"Турски поток" или "Руски поток"? Кой има най-голяма изгода от газопровода?
2847 | 3 февр. 2019 | 17:47
„Газпром“ ще стане монопол при трансферирането на природен газ за Европа
Мехмет Джем Демирджи, специалист по сигурност на мореплаването
Ембаргото, което ЕС и САЩ наложиха на Русия след анексията на Крим и целта ключовата роля на Украйна върху маршрута за транзитирането на газ да бъде заобиколена накара Русия отново да преразгледа проектите, свързани с газопроводите.
В края на 2014 г., по време на посещението си в Турция руският президент Владимир Путин обяви прекратяването на проекта „Южен поток“, чрез който трябваше да се доставя руски природен газ за Европа по дъното на Черно море (през 2007 г. руската „Газпром“ и италианската „ENI“ съобщиха, че ще бъде изграден газопровод, който ще преминава по дъното на Черно море, като по този начин Украйна ще бъде заобиколена. Въпреки възражнията на Европейския съюз, италианската „ENI“, френската „Electricité de France“ и германската „Wintershall“ станаха съдружници в проекта. Маршрутът му трябваше да минава през България и Сърбия), вместо това беше огласено, че се работи върху проект, наречен „Турски поток“, който ще минава през Турция.
По време на това посещение между „Газпром“ и „BOTAŞ“ беше наравено и първото споразумение. Но директната военна намеса на Русия през септември 2015 г. в Сирия стана причина за отлагането на изпълнението на „Турски поток“ за известно време. След юни 2016 г. отново имаше затопляне в двустранните отношения, което повлия положително на проекта „Турски поток“. Споразумението за „Турски поток“ между Турция и Русия беше подписано на 10 октомври 2016 г. в Истанбул.
В сравнение с “Южен поток“ газопроводът, който е предвиден за „Турски поток“ е по-къс („Южен поток“ възлиза на обща дължина две хиляди триста осемдесет и шест км – деветстотин трийсет и един км през Черно море, хиляда четиристотин петдесет и пет км по суша), което ще спести десет милиарда долара само за маршрута през Черно море, това облекчава Русия, която изпадна в затруднено положение след срива в цените на петрола.
Русия осигурява 53 на сто от годишното потребление на природен газ на Турция
Годишното потребление на природен газ на Турция е 53,5 милиарда кубически метра. С близо 28,5 милиарда кубически метра природен газ Русия задоволява 53 на сто от годишното потребление на Турция. Турция, която до голяма степен е зависима от руския природен газ, вместо да се насочи към диверсификация с оглед на собствената си енергийна сигурност, тя отново предпочита тясно сътрудничество с Русия чрез нови проекти за газопроводи. „Турски поток“ е един от тях.
Проектът „Турски поток“ започва от Руската федерация, минава по дъното на Черно море и представлява две газопроводни тръби, всяка от които е с капацитет 15,75 милиарда кубически метра, те ще бъдат разположени, както в Черно море, така и по суша, а общият им капацитет е 31,5 милиарда кубически метра природен газ на година.
Трасето по дъното на Черно море и на двете тръби ще се строи и управлява от Руската федерация. Една от наземните тръби ще бъде изградена от турската BOTAŞ, която ще осигурява природен газ за Турция. Според изискванията на закона, по който ще се строи другата тръба в тракийската част, тя ще бъде построена от нова фирма, която ще се създаде от фирми, посочени и от двете страни с 50-процентно участие за всяка от страните.
Понастоящем Русия доставя природен газ за Турция чрез “западния тръбопровод“, който минава през Украйна и България и стига до Малкочлар (Къркларели, Турция) и посредством „Син поток“, който минава по дъното на Черно море и стига до Самсун. Когато влезе в експлоатация „Турски поток“, природният газ, който се доставя през „западния тръбопровод“ ще бъде доставян през тръбопроводите на „Турски поток“, без да се променят наличните клаузи по договора за доставка. Този договор ще остане в сила трийсет години.
От 19 ноември 2018 г. трасето на „Турски поток“, което минава по дъното на Черно море е завършено. Планира се първите доставки на природен газ за Турция да се реализират в края на 2019 г.
