Политика

[Grosss]

И кво да направят руснаците да търпят западната простотия ли?Запада си мисли че на тая планета е само той .Ми не е има останал свят който му е през хуя за Запада.на мен също.Аз искам да ги вида заляти от собствените им лайна.Това което причиниха на другите народи и на природата да им се върне трикратно.Русия ще си развива връзките с останалият свят и изобщо няма да и дреме за разните му западняшки помияри.

Американците както и да е тяхната алчност няма граници ,но какво да кажем за молдовците,поляците и такива като тях те какъв го дирят?

[national power]

И докъде ще я докарат,руснаците също гонят американски дипломати https://m.dnevnik.bg/sviat/2018/03/2...nkt_peterburg/

И кво да направят руснаците да търпят западната простотия ли?Запада си мисли че на тая планета е само той .Ми не е има останал свят който му е през хуя за Запада.на мен също.Аз искам да ги вида заляти от собствените им лайна.Това което причиниха на другите народи и на природата да им се върне трикратно.Русия ще си развива връзките с останалият свят и изобщо няма да и дреме за разните му западняшки помияри.

[Grosss]

И докъде ще я докарат,руснаците също гонят американски дипломати https://m.dnevnik.bg/sviat/2018/03/2...nkt_peterburg/
Има предсказание на Ванга ,че във близко бъдеще Европа след голям конфликт ще се обезлюди и
после ще се превърне в халифат.

[barbaron]

Март се оказа месец на рекордите за Путин. На 18-ти той счупи собствения си рекорд по проценти гласове, преброени за неговата “независима кандидатура” за ( пожизнен) президент. Стопанинът на Кремъл изравни рекорда на Бержнев по пребиваване на кремълския трон и гони постижението на Сталин с всички шансове да го надмине в раките на възможните 24 години на власт, които се откриват пред него ( защото никой не вярва, че ще се откаже сам от царуването след края на този мандат).

За Н-ти път Путин, както никой друг съвременен владетел, се появи на корицата на сп. “Тайм”. Този път с корона като руски цар. Когато в класациите на “Тайм” го определят за най-влиятелния политик на планетата Путин и неговата пропаганда се радват ( на тази скрита подигравка, защото западняците му се призмиват на самодържието и влиянието на личните му капризи върху политиката). Този път пропуснаха да аплодират – подигравката стана твърде явна дори и за дебелокожието на руската мечка.

В момента рекордно много руски граждани протестират в Москва ( някои с лозунги “Путин вън”, “фашистите са тук”, “трябва революция”) , поднасяйки съболезнования на Пушкинския площад за рекордния брой жертви на пожара в Кемерово, сред които за съжаление има рекордно много деца

Месецът започна с рекордно наглата акция по отравянето на Скрипал и дъщеря му на 4 март в Солсбъри. Ако този факт може да се нарече също рекорд, става дума за първата по рода си химическа атака в Европа от времето на световните войни. В резултат на това Путин подобри собствения си рекорд по отчуждаване на Русия от демократичния свят, започнало с окупацията на Крим през март 2014 г.

Рекордно много държави демонстрират сега солидарност с Великобритания и обявиха, че ще изгонят руски дипломати. Рекордно много държави сред най-проспериращите вярват на Великобритания и не вярват на Русия. Сумарно заявената бройка подлежащи на прогонване руски шпиони е рекорд за всички времена в историята на акциите от подобен род. Никоя друга държава, нито дори СССР, не може да се похвали с такъв рекорд по дискредитиране на собствените дипломати с двойно дъно. ( НА СНИМКАТА: Графика на сайта “Дневник” за картата на страните в Европа, обявили готовност да прогонят руски “дипломати” )

Национален рекорд по експулсиране на руски шпиони се очертава за САЩ. Цели 60 броя ще опаковат куфарите във Вашингтон и Ню Йорк и човек се пита, колко ли още остават за “резерва” при нова серия санкции, ако Москва продължава да се инати. Президентът Тръмп, за чието избиране в руската дума се изпиха рекордно много бутилки шампанско в историята на руско-американските отношения, промени за рекордно кратко време отношението си към Русия на Путин, за когото не толкова отдавна говореше суперлативи.

На другия полюс, от гледна точка на мащаба, са едни “рекордно малки” и уязвими държавици, като Македония, Албания и Молдова, които спокойно можеха да си затраят като бълха в гащи, но обратно на България решиха, че това е моментът да покажат на чия страна са в този геополитически разлом. Да застанеш посредата му означава едно: пропадане.

Особено храбро е молдовското решение като се знае как Русия държи до слепоочието на най-бедната държава в Европа пистолета на въоръжения до зъби с руско оръжие прокремълски анклав в Приднестровието. А Молдова, за разлика от България, не може да разчита на колективната защита от страна НАТО.

В заключение, авторът на тези редове може да се похвали нескромно: отдавнашната ми прогноза, че Путин ще се окаже руски рекордьор по освобождаване на света от русофилството, вече не е хипотеза, а факт.

[barbaron]

За съжаление в българските телевизии действа безотказно системния отказ от ползването на телевизионната памет за опресняване на зрителските спомени и познания по актуалните теми, каквато е невижданият дори по време на съветската епоха текущ скандал с масовия мор по противници на Путин и западната реакция срещу последната капка ( отрова), преляла чашата на търпението. Само един пример от многото случаи на “загубена памет”: фактът, че преди две години руската пропаганда и нейнините български резоньори “обърнаха” палачинката в отношението си към Великобритания.

