Политика

[v_tin]

[

Скандално видео.
Австриският корумпиран vice-chancelier Heinz-Christian Strache иска рублички

Ами и той като всички- иска пара, между другото какво стана с малкия човек с големите токчета и табуретката- саркозито, нали го съдиха- докъде докараха процеса

[v_tin]

Staтията е дълга 2 страници- който го интересува да чете. И линк към видеото на алекс алексиев от българия аналитика--https://www.youtube.com/watch?v=T1UX...YIBRgbGLyQta7Q

https://www.spiegel.de/international...a-1266586.html

German Failure on the Road to a Renewable Future

In 2011, German Chancellor Angela Merkel announced the country was turning away from nuclear energy in favor of a renewable future. Since then, however, progress has been limited. Berlin has wasted billions of euros and resistance is mounting.


It's a fantastic idea. The energy landscape of tomorrow. There are 675 people in Germany working every day to make it a reality -- in federal ministries and their agencies, on boards and panels, in committees and subcommittees. They are working on creating a world that on one single day in April became glorious reality. Here in Germany. It was April 22. Easter Monday.

ADVERTISEMENT

That day, it was sunny from morning to evening and there was plenty of wind to drive the turbines across the entire country. By the time the sun went down -- without the need of even a single puff of greenhouse gases -- 56 gigawatts of renewable energy had been produced, almost enough to cover the energy needs of the world's fourth-largest industrialized nation.

Unfortunately, it was only for that day.

The other days are dirty and gray: Most of the electricity that Germany needs is still produced by burning coal. Then there are the millions of oil and natural gas furnaces in German basements and the streets packed with the cars with diesel- and gasoline-powered motors.

ADVERTISEMENT

The vision of the fantastic new world of the future was born eight years ago, on March 11, 2011, the day an earthquake-triggered tsunami damaged the nuclear power plant in Fukushima, Japan. The disaster led Chancellor Angela Merkel and her cabinet to resolve to phase out nuclear power in Germany. It was an historic event and an historic decision.

But the sweeping idea has become bogged down in the details of German reality. The so-called Energiewende, the shift away from nuclear in favor of renewables, the greatest political project undertaken here since Germany's reunification, is facing failure. In the eight years since Fukushima, none of Germany's leaders in Berlin have fully thrown themselves into the project, not least the chancellor. Lawmakers have introduced laws, decrees and guidelines, but there is nobody to coordinate the Energiewende, much less speed it up. And all of them are terrified of resistance from the voters, whenever a wind turbine needs to be erected or a new high-voltage transmission line needs to be laid out.

Analysts from McKinsey have been following the Energiewende since 2012, and their latest report is damning. Germany, it says, "is far from meeting the targets it set for itself."

Germany's Federal Court of Auditors is even more forthright about the failures. The shift to renewables, the federal auditors say, has cost at least 160 billion euros in the last five years. Meanwhile, the expenditures "are in extreme disproportion to the results," Federal Court of Auditors President Kay Scheller said last fall, although his assessment went largely unheard in the political arena. Scheller is even concerned that voters could soon lose all faith in the government because of this massive failure.

Surveys document the transformation of this grand idea into an even grander frustration. Despite being hugely accepting initially, Germans now see it as being too expensive, too chaotic and too unfair.

How Germans Will Live and Work

And yet, the future of the entire country depends on it: ecologically, economically and technologically. But also societally. In contrast to the new Berlin airport, whose opening has been delayed for years, the Energiewende cannot just be shrugged off as a regional blunder. It is a project that will determine how Germans will live and work in the future, how German industry will remain competitive and what societal cooperation will look like.

International Newsletter: Sign up for our newsletter -- and get the very best of SPIEGEL in English sent to your email inbox twice weekly.
Enter your email address


Politicians are quick to label projects as being in the national interest, but this one truly is -- especially given that environmental leadership has become a key element of German identity. A majority of Germans were once proud of the turn away from nuclear and toward renewables, a pride political leaders could have capitalized on.

But the grand transformation has lost its way. The expansion of wind parks and solar facilities isn't moving forward. There is a lack of grids and electricity storage -- but for the most part there is a lack of political will and effective management. The German government has dropped the ball.

