Политика

[Krum Sokolov]

Ми ти що не избяга бе ?

Седя си в България, защото съм грамотен-кадърен да се справям при тези ненормални за бизнес условия. Печеля от Форекс, от наеми и личен бизнес. Доволен съм от живота.
Радвам се, че благосъстоянието на българите расте и живеят добре, пътуват свободно по Света и Европа, няма ги оградите с бодлива тел, но ме дразнят опашките по Гръцката граница и часовете висене по митническите пунктове. Това е факт, който показва колко зле сме били през соца и колко добре сме сега.
Всички хотели по българските курорти се пукат по шевовете от български туристи. Сега на 22, 23 и 24 септември, няма места дори и по хотелите в Горна Арда (едно райско затънтено кътче). Там няма стрелящи по хората соц. граничари и туристите често се объркват и преминават граничните камъни отивайки в гръцко, без да се притесняват че някой , ще ги отстреля за 15 дни отпуск или ще ги обвини че са врагове на народа, защото пресичат държавната граница незаконно.

[Krum Sokolov]

Поредната доза....Не знаех че баба леля и майка са от номенклатурата.Леля ми пееше в един хор и обиколи целия свят....Ха ха ха само със злоба не става требе и акъл

Ясно го каза! Леля ти е пяла в хора на ДС! Всички които не пееха в този хор, си стояха в България, колкото и способни да са.

[power grid]

Ето им ценностите и морала на великте демократи.Крайно време е целият свят да се обедини срещу това зло.

Вашингтон с твърда позиция срещу Международния наказателен съд в Хага Вашингтон, САЩ 10 Септ. 2018
Джон Болтън САЩ ще предприемат в понеделник агресивен подход срещу Международния наказателен съд в Хага (МНС), заплашвайки със санкции неговите съдии, ако продължат с разследването на предполагаемите военни престъпления, извършени от американци в Афганистан, предава Reuters, цитирана от "Фокус". Съветникът по национална сигурност на президента Доналд Тръмп, Джон Болтън, ще направи изявление пред „Федеративното общество“, консервативна група, във Вашингтон. Това ще бъде първото му сериозно обръщение, откакто се присъедини към Белия дом. „САЩ ще използват всичко нужно, за да защитят нашите граждани и тези на нашите съюзници от несправедливо преследване от този нелегитимен съд“, ще каже Болтън, според чернова на речта му, до която Reuters е получила достъп. Болтън ще заяви и че Държавният департамент ще обяви закриването на офиса на Палестинската освободителна организация във Вашингтон, заради притеснения от палестинските опити да се ускори разследването на МНС на Израел. „САЩ винаги ще стоят до нашия приятел и съюзник, Израел“, се казва още в черновата на речта на Болтън.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/svyat/vashingto...ews625925.html

[power grid]

Всички които пътуваха през соца бяха от номенклатурата. Всеки който е пътувал в чужбина знаеше че в групата има поне 2 ченгета и няколко доносника. И пак някои успяваха да избягат и да се спасят от комунофашизма.

Ми ти що не избяга бе ?

[power grid]

Вчера беше 9 септември най хубавия народен празник и само вижте какво се случи бием Финладия на волейбол Норвегия на футбол и при юношите шампион по тенис....Ха ха ха демократичните крадливи боклуци не могат да боядисат това кое Бай Тодор построи вече 30г го развалят и крадат и още има.

[power grid]

Първо в капиталистическа държава пътуваха само Политбюро и разузнаването. За останалото население имаше хиляди пречки. Особенно ако имаш военен в семейството или близки в чужбина. А и не даваха валута за такива пътувания защото Държавата нямаше валута и даваше дупе за долари. Много заводи бяха дотирани и продаваха на загуба за да вземе държавата долари.(мотокари и пишещи машини се изнасяха на загуба защото плащаха в долари (Японците и САЩ). Така че за хилядите хора имаше забрана да пътуват в капиталистически държави защото нямаше как да осигурят валута за всички и второ за да нямат главоболия с избягали от хубавия социализъм.
Факта, че си ходил в западни държави сам по-себе си говори че си солташак на някой виден Партизанин(бандит), защото истинските комунисти(2-3% от всички) след 9 септември ги избиха или им запушиха устите по Сталински.
Второ когато тръгнеш да биеш някого когото не познаваш, си купи каска, бронежилетка и най-важното памперс, да не осереш пътеките.

