В навечерието на Нова година милиардерът филантроп Бил Гейтс публикува на сайта си писмо за вълнуващите го проблеми. Един от тях беше глобалното затопляне. Според него, способна за справянето с това предизвикателство е атомната енергетика, като по този повод заяви следното: „Ядрената технология идеално подхожда за борба с измененията на климата. Това е единствения мащабен източник на енергия, достъпен 24 часа в денонощието, като при това не отделя парникови газове. Проблемите на съвременните реактори, включително и опасността от аварии са напълно решими с помощта на иновации“.
Гейтс предполага, че именно САЩ ще постигнат най-големи успехи в това направление благодарение на своите „учени, предприемачи и инвестиционен капитал на световно ниво“. Но явно той се заблуждава.
През последните двайсет години американската атомна индустрия достигна дъното. Главна роля за това изигра „Росатом“. Всичко започна още в края на осемдесетте години. СССР беше световен лидер в технологията за обогатяване на урана с центрофуги. В същото време в Щатите използваха за производството на атомно гориво нискоефективна и скъпа газодифузионна технология. Достатъчно е да кажем, че за тази технология е необходима 50 пъти повече електроенергия, отколкото при обогатяването с центрофуги. Затова, веднага след края на студената война, американците започнаха да купуват руски обогатен уран за атомните си електроцентрали. Това им струваше 12 пъти по-евтино, отколкото собственото им производство. Доставки на руски обогатен уран започна да извършва руската компания „Техснабекспорт“ през 1987 г., като при това обемите на продажби ежегодно нарастваха. Излишъкът на руски нискообогатен уран бързо свършиха, затова благодарение на съкращаването на арсенала от ядрено оръжие, в Русия остана свободно количество от 500 тона оръжеен, високообогатен уран, извлечен от демонтираните ядрени боеприпаси. Между специалистите от двете страни се роди идеята да го „разредят“ и по този начин да го превърнат в гориво за американските атомни електроцентрали.
През 1994 г. бе подписан договор съгласно, който Русия ще преработи 500 тона оръжеен уран в гориво за американските АЕЦ. Технологията за това беше разработена от Уралския електрохимичен завод.
Американската компания USEC бе избрана за трейдър на атомното гориво на вътрешния пазар в САЩ. През месец май 1995 г. от морското пристанище на Петербург бяха експедирани първите 24 тона енергиен уран по сделката „ВОУ-НОУ“ („високообогатен уран“-„нискообогатен уран“), която бе наречена условно „Мегатонове в Мегавати“. През месец ноември 2013 г. по същия маршрут бяха експедирани последните 60 тона атомно гориво получено от оръжейните запаси.
В същото време обаче, „Техснабэкспорт“, вече като дъщерна компания на „Росатом“ подписа нов дългосрочен договор с USEC за обогатяване на уран. Доставките на природен уран от САЩ в Русия, както и преди бяха забранени, затова самите американци измислиха схема, която да заобиколи забраната. С активното съдействие на Вашингтон (и специално с одобрението на Хилари Клинтън, преди да напусне поста си на държавен секретар-б. пр.), „Росатом“ придоби канадската компания URANIUM ONE, тъй като експортът на уран от САЩ за Канада не беше забранен и тя се зае с износа на природен уран от САЩ за Канада и от там за Русия. Но канадската компания не беше само посредник, който участва в сделката. Uranium One притежаваше уранови рудници в САЩ, Австралия, Канада, Казахстан, ЮАР и Танзания. По такъв начин „Росатом“ не само, че имаше възможност да изпълнява условията по договора си с USEC, но получи и мощна суровинна база за собствени нужди.
За руската атомна промишленост доставките на обогатен уран в САЩ, съгласно споразумението ВОУ-НОУ, станаха спасителен пояс по време на икономическия хаос през 1990 г. Освен това, Русия не само че запази, но и увеличи мощностите си по обогатяване на уран, укрепи кадровия си потенциал в отрасъла и финансира новите си разработки за мирни и военни цели. Свидетелство за това е и провалът на опитите на американската компания Centrus (бившата USEC) да построи първата американска фабрика за обогатен уран с използването на центрофуги. През февруари 2016 г. USEC обяви, че прекратява окончателно работата си по този проект. Сега основният обем американски уран, както и преди, се обогатява по газо-дифузионната технология в Пайктон (щат Охайо).
Според оценката на World nuclear association, САЩ заемат пето място в света по обогатяващи мощности, тоест два пъти по-малко от Франция и Китай и три пъти по-малко от консорциума Urenco.