In the Economics Ministry alone, 287 officials are working on the issue, divided into four divisions and 34 departments. There are at least 45 additional bodies at the federal and state levels, full of people who also want to move the project forward. They collect vast quantities of data and come up with complicated incentives -- a huge effort that has produced only modest results.

One example is STEP up!, an incentive program meant to help companies deal more efficiently with electricity. Its initial goal was to approve 1,000 applications in 2017, but only seven were authorized in the first three quarters of that year. Then there is the law providing tax incentives for electric vehicles. Six months elapsed between the drafting of the law and its publication, despite the legislation's status being "particularly urgent."

Experts are getting bogged down in details -- producing papers, but no strategies. For months, the vital position of state secretary for energy remained vacant. Nobody feels a sense of responsibility and there is nobody to decide what tasks have priority. Because Germany doesn't even have an Energy Ministry, the issue ends up falling through the cracks. And the chancellor has not stepped in to point the way.

In December 2015, Merkel signed the Paris Agreement on climate change, in which Germany pledged to do its part to slow global warming. More than three years have passed and almost nothing has been done. The migration debate and the rise of the right-wing populist Alternative for Germany have largely shunted the issue of climate change.

At the 2007 G-8 Summit in Heiligendamm, in northern Germany, Merkel indicated she was sympathetic to the idea that every person on earth should be allowed to emit the same amount of CO2. It was a revolutionary idea. But nothing came of it.

'Biggest Hurdle'

Even earlier, in 1997, back when she was the German environment minister, Merkel told DER SPIEGEL: "When it comes to reducing CO2 emissions, vehicle traffic is the biggest hurdle." She could say the same thing today.

With Merkel's tenure as German chancellor now coming to an end, her greatest failure would seem to be that she has done so little to advance climate policy, despite it having been a key issue for her early in her political career. Even though Germany introduced the term Energiewende to the global vocabulary, much like kindergarten or wanderlust, its successful implementation has been left to others.

Like the Netherlands, for example, which has long been the largest supplier of natural gas to the European Union. The country has decided to completely abandon the production of the fossil fuel within a decade and to use the pipeline infrastructure for gas produced from wind power with the help of power-to-gas, or P2G, technology. In six years, no more cars with internal combustion engines will be licensed.

In Sweden -- the Energiewende world champion, according to the International Energy Agency -- a high CO2 tax, of almost 120 euros per ton, is driving people and companies to pay more attention to how they heat, drive and do business. The tax was first introduced there in 1991. In Germany, the debate has only just begun.


DER SPIEGEL
Even the U.S. is making improvements. Americans are increasingly turning from coal to natural gas to generate electricity. It's only slightly less dirty, but the country's CO2 emissions are trending in the right direction.

Progress, in other words, is being made everywhere -- just not in the birthplace of the Energiewende. German CO2 emissions have only slightly decreased this decade. Eberhard Umbach is on the board of directors at a scientific initiative called Energy Systems of the Future (ESYS). He says that the view of the Energiewende has shifted. Just a few years ago, he says his foreign counterparts were skeptical but also full of admiration for the élan with which Germany had jumped into the project. And now? "It has completely reversed," the scientist said at a February conference. "Others are faster than we are."

The transformation that has already taken place -- the shift in electricity production, fueled by billions in expenditures -- was the easiest step in the process. Politicians have ignored other elements, like industrial production, building efficiency and, especially, vehicle traffic. Involving those areas and coming up with an overarching concept, that's the hard part that must now be addressed. And it will determine whether Germany will once again become a model of sustainable economic production or whether the entire experiment will end in failure.

So, how did this marvelous idea turn into such a monumental failure?

Why Germany's Energiewende Might Fail

The German government made a key mistake when it announced the end of the nuclear era in Germany eight years ago: It announced it was turning away from nuclear power, without simultaneously initiating the end of coal.

[barbaron]

Скандално видео.
Австриският корумпиран vice-chancelier Heinz-Christian Strache иска рублички

[eta orel]

Скоро може да ме баннат.
Сега рублата е пратила на шефчетата искането да бъда баннат.
Шефчетата сега си живеят живота, както и трябва, и ще решат банването когато им е удобно.
Та после не питайте за имената ми, де.

