдова, които спокойно можеха да си затраят като бълха в гащи, но обратно на България решиха, че това е моментът да покажат на чия страна са в този геополитически разлом. Да застанеш посредата му означава едно: пропадане.

Особено храбро е молдовското решение като се знае как Русия държи до слепоочието на най-бедната държава в Европа пистолета на въоръжения до зъби с руско оръжие прокремълски анклав в Приднестровието. А Молдова, за разлика от България, не може да разчита на колективната защита от страна НАТО.

В заключение, авторът на тези редове може да се похвали нескромно: отдавнашната ми прогноза, че Путин ще се окаже руски рекордьор по освобождаване на света от русофилството, вече не е хипотеза, а факт.

[barbaron]

За съжаление в българските телевизии действа безотказно системния отказ от ползването на телевизионната памет за опресняване на зрителските спомени и познания по актуалните теми, каквато е невижданият дори по време на съветската епоха текущ скандал с масовия мор по противници на Путин и западната реакция срещу последната капка ( отрова), преляла чашата на търпението. Само един пример от многото случаи на “загубена памет”: фактът, че преди две години руската пропаганда и нейнините български резоньори “обърнаха” палачинката в отношението си към Великобритания.

След юни 2016 г. в българските телевизии избухна рядък по нашите земи феноме. В техните среди изригна гейзер от бурна любов към омразната преди това Великобритания. Решението на британците да напуснат ЕС мигом зачеркна традиционите лоши чувства към нея на нивата на българските слънчогледи, ориентирани към сибирското слънце. Щом в Москва се радват на “гордия Албиион”, който решил да се отцепи от Европа и така да навреди на европейското единство, значи и путинофилите трябваше да реагират по същия начин.

Ако имаше телевизионна памет, зрителите трябваше да се “наслаждават” сега на радостта на Сидеров, изразена в парламента през 2016 г. от гласуването на британците за напускане на ЕС. Вместо това гледаме как този път Сидеров е строг съдник на британската политика и още по-твърд противник на противопоставянето на Москва. За да циментира без това твърдото впечатление Сидеров интригантски поздрави коалиционния си партньор Бойко Борисов за отказа му да присъедини България към съюзническите страни, решили да проявят солидарност с Лондон в колективната акция по прогонване на руски шпиони.

Маркирах онзи противоестествен изблик на внезапни пробритански чувства в България с ироничен коментар, който озаглавих преди близо две години “Здравствуйте, британушки”. http://ivo.bg/2016/06/27/здравствуйте-британушки/

Сега нещата си дойдоха на мястото. Великобритания отново е във фокса на омразата на путинофилите. За Тереза Мей по форумите в интернет се леят напоителни гадости, а от телевизионните екрани, от които напълно отсъства споменът за това каква любов към нея засвидетелстваха роболюбивите българи само преди две години, валят путинофилски обобщения за това как британците винаги правели всичко, за да й зле на матушката им ( под винаги се има предвид винаги, но не и по отношение на брекзита).

От Георги Първанов, който препоръча да не “козируваме на Тереза Мей”, до другарите му от БСП един през друг се надпреварват говорителите на московската пета колона да искат доказателства за руското отровителство и да се чудят какви биха могли да бъдат мотивите на Путин да си причинява такова главоболие.

Независимо от официалните заявления на Лондон, че разполога с неопровержими доказателства за употребеното бойно отровно вещество новичок, създадено и произвеждано само в Русия, адвокатите на Путин у нас твърдят, че той трябва да се ползва от презумпцията за невинност. “Логика”, по която могат да бъдат оневинени побратимите Хитлер и Сталин, защото не са разстрелвали и горили в концлагерите си лично своите милиони жертви. Впрочем, оневиняването на Сталин при режима Путин вече е в доста напреднал стадий.

Чудят се путинофилите какви могат да са мотивите на самодържеца защото за тях е кощунствено да признаят, че св. Путин може да преследва и избива враговете си. Та той за тях е такъв добър, справедлив, грижовен баща на народите ( ни)! А и не искат да допуснат, че шефът е прекалил и подценил западното единство, което така неистово се опитва да разбива, вкл. чрез тараните на своята пета колона навсякъде, където тя вирее поради съглашателството на местната админстрация, мотивирана за тази престъпна търпимост срещу националната сигурност от желанието си “да не дразни Путин”.

Техният кумир отдавна е доказал, че не преследва печалба, а отмъщение и цели да постигне по този начин ефекта на сплашването. Да, за нормалните демократични държави с нормални демократични лидер това е тъп мотив. Но за Русия на Путин е напълно в реда на нещата всяка опозиция да бъде мачкана , “давена в клозета”, както злобно се изрази по друг повод Путин.

Сред разлюбилите отново Великобритания, която обираше овациите им заради брекзита, у нас “блесна” ненадминатиият български еквивалент на руския Жириновски по бълване на омраза срещу врага, какъвто е Румен Петков. Според неговото определение Великобритания си била изцапала гащите, но обвинявала Русия защото не можела да опази гражданите си. И това го заявява не друг, а човекът, който беше министър на вътрешните работи в период, когато български граждани се избиваха помежду си, а ролята на МВР се свеждаше до това да брои безпомощно ( за да не кажа съучастнически) гилзите!

Бившият главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, настоящ висш функционер в партия “Атака”, успя да се прояви най-екстремно не напорището на обидите, а на заплахите. В интервю за партийната телевизия “Алхфа”, той се закани, че нищо добро не чака правителството на България, ако си позволи да прогони и един руски дипломат. Който иска да го разбира като заявка за развалянето на коалиционното управление, а който желае да го схваща и като послание от името на московската пета колона в по-широк смисъл ( нямам предвид “широката руска душа”).

“Черешката” на тази промосковска торта сложи най-високопсатвеният говорител на Кремъл измежду многобройните иначе съглашатели с Путин в държавата. Президентът Радев се включи в адвокатските пледоарии за оневиняване на руското отровителство с една от своите сентенции ( говори бавно и натъртено като за бавноразвиващи се), според която солидарността ( със съюзниците) не можела да бъде сляпа, а за обвиненията ( срещу Русия) трябват солидни доказателства.

Изглежда изразът на Бисмарк, според който Русия запряга бавно, но кара бързо, важи и в наше време – дълго чакаха да си сверят часовника с онзи на Червения площад ( и с надежда западните съюзници отново да помилват руската агресивност), но веднъж пуснати на пистата, троянските ни коне препускат презглава по зададената писта.

[barbaron]

Дори опозицията в Македония е убедена, че трябва да бъде покрепена Великобритания срещу руското отровителство на нейна територия.

Нещо повече, опозиционната ВМРО -ДПМНЕ, която дълго водеше проруска политика, направо се сърди вече, че партийната й солидарност с Великобритания и Запада не е отчетена като част от (о)позицията на Македония срещу Путин.

Заместник-председателят на партията Александър Николски се изказва ясно както никой от управляващите в натовска България:

“Москва не ни е партньар, партньори са ни Брюксел, Лондон и Вашингтон”.

Горният цитат от Македонската информационна агенция показва, че и Скопие изпреварва България в демонстрацията си на солидарност с държави, с които дори не е в съюзнически отношения ( но се оказва по – близо до тях от проруска България).

В коментарната част на този текст добавям онова, което не успях да кажа тази вечер в БНТ в предаването “Още от деня”: Лондон не предоставя на София подробна информация за руското отровителство на реципрочна основа. Борисов не иска да дразни Путин и това му е по-важно. И Лондон не иска да рискува с откровеност в отношенията с такъв “полупроводник” на натовска политика, като Борисов и неговата управляващо- опозиционна компания в София.

Когато НАТО иска от Борисов да разположи в България част от своя съюзнически антиракетен щит, получава отказ. Борисов не иска дразни Путин и това му е по-важно.

Когато стане дума за укрепване на военноморското сътрудничество чрез общи действия на черморските натовски държави, Борисов не иска да дразни Путин. Това му е по-важно.

Борисов в очите на натовските съюзници е полупроводник на натовската политика и проводник на “балансирания подход” към руския противник. Етозащо и доверието към него в споделянето на чувствителна информация е реципрочно. Никой не вярва на полупроводници.

[national power]

Когато Господ е решил че някой ще бъде богат богатството само отива при него когато не е и 100 чифра цървули да скъсаш богат няма да станеш,Всичко е съдба

[Имхотеп]

Be vate vъобще чел си си го това, само като види источника човек и му се доповръща...

[v_tin]

Около 82 на сто от всички блага, създадени в света през 2017 г., са съсредоточени в ръцете на едва 1% от населението на планетата, установи изследване на международната организации Oxfam и на швейцарската банка Credit Suisse. Италиански учени, които изследват структурата на доходите, разработиха компютърен модел, който показва, че най-богатите хора на света съвсем не са най-талантливите, просто са големи късметлии, пише Флагман бг, позовавайки се на световни медии. В икономиката съществува така нареченото правило "80:20" - 80 процента от световното богатство принадлежи на 20 на сто от населението. А според последните данни картината е още по-угнетяваща. Днес 42-мата най-богати хора на света разполагат с толкова средства, с колкото разполагат и 3.7-те милиарда най-бедни хора на планетата. През 2009 г. с такова богатство разполагаха 380 души. А положението на бедната половина на човечеството оттогава съвсем не се е подобрила. Това повдига въпроса за справедливостта и заслугите - защо шепа хора са стиснали в ръце едва ли не всички пари на света? Всекиму според способностите? Едно от популярните обяснения гласи, че живеем в общество на меритократия, в което получаваното възнаграждение директно зависи от таланта, интелектуалните способности, усърдието и други личностни качества. Но тук възниква противоречие. Ако богатствата се разпределят така, то и човешките способности съответстват на нормално разпределение. Именно това се случва при измерването на човешкия интелект чрез IQ тестове. Средният IQ е 100, но никой не притежава IQ 1000 или 10 000. Същото важи и за усилията, които се измерват с работни часове. Някой работи над средното ниво, друг - по-малко. Но никой не работи милиард пъти повече в сравнение с когото и да било друг. Но когато се стигне до възнаграждение за труда, се оказва, че някои получават милиард пъти повече, отколкото мнозинството хора. Така че какви фактори излизат на преден план и определят пътя към богатството? Отговор дава изследването на Алесандро Плучино и колегите му от Университета на Катания, Италия. Учените са създали т.нар. модел на човешките таланти и на това как хората ги използват за осъществяване на възможностите си. И стигат до извода, че ключова роля играе късметът. В основата на модела на Плучино е структура от N на брой хора, всеки от които притежава определено ниво на способности (интелект, компетентност, навици). Те са разпределени на база средно значение при средно отклонение. Оказва се, че хората могат да бъдат надарени в по-голяма или по-малка степен, но никой не може да бъде в множество пъти по-талантлив от останалите. Така, както хората са по-ниски или по-високи от възприетия показател за среден ръст, но никой не е дребен като мравка или висок като небостъргач. Най-големите късметлии, а не най-талантливите Компютърният модел проследява кариерния път на човек в продължение на 40 г. За това време се случват различни събития, които могат да се използват за забогатяване, ако човек е достатъчно съобразителен и талантлив за това. Но има и неуспехи, които пречат на повишаване на благосъстоянието. И едните, и другите събития са напълно случайни. Моделът повтаря разпределението на богатствата в реалния свят. Правилото 80:20 е валидно, но 20-те процента от хората, които притежават 80 на сто от благата, съвсем не са най-надарените. Висшата степен на успех не е резултат от висша степен на ум и талант. "Нашият модел ясно показва, че основният фактор на неравномерното разпределение на богатството не е талантът, а просто късмет", констатират авторите на изследването. За да подкрепят изводите си, те сортират хората по броя щастливи и нещастни събития, случили се в 40-годишния им кариерен път. Оказва се, че най-успешните хора са тези, които са имали най-много щастливи събития, а най-бедните са тези, които са с най-малко късмет. Освен това с оглед на фактора късмет е анализирана ефективността на различните подходи за финансиране на научните разработки. Първият подход е този, при който финансирането се разпределя равномерно между всички изследователски групи, вторият е разпределение на случаен принцип, а при третия парите се раздават първо на онези, които първи достигат успешни резултати. Установява се, че най-ефективният модел е този, при който средствата се разпределят равномерно сред всички. На второ и трето място са стратегиите, при които парите се разпределят между 10 или 20 на сто от всички на случаен принцип. Преразпределение на богатствата Тези резултати променят обичайните представи за търговски успех и дават още един аргумент на поддръжниците на преразпределението на богатствата - преди всичко чрез данъчна система. От една страна, милиардерите са полезни за икономиката. Колкото повече бизнесмени, притежаващи такова състояние, има в една страна, толкова по-висок става доходът на глава от населението и делът на инвестициите в БВП. Но когато в ръцете на тези милиардери е съсредоточена по-голяма част от националното богатство, тогава икономиката започва да страда. Състоянието на свръхбогатите хора продължава да расте и при подем на икономиката, и при спад, който влияе отрицателно на БВП, обясняват Тома Пикети и Емануел Саез от университета "Бъркли", автори на "Доклад за неравенството в света". Те обясняват, че акумулирането на капитал от един процент от световните супербогаташи е допринесло за сериозното понижение на подоходните данъци в САЩ и европейските страни. През Втората световна война подоходният данък на най-богатите граждани на САЩ е достигал 94 на сто, а сега е под 40 на сто. През последните десетилетия неравенството в доходите се увеличава в почти всички страни с различни темпове, казват икономистите. След 1980 г. имущественото разслоение расте бързо в Северна Америка, Китай и Индия и по-умерено в Европа. Съсредоточаването на богатството в една върхушка допринася изключително много за общото увеличаване на неравенството. На този фон, допускат учените, в развитите и развиващите се страни само ще се усилят "социалистическите настроения", а политиците все по-активно ще предлагат мерки за преразпределение на доходите между богатите и бедните. Тъкмо заради това привържениците на прогресивния подоходен данък имат всички шансове да успеят в усилията си в близките години.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/lyubopitno/nauk...ews589838.html

[v_tin]

1991. Хюстънски проект.
Детайлна разработка на етапа „Завършек“. Вече не се говори за разчленение на СССР – Харвардският проект е изпълнен. Русия е изгубила 1/4 от своята територия (5 227 009 kм2) и половината от населението (146 167 139). Но това не е достатъчно на „цивилизования“ Запад. Сега главната цел е разчленяването на самата Русия.
Първи етап – разчленяване на 4 области, като:
– Сибир отива към САЩ
– Северозападът на Русия – към Германия
– Юг и Поволжие – към Турция
– Далечният изток – към Япония, за да има пряк контрол над суровините от Сибир и Далечния изток.
Втори етап – разчленяване на малки държавички – 26, 45 или 52 на брой (според кефа, капризите, маниите и патологиите на разчленителите).
Хюстънският творчески колектив изисква отношението към Русия да бъде не като към единна държава, а като към случаен сбор малки държавици. Проектът разработва тактиката на етническото прочистване:
– затваряне в анклави на руското и рускоезичното население, живеещо в съседни на Русия държави от бившия СССР;
– принуждаване на това население да избяга в Русия, като за целта са позволени всякакви средства – от икономически и дискриминационни до физическо унищожение;
– заселване и завземане на освободените територии.
В) 1994. Бжежински прави неприлично предложение към Русия – да се саморазпадне. На: Сибирски Далечен изток (ориентиран към Китай, Япония и Корея), Санкт Петербургски регион (който да се сближи с Германия и Скандинавия), още 1-2 рускоезични държави и няколко „неруски държавички“.
Г) 25 октомври 1995. Бил Клинтън:
„В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми:
– разчленяване на Русия на дребни държави, посредством регионални войни, подобни на тези, които ние организирахме в Югославия;
– окончателно разрушаване на ВПК и армията;
– в откъсналите се от Русия републики да се установят режими, необходими на нас.
Ние позволихме на Русия да бъде държава, но империя ще бъде само една страна – САЩ“.
Д) Бжежински, един от авторите на“Хюстънския проект“: „Новият световен ред при хегемонията на САЩ се създава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия. Няма съмнение, че Русия ще бъде раздробена и под опека. Русия е една излишна страна“.
Кисинджър: „Аз предпочитам в Русия да има хаос и гражданска война пред тенденциите към нейното обединение в единна, силна, централизирана държава“.
Е) 2000. Соломон Паси произведе брошурката „Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия“. И препоръча Русия да се разпадне на 7 части:
– Европейска Русия (Русия) – столица Санкт Петербург, евентуален член на ЕС и НАТО, валута – евро;
– Сибир – столица Новосибирск, валута – долар/евро;
– Далекоизточна република – столица Хабаровск, гравитираща към САЩ, Япония, Корея и Тайван, валута – долар/йена;
– анклавът Калининград, „който притежава особено ценно географско местоположение и е предмет на специален интерес от страна на Балтийските републики, Северните държави и Полша“, статут – зона на „офшорно благополучие“;
– Карелия – благоденстваща офшорка като Калининград;
– обособяване на Южноруските територии около Каспийския басейн;
– „като страничен продукт на разпада“ – „някои малки независими държавици като Чечня и евентуално други, обособени по етнорелигиозен критерий“.
Според Паси, изчегъртването на Русия от картата на света ще донесе вечно щастие и благоденствие на целокупното човечество: „Предстоящото разпадане на Русия ще бъде едно от най-значителните събития в геополитиката на 21-ви век… ще срути остатъците от мита за втори геополитически полюс, построен върху морални норми, противоречащи на евроатлантическата ценностна система… ще бъде триумф на либералните ценности… и принос към утвърждаването на съвременната система на международна сигурност“, за да заживеем – най-сетне! – в „един свят без най-голямата по територия страна, която има почти 60% от ресурсите на полезни изкопаеми и граничи с 42% от населението на света“.
Но окончателният „триумф на либералните ценности“ предстои, защото: „Съдбата на предпоследната империя е предвестник на разпадането и на последната, Китайската империя. Но това е предмет на друго есе“, завършва Паси многообещаващо. Друго есе тъй и не се появи. Китай едва преживя тойзи факт.

Da се знае и помни че и ние сме дали нещо на света