Много важна тема във Вашето творчество е Втората световна война. А днес в света буквално се води "война за победата в тази война". Кой е победител? Кой е освободител? Кой е окупатор? Кой е жертва? Има ли изобщо шанс да стигнем до някакъв общ знаменател?
Светлана Алексиевич: Така е. Четем новини как заливат с боя паметниците на "Альоша" или вършат някакви други неща с паметниците на Съветската армия. А пък на мен просто ми се ще да падна на колене пред това момче, независимо дали е родом от Рязан или от Беларус. Момче, пратено да се бие бог знае къде, оставяйки у дома милата си майчица, което е разгромило фашизма… Добре, победили сме фашизма. Но защо нашите политически мъже не говорят за това, че фашизмът стана възможен благодарение на Сталин, благодарение на неговата политика към Коминтерна, към левите западни интелектуалци, които му повярваха, че има алтернативен път за развитието на цивилизацията? По онова време витаешетакава наивна вяра… И Сталин я направи на пух и прах. Баща ми влязъл в Комунистическата партия в окопите край Сталинград. И после през цялото време повтаряше, че идеята била прекрасна, но Сталин я предал. Аз съм живяла и в Швеция, и в Париж, тъй че съм виждала какво точно е социализъм. Съвсем не е онова, което у нас се наричаше "социализъм". Социализмът в СССР - това беше някаква казарма, потънала в кръв.
Възможно ли е в Русия и в Беларус да има някакво преосмисляне на това минало?
Светлана Алексиевич: Ние не знаем, така и не сме разбрали докрай какво точно се случи с нашите народи. Истината се крие и до ден-днешен. Архивите са затворени. Истината за войната се държи под ключ. За мен лично истината е една: да падна на колене пред "Альоша". Друга истина за нас не е достъпна. А идеите на Сталин - те бяха да освободи Европа и да остане там. Ако обаче си беше тръгнал от Европа - съдбата на "Альоша" щеше да е съвсем друга. Това е тема за дълъг и много сериозен разговор. Докато не дойде едно действително ново, свободно поколение, ние така и няма да разберем какво точно сме живели. Но откъде ли да се вземе това поколение? В Украйна имаше един първи "Майдан", там се роди ново поколение хора, които са способни и на втори, и на трети "Майдан". В Украйна изобщо има богата демократична традиция - да си припомним само за казашката държава. В Беларус такава традиция няма, там има мълчалива търпеливост. А в Русия пък начаса се включва "сталинската машина": механизмът на страха кара хората винаги и с дълбока убеденост да застават на страната на силните.
https://www.dw.com/bg/%D1%81%D0%B2%D...%BE/a-52267394
Светлана Алексиевич: Така е. Четем новини как заливат с боя паметниците на "Альоша" или вършат някакви други неща с паметниците на Съветската армия. А пък на мен просто ми се ще да падна на колене пред това момче, независимо дали е родом от Рязан или от Беларус. Момче, пратено да се бие бог знае къде, оставяйки у дома милата си майчица, което е разгромило фашизма… Добре, победили сме фашизма. Но защо нашите политически мъже не говорят за това, че фашизмът стана възможен благодарение на Сталин, благодарение на неговата политика към Коминтерна, към левите западни интелектуалци, които му повярваха, че има алтернативен път за развитието на цивилизацията? По онова време витаешетакава наивна вяра… И Сталин я направи на пух и прах. Баща ми влязъл в Комунистическата партия в окопите край Сталинград. И после през цялото време повтаряше, че идеята била прекрасна, но Сталин я предал. Аз съм живяла и в Швеция, и в Париж, тъй че съм виждала какво точно е социализъм. Съвсем не е онова, което у нас се наричаше "социализъм". Социализмът в СССР - това беше някаква казарма, потънала в кръв.
Възможно ли е в Русия и в Беларус да има някакво преосмисляне на това минало?
Светлана Алексиевич: Ние не знаем, така и не сме разбрали докрай какво точно се случи с нашите народи. Истината се крие и до ден-днешен. Архивите са затворени. Истината за войната се държи под ключ. За мен лично истината е една: да падна на колене пред "Альоша". Друга истина за нас не е достъпна. А идеите на Сталин - те бяха да освободи Европа и да остане там. Ако обаче си беше тръгнал от Европа - съдбата на "Альоша" щеше да е съвсем друга. Това е тема за дълъг и много сериозен разговор. Докато не дойде едно действително ново, свободно поколение, ние така и няма да разберем какво точно сме живели. Но откъде ли да се вземе това поколение? В Украйна имаше един първи "Майдан", там се роди ново поколение хора, които са способни и на втори, и на трети "Майдан". В Украйна изобщо има богата демократична традиция - да си припомним само за казашката държава. В Беларус такава традиция няма, там има мълчалива търпеливост. А в Русия пък начаса се включва "сталинската машина": механизмът на страха кара хората винаги и с дълбока убеденост да застават на страната на силните.
https://www.dw.com/bg/%D1%81%D0%B2%D...%BE/a-52267394
)...Генни изследвания са т"ва ,ейййй!Къде отиваш?!
Коментар