[eta orel]

Просто ви съжалявам, рубла.
Нямам ли правото да го изкажа?

Виж се кво си... Надали можеш, и със сигурност не искаш.

Е, нищо. Гола вода сте, двукраки сте, а не хора, та затова ми затри тази дума.
Но тя ще ви се върне - вашата търсена слабост да живеете "по-лесно" ще ви се върне много грозно, от грозотията ви. Да, ще го изтриеш, но все пак чуй - грозно си.
Моите съболезнования на вас, на родителите ви и останалата ви друкрака гмеж в поколението ви, грух.. Мудераторки, хъх.

Както и да е.

[eta orel]

-То пък едно „пеене”.

Бе за 60 долара на пост бих се замислил.
Ма надали, вероятно е 60 цента.

[Pyramid]

Бе ко му пука че пише глупотевини...важното е накрая да се разпише за 30-те сребърника и пей сърце...

-То пък едно „пеене”.

[markov]

Този върху ракетата/ самолета на путин ми прилича, това ли е новата му снимка- като пилот- изпитател? Глупостите какво да ги коментирам- то си и няма смисъл- има достатъчно в тубата видеа на колко км се засичат самолетите- само като информация в балчик имаше станция която перадшеше на 1800 км цели и това е технология от седемдесетте години. Венерата - стандартен обхват 300км- влиза на въоръжение в БА около 1975- максимален 1200км- с нея засичаха спътниците- като вирнат антената и се получаваше. Така че твоите 200км са за смях в залата. В сайта има ли шахматни задачи или го посещаваш само заради грантовете

Бе ко му пука че пише глупотевини...важното е накрая да се разпише за 30-те сребърника и пей сърце...

[Grosss]

Илиян Василев : САЩ обмислят санкции срещу Виктор Орбан? Посланията за София.

видео в тубата на сайта на българия аналитика

И какво толкова направи Орбан ,че тия в Брюксел са му толкова ядосани?Затова ,че изгони Шорош и хайдуците като него от Унгария или му завиждат,че
Унгария се развива добре или ,че търгува с руснаците?Тя и Германия търгува с руснаците.

[v_tin]

За тези 70 години НАТО се промени значително като от съюз за отбрана, се трансформира в предимно икономически алианс със строга йерархия и множество задълбочаващи се противоречия:

- САЩ инициираха търговски войни срещу съюзниците си от ЕС, чиято безопасност трябваше да гарантират с помощта на НАТО;

- Вашингтон продължава да подкрепя кюрдите, смятани за "смъртни врагове" на турската държава (която е ключов член на Северноатлантическия алианс);

- Американският президент ултимативно поиска драстично повишаване на разходите за отбрана на европейските съюзници от НАТО, което пък провокира френския му колега Макрон да предложи Европа сама да гарантира сигурността си;

- В момента НАТО поддържа огромен административно-бюрократичен апарат, уж необходим за да се гарантира сигурността на блока;

- През цялото време на съществуването си, НАТО така и не успя да обясни, как точно е изчислено, че разходите за отбрана на страните членки следва да бъдат именно 2% от техния БВП;

- НАТО се превърна в своеобразен канал за прехвърляне на огромни средства от държавите членки към някои големи играчи на военно-индустриалния комплекс на САЩ в ущърб на европейския оръжеен пазар. В тази връзка отново ще спомена рязкото изостряне на отношенията между Вашингтон и Анкара заради решението на последната да закупи руски зенитно-ракетни комплекси С-400, както и мощния американски натиск върху София страната ни да закупи самолетите Ф-16.

- Превръщането на т.нар. "руска заплаха" в своеобразна параноя, която обаче вдъхва нов живот на Алианса и се използва за гарантиране на икономическите интереси на САЩ (например, като бъдат принудени техните европейски съюзници да заменят евтиния руски газ, със скъпите, несигурни и абсолютно недостатъчни доставки на американски LNG).

https://geopolitica.eu/aktualno/2983...gVyGs9jEo0EJvk

[v_tin]

Ако утре засвири тръбата

1. Су-57 не е самолет от пето поколение.

