Притегателната сила на марксизма не се състои в простата му жажда за власт, а в облеченото в научна форма обещание за богатство чрез равнопоставеност на всички, за което е дошло историческото време. Научният социализъм идентифицира собствеността като причина за бедността и неравноправието. След отстраняването на собствеността продуктивните сили би трябвало да се развихрят и всички „извори на богатството да бликнат”(Маркс)
Въпреки краха на комунистическите режими след 1989, немалко западни интелектуалци-марксисти и днес упорито продължават настойчиво да вярват в „принципното” превъзходство на комунизма, а също така се надяват на нов шанс за реализация. С това опасността от потенциални демоцидни престъпления в името на нови практически опити да се реализира „доброто” учение на комунизма, за съжаление остава.
Въпреки краха на комунистическите режими след 1989, немалко западни интелектуалци-марксисти и днес упорито продължават настойчиво да вярват в „принципното” превъзходство на комунизма, а също така се надяват на нов шанс за реализация. С това опасността от потенциални демоцидни престъпления в името на нови практически опити да се реализира „доброто” учение на комунизма, за съжаление остава.
Коментар