Първоначално изпратено от markov
Разгледай мнение
Важно е да се осъзнае, че голям американски проект за региона на Близкия Изток и Централна Азия никога не е имало и няма и в момента. Затова виждаме целия този цирк.
Поначало структурата и на Близкия Изток и на Централна Азия е създадена от Великобретания и Франция преди Втората Световна Война. Спецялно за Централна Азия участие има и Русия.
Тази структура от държави и взаимоотношения отразява тогавашните - до 1945г , геополитически релации. В тях САЩ почити не участват.
След като Великобритания и Франция изгубват имперския си статут, така сложилата се структура остава и се наследява от САЩ.
САЩ определено не я рабират и немогат да я менажират ефективно. Всичките им действия се изчерпват с това, да попречат на СССР да прилапа наследството.
Това води до усещането за големи провали и цялостна липса на "Голям Проект". Впрочем такъв липсва и от страна на СССР. Те от своя страна гледаха на тези региони като на слабо място в кордона с, който ги обграждаше САЩ.
Зада не звучи прекалено абстрактно погледнете Виетнам. Те победиха САЩ с помоща на СССР и Китай, но в крайна сметка се дистанцираха от тях - с Китай дори воюваха. Виетнам днес стои добре имено защото не се остави на някакъв предполагаем "Голям План" на СССР. Сед като преди това не се включи и в "Големия План" на САЩ.
Афганистан в тази схема е по-специален случай. Той не просто граничеше с СССР, Афганистан е темелен регион в руската геополитика. Русия има вековна връзка с този регион и винаги е присъствал там под някаква форма. Когато САЩ започнаха да проявяват нездрав интерес към Афганистан в края на 1978, след като Хумейни ги изхвърли ит Иран, руснаците реагираха.
Като воена операция реагираха професионално. Като политическа опреация , беше в рамките на тогавашните традиции и от двете страни на желязната завеса.
Отново повтарям към 1979 САЩ нямаха план. Нямаха и надежда за нещо повече от разпалване на дългосрочен конфликт с ниска интензивност. Незабравяйте, че през 1879 президент на САЩ беше Дж. Картър.
Нещата се промениха след 1981 когато соц. лагера започна да затъва. Това ограничи политическите ресурси на СССР.
На бойното поле се оказа, че новите технологии, с които разполагаше САЩ - ракетите Стингър и комуникационите средства, дадоха възможност да се противодейства ефективно на руските воени възможности, силно ограничени в планинските региони.
В резултат в Афганистан ескалира партизанскат съпротива. Погрешно е да се смята че руснаците са загубили на бойното поле, в най-лошия случай може да се говори за патова ситуация.
В политическо отношение обаче пред СССР се виждаше ясно, че поставената цел - стабилно марионетно правитество, е недостижима. И руснаците оцениха това някъде около 1987 година, т.е. за има няма 8 години. Подготвиха изтеглянето си и го осъществиха в рамките на следващите две, оставяйки след себеси светска държава, с функционираща градска и междуградска инфраструктура.
Оставена от руснаците власт, просъществува близо три години, без сериозна подкрепа от страна на СССР, който бе поел към залеза си.
В цялата тази ситуация САЩ и Саудитците просто заемаха опразненото пространство, но план за дългосрочно уреждане на нещата нямаше.
Само че празното пространство привлече и други играчи, напимер Пакистан.
Талибаните не са американски проект, те са изцяло Пакистански.
Пакистан е сравнително нов участник в тази игра, но е вероятно най-силно заинтерисован от някакакво стабилизиране на региона. Изаобщо ако в момента някой има Голям План, то това е Пакистан.
И тук въпроса е дали другите приемат този план, и доколко той съответства на техните интереси. Другите са Русия, Иран, Китай, Индия и САЩ. Имено в този ред.
Ако пакистанците са си написали добре домашното нещата ще се наладят, ако ли не ще гледаме още 50 години кланета.
Коментар