Този върху ракетата/ самолета на путин ми прилича, това ли е новата му снимка- като пилот- изпитател? Глупостите какво да ги коментирам- то си и няма смисъл- има достатъчно в тубата видеа на колко км се засичат самолетите- само като информация в балчик имаше станция която перадшеше на 1800 км цели и това е технология от седемдесетте години. Венерата - стандартен обхват 300км- влиза на въоръжение в БА около 1975- максимален 1200км- с нея засичаха спътниците- като вирнат антената и се получаваше. Така че твоите 200км са за смях в залата. В сайта има ли шахматни задачи или го посещаваш само заради грантовете

[eta orel]

Ако утре засвири тръбата

1. Су-57 не е самолет от пето поколение.


https://www.kasparov.ru/

Каспаров.ру?

Високоспециализиран сайт по военна авиотехника?

Каспаров не беше ли шахматист, а сега - опозиционер в девета глуха?
Колко стотинки ти падат за този пост?

[barbaron]

Ако утре засвири тръбата

1. Су-57 не е самолет от пето поколение.

Първото, което отличава модерния самолет от представителите на четвърто поколение, е високата степен на „невидимост“. Тоест, технологията „Стелт“. Чиято най-важна характеристика е ефективната разсейваща площ (ЕРП).

ЕРП на летателния апарат участва в уравнението за далечината на радиолокационно засичане и определя разстоянието, на което самолетът може да бъде открит от РЛС на противника. ЕРП зависи от формата на планера (ъглово съотношение, обтекаемост на отразяващите повръхности и качество на материалите, които ги изграждат).

ЕРП на Су-57 е тайна, крита зад седем врати със седем катинара. Защо ли? Защото при Су-57 няма и помен от „Стелт”-технология. ЕРП на американския F-22 („Раптор”) е величина, изписвана като 0,0001 кв. м. Докато при Су-57 същият параметър представлява 0,5 кв.м! Забелязвате ли разликата? По този показател руската летяща табуретка отстъпва дори на китайския J-20.

Индийците, които се правиха на гламави цели 9 години, купуваха руски самолети и даваха заявки за новото чудо на руското самолетостроене, след като видяха Су-57, категорично заявиха, че не отговаря на критериите за пето поколение и пратиха руските оръжейни търговци на майната им.

Без сериозни изпитания за прототипите. Дилетантство и профанация. „Стелт” е изключително скъпа технология. Само разработката на „Раптор”струва 65 милиарда долара! При използване на наличния научен и технически потенциал, свръхмодерни технологии и огромния опит в тази област.

В проекта Су-57 вложиха около 4 млрд. долара. От тях откраднаха половината. Работата над изтребителя започна върху чист бял лист. При фалирали авиационни конструкторски бюра и 50 % разрушена научна база.

Погледнете стърчащите, непокрити двигатели с огромни кръгли сопла. Каква маскировка и невидимост а ла „Стелт”? С грамадната си топлинна следа самолетът ще бъде открит по инфрачервеното излъчване от далеч по-стари противници. Подобна цел с лекота ще може да засече и да ликвидира даже F-16. Сравнени със новата руска надежда, F-22 и F-35 изглеждат като космически кораби от филма „Звездни войни”.

2. Скорост и маневреност

Нашето изделие е определено като „свръхманеврено”. За смях и на малките деца. Снабден е с два двигателя АЛ-41Ф1 с управляем вектор на тягата. Тягата на всеки двигател е 8 тона (сумарно 17 тона, което е явно недостатъчно за тежък изтребител).

Отсреща имаме двигател Pratt & Whitney F119 при F-22 с тяга 10 тона (сумарно 21 тона) с управляем вектор на тягата и плоски стеснени сопла, които значително намаляват топлинната следа. Двигателят е „скрит” и надеждно защитен вътре в корпуса. Предимството на американския самолет е 25 % при равна маса при излитане.

При напълно зареден Су-57 масата е 30,5 тона (по обективни данни е доста повече, понеже Су-57 е с по-голяма площ от „Раптор” и в производството му са вложени по-малко композитни материали). При F-22 аналогичната маса е 29 тона. Тоест, американският изтребител е с една трета по-мощен. И далеч по-маневрен, като се имат предвид формата и електрониката за управление на полета.

При нашия самолет електрониката е изградена върху процесора „Елбрус“, което само по себе си е тъжно. Или смешно. Никаква свръхзвукова скорост, заявена от конструкторите, няма как да бъде постигната без форсаж. Докато при F-22 това е работният режим (1,2 Мах без форсаж).

3. Електроника и средства за наблюдение

Радиолокационната станция (РЛС) на F-22 е AN/APG-77 с 241 км далечина за откриване на цели с ЕРП от 1 кв. м. Тоест, нашият Су-57 със сигурност ще бъде открит на не по-малко от 120 км при заявена ЕРП от 0,5 кв. м.

Су-57 притежава перспективна, все още в процес на разработване РЛС Н036 „Белка”, с предполагаема далечина за откриване на цели с ЕРП 1 кв. м цели 400 км! Не е истина, разбира се. Приемно-предаващите модули са с 25 % по-малко от американския самолет и с далеч по-лошо качество. При ЕРП на „Раптор” 0,0001 кв. м РЛС „Белка” няма да свърши никаква работа. Летецът по-скоро ще види противника с очите си, преди да го засече с радара.

Но защо конструкторите са заложили на „перспективна, все още в процес на разработване РЛС Н036 „Белка””, вместо да използват напълно готовия радиолокатор Н035 „Ирбис”? Поради несъответствие в габаритите. Както винаги.

4.Въоръжението
Нашите „творци” се гордеят с 30-милиметровото оръдие 9А1-4071. Оръдие на самолет от пето поколение?! Моля ви се! Та това е атрибут на изтребителите от Втората световна.

Всъщност Су-57 е гол. За него така и не бяха подготвени нито съвременни ракети „въздух-въздух”, нито „въздух-земя”. Даже макети не са нахвърляни. С какво разполага ли? С ракета Р-77, приета на въоръжение през 1994 г.!! С пределна далечина 110 км. Срещу AIM-120D на F-22 с пределна далечина 200 км. И с подготвяната ракета NCADE, предназначена за прехващане на балистически ракети с малка и средна далечина в активната и възходяща част от траекторията в пределите на атмосферата и извън нея.

Подобно въоръжение гарантира, че Су-57 ще бъде открит и унищожен от разстояние, което е извън пределите на оръжията му.

5. Електрониката

Тук нещата са още по-ясни. Процесорът „Елбрус“ се състезава с американския пилотски шлем, който има 360 градуса кръгов обзор, сякаш летецът се носи във въздушното пространство извън кабината.

6. Серийното производство

От първия полет през 2010 г. до днес са произведени 10 (десет!) действащи прототипа на Су-57. По един годишно. Подобна е и перспективата за серийно производство: по един на година. Нека да са два. В такъв случай заявените от министерството на отбраната 76 броя ще бъдат готови към 2057 г. Когато ще цъфнат ябълки на Марс.

В САЩ вече са произведени 200 (двеста!) броя F-22. Няма нужда от повече. Няма срещу кого да воюват. До 2050 г. извън държавите от НАТО на хоризонта не се виждат настоящи или потенциални конкуренти във въздушното пространство.

Да не забравяме F-35 с вертикално излитане от палубите на самолетоносачи и 600 броя многоцелеви бойни самолети ”Юрофайтър-Тайфун” (поколение 4+), неизброимото количество дронове и огромния брой шпионски и комуникационни спътници.

Извод

Су-57 е боклук, още непуснат в серийно производство.

Представете си как няколко слепи, тромави, откриваеми от пределна дистанция и въоръжени с 30-милиметрови оръдия Су-57 се вдигат във въздуха, за да „разгонят фамилията” на американците.

Срещу стотици самолети пето поколение, които ще получат цялата необходима им информация от спътници още при излитането на противника, ще ги засекат на 200 километра, оставайки невидими и ще ги следят (по 60 въздушни цели от един „Раптор”), след което ще ги гръмнат с десетки ултрамодерни ракети.
https://www.kasparov.ru/

[v_tin]

Илиян Василев : САЩ обмислят санкции срещу Виктор Орбан? Посланията за София.

видео в тубата на сайта на българия аналитика

[eta orel]

Хайде още един в софия

Как некои използват "свободата".

И как хората немат свободата и "копче" да им кажат.

Предполагам и че е болен от СПИН и от разни други характерни заразни болести.