След юни 2016 г. в българските телевизии избухна рядък по нашите земи феноме. В техните среди изригна гейзер от бурна любов към омразната преди това Великобритания. Решението на британците да напуснат ЕС мигом зачеркна традиционите лоши чувства към нея на нивата на българските слънчогледи, ориентирани към сибирското слънце. Щом в Москва се радват на “гордия Албиион”, който решил да се отцепи от Европа и така да навреди на европейското единство, значи и путинофилите трябваше да реагират по същия начин.

Ако имаше телевизионна памет, зрителите трябваше да се “наслаждават” сега на радостта на Сидеров, изразена в парламента през 2016 г. от гласуването на британците за напускане на ЕС. Вместо това гледаме как този път Сидеров е строг съдник на британската политика и още по-твърд противник на противопоставянето на Москва. За да циментира без това твърдото впечатление Сидеров интригантски поздрави коалиционния си партньор Бойко Борисов за отказа му да присъедини България към съюзническите страни, решили да проявят солидарност с Лондон в колективната акция по прогонване на руски шпиони.

Маркирах онзи противоестествен изблик на внезапни пробритански чувства в България с ироничен коментар, който озаглавих преди близо две години “Здравствуйте, британушки”. http://ivo.bg/2016/06/27/здравствуйте-британушки/

Сега нещата си дойдоха на мястото. Великобритания отново е във фокса на омразата на путинофилите. За Тереза Мей по форумите в интернет се леят напоителни гадости, а от телевизионните екрани, от които напълно отсъства споменът за това каква любов към нея засвидетелстваха роболюбивите българи само преди две години, валят путинофилски обобщения за това как британците винаги правели всичко, за да й зле на матушката им ( под винаги се има предвид винаги, но не и по отношение на брекзита).

От Георги Първанов, който препоръча да не “козируваме на Тереза Мей”, до другарите му от БСП един през друг се надпреварват говорителите на московската пета колона да искат доказателства за руското отровителство и да се чудят какви биха могли да бъдат мотивите на Путин да си причинява такова главоболие.

Независимо от официалните заявления на Лондон, че разполога с неопровержими доказателства за употребеното бойно отровно вещество новичок, създадено и произвеждано само в Русия, адвокатите на Путин у нас твърдят, че той трябва да се ползва от презумпцията за невинност. “Логика”, по която могат да бъдат оневинени побратимите Хитлер и Сталин, защото не са разстрелвали и горили в концлагерите си лично своите милиони жертви. Впрочем, оневиняването на Сталин при режима Путин вече е в доста напреднал стадий.

Чудят се путинофилите какви могат да са мотивите на самодържеца защото за тях е кощунствено да признаят, че св. Путин може да преследва и избива враговете си. Та той за тях е такъв добър, справедлив, грижовен баща на народите ( ни)! А и не искат да допуснат, че шефът е прекалил и подценил западното единство, което така неистово се опитва да разбива, вкл. чрез тараните на своята пета колона навсякъде, където тя вирее поради съглашателството на местната админстрация, мотивирана за тази престъпна търпимост срещу националната сигурност от желанието си “да не дразни Путин”.

Техният кумир отдавна е доказал, че не преследва печалба, а отмъщение и цели да постигне по този начин ефекта на сплашването. Да, за нормалните демократични държави с нормални демократични лидер това е тъп мотив. Но за Русия на Путин е напълно в реда на нещата всяка опозиция да бъде мачкана , “давена в клозета”, както злобно се изрази по друг повод Путин.

Сред разлюбилите отново Великобритания, която обираше овациите им заради брекзита, у нас “блесна” ненадминатиият български еквивалент на руския Жириновски по бълване на омраза срещу врага, какъвто е Румен Петков. Според неговото определение Великобритания си била изцапала гащите, но обвинявала Русия защото не можела да опази гражданите си. И това го заявява не друг, а човекът, който беше министър на вътрешните работи в период, когато български граждани се избиваха помежду си, а ролята на МВР се свеждаше до това да брои безпомощно ( за да не кажа съучастнически) гилзите!

Бившият главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, настоящ висш функционер в партия “Атака”, успя да се прояви най-екстремно не напорището на обидите, а на заплахите. В интервю за партийната телевизия “Алхфа”, той се закани, че нищо добро не чака правителството на България, ако си позволи да прогони и един руски дипломат. Който иска да го разбира като заявка за развалянето на коалиционното управление, а който желае да го схваща и като послание от името на московската пета колона в по-широк смисъл ( нямам предвид “широката руска душа”).

“Черешката” на тази промосковска торта сложи най-високопсатвеният говорител на Кремъл измежду многобройните иначе съглашатели с Путин в държавата. Президентът Радев се включи в адвокатските пледоарии за оневиняване на руското отровителство с една от своите сентенции ( говори бавно и натъртено като за бавноразвиващи се), според която солидарността ( със съюзниците) не можела да бъде сляпа, а за обвиненията ( срещу Русия) трябват солидни доказателства.

Изглежда изразът на Бисмарк, според който Русия запряга бавно, но кара бързо, важи и в наше време – дълго чакаха да си сверят часовника с онзи на Червения площад ( и с надежда западните съюзници отново да помилват руската агресивност), но веднъж пуснати на пистата, троянските ни коне препускат презглава по зададената писта.

[barbaron]

Дори опозицията в Македония е убедена, че трябва да бъде покрепена Великобритания срещу руското отровителство на нейна територия.

Нещо повече, опозиционната ВМРО -ДПМНЕ, която дълго водеше проруска политика, направо се сърди вече, че партийната й солидарност с Великобритания и Запада не е отчетена като част от (о)позицията на Македония срещу Путин.

