Според информирани източници, след като в края на 2018 алжирският министър на енергетиката Мустафа Гитони обяви, че през следващите пет години страната му ще ограничи до минимум износа на природен газ на европейския пазар, тъй като "наличният добив стига само за покриване на собствените ни нужди", това е провокирало крайно негативна реакция в Западна Европа. Най-вече, защото, ако доставките на алжирски газ (чиито обем е почти 50 млрд. куб. м годишно) действително бъдат прекратени, пазарът трябва да бъде компенсиран от някой друг доставчик. Въпросът е, кой би могъл да е той - САЩ, Катар или пък Либия? А отговорът е, че поне в момента нито една от тези държави е в състояние да компенсира изтеглянето на алжирците от европейския газов пазар, големият печеливш от което най-вероятно ще се окаже руският Газпром, тъй като за него това не би било проблем.
Ще припомня, че в момента ситуацията е следната. САЩ няма да могат да доставят сериозни количества втечнен шистов газ (LNG) в Европа поне през следващите 3-5 години, докато не изградят необходимата инфраструктура, включително газопроводи и терминали за втечнен газ, и не осигурят достатъчен брой океански танкери за пренос на LNG. Що се отнася до Катар, европейският газов пазар не е приоритетен за него. Предвид сегашното и състояние пък, Либия няма никакви шансове да замени Алжир. Що се отнася до газовите находища в шелфа на Египет, Израел, Ливан, Сирия и Кипър, те все още дори не се разработват, въпреки усилията на САЩ да ускорят този процес.
Ето защо, за Вашингтон, който в момента прави всичко възможно за да попречи на реализацията на проекта "Северен поток 2" и да провали този за втората тръба на "Турски поток", която трябва да мине през България, е много важно Алжир, поне още известно време, да продължи да доставя газ в Европа, за да не се допусне възникналият в резултат от оттеглянето му вакуум да бъде запълнен от руснаците. В този смисъл, появата на нов, прозападна настроен президент, който да отмени спирането на алжирските газови доставки на европейския пазар, е жизненоважно за САЩ и западноевропейските им съюзници.
Поне засега обаче, това не се получава.
Ще припомня, че в момента ситуацията е следната. САЩ няма да могат да доставят сериозни количества втечнен шистов газ (LNG) в Европа поне през следващите 3-5 години, докато не изградят необходимата инфраструктура, включително газопроводи и терминали за втечнен газ, и не осигурят достатъчен брой океански танкери за пренос на LNG. Що се отнася до Катар, европейският газов пазар не е приоритетен за него. Предвид сегашното и състояние пък, Либия няма никакви шансове да замени Алжир. Що се отнася до газовите находища в шелфа на Египет, Израел, Ливан, Сирия и Кипър, те все още дори не се разработват, въпреки усилията на САЩ да ускорят този процес.
Ето защо, за Вашингтон, който в момента прави всичко възможно за да попречи на реализацията на проекта "Северен поток 2" и да провали този за втората тръба на "Турски поток", която трябва да мине през България, е много важно Алжир, поне още известно време, да продължи да доставя газ в Европа, за да не се допусне възникналият в резултат от оттеглянето му вакуум да бъде запълнен от руснаците. В този смисъл, появата на нов, прозападна настроен президент, който да отмени спирането на алжирските газови доставки на европейския пазар, е жизненоважно за САЩ и западноевропейските им съюзници.
Поне засега обаче, това не се получава.
Коментар