О-ле-ле!
Днес в Кърджали неква мисирка попитала БХ директно: вие познавате ли г-ца Йовчева? Пардон - някакъв гербер самоотвержено се бил подписал против нея - за парлама, тъй че тя вече не е г-ца Йовчева, а госпожа! Сигурно и договор има, че всичко е театър и консумация няма да има, но това са догатки, доколкото четох някъде статия за случката, дадено беше и името на човека, но съм го забравил.
БХ отрекъл.
Лошо, Борисов!
Десетилетният ми опит и наблюдения върху жените сочи, че едно от най-омразните им неща е да се сблъскат с отказ от всеотдайна подкрепа и подчертаване, защита на нейната изключителност и незаменима стойност в неговия живот. Тя ще стаи огорчение и разочарование - много, много дълбоко в себе си - в емоционални пластове и полутонове, за чието съществуване ние мъжете дори не можем да подозираме. Ако се наложи някога да вземе отношение по темата - то тя ще заяви, че напълно разбира сложилата се ситуация, ама истината ще е друга.
Така стоят човешките неща, от нас се очаква да скочим дори на майките си, че да Я защитим. За да сме напълно откровени - една майка никога не може да бъде подведена и почти без изключение всяка ще намери начин да прошепне нещо на сина си, което смислово би значело приблизително следното: Синко, тази не е за теб!
Послушвайки майка си, мъжът е осъден да остане сам, щото в нейните очи не се е родила още тази, която е достойна за него.
Това е една игра без верен изход, но кои сме ние, че да се бъркаме в плановете и съображенията Му.
Още по-омразна е ситуация, при което той демонстрира пред приятелите си, да не говорим пък за по-широка общественост, че е куул и хич не му пука, ама иначе пред нея се лигави като охлюв, изпускащ слуз. Тогава драстично нараства опасността да чуе най-страшното нещо, което може да стигне до ушите на един мъж: Само да си посмял да ме докоснеш!
Още не се знае, чие е детенцето на Йовчева, поне официално. Милото то, дано е живо и здраво, щото то не е виновно с нищо за действията на биологичните и официални майка, баща, бащи! Колкото и да го пазят, скоро ще започне да се усеща, че нещо при него е особено. Дано бъде пощадено от живота и да е щастливо - то е просто едно българско дете!
Днес в Кърджали неква мисирка попитала БХ директно: вие познавате ли г-ца Йовчева? Пардон - някакъв гербер самоотвержено се бил подписал против нея - за парлама, тъй че тя вече не е г-ца Йовчева, а госпожа! Сигурно и договор има, че всичко е театър и консумация няма да има, но това са догатки, доколкото четох някъде статия за случката, дадено беше и името на човека, но съм го забравил.
БХ отрекъл.
Лошо, Борисов!
Десетилетният ми опит и наблюдения върху жените сочи, че едно от най-омразните им неща е да се сблъскат с отказ от всеотдайна подкрепа и подчертаване, защита на нейната изключителност и незаменима стойност в неговия живот. Тя ще стаи огорчение и разочарование - много, много дълбоко в себе си - в емоционални пластове и полутонове, за чието съществуване ние мъжете дори не можем да подозираме. Ако се наложи някога да вземе отношение по темата - то тя ще заяви, че напълно разбира сложилата се ситуация, ама истината ще е друга.
Така стоят човешките неща, от нас се очаква да скочим дори на майките си, че да Я защитим. За да сме напълно откровени - една майка никога не може да бъде подведена и почти без изключение всяка ще намери начин да прошепне нещо на сина си, което смислово би значело приблизително следното: Синко, тази не е за теб!
Послушвайки майка си, мъжът е осъден да остане сам, щото в нейните очи не се е родила още тази, която е достойна за него.
Това е една игра без верен изход, но кои сме ние, че да се бъркаме в плановете и съображенията Му.
Още по-омразна е ситуация, при което той демонстрира пред приятелите си, да не говорим пък за по-широка общественост, че е куул и хич не му пука, ама иначе пред нея се лигави като охлюв, изпускащ слуз. Тогава драстично нараства опасността да чуе най-страшното нещо, което може да стигне до ушите на един мъж: Само да си посмял да ме докоснеш!
Още не се знае, чие е детенцето на Йовчева, поне официално. Милото то, дано е живо и здраво, щото то не е виновно с нищо за действията на биологичните и официални майка, баща, бащи! Колкото и да го пазят, скоро ще започне да се усеща, че нещо при него е особено. Дано бъде пощадено от живота и да е щастливо - то е просто едно българско дете!
Коментар