Заместник-председателят на партията Александър Николски се изказва ясно както никой от управляващите в натовска България:

“Москва не ни е партньар, партньори са ни Брюксел, Лондон и Вашингтон”.

Горният цитат от Македонската информационна агенция показва, че и Скопие изпреварва България в демонстрацията си на солидарност с държави, с които дори не е в съюзнически отношения ( но се оказва по – близо до тях от проруска България).

В коментарната част на този текст добавям онова, което не успях да кажа тази вечер в БНТ в предаването “Още от деня”: Лондон не предоставя на София подробна информация за руското отровителство на реципрочна основа. Борисов не иска да дразни Путин и това му е по-важно. И Лондон не иска да рискува с откровеност в отношенията с такъв “полупроводник” на натовска политика, като Борисов и неговата управляващо- опозиционна компания в София.

Когато НАТО иска от Борисов да разположи в България част от своя съюзнически антиракетен щит, получава отказ. Борисов не иска дразни Путин и това му е по-важно.

Когато стане дума за укрепване на военноморското сътрудничество чрез общи действия на черморските натовски държави, Борисов не иска да дразни Путин. Това му е по-важно.

Борисов в очите на натовските съюзници е полупроводник на натовската политика и проводник на “балансирания подход” към руския противник. Етозащо и доверието към него в споделянето на чувствителна информация е реципрочно. Никой не вярва на полупроводници.

[national power]

Когато Господ е решил че някой ще бъде богат богатството само отива при него когато не е и 100 чифра цървули да скъсаш богат няма да станеш,Всичко е съдба

[Имхотеп]

Be vate vъобще чел си си го това, само като види источника човек и му се доповръща...

[v_tin]

Около 82 на сто от всички блага, създадени в света през 2017 г., са съсредоточени в ръцете на едва 1% от населението на планетата, установи изследване на международната организации Oxfam и на швейцарската банка Credit Suisse. Италиански учени, които изследват структурата на доходите, разработиха компютърен модел, който показва, че най-богатите хора на света съвсем не са най-талантливите, просто са големи късметлии, пише Флагман бг, позовавайки се на световни медии. В икономиката съществува така нареченото правило "80:20" - 80 процента от световното богатство принадлежи на 20 на сто от населението. А според последните данни картината е още по-угнетяваща. Днес 42-мата най-богати хора на света разполагат с толкова средства, с колкото разполагат и 3.7-те милиарда най-бедни хора на планетата. През 2009 г. с такова богатство разполагаха 380 души. А положението на бедната половина на човечеството оттогава съвсем не се е подобрила. Това повдига въпроса за справедливостта и заслугите - защо шепа хора са стиснали в ръце едва ли не всички пари на света? Всекиму според способностите? Едно от популярните обяснения гласи, че живеем в общество на меритократия, в което получаваното възнаграждение директно зависи от таланта, интелектуалните способности, усърдието и други личностни качества. Но тук възниква противоречие. Ако богатствата се разпределят така, то и човешките способности съответстват на нормално разпределение. Именно това се случва при измерването на човешкия интелект чрез IQ тестове. Средният IQ е 100, но никой не притежава IQ 1000 или 10 000. Същото важи и за усилията, които се измерват с работни часове. Някой работи над средното ниво, друг - по-малко. Но никой не работи милиард пъти повече в сравнение с когото и да било друг. Но когато се стигне до възнаграждение за труда, се оказва, че някои получават милиард пъти повече, отколкото мнозинството хора. Така че какви фактори излизат на преден план и определят пътя към богатството? Отговор дава изследването на Алесандро Плучино и колегите му от Университета на Катания, Италия. Учените са създали т.нар. модел на човешките таланти и на това как хората ги използват за осъществяване на възможностите си. И стигат до извода, че ключова роля играе късметът. В основата на модела на Плучино е структура от N на брой хора, всеки от които притежава определено ниво на способности (интелект, компетентност, навици). Те са разпределени на база средно значение при средно отклонение. Оказва се, че хората могат да бъдат надарени в по-голяма или по-малка степен, но никой не може да бъде в множество пъти по-талантлив от останалите. Така, както хората са по-ниски или по-високи от възприетия показател за среден ръст, но никой не е дребен като мравка или висок като небостъргач. Най-големите късметлии, а не най-талантливите Компютърният модел проследява кариерния път на човек в продължение на 40 г. За това време се случват различни събития, които могат да се използват за забогатяване, ако човек е достатъчно съобразителен и талантлив за това. Но има и неуспехи, които пречат на повишаване на благосъстоянието. И едните, и другите събития са напълно случайни. Моделът повтаря разпределението на богатствата в реалния свят. Правилото 80:20 е валидно, но 20-те процента от хората, които притежават 80 на сто от благата, съвсем не са най-надарените. Висшата степен на успех не е резултат от висша степен на ум и талант. "Нашият модел ясно показва, че основният фактор на неравномерното разпределение на богатството не е талантът, а просто късмет", констатират авторите на изследването. За да подкрепят изводите си, те сортират хората по броя щастливи и нещастни събития, случили се в 40-годишния им кариерен път. Оказва се, че най-успешните хора са тези, които са имали най-много щастливи събития, а най-бедните са тези, които са с най-малко късмет. Освен това с оглед на фактора късмет е анализирана ефективността на различните подходи за финансиране на научните разработки. Първият подход е този, при който финансирането се разпределя равномерно между всички изследователски групи, вторият е разпределение на случаен принцип, а при третия парите се раздават първо на онези, които първи достигат успешни резултати. Установява се, че най-ефективният модел е този, при който средствата се разпределят равномерно сред всички. На второ и трето място са стратегиите, при които парите се разпределят между 10 или 20 на сто от всички на случаен принцип. Преразпределение на богатствата Тези резултати променят обичайните представи за търговски успех и дават още един аргумент на поддръжниците на преразпределението на богатствата - преди всичко чрез данъчна система. От една страна, милиардерите са полезни за икономиката. Колкото повече бизнесмени, притежаващи такова състояние, има в една страна, толкова по-висок става доходът на глава от населението и делът на инвестициите в БВП. Но когато в ръцете на тези милиардери е съсредоточена по-голяма част от националното богатство, тогава икономиката започва да страда. Състоянието на свръхбогатите хора продължава да расте и при подем на икономиката, и при спад, който влияе отрицателно на БВП, обясняват Тома Пикети и Емануел Саез от университета "Бъркли", автори на "Доклад за неравенството в света". Те обясняват, че акумулирането на капитал от един процент от световните супербогаташи е допринесло за сериозното понижение на подоходните данъци в САЩ и европейските страни. През Втората световна война подоходният данък на най-богатите граждани на САЩ е достигал 94 на сто, а сега е под 40 на сто. През последните десетилетия неравенството в доходите се увеличава в почти всички страни с различни темпове, казват икономистите. След 1980 г. имущественото разслоение расте бързо в Северна Америка, Китай и Индия и по-умерено в Европа. Съсредоточаването на богатството в една върхушка допринася изключително много за общото увеличаване на неравенството. На този фон, допускат учените, в развитите и развиващите се страни само ще се усилят "социалистическите настроения", а политиците все по-активно ще предлагат мерки за преразпределение на доходите между богатите и бедните. Тъкмо заради това привържениците на прогресивния подоходен данък имат всички шансове да успеят в усилията си в близките години.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/lyubopitno/nauk...ews589838.html

[v_tin]

1991. Хюстънски проект.
Детайлна разработка на етапа „Завършек“. Вече не се говори за разчленение на СССР – Харвардският проект е изпълнен. Русия е изгубила 1/4 от своята територия (5 227 009 kм2) и половината от населението (146 167 139). Но това не е достатъчно на „цивилизования“ Запад. Сега главната цел е разчленяването на самата Русия.
Първи етап – разчленяване на 4 области, като:
– Сибир отива към САЩ
– Северозападът на Русия – към Германия
– Юг и Поволжие – към Турция
– Далечният изток – към Япония, за да има пряк контрол над суровините от Сибир и Далечния изток.
Втори етап – разчленяване на малки държавички – 26, 45 или 52 на брой (според кефа, капризите, маниите и патологиите на разчленителите).
Хюстънският творчески колектив изисква отношението към Русия да бъде не като към единна държава, а като към случаен сбор малки държавици. Проектът разработва тактиката на етническото прочистване:
– затваряне в анклави на руското и рускоезичното население, живеещо в съседни на Русия държави от бившия СССР;
– принуждаване на това население да избяга в Русия, като за целта са позволени всякакви средства – от икономически и дискриминационни до физическо унищожение;
– заселване и завземане на освободените територии.
В) 1994. Бжежински прави неприлично предложение към Русия – да се саморазпадне. На: Сибирски Далечен изток (ориентиран към Китай, Япония и Корея), Санкт Петербургски регион (който да се сближи с Германия и Скандинавия), още 1-2 рускоезични държави и няколко „неруски държавички“.
Г) 25 октомври 1995. Бил Клинтън:
„В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми:
– разчленяване на Русия на дребни държави, посредством регионални войни, подобни на тези, които ние организирахме в Югославия;
– окончателно разрушаване на ВПК и армията;
– в откъсналите се от Русия републики да се установят режими, необходими на нас.
Ние позволихме на Русия да бъде държава, но империя ще бъде само една страна – САЩ“.
Д) Бжежински, един от авторите на“Хюстънския проект“: „Новият световен ред при хегемонията на САЩ се създава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия. Няма съмнение, че Русия ще бъде раздробена и под опека. Русия е една излишна страна“.
Кисинджър: „Аз предпочитам в Русия да има хаос и гражданска война пред тенденциите към нейното обединение в единна, силна, централизирана държава“.
Е) 2000. Соломон Паси произведе брошурката „Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия“. И препоръча Русия да се разпадне на 7 части:
– Европейска Русия (Русия) – столица Санкт Петербург, евентуален член на ЕС и НАТО, валута – евро;
– Сибир – столица Новосибирск, валута – долар/евро;
– Далекоизточна република – столица Хабаровск, гравитираща към САЩ, Япония, Корея и Тайван, валута – долар/йена;
– анклавът Калининград, „който притежава особено ценно географско местоположение и е предмет на специален интерес от страна на Балтийските републики, Северните държави и Полша“, статут – зона на „офшорно благополучие“;
– Карелия – благоденстваща офшорка като Калининград;
– обособяване на Южноруските територии около Каспийския басейн;
– „като страничен продукт на разпада“ – „някои малки независими държавици като Чечня и евентуално други, обособени по етнорелигиозен критерий“.
Според Паси, изчегъртването на Русия от картата на света ще донесе вечно щастие и благоденствие на целокупното човечество: „Предстоящото разпадане на Русия ще бъде едно от най-значителните събития в геополитиката на 21-ви век… ще срути остатъците от мита за втори геополитически полюс, построен върху морални норми, противоречащи на евроатлантическата ценностна система… ще бъде триумф на либералните ценности… и принос към утвърждаването на съвременната система на международна сигурност“, за да заживеем – най-сетне! – в „един свят без най-голямата по територия страна, която има почти 60% от ресурсите на полезни изкопаеми и граничи с 42% от населението на света“.
Но окончателният „триумф на либералните ценности“ предстои, защото: „Съдбата на предпоследната империя е предвестник на разпадането и на последната, Китайската империя. Но това е предмет на друго есе“, завършва Паси многообещаващо. Друго есе тъй и не се появи. Китай едва преживя тойзи факт.

Da се знае и помни че и ние сме дали нещо на света

[v_tin]

„Цивилизаторски“ мерак тресе „цивилизования“ Запад – да похити и разпарчетоса Русия, да види Русия наритана, разтерзана, разчленена, покорена, унизена, обругана и оплячкосана. И така – от 1240 г., откак Светият Благоверен княз Александър Невски натика шведите в река Нева. Няма да ви връщам 8 века назад, нито при Наполеон в ХIХ в. Само 100 години. Скромно.
2.
След Първата световна война
А) 1918. Англия, Австралия, Канада, Индия, Франция, САЩ, Италия, Гърция, Румъния, Полша, Япония, Китай, Сърбия, Финландия, Германия, Австро-Унгария и Османската империя предприемат невиждана интервенция срещу Русия – от Одеса и Севастопол до Далечния изток и от Сибир до Кавказ. Хищни хиени. Следва тотална икономическа блокада до 1920 г.
Б) 1918. Доктрина „4-те Русии“: „Русия е твърде голяма и хомогенна за нашата безопасност. Бих искал да видя Сибир като отделна държава, а Европейска Русия – разчленена на три части. Светът ще живее по-спокойно, ако вместо една огромна Русия има четири Русии“. Автор – Едуард Мандел Хаус, един от „бащите“ на „новия световен ред“ и съветник на президента Уилсън.
В) 1922. Доктрина „Подчовек“. Американският расист Лотроп Стодард издава книгата „The Revolt Against Civilization: The Menace of the Under-Man“ („Бунтът против цивилизацията: заплахата на подчовеците“) и изобретява термина „подчовек“, „under-man“, „subhuman“ и „низша раса“. Не е това, което си мислите! „Подчовеци“ и „дегенерати“, с „вродена расова непълноценност“ и „низки инстинкти“, са славяните по принцип и „руските славяни“ в частност. Книгата излиза на немски през 1925 г. – „Der Kulturumsturz: Die Drohung des Untermenschen“. През 1930 г. творението на Стодард вдъхновява идеолога на нацистката расистка теория Алфред Розенберг, който „обогатява“ списъка на „подчовеците“. Те са: евреите, руснаците и славяните като цяло.
Г) 1925-1934. „Златната блокада“. СССР изгражда своята индустрия и военна промишленост. Част от оборудването и технологиите купува от чужбина. САЩ и Европа задължават СССР да се разплаща не със злато, а с жито, с пшеница. Върху всички други стоки налагат ембарго.
По същото време САЩ унищожават огромни количества от своето жито, не го продават в Европа и задължават европейските страни да купуват жито от СССР. Целите са три: да не допуснат индустриализацията на СССР, да предизвикат глад и да провокират недоволство сред населението. Така Западът осъжда на гладна смърт милиони хора в СССР. Резултат – голодоморът в Украйна, който ще остане като черно петно в историята на СССР. Не на „цивилизования“ Запад.
Д) 1940. „Копие“ („Pike“). Френско-британски план за война срещу СССР.
Включва: завладяване на съветските танкери, нахлуване в Кавказ, организиране на мюсюлманско-сепаратистки въстания.
Основни цели: центровете на нефтената промишленост Баку, Грозни и Батуми. За унищожаването на Баку са предвидени 15 дни, за Грозни – 12 дни, за Батуми – ден и половина.
Допълнителна цел: Одеса.
Участват: 90 до 100 самолета (5 групи британски бомбардировачи „Бленхайм“ и 4 групи американски бомбардировачи „Глен-Мартин“), 6 френски и 3 британски ескадрили.
Начало: юни-юли 1940 г. В края на април премиерът Невил Чембърлейн отменя операция „Копие“.
3.
Втора световна война
А) 23 юни 1941. Преди ден нацистка Германия е нападнала СССР. Хари Труман, сенатор и бъдещ президент, залага основите на „студената война“: „Ако ние видим, че побеждава Германия, следва да помагаме на Русия, а като видим, че печели Русия, трябва да помагаме на Германия и по такъв начин те да се избиват взаимно колкото се може повече…“
Хитлер планира да унищожи 11 млн. евреи. Ще унищожи 6 млн. Планира да унищожи 30 млн. славяни. Ще унищожи 27 млн.
През 1942 г. по разпореждане на Химлер е издадена в гигантски тираж брошурата „Der Untermensch“ („Подчовекът“): „Подчовекът е биологическо същество, създадено от природата, има ръце, крака, подобие на мозък, очи и уста. Това ужасно същество се явява човек само частично. То носи черти, подобни на човешките, обаче духовно и психологически стои по-ниско от всяко животно. Неговата същност е див хаос, необуздани страсти, потребност да разрушава, примитивни желания и неприкрита подлост“.
Адолф Хитлер: „Аз имам право да премахна милиони хора от нисшите раси, които се множат като червеи. Една от основните задачи на германската държава е да предотврати развитието на славянските раси, на този нискокачествен човешки материал. Те трябва да се намират на най-ниското културно равнище, тяхната задача е да обслужват нашата икономика.
Ако руските, украинските и пр. деца се научат да четат и пишат, това само ще ни навреди – по този начин по-способните туземци ще усвоят и някои исторически знания, а това значи и политически идеи. Най-доброто би било, ако те усвоят само езика на жестовете. Да не се приучват към умствена дейност. Да не се допускат никакви печатни издания. Да не се пробужда у местното население чувството на собствено достойнство. Пълното му отсъствие е една от най-важните предпоставки за нашата работа.
В никакъв случай да не им се предоставя правото на висше образование. Ако извършим тази грешка, ние сами ще възпитаме тези, които ще се борят срещу нашата власт. Да се сложат във всяко село високоговорители. Само да не му хрумне на някого да разказва по радиото на покорените народи за тяхната история: музика, музика и нищо друго!“…
Мартин Борман: „Славяните са длъжни да работят за нас. Медицинското обслужване е излишно – да измират. Размножението на славяните е нежелателно. Образованието е опасно. Достатъчно е да броят до сто. В краен случай приемливо е това образование, което подготвя полезни марионетки за нас“…
Хайнрих Химлер: „Изобщо не ме интересува съдбата на руснака или чеха. Живеят ли другите народи в благоденствие или издъхват от глад, ме интересува само дотолкова, доколкото са ни нужни като роби.“
Б) Втори фронт. Изминали са 1079 дни (3 години без 16 дни) от нападението на Германия срещу СССР. „Съюзниците“ наблюдават хладнокръвно касапницата, организирана от Хитлер, и как „те (Русия и Германия) се избиват колкото се може повече“. Най-сетне Чърчил настоява да се открие втори фронт – не заради „съюзническа отговорност“, а защото: „Първо, Съветска Русия стана смъртна опасност, и второ, трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното стремително настъпление“, и още – за „да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток“. Това е истинското предназначение на Втория фронт.