Договорът за „Турски поток“ съдържа клаузи, които са в противоречие с турските интереси
Във връзка с „Турски поток“ сред общественото мнение в Турция е създадено положително впечатление, че така ще се купува по-евтин газ от Русия и страната ще се превърне в център при разпределянето на природния газ за Европа. Само че при обстойно проучване на договорите между двете страни ще се види, че противно на нагласите в обществото договорът съдържа точки, които биха били в противоречие с турските интереси.
„Газпром“ ще стане монопол при трансферирането на природен газ за Европа
В договора няма клауза, която да регламентира по-ниска цена на газа, който ще се продава на Турция. Напротив, съгласно мотивите на закона, в рамките на който се подписва договорът търговските условия, които са валидни за „западния тръбопровод“, ще останат валидни без да се променят. При това положение Русия ще продава на Турция природен газ чрез „Турски поток“, без да плаща на Украйна цена за транзитиране за „западния тръбопровод“, което означава, че тя ще има по-голяма печалба. Въпреки че се планира преносът на природен газ за Европа да се осигури със втората наземна тръба, по която ще минава 15,75 кубически метра природен газ и, която ще се строи от съвместно дружество с 50-процентно участие, 11-а точка от договора включва различни условия.
Съгласно тази точка Русия има право едностранно да анулира тръбопроводите „Море-2“ и „Земя-2“, които тя ще използва за транзитиране на газ за Европа. Освен това „Газпром“ не се задължава да иска разрешение, потвърждение или лиценз от Турция за транзитирането на газ за трети страни. Както става ясно от тази точка, Турция няма механизъм за въздействие върху транзитирането на газ за Европа. „Газпром“ ще може да продава природен газ за Европа и чрез друг тръбопровод, който може да построи в друга държава.
Откъде ще минава тръбопроводът?
Фактът, че през последните няколко месеца България и Гърция поеха инициативата за преговори само с Русия „Турски поток“ да продължи през техните територии и така да се транзитира газ за Югоизточна Европа показва, че де факто всички правомощия за маршрута на тръбопровода са в ръцете на Русия.
Впрочем по време на посещението си в Сърбия на 18 януари 2019 г. руският президент Владимир Путин заяви, че природният газ, който ще се доставя чрез „Турски поток“ ще минава през България, Сърбия и Унгария, както и фактът, че „Газпром“ ще инвестира 1,4 милиарда долара за да увеличи капацитета на подземното хранилище Банатски двор потвърждава тази теза.
„Южен поток“ възкръсва под формата на „Турски поток“
Можем да кажем, че в този си вид „Турски поток“ обслужва същите цели от гледна точка на Русия, които бяха залегнали в газопровода „Южен поток“. Заобикаляйки Украйна, Русия ще обвърже по тясно към себе си Турция чрез доставки на природен газ, като същевременно ще намали разходите си за пренос, а в замяна тя умно реализира един проект, използвайки специфичната турска икономическа зона, без да прави големи отстъпки. От друга страна, Русия ще си осигури и ново поле за маневриране, стабилизирайки геополитическото си положение, като прокарва газопроводните тръби или през Гърция или през България, а после през Сърбия до Унгария. При трансферирането на природен газ за Европа Русия създаде условия за заобикаляне на Украйна, чрез „Турски поток“ и „Северен поток 2“.
В заключение можем да кажем, че когато Турция се опита да излезе чрез Русия от политическата безизходица, в която попадна в Сирия, Русия много умело използва тази ситуация и отново реализира „Южен поток“, който беше принудена да спре, заради натиска на ЕС и САЩ, но този път под формата на „Турски поток“ и с 10 милиарда долара по-евтино. При това положение не би било реалистично да се твърди, че Турция има централна роля при разпределението на руския природен газ за Европа. Проектът не се появява на дневния ред на турското общество с оглед на загубите, които страната ще претърпи. На първо време, ако стартира дискусия относно това дали проектът трябва да се нарича „Турски поток“ или „Руски поток“, това би било полезно за намирането на нови отговори на редица въпроси.
