Рядко споменаван факт е, че има два типа идеологии. Първият тип са предпоставените такива. Това са хипотези или утопии, родени в нечий ум и предложени на обществото за осъществяване.Те се превръщат във верую без да са изпитани на практика. Такива са комунистическата идея и всеобщото равенство,което съществува само в размътените умове и приказките без край!
Вторият тип са идеологиите, появили се спонтанно, когато действието на някоя идея е било осъзнато като положителен фактор в общественото развитие. . При този тип идеологии различаваме три етапа на развитие, в първия етап, обикновено случайно, дадена идея или идеи, прилагани към обществото, действат като инструмент с положителни последствия. В един момент това действие бива разпознато и превърнато в идеология която се ползва и за задоволяване на нуждите и просперитет на обществото.
Либерализмът, например, очаква положителни резултати от увеличаването на самостойността,инициативноста и свободата на действие на индивида. Социализмът, напротив, очаква същото от намаляването и подчинение на лозунги. Анархизмът – от унищожаването на властта, консерватизмът – от съхраняване на ценностите, нихилизмът – от унищожаването им и т.н.
Интересна е реакцията на носителите на дадена идеология, когато тя почне да дава засечки. Комунизмът просъществува държавно по-малко от столетие.Потърпевшите идеолози на идеологията приемат, че тези неочаквани резултати се дължат на недостатъчно придържане към теорията. Решението е, че досегашното лекарство е било малко и на обществото трябва да се даде повече от него,в смисъл повече диктатура и убийства Увеличената доза на свой ред увеличава лошите резултати и предизвиква паника у въпросните носители. Остава им само омразата и надеждата за възмездие!
Вторият тип са идеологиите, появили се спонтанно, когато действието на някоя идея е било осъзнато като положителен фактор в общественото развитие. . При този тип идеологии различаваме три етапа на развитие, в първия етап, обикновено случайно, дадена идея или идеи, прилагани към обществото, действат като инструмент с положителни последствия. В един момент това действие бива разпознато и превърнато в идеология която се ползва и за задоволяване на нуждите и просперитет на обществото.
Либерализмът, например, очаква положителни резултати от увеличаването на самостойността,инициативноста и свободата на действие на индивида. Социализмът, напротив, очаква същото от намаляването и подчинение на лозунги. Анархизмът – от унищожаването на властта, консерватизмът – от съхраняване на ценностите, нихилизмът – от унищожаването им и т.н.
Интересна е реакцията на носителите на дадена идеология, когато тя почне да дава засечки. Комунизмът просъществува държавно по-малко от столетие.Потърпевшите идеолози на идеологията приемат, че тези неочаквани резултати се дължат на недостатъчно придържане към теорията. Решението е, че досегашното лекарство е било малко и на обществото трябва да се даде повече от него,в смисъл повече диктатура и убийства Увеличената доза на свой ред увеличава лошите резултати и предизвиква паника у въпросните носители. Остава им само омразата и надеждата за възмездие!
Коментар