[v_tin]

[IMG]https://forum.investor.bg/core/image/svg xml;charset=utf-8,













image/svg xml







Like

















[/IMG]
На 29 март 1944 година София отново е бомбардирана от англо-американската авиация.

Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, по време на Втората световна война.

Те започват от пролетта на 1941 година и продължават до есента на 1944 година. Те са реални бойни действия срещу гражданско население.

При всички тези нападения София е отбранявана само от противовъздушната артилерия, защото, както бе споменато по-горе, българската авиация не разполага е нощни изтребители.

На 30.3.1944 г, е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 „Митчел“ и Хендли Пейдж „Халифакс“, които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг“.

В отбранителните боеве вземат участие 1/6, 2/6 и 3/6 орляци, водени от своите командири -Капитаните Русев, Боишаков и Топлодолски.

1/6 орляк излита от летище Марно поле, Карловско, с 28 „Девоатин“-а, а 2/6 орляк (базиран на летище Враждебна) излита с 25 самолета – 19 Ме-109 Г-2 и 6 „Девоатeн“-а. Дислоцираният на летище Божурище 3/6 орляк излита с 20 Ме 109Г-6.

От Изтребителната школа в Долна Митрополия излита една четворка от учебно-бойни изтребители „Авиа“ Б-135 начело с капитан Кръстю Атанасов (началник на школата), в която влизат още пилотите инструктори: поручик Петър Манолов и фелдфебелите Йордан Фердинандов и Недю Колев.

На този ден българските летци изтребители свалят 4 бомбардировача. Особено се отличава подпоручик Христо Костакев, който улучва една крепост, която експлодира във въздуха, и разрушава още една, летяща до нея.

Другите два бомбардировача са свалени от поручик Неделчо Бончев и подпоручик Виктор Атанасов. Повредени са 9 бомбардировача. Свалени са и 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг“ – от поручиците Богдан Илиев и Васил Шишков и от подпоручик Генчо Димитров.

Повредени са 3 противникови изтребителя.

Загиват поручик Иван Бояджиев и фелдфебелите Йордан Кубадинов и Христо Цанков. С парашут скачат подпоручиците Божидар Кузмов и Иван Касиянов.

Последната бомбардировка над София се извършва на 17.4.1944 г. В нея вземат участие 350 бомбардировача Б-24, Б-17 и „Стърлинг“. Те се охраняват от 100 изтребителя П-47 „Тъндърболт“ и П-51 „Мустанг“. Ударът е нанесен в 12,20 ч. последователно на 8 вълни с излизане на групите от запад, северозапад, север и североизток.

Противовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи.

От 2/6 орляк излитат 16 Ме-109 Г-6 и 2 „Девоатин“-а, които провеждат първата си атака понятно над София. Изненадан от силното изтребително прикритие на противника, орлякът се разделя на две групи, които продължават атаките си при отлитането му над района на Кюстендил.

От 3/6 орляк излитат 14 Ме-109 Г-6. Орлякът успява да проведе една атака по противника преди излизането му над София, след което го преследва до жп линията Кюстендил-Горна Джумая.

От 1/6 орляк излитат само 5 ,Девоатeн“-а и се явяват над София след оттеглянето на противника.

При неравния въздушен бой е свален един Б-24 с таран, извършен от поручик Неделчо Бончев от 2/6 орляк. Това е вторият таран в българската авиационна история след този на капитан Димитър Списаревски.

Поручик Бончев успява да се спаси, скачайки с парашут. Повредени са 5 противникови бомбардировача и 1 изтребител.

В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война.

Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг“. По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат.

Когато се открива грешката, е твърде късно. Загиват 4-ма пилоти от 2/6 орляк (подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев) и 2-ма пилоти от 3/6 орляк (поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов).

Поради повреди в самолетите и ранявания във въздушните боеве принудителни кацания извършват 3-ма летци, и други 3-ма се спасяват с парашут (между тях и командирът на 2/6 орляк капитан Николай Бошнаков).

В историята на българската изтребителна авиация 17.4.1944 г. остава като „черния“ Великден.

След тази дата София не е повече бомбардирана.

Поставената цел от англоамериканците излизането на България от войната, не е постигната.

Сега усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ. При това положение новата задача на нашите изтребители е да пресрещат американските бомбардировъчни формации, завръщащи се от Румъния.

До 26.8.1944 г., когато е последното въздушно противоборство над България, нашите изтребители свалят 37 бомбардировача и 16 изтребителя.

Повредени са 48 бомбардировача и 22 изтребителя.

На територията на България падат 120 противникови самолета, в които загиват 256 души.

Пленени са 329 съюзнически летци.

От българска страна във въздушните боеве загиват 16 летци изтребители, а други 6 при изпълнение на служебните си задължения.

Това е сухият език на статистиката, но зад него се крият огромната смелост и воля на българските летци при борбата им с противниковата авиация.

Презирайки смъртта, всеки път те излитат за защита на своето отечество с ясното съзнание,че вероятността да загинат е многократно по-голяма от тази да оцелеят!

И днес, повече от 60 години след последните въздушни боеве над България, ние продължаваме да черпим вдъхновение от подвига на онези достойни българи, бранили родното небе през 1943-1944 г.

[v_tin]

Статията е в аспекто- наздраве победители

Как преди 13 години влязохме в Коалицията на желаещите срещу Ирак, за да спечелим винената война с Франция и да отмъкнем американските военни бази от Германия

Такава борба за мир падна, че камък върху камък не остана. Опустошени региони, провалени държави, от които бягат милионни човешки потоци, атентати, сблъсък на големите сили, „Ислямска държава”, шок и ужас безкрай – светът днес е сбъднат кошмар, какъвто доскоро дори и най-мрачните футуристи едва ли са си представяли. Началото му беше поставено точно преди 13 години.

На 20 март 2003 г. армиите на САЩ и Великобритания, подкрепени от военни части на Испания, Полша, Дания и Австралия, атакуваха Ирак по въздух, суша и море под претекст, че режимът в Багдад притежава оръжия за масово унищожение и подкрепя световния тероризъм. Инвазията беше подкрепена от трийсетина държави, сред които се оказаха почти всички източноевропейски с изключение на Словения. Войната продължи официално 40 дни и доведе до сваляне на режима на Саддам Хюсеин, но реално продължава и днес на огромни територии от Ирак и съседна Сирия, върху които възникна „Ислямска държава”. Ударите започнаха, без да се поиска съгласието на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. А България, която по стечение на обстоятелствата в този момент беше представена в съвета, безуспешно се опитваше заедно със САЩ и Великобритания да наложи тълкуванието, че зелена светлина за ударите се съдържала в предишна резолюция. Съгласие за войната нямаше нито в НАТО, нито в Европейския съюз. В събитията преди 13 години Европа се оказа за първи път разделена след края на Студената война. По ирония на съдбата тъкмо източноевропейците, които най-ентусиазирано подкрепиха водената от САЩ коалиция, днес се чувстват най-застрашени от бежанските вълни.

Случилото се преди 13 години е добър повод да си припомним как България се озова в епицентъра на световните събития, каква роля изигра и кои бяха главните актьори.

За милиони у нас 2003 година започва със смях до сълзи. Минути преди настъпването й БНТ излъчва руската комедия „Операция ЧНГ”. В нея се разказва за случващото се навръх Нова година в една болница, където пациентите са оставени без надзора на лекари и се оказват под командването на пенсиониран генерал. Подобен сюжет същевременно се разиграва и в реалността. Светът наподобява психиатрия, в която е нахлул тексаски каубой, който е разгонил квалифицирания персонал и е взел нещата в свои ръце. Макар на моменти случващото се да наподобява комедия, жанрът е трагедия. Операцията, която предстои, не носи името „ЧНГ”, а „Шок и ужас”.

На 5 януари президентът на САЩ Джордж Уокър Буш държи реч пред 4000 войници във Форд Хууд, Тексас, в която заявява, че приближава Денят на страшния съд над иракския президент Саддам Хюсеин. Американските войници щели да освободят страната, без да я завладяват. Един нов режим според Буш щял да послужи като внушителен и впечатляващ пример за свобода в очите на другите народи от този толкова важен за света регион. Същия ден ръководителят на екипа оръжейни инспектори на ООН Ханс Бликс заявява пред „Лос Анджелис Таймс”, че досега в Ирак не са открити никакви забранени материали. „Като пазим мълчание, ние може би създаваме впечатление, че сме открили нещо. Трябва да призная обаче, че ако сега ни се наложи да представим отчет, няма да има какво да включим в него”, казва добросъвестният швед. В същия ден премиерът на Турция Абдуллах Гюл е на посещение в Дамаск, където заедно със сирийския президент Башар Асад търсят мирно решение на кризата и декларират, че за тях е от изключителна важност да бъде запазена териториалната цялост на съседната им държава. Гюл сравнява Ирак с „кутията на Пандора”, но светът се интересува от съвсем други кутийки. Eвентуален военен удар ще доведе до намаляване на доходите на производителите на парфюмерия, бижутерия и на дрехи, гласят прогнозите на „Мерил Линч”. По най-песимистични оценки на инвестиционната банка, цитирани и в родния печат, военните действия щели да ударят глобално туризма, вследствие на което клиентите на авиокомпаниите ще намалеят с 10%, а оттам ще пострадат парфюмерите и бижутерите. „Сега например на японските туристи се падат 15% от пазара на луксозни изделия във Франция”, загрижени са финансовите анализатори. Какво обаче е войната, ако не загуба за едни и печалба за други? В този ред на мисли в България се правят сметки какъв келепир можем да извадим от разбъркването на глобалното домино и от предстоящото преразпределение на ресурси. Соломон Паси още не е стигнал до грандиозната идея да построим водопровод за минерална вода до Ирак и Близкия изток, но като за начало не липсват и други оригинални идеи.