2847 | 3 февр. 2019 | 17:47
„Газпром“ ще стане монопол при трансферирането на природен газ за Европа
Мехмет Джем Демирджи, специалист по сигурност на мореплаването
Ембаргото, което ЕС и САЩ наложиха на Русия след анексията на Крим и целта ключовата роля на Украйна върху маршрута за транзитирането на газ да бъде заобиколена накара Русия отново да преразгледа проектите, свързани с газопроводите.
В края на 2014 г., по време на посещението си в Турция руският президент Владимир Путин обяви прекратяването на проекта „Южен поток“, чрез който трябваше да се доставя руски природен газ за Европа по дъното на Черно море (през 2007 г. руската „Газпром“ и италианската „ENI“ съобщиха, че ще бъде изграден газопровод, който ще преминава по дъното на Черно море, като по този начин Украйна ще бъде заобиколена. Въпреки възражнията на Европейския съюз, италианската „ENI“, френската „Electricité de France“ и германската „Wintershall“ станаха съдружници в проекта. Маршрутът му трябваше да минава през България и Сърбия), вместо това беше огласено, че се работи върху проект, наречен „Турски поток“, който ще минава през Турция.
По време на това посещение между „Газпром“ и „BOTAŞ“ беше наравено и първото споразумение. Но директната военна намеса на Русия през септември 2015 г. в Сирия стана причина за отлагането на изпълнението на „Турски поток“ за известно време. След юни 2016 г. отново имаше затопляне в двустранните отношения, което повлия положително на проекта „Турски поток“. Споразумението за „Турски поток“ между Турция и Русия беше подписано на 10 октомври 2016 г. в Истанбул.
В сравнение с “Южен поток“ газопроводът, който е предвиден за „Турски поток“ е по-къс („Южен поток“ възлиза на обща дължина две хиляди триста осемдесет и шест км – деветстотин трийсет и един км през Черно море, хиляда четиристотин петдесет и пет км по суша), което ще спести десет милиарда долара само за маршрута през Черно море, това облекчава Русия, която изпадна в затруднено положение след срива в цените на петрола.
Русия осигурява 53 на сто от годишното потребление на природен газ на Турция
Годишното потребление на природен газ на Турция е 53,5 милиарда кубически метра. С близо 28,5 милиарда кубически метра природен газ Русия задоволява 53 на сто от годишното потребление на Турция. Турция, която до голяма степен е зависима от руския природен газ, вместо да се насочи към диверсификация с оглед на собствената си енергийна сигурност, тя отново предпочита тясно сътрудничество с Русия чрез нови проекти за газопроводи. „Турски поток“ е един от тях.
Проектът „Турски поток“ започва от Руската федерация, минава по дъното на Черно море и представлява две газопроводни тръби, всяка от които е с капацитет 15,75 милиарда кубически метра, те ще бъдат разположени, както в Черно море, така и по суша, а общият им капацитет е 31,5 милиарда кубически метра природен газ на година.
Трасето по дъното на Черно море и на двете тръби ще се строи и управлява от Руската федерация. Една от наземните тръби ще бъде изградена от турската BOTAŞ, която ще осигурява природен газ за Турция. Според изискванията на закона, по който ще се строи другата тръба в тракийската част, тя ще бъде построена от нова фирма, която ще се създаде от фирми, посочени и от двете страни с 50-процентно участие за всяка от страните.
Понастоящем Русия доставя природен газ за Турция чрез “западния тръбопровод“, който минава през Украйна и България и стига до Малкочлар (Къркларели, Турция) и посредством „Син поток“, който минава по дъното на Черно море и стига до Самсун. Когато влезе в експлоатация „Турски поток“, природният газ, който се доставя през „западния тръбопровод“ ще бъде доставян през тръбопроводите на „Турски поток“, без да се променят наличните клаузи по договора за доставка. Този договор ще остане в сила трийсет години.
От 19 ноември 2018 г. трасето на „Турски поток“, което минава по дъното на Черно море е завършено. Планира се първите доставки на природен газ за Турция да се реализират в края на 2019 г.
