Интересна закономерност се забелязва при изискването за свобода при някои народи!
При испанската кампания на Наполеон. Яростната спонтанна съпротива, която срещат войските му в Испания винаги е предизвиквала учудване. Обикновено тя се обяснява с високия патриотизъм на испанците, ненавиждащи чуждия нашественик. Но с какво да обясним наличието на самия този патриотизъм? И защо в другите страни на Западна Европа той далеч не е толкова висок?
По това време Испания е едно от местата с най-малко свобода в Западна Европа. Достатъчно е да отбележим, че в нея все още действа Инквизицията – тази своеобразна „полиция на мисълта”. Наполеон е носител на идеите за свобода на Френската революция. В европейските общества, които са били узрели за тях, например в Италия, той е бил посрещан с възторг. Ако изхождаме от широко разпространеното допускане, че колкото едно общество е по-малко свободно, толкова повече то жадува за свобода, в Испания Наполеон би трябвало да е най-желаният гост.
Очевидно, това допускане не е вярно. Между свободата, която Революцията предлага и тази, с която са свикнали испанците, има толкова голямо разстояние, че дори не опитът, а само възможността първата да бъде наложена, предизвиква паника и изключително силна ответна реакция – нека подчертаем – не толкова отгоре, колкото отдолу, от низините. Оказаната съпротива е свидетелство как страхът от свобода може да отприщи неподозирани сили в едно общество и при някои индивиди да надмине даже страха от смъртта. Дори интелектуалци като Гойя, споделящи идеите на Революцията, се оказват завладени от тези сили и им симпатизират.
По същата причина, макар и по-слаба, е съпротивата срещу Наполеон в Русия Толстой (между другото, също завладян от подобни сили) интуитивно схваща тази прилика в романа си „Война и мир”, където, чрез устата на свой герой отбелязва как в Европа има две страни с много манастири, където Наполеон е най-малко желан – Испания и Русия.
Или,колкото е по-тероризирано едно общество,толкова повече то е благосклонно към мъчителите си! Нещо като Стокхолмският синдром! Такива са и българите и руснаците сега1 Никъде го няма това овчедушие,западните соцове си направиха лустрацията и макар и трудно вървят напред,даже и в Румъния и Македония народът живее по-добре.. [COLOR=inherit !important]
[/COLOR]
При испанската кампания на Наполеон. Яростната спонтанна съпротива, която срещат войските му в Испания винаги е предизвиквала учудване. Обикновено тя се обяснява с високия патриотизъм на испанците, ненавиждащи чуждия нашественик. Но с какво да обясним наличието на самия този патриотизъм? И защо в другите страни на Западна Европа той далеч не е толкова висок?
По това време Испания е едно от местата с най-малко свобода в Западна Европа. Достатъчно е да отбележим, че в нея все още действа Инквизицията – тази своеобразна „полиция на мисълта”. Наполеон е носител на идеите за свобода на Френската революция. В европейските общества, които са били узрели за тях, например в Италия, той е бил посрещан с възторг. Ако изхождаме от широко разпространеното допускане, че колкото едно общество е по-малко свободно, толкова повече то жадува за свобода, в Испания Наполеон би трябвало да е най-желаният гост.
Очевидно, това допускане не е вярно. Между свободата, която Революцията предлага и тази, с която са свикнали испанците, има толкова голямо разстояние, че дори не опитът, а само възможността първата да бъде наложена, предизвиква паника и изключително силна ответна реакция – нека подчертаем – не толкова отгоре, колкото отдолу, от низините. Оказаната съпротива е свидетелство как страхът от свобода може да отприщи неподозирани сили в едно общество и при някои индивиди да надмине даже страха от смъртта. Дори интелектуалци като Гойя, споделящи идеите на Революцията, се оказват завладени от тези сили и им симпатизират.
По същата причина, макар и по-слаба, е съпротивата срещу Наполеон в Русия Толстой (между другото, също завладян от подобни сили) интуитивно схваща тази прилика в романа си „Война и мир”, където, чрез устата на свой герой отбелязва как в Европа има две страни с много манастири, където Наполеон е най-малко желан – Испания и Русия.
Или,колкото е по-тероризирано едно общество,толкова повече то е благосклонно към мъчителите си! Нещо като Стокхолмският синдром! Такива са и българите и руснаците сега1 Никъде го няма това овчедушие,западните соцове си направиха лустрацията и макар и трудно вървят напред,даже и в Румъния и Македония народът живее по-добре.. [COLOR=inherit !important]
[/COLOR]
Коментар