Русия е безусловен световен лидер, изпреварвайки два пъти Urenco и шест пъти САЩ. Но това не е всичко, американците са напълно зависими от вноса на природен уран. По данни на енергийната информационна агенция на САЩ, собствените им находища удовлетворяват едва 11% от потребностите в суровина за атомния им отрасъл. Така че мечтата на Бил Гейтс за глобално лидерство в ядрената енергетика така и ще си остане само мечта.
Гейтс предполага, че именно САЩ ще постигнат най-големи успехи в това направление благодарение на своите „учени, предприемачи и инвестиционен капитал на световно ниво“. Но явно той се заблуждава.
През последните двайсет години американската атомна индустрия достигна дъното. Главна роля за това изигра „Росатом“. Всичко започна още в края на осемдесетте години. СССР беше световен лидер в технологията за обогатяване на урана с центрофуги. В същото време в Щатите използваха за производството на атомно гориво нискоефективна и скъпа газодифузионна технология. Достатъчно е да кажем, че за тази технология е необходима 50 пъти повече електроенергия, отколкото при обогатяването с центрофуги. Затова, веднага след края на студената война, американците започнаха да купуват руски обогатен уран за атомните си електроцентрали. Това им струваше 12 пъти по-евтино, отколкото собственото им производство. Доставки на руски обогатен уран започна да извършва руската компания „Техснабекспорт“ през 1987 г., като при това обемите на продажби ежегодно нарастваха. Излишъкът на руски нискообогатен уран бързо свършиха, затова благодарение на съкращаването на арсенала от ядрено оръжие, в Русия остана свободно количество от 500 тона оръжеен, високообогатен уран, извлечен от демонтираните ядрени боеприпаси. Между специалистите от двете страни се роди идеята да го „разредят“ и по този начин да го превърнат в гориво за американските атомни електроцентрали.
През 1994 г. бе подписан договор съгласно, който Русия ще преработи 500 тона оръжеен уран в гориво за американските АЕЦ. Технологията за това беше разработена от Уралския електрохимичен завод.
Американската компания USEC бе избрана за трейдър на атомното гориво на вътрешния пазар в САЩ. През месец май 1995 г. от морското пристанище на Петербург бяха експедирани първите 24 тона енергиен уран по сделката „ВОУ-НОУ“ („високообогатен уран“-„нискообогатен уран“), която бе наречена условно „Мегатонове в Мегавати“. През месец ноември 2013 г. по същия маршрут бяха експедирани последните 60 тона атомно гориво получено от оръжейните запаси.
В същото време обаче, „Техснабэкспорт“, вече като дъщерна компания на „Росатом“ подписа нов дългосрочен договор с USEC за обогатяване на уран. Доставките на природен уран от САЩ в Русия, както и преди бяха забранени, затова самите американци измислиха схема, която да заобиколи забраната. С активното съдействие на Вашингтон (и специално с одобрението на Хилари Клинтън, преди да напусне поста си на държавен секретар-б. пр.), „Росатом“ придоби канадската компания URANIUM ONE, тъй като експортът на уран от САЩ за Канада не беше забранен и тя се зае с износа на природен уран от САЩ за Канада и от там за Русия. Но канадската компания не беше само посредник, който участва в сделката. Uranium One притежаваше уранови рудници в САЩ, Австралия, Канада, Казахстан, ЮАР и Танзания. По такъв начин „Росатом“ не само, че имаше възможност да изпълнява условията по договора си с USEC, но получи и мощна суровинна база за собствени нужди.
За руската атомна промишленост доставките на обогатен уран в САЩ, съгласно споразумението ВОУ-НОУ, станаха спасителен пояс по време на икономическия хаос през 1990 г. Освен това, Русия не само че запази, но и увеличи мощностите си по обогатяване на уран, укрепи кадровия си потенциал в отрасъла и финансира новите си разработки за мирни и военни цели. Свидетелство за това е и провалът на опитите на американската компания Centrus (бившата USEC) да построи първата американска фабрика за обогатен уран с използването на центрофуги. През февруари 2016 г. USEC обяви, че прекратява окончателно работата си по този проект. Сега основният обем американски уран, както и преди, се обогатява по газо-дифузионната технология в Пайктон (щат Охайо).
Според оценката на World nuclear association, САЩ заемат пето място в света по обогатяващи мощности, тоест два пъти по-малко от Франция и Китай и три пъти по-малко от консорциума Urenco.
Русия е безусловен световен лидер, изпреварвайки два пъти Urenco и шест пъти САЩ. Но това не е всичко, американците са напълно зависими от вноса на природен уран. По данни на енергийната информационна агенция на САЩ, собствените им находища удовлетворяват едва 11% от потребностите в суровина за атомния им отрасъл. Така че мечтата на Бил Гейтс за глобално лидерство в ядрената енергетика така и ще си остане само мечта.
Коментар