Договорът за „Турски поток“ съдържа клаузи, които са в противоречие с турските интереси
Във връзка с „Турски поток“ сред общественото мнение в Турция е създадено положително впечатление, че така ще се купува по-евтин газ от Русия и страната ще се превърне в център при разпределянето на природния газ за Европа. Само че при обстойно проучване на договорите между двете страни ще се види, че противно на нагласите в обществото договорът съдържа точки, които биха били в противоречие с турските интереси.
„Газпром“ ще стане монопол при трансферирането на природен газ за Европа
В договора няма клауза, която да регламентира по-ниска цена на газа, който ще се продава на Турция. Напротив, съгласно мотивите на закона, в рамките на който се подписва договорът търговските условия, които са валидни за „западния тръбопровод“, ще останат валидни без да се променят. При това положение Русия ще продава на Турция природен газ чрез „Турски поток“, без да плаща на Украйна цена за транзитиране за „западния тръбопровод“, което означава, че тя ще има по-голяма печалба. Въпреки че се планира преносът на природен газ за Европа да се осигури със втората наземна тръба, по която ще минава 15,75 кубически метра природен газ и, която ще се строи от съвместно дружество с 50-процентно участие, 11-а точка от договора включва различни условия.
Съгласно тази точка Русия има право едностранно да анулира тръбопроводите „Море-2“ и „Земя-2“, които тя ще използва за транзитиране на газ за Европа. Освен това „Газпром“ не се задължава да иска разрешение, потвърждение или лиценз от Турция за транзитирането на газ за трети страни. Както става ясно от тази точка, Турция няма механизъм за въздействие върху транзитирането на газ за Европа. „Газпром“ ще може да продава природен газ за Европа и чрез друг тръбопровод, който може да построи в друга държава.
Откъде ще минава тръбопроводът?
Фактът, че през последните няколко месеца България и Гърция поеха инициативата за преговори само с Русия „Турски поток“ да продължи през техните територии и така да се транзитира газ за Югоизточна Европа показва, че де факто всички правомощия за маршрута на тръбопровода са в ръцете на Русия.
Впрочем по време на посещението си в Сърбия на 18 януари 2019 г. руският президент Владимир Путин заяви, че природният газ, който ще се доставя чрез „Турски поток“ ще минава през България, Сърбия и Унгария, както и фактът, че „Газпром“ ще инвестира 1,4 милиарда долара за да увеличи капацитета на подземното хранилище Банатски двор потвърждава тази теза.
„Южен поток“ възкръсва под формата на „Турски поток“
Можем да кажем, че в този си вид „Турски поток“ обслужва същите цели от гледна точка на Русия, които бяха залегнали в газопровода „Южен поток“. Заобикаляйки Украйна, Русия ще обвърже по тясно към себе си Турция чрез доставки на природен газ, като същевременно ще намали разходите си за пренос, а в замяна тя умно реализира един проект, използвайки специфичната турска икономическа зона, без да прави големи отстъпки. От друга страна, Русия ще си осигури и ново поле за маневриране, стабилизирайки геополитическото си положение, като прокарва газопроводните тръби или през Гърция или през България, а после през Сърбия до Унгария. При трансферирането на природен газ за Европа Русия създаде условия за заобикаляне на Украйна, чрез „Турски поток“ и „Северен поток 2“.
В заключение можем да кажем, че когато Турция се опита да излезе чрез Русия от политическата безизходица, в която попадна в Сирия, Русия много умело използва тази ситуация и отново реализира „Южен поток“, който беше принудена да спре, заради натиска на ЕС и САЩ, но този път под формата на „Турски поток“ и с 10 милиарда долара по-евтино. При това положение не би било реалистично да се твърди, че Турция има централна роля при разпределението на руския природен газ за Европа. Проектът не се появява на дневния ред на турското общество с оглед на загубите, които страната ще претърпи. На първо време, ако стартира дискусия относно това дали проектът трябва да се нарича „Турски поток“ или „Руски поток“, това би било полезно за намирането на нови отговори на редица въпроси.
Коментар