Поредната доза ....Не знаех че баба леля и майка са от номенклатурата.Леля ми пееше в един хор и обиколи целия свят....Ха ха ха само със злоба не става требе и акъл

[vanevski]

https://premieri.net/1r

Това от днес


Русия без путин

[Krum Sokolov]

да прочетат какво дебнене падаше на националните ни отбори по състезания в чужбина. И пак доста спортисти успяха да избягат от хубавия социализъм. Ха-ха-ха.
https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6557700

[Krum Sokolov]

Майка и татко ходиха навремето до виена, аз бях в бг- по него време бях на около 5-6 години. Трябвало ли е да ме вземат с тях-говорим за времето около 1970г

И да искат да те вземат, няма да им разрешат ако нямате някоя голяма връзка която да гарантира , че ще се върнете. Затова оставяха децата заложници, защото знаеха че родителите няма да духнат без децата си. Спомням си мой близки които бяха бели роби в Либия и държавата им даваше 1/4 до 1/3 от това което получаваха либийските лекари, как не пуснаха децата с майката на екскурзия до Либия, когато мъжа и вече се връщаше(свърши му договора) Тогава двамата родители без децата заложници минаха през летищата на няколко държави да видят това онова преди да се приберат.

[v_tin]

Това е статия от Гласове- как смятате дали писмото е истинско? Барби ако не е истинско съм сигурен че може да осъдиш Гласове, газ , не ги жали

40г. от убийството на Георги Марков Георги Марков: И в Би Би Си няма свобода на словото

Автор: Георги Марков

07.09.2018 13:01 1586 преглеждания 27 коментар/а

От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Това пише през 1977г. от Лондон писателят Георги Марков до своя приятел Димитър Бочев.







Лондон, 02.1977 г.

Драги Митко,

Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”).



Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същият вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации.



От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото.



Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например.



Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности.



Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.



Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите.



Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш, посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията.



Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити.



Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!”. И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене.



Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.



Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти, всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички, и англичани, и германци, смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина.



Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.



За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.



Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?



Най-глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш, целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата, и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.



Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали.



Затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).



Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.



И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.



Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.



Драги Митко,

Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си, съдържа надежда.



След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.



Най-сърдечно твой

Жоро

[v_tin]

Кажи бре , защо вуйна ти не отиде на екскурзия в австрия с мъжа и децата си а замина сама? заложнизи ли бяха другите членове на семейството и?

Майка и татко ходиха навремето до виена, аз бях в бг- по него време бях на около 5-6 години. Трябвало ли е да ме вземат с тях-говорим за времето около 1970г

[v_tin]

А бе вярно ли е че цените в бг са нагоре- да не би путин и лукойл да са виновни

[Krum Sokolov]

Кажи бре , защо вуйна ти не отиде на екскурзия в австрия с мъжа и децата си а замина сама? заложници ли бяха другите членове на семейството и?

[v_tin]

Костов го мрази цяла българия заради това че разпродаде българия за жълти стотинки

[v_tin]

А бре, ти помниш ли какъв наплив имаше през соца да ходят на море в Гърция.
Работеше само Кулата и Капитана и нямаше никакви туристи. Сега се чака по 4 часа и в двете посоки. Голям галош трябва да си за да сравняваш как единици след хиляда проверки и разрешителни, успяваха да отидат в капиталистическа страна (като им оставяха децата заложници при баба и дядо) и никога не пускаха цяло семейство да отиде в капиталистическа държава, да кажем на море в Гърция както ходим сега по 300 000 автомобила за 3 дни. Ти знаеш ли че за да отидеш на туризъм в родната си страна България примерно в Малко Търново, Резово, или Извора на АРДА, ти издаваха открит лист, и още на Любимец те спираха за щателна проверка, а след това имаше още 2 реда мрежи с бариери за да стигнеш до граничната бразда, и то само ако имаш там роднини. иначе Извора на Арда щеше да го гледаш през крив макарон в собствената си страна. Голяма си матрьошка. И в Русия още е така. Не можеш да пътуваш свободно където си искаш без документи и разрешителни.

Че къде може да ходиш без документи- никъде в нормална държава не може. Ако ти си бежанец който си е загубил паспорта, но си варди телефона като очите си -това е друг въпрос