ГЛОБАЛНО СЕЛО И ГЛОБАЛНИ ПРОВИНЦИАЛИСТИ

„Янки сменят френското вино с наше”, гърми на 1 март водещото заглавие в наш „всекидневник за новините, каквито са”. В публикацията се цитира заканата на някакъв барман от Уест Палм Бийч, който пък заявил пред американския таблоид „Ню Йорк Пост”, че ще излее на улицата цялото си френско вино. В знак на протест срещу нежеланието на Франция да подкрепи Америка във войната с Ирак възнамерявал да го смени с алкохол от страни, които подкрепят удара. „Ако иска да замени стоките си, той има насреща си България”, отбелязал вестникът. От в. „24 часа” пък научаваме, че възмутена читателка на друго издание, „Ню Йорк Таймс”, написала писмо до редакцията, в което припомнила колаборационизма на французите с нацистите и храбростта на българите. „През Втората световна война, докато Франция бе заета да помага на германците да пращат френските евреи в газовите камери, България героично спаси цялата еврейска общност – почти 50 000 души. Смелостта на българите е в ярък контраст с кротката позиция на французите, политика, която те, изглежда, повтарят днес. Да, трябва да пием българско вино”, написала някоя си Джефри Майдъл. При внимателен прочит обаче става ясно, че това не е писмо, а мнение в интернет форума на „Ню Йорк Таймс”. Представете си следната ситуация: възмутени сте от конфликта в Нагорни Карабах и смятате, че Армения носи вината за него. Сядате пред компютъра, драскате няколко реда във форума на пловдивския вестник „Марица”, след което пресата в Баку гърми, че българите се отказват от арменския коняк и го заменят с азербайджански! Горе-долу така започва винената авантюра на България по време на Втората иракска война. Няколко реда в американския печат и в неговите интернет форуми разпалват няколкоседмична дискусия в българските медии по въпроса, готова ли е страната ни да залее с вино необятния американски пазар. Изказват се производители, потребители, политолози. Усещането, че светът се превръща в глобално село, дава допълнително самочувствие на български анализатори да смятат, че не е срамно да се държиш като глобален провинциалист. „Напълно реално е нашето вино да измести френското”, казва шефът на винарската камара ексдепутатът от СДС Никола Николов. А собственикът на винпрома в село Катуница Кирил Рашков, известен повече като Цар Киро, разглежда процесите в стратегическа дълбочина, без да изпада в дребни кръчмарски сметки. „Войната е срещу световния тероризъм. На 11 септември тероризмът обяви война на САЩ и сега Буш изкоренява режимите, които го поддържат. Абсолютно подкрепям войната!”, декларира водещият производител на огнена вода.

Странни писания, които миришат на намеци за търговски бойкот, започват да се появяват и от другата страна на океана. Техен адресат очевидно са Франция и Стара Европа, а примерите с български стоки са само за парлама, но наш Ганьо си мисли, че най-после ще удари кьоравото. Медиите ни изглеждат като опиянени: щом Буш е казал, че българите обичат Америка, това вероятно означава, че и американците ще заобичат българското вино. „Минах на български вина, откакто французите взеха да ни правят сечено в Съвета за сигурност. Български са някои от най-добрите сирена от типа фета. И те ни идват много добре сега, когато гърците май вземат страната на Стара Европа – пише Герш Кунтсман от „Нюзуик”. – Но защо да спираме до виното и сиренето? Ако харесвате патладжани, червени чушки, зелени домати или лук, значи обичате българската кухня. Ако още не са ви потекли лигите, и това ще стане. Благодарение на новия ни съюзник и на факта, че вече 10 години съветският бащица е лишил българите от дружбата си, българският внос скоро ще залее пазара в Америка.”

[Имхотеп]

Ооо vate,

[Pyramid]

Руска медия съобщи, че на 29 март 2018г. централната банка на Русия е отнела лицензите за банкова дейност на още 2 банки в Русия.
По мои сметки от началото на 2018г. до сега 18 банки в Русия са прекратили банковата си дейност поради отнемането на лицензите им за банкова дейност или поради ликвидация.
По мои сметки през 2017г. 57 банки в Русия са прекратили банковата си дейност поради отнемането на лицензите им за банкова дейност или поради ликвидация.
Според данни, посочени от руска медия, от началото на 1991г. до сега няколко хиляди банки в Русия са прекратили банковата си дейност поради отнемането на лицензите им за банкова дейност или поради ликвидация.

http://www.banki.ru/news/lenta/?id=10361100
http://www.banki.ru/news/lenta/?id=10361204
http://www.banki.ru/banks/memory/

Живи да ги оревеш. И как само още не се е гътнала цялата Раша, за да ти угоди? 'бахмааму!