Политика

[v_tin]

Публикувано във факти.бг: Петър Бояджиев за ФАКТИ: Ще преминем през национална катастрофа заради управлението на Борисов

Мнение на истински десидент, а не като на измисления барбарон

[v_tin]

Има и още барби, ако те интересува- геополитика.еу


Провалът на политиката на „отворени врати”

Както изтъкват редица местни анализатори, отчаяният демарш на френските военни е свързан с пълния провал на политиката на "отворени врати" и стремителния ръст на броя на мигрантите от Изтока, Азия и Африка в страната. По данни на Pew Research Center например, още в края на 2017 във Франция са живеели 5.72 милиона мюсюлмани. Други данни обаче сочат далеч по-голям брой. Самите представители на

мюсюлманската общност в страната посочват очевидно завишената цифра 15-20 млн. дущи. Според авторитетния френски демограф Франсоа Еран пък, реалният им брой е около 8,4 млн. Повечето французи обаче, са убедени, че делът на мюсюлманите в страната е надхвърлил 30%, защото им се струва, че те "са вече навсякъде". Но, ако това е така и предвид факта, че мюсюлманските семейства имат много повече деца от френските, след 40 години мюсюлманите могат да се окажат мнозинството от населението на Франция. В тази връзка ще припомня, че ако през 1985 в страната имаше 900 джамии, днес те са 2100.

По-долу е паказана публикувана в Le Figaro диаграма за нарастването на числеността на мигрантите във Франция. Така, ако през 1911 те са били едва 2,8% от населението, днес делът им е почти 10% (при положение, че през 2000 е бил 7,3%). При това броят на нелегалните мигранти няма как да бъде точно изчислен, но по оценка на управляващите, през 2018, само в департамент Сен Сьон Дени броят им е бил 400 хиляди, т.е. 20% от цялото му население.



Легенда:

Дял на имигрантите в населението на Франция, в%



В тази връзка, в книгата си "Асимилацията: краят на френския модел", експертът от Института за демографскии изследвания Мишел Трибала посочва, че макар повечето французи да смятат мащабите на имиграцията в страната за прекалени, правителството на страната, както и тези на Германия, Испания, Италия, Португалия и други ще продължат да я стимулират, в резултат от което етническият състав на населението им ще се променя.

Както е известно, в началото на 70-те години на ХХ век, френските управляващи разчитаха, че мигрантите могат да бъдат асимилирани, превръщайки се в "новите французи". През 80-те обаче, когато в управлението доминираше Социалистическата партия, имиграцията се превърна в сериозен политически проблем. За съжаление, левицата упорито отказваше да го дискутира, опасяввайки се, че така само ше улесни възхода на Националния фронт на Жан-Мари Льо Пен. Чак през 2007 десният президент Никола Саркози създаде Министерство на интеграцията и националната идентичност, но и това не доведе до сериозни промени в миграционната стратегия на Франция, която продължи да се трансформира "отгоре" в мултикултурна държава.

Истината е, че поне от 50 години насам мигрантите се разглеждат от френската левица като "естествен електорат". От средата на 70- години на ХХ век насам цялата политика на Социалистическата партия се свеждаше до "заливането на страната с лоялни избиратели", като за целта нейното ръководство дори постигна негласна сделка с лидерите на режима в Алжир, в рамките на която Франция започна да приема голям брой "излишни" алжирски мюсюлмани, а пък алжирските власти трябваше да помогнат на социалистите да си гарантират гласовете им.

В резултат от това днес ислямското лоби във Франция е на път окончателно да измести по мащабите на своето влияние еврейското, а дори и това на изключително влиятелните навремето консервативни католически кланове и на френския финансов елит. Неслучайно известният френски геополитик Франсоа Тюал мрачно отбелазвя, че "Франция от 70-те години на ХХ век и Франция от 20-те години на ХХІ век са две различни цивилизации. Това, което днес се движи из Франция не са французи".

Илюстрация за реалната ситуация е решението на френския вътрешен министър от януари 2021 да назначи специална полицейска охрана на преподавателя по философия от Трап (департамент Ивлин) Дидие Льомер. Както посочва в тази връзка местното издание 20 minutes, след като Льомер публикува статия, критикуваща нарастващото влияние на ислямистите във френските училища, той е станал обект на вълна от заплахи. В нея авторът поставя закономерния въпрос: "Как можем да учим на езици, изкуство, науки и обща култура деца, които от най-ранна възрост са подложени на феноменален социален натиск от идеолозите на ислямизма? И трябва ли да продължим да се правим, че подобно нещо не съществува?".

Преди това, в отворено писмо до президента Макрон, Льомер изтъква, че правителството не разполага с "ясна стратегия за борба с политическия ислямизъм", а през януари 2021, в интервю за холандски телевизионен канал подчерта, че "салафитите в Трап набират мощ". След това заплахите срещу него придобиха крайно агресивен характер, което обаче не му попречи да заяви през февруари пред телевизия CNews, че "огнищата на ислямизма вече са навсякъде и вървим към гражданска война". В отговор, кметът на Трап Али Рабех го заплаши със съд, прокуратурата започна разследване, а полицията реши да осигури охрана на преподавателя, както и на училището в което преподава.

Междувременно, нападенията и вандалските прояви срещу християнски храмове във Франция се превърнаха в ежедневие. В съобщенията в медиите за тях обаче, никога не се посочва етническата и религиозна принадлежност на извършителите, тъй като това би било в разрез с "политическата коректност". Както е известно, френските закони въобще забраняват да се публикуват статистически данни, касаещи расата, религията или етническия произход. Тоест, данните за етнорелигиозната структура на френското общество съзнателна се укриват от управляващите.

[v_tin]

AUKUS И QUAD: как англосаксонската ос разрушава НАТО

АЛЕКСАНДЪР ДУГИН* 20 ОКТОМВРИ 2021

[Mateev]

Първо виж какъв е рейтингът на Радев, и тогава го пращай в затвора.
Защото цяла България го одобрява, и пак ще бие гербаджиите на изборите.

На боко-чекмеджето кандидата е с политически рейтинг клонящ към 0-ла.

Това ще си проличи на следващите избори. Президент ще стане всеки друг, но не и Радев.

Колкото до новото правителство - жално и милно ми е кои ще са следващите нещастници, на които ще се падне честта да вдигнат цените на тока за населението.

[Frosty]

Радев да се стяга за затвора, защото там му е мястото ...

Първо виж какъв е рейтингът на Радев, и тогава го пращай в затвора.
Защото цяла България го одобрява, и пак ще бие гербаджиите на изборите.

На боко-чекмеджето кандидата е с политически рейтинг клонящ към 0-ла.

[Mateev]

Според мен Радев трябва да въведе и още едно допълнително правило - три дена арест за всички гербоиди ревящи срещу мерките.

Радев да се стяга за затвора, защото там му е мястото ...

[Frosty]

Според мен Радев трябва да въведе и още едно допълнително правило - три дена арест за всички гербоиди ревящи срещу мерките.

[markov]

........ вие .....се изпразвате постоянно

Руският външен министър Сергей Лавров обяви, че руското представителство при НАТО преустановява своята дейност, в отговор на действията на ръководения от американците съюз. Безпрецедентна новина, която разбира се не намери отзвук в българските медии, които са заети да ни заниват с трапчинките и логическите оксиморони на разни американски агенти в нашата страна.
"В отговор на действията на НАТО ние преостановихме работа на своето постоянно представителство при НАТО, в това число и работата на главния военен представител", каза още руският външен министър в Москва.


"Второ, ние преустановяваме дейността на военната мисия за свръзка с НАТО в Москва, а акредитацията на сътрудниците й се отменя от 1 ноември тази година. И трето, прекратява се дейността на информационното бюро на НАТО в Москва, което бе учредено при посолството на Кралство Белгия", обяви още Сергей Лавров.

Подобна ескалация на и без това открито враждебните отношения между алианса и Русия не беше изненада. Още преди няколко дена, когато Виктория Нюланд (същата, която навремето каза "Ма*ната му на ЕС") от името на администрацията на Байдън посети Москва, руският заместник-външен министър Рябков даде да се разбере, че Кремъл не очаква подобряване на отношенията с американците. Показателно е, че Рябков не изключи Русия и САЩ да замразят дипломатическите си мисии една в друга.

Тези финални (да се надяваме не и физически финални) акорди на отношенията между двете страни бяха предшествани от продължил цяла година американски геополитически и военно-политически натиск и провокативно струпване в Източна Европа.Както е известно, ученията на НАТО се интензифицираха, а в източната половина на континента бяха струпани сериозни (макар и все още недостатъчни за адекватна война срещу Русия) сили.

Имаше буквално стотици опити за нарушаване на въздушното пространство и морската акватория на Руската федерация, преди всичко в Балтийско и Черно море, както например при ситуацията с британския есминец "Дефендър", който за малко да бъде потопен при провокативно нарушение на руския териториален суверенитет. Имаше и чисто дипломатико-политически измерения на задаващия се окончателен (?) разрив между НАТО и Русия. Така например, американските началници организираха "Кримска платформа" чрез украинското правителство, на която редица източноевропейски "съюзници" (евфемизъм за васали) побързаха да изразят правоверна евроатлантическа позиция, че Крим, въпреки волята на населението си и актуалните геополитически реалии, бил уж украински. Впрочем, позиция, която за съжаление зае и българският служебен външен министър, най-вероятно без знанието на президента Радев, вредейки съзнателно или не на шанса му за преизбиране.

Но връщайки се на по-голямата картина, още на 10 октомври сенатори, изразяващи "двупартийния консенсус" в Капитолия (сиреч липсата на разлика във външната политика на американските елити) поискаха изгонването на 300 сътрудници от руската дипломатическа мисия в САЩ. Това пък беше предшествано от поредица от дипломатически и "шпионски" скандали, проточили се вече няколко години, при които американците изгониха руски дипломати от редица натовски и европейски страни, в това число и България.

С други думи, въпреки сърцераздирателната реторика на НАТО и генералния секретар Столтенберг, който заяви, че много искали диалог, прозрачни и предвидими отношения с Русия, истината е, че от централата на военния съюз очевидно отдавна са планирали провокациите си и са целяли допълнителна ескалация с Москва.

Прекратяването на руските отношения с НАТО следва решението на алианса да отнеме акредитацията на осем сътрудника на руското постоянно представителство в алианса. Както каза Лавров, в Брюксел дори не си направиха труда да обяснят този враждебен ход срещу Русия.

"Няколко дни преди обявяването на това решение се срещнахме с г -н Столтенберг в Ню Йорк, той по всякакъв възможен начин подчерта искрения, както той каза, интерес на Северноатлантическия алианс към нормализиране на отношенията с Руската федерация в интересите на деескалация на напрежението на европейския континент ", каза руският външен министър. Е, очевидно интересът на НАТО не е бил толкова искрен, още повече, явно г-н генералният секретар Столтенберг няма предвидимост за политиката на ръководения от него съюз във времева перспектива от..... два дена. Но това е нормално за подставените лица и марионетките.

Взимайки решения за изгонването на сътрудници на руското постоянно представителство в НАТО, от САЩ и алианса са били напълно наясно, че Москва и да иска няма как да не отговори на подобни враждебни действия. И най-вероятно са се досещали, че отговорът на Кремъл няма да бъде лек.

Като добавим тази новина към скорошни събития вътре в самата Европа, като например успешната акция по свалянето на австрийския канцлер Курц, който беше добронамерен към Изтока, или пък изместването на християндемократите на Меркел от германските социалдемократи и партньорите им от русофобската партия на "Зелените, ситуацията почва да добива още по-тежки очертания. Фактически в момента в рамките на НАТО и Европейския съюз, изключая Унгария и частично Франция и Гърция, няма други държави, които да поддържат нормални отношения с Руската федерация. По този начин американците сбъдват желанието си за подриване на отношенията между Русия и Западна Европа, които те се опасяват, че потенциално биха могли да доведат до велика трансконтинентална ос на сухоземните сили (Москва, Париж, Берлин, Пекин). Във Вашингтон със сигурност са много щастливи тези дни, па макар и на цената на сигурността на цяла Европа и света.

Почнаха да се появяват и съобщения за неща, които меко казано преди 10 години щяха да се смятат за невъзможни на континента Европа. Невъзможни дори по време на първата Студена война между САЩ и СССР. Така например се оказа, че украинското разузнаване планира да отвлече бившия прокурор на Крим Наталия Поклонская, която сега изпълнява дипломатическа длъжност в Африка. Или опита за държавен преврат в Беларус, при това с подкрепата на чуждестранни наемници. Все действия, които подкопават традиционните за Европа още от създаването на Вестфалската система дипломатически отношения.

Какво ни очаква? Всички тези факти, плюс това, че САЩ сключиха споразумение за отбранително сътрудничество с Грузия и задълбочават връзките във военната сфера с Украйна може да ни навежда само на една мисъл: ситуацията през 2021 година прилича опасно много на тази през 1914 година, когато отново една система от съюзи вкара европейските народи в една от най-кървавите войни в историята.

На фона на всичко това българският политически живот и елит отново не са на висотата, на която времето изисква да бъдат. Докато геополитическите събития изискват незабавната реакция на София, за да обезпечим националната си сигурност и мира, ние се занимаваме с разни политически дребнотемия, политиканствания, боричкания и най-банални и глупави въпроси. И това се случва във време, в което може би ще се реши съдбата на България, Източна Европа, пък и дори света. Ще се събудим ли докато е време, за да не бъдем събудени принудително от бомби, шрапнели, осколки и сирени?

[markov]

По темата вие се изпразвате постоянно
Колко пъти вие сте изразявали тук недоволство, че имало много "чернилки" и араби във Франция
Значи според вас малко са били убитите през "този" и следващите дни и години
Така че недейте да ми роните сега крокодилски сълзи

Барби остави ни нас , ние се заклети КаГеБейци симпатизиращи на Путин и сутрин пием кръв от малки дечица.

Обясни ти как твоята възвишена пропита с либерални ценности с душа приема този акт на геноцид над собствените ти Френски съграждани?

[barbaron]

Барби , нещо по темато ?
... Сега се смята, че между 200 и 300 алжирци са били убити през този ден. ...

По темата вие се изпразвате постоянно
Колко пъти вие сте изразявали тук недоволство, че имало много "чернилки" и араби във Франция
Значи според вас малко са били убитите през "този" и следващите дни и години
Така че недейте да ми роните сега крокодилски сълзи

[Pyramid]

Е как да не е доволен цяла седмица е копал по жълтите, грантово мотивирани рускоезични сайтове докато изкопа нещо такова и победоносно да ни го постне тук.
Сега с задоволство че си е защитил надника мое да вземе да излезе на мегдана в Лясковец да пие едно кайфе....

'са, човекът е над тия дребни суети и битовизми. Сакън.

[Pyramid]

Барби , нещо по темато ?

Макрон осъжда „непростимото“ клане на алжирци през 1961 г. в Париж
Публикувано 17 окт. 2021

„Беше чудо, че не бях хвърлен в Сена“, спомня си алжирецът Хосин Хакем за скандално, но малко известно клане във френската столица преди 60 години.
Около 30 000 алжирци излязоха по улиците на Париж в мирен протест срещу комендантския час и призоваха за независимост близо седем години след войната срещу френското управление в Северна Африка.
Сега се смята, че между 200 и 300 алжирци са били убити през този ден.
Общо 110 тела бяха изхвърлени на брега на река Сена през следващите дни и седмици. Някои бяха убити, след това изхвърлени, докато други бяха ранени, хвърлени в студените води и оставени да се удавят.
Най -младата жертва беше Фатима Беда. Тя беше на 15 и тялото й беше намерено на 31 октомври в канал близо до Сена.
Брижит Лайне, която беше уредник в парижкия архив, заяви през 1999 г., че някои официални документи са оцелели и разкриват степента на убийствата. "Имаше много тела. Някои със смачкани черепи, други с рани от пушки", каза тя.
Френският президент Еманюел Макрон нарече кървавата репресия срещу алжирските протестиращи от полицията в Париж преди 60 години като "непростимо престъпление".
На 17 октомври 1961 г. френската полиция атакува алжирските демонстранти. Някои бяха застреляни, други бяха удавени.
Точният брой на жертвите не е известен, но някои казват, че няколко стотин биха могли да загубят живота си.
Г -н Макрон е първият френски президент, който присъства на мемориал за убитите на този ден.
Той се присъедини към възпоменание до моста над река Сена, което беше отправна точка през 1961 г. за поход срещу нощния комендантски час, наложен само на алжирците.
Г -н Макрон каза на близките на жертвите на 60-годишнината от кръвопролитието, че „престъпления“ са извършени под командването на прословутия шеф на полицията в Париж Морис Папон. През 80 -те години на миналия век Папон е разкрил, че е сътрудничил на окупиращите нацистки сили през Втората световна война при прехвърлянето на евреи в нацистки лагери на смъртта.
Походът през 1961 г. беше репресиран "брутално, насилствено и в кръв", се казва в изявление на кабинета на Макрон. Около 12 000 алжирци бяха арестувани, много бяха ранени и десетки убити, добави той.
Как беше прикрито клане на алжирци в Париж
Но активистите, които се надяваха на още по -силно признаване на отговорността, бяха разочаровани.
Г -н Макрон не се извини и не изнесе публична реч, като Елисейският дворец изнесе само писменото изявление.

Фантастичен "превод". Особено, времената и наклоненията...

[v_tin]

Барби , нещо по темато ?

Макрон осъжда „непростимото“ клане на алжирци през 1961 г. в Париж
Публикувано 17 окт. 2021

Ти мани това, ами днес пак имаше набиване на демокрация в главите на франсетата.

Донякъде ги оправдавам франсетата- потърси какво са правили сенегалците във франция, по колко жени са се паднали на един сенегалец и за колко време

[markov]

Барби , нещо по темато ?

Макрон осъжда „непростимото“ клане на алжирци през 1961 г. в Париж
Публикувано 17 окт. 2021

„Беше чудо, че не бях хвърлен в Сена“, спомня си алжирецът Хосин Хакем за скандално, но малко известно клане във френската столица преди 60 години.
Около 30 000 алжирци излязоха по улиците на Париж в мирен протест срещу комендантския час и призоваха за независимост близо седем години след войната срещу френското управление в Северна Африка.
Сега се смята, че между 200 и 300 алжирци са били убити през този ден.
Общо 110 тела бяха изхвърлени на брега на река Сена през следващите дни и седмици. Някои бяха убити, след това изхвърлени, докато други бяха ранени, хвърлени в студените води и оставени да се удавят.
Най -младата жертва беше Фатима Беда. Тя беше на 15 и тялото й беше намерено на 31 октомври в канал близо до Сена.
Брижит Лайне, която беше уредник в парижкия архив, заяви през 1999 г., че някои официални документи са оцелели и разкриват степента на убийствата. "Имаше много тела. Някои със смачкани черепи, други с рани от пушки", каза тя.
Френският президент Еманюел Макрон нарече кървавата репресия срещу алжирските протестиращи от полицията в Париж преди 60 години като "непростимо престъпление".
На 17 октомври 1961 г. френската полиция атакува алжирските демонстранти. Някои бяха застреляни, други бяха удавени.
Точният брой на жертвите не е известен, но някои казват, че няколко стотин биха могли да загубят живота си.
Г -н Макрон е първият френски президент, който присъства на мемориал за убитите на този ден.
Той се присъедини към възпоменание до моста над река Сена, което беше отправна точка през 1961 г. за поход срещу нощния комендантски час, наложен само на алжирците.
Г -н Макрон каза на близките на жертвите на 60-годишнината от кръвопролитието, че „престъпления“ са извършени под командването на прословутия шеф на полицията в Париж Морис Папон. През 80 -те години на миналия век Папон е разкрил, че е сътрудничил на окупиращите нацистки сили през Втората световна война при прехвърлянето на евреи в нацистки лагери на смъртта.
Походът през 1961 г. беше репресиран "брутално, насилствено и в кръв", се казва в изявление на кабинета на Макрон. Около 12 000 алжирци бяха арестувани, много бяха ранени и десетки убити, добави той.
Как беше прикрито клане на алжирци в Париж
Но активистите, които се надяваха на още по -силно признаване на отговорността, бяха разочаровани.
Г -н Макрон не се извини и не изнесе публична реч, като Елисейският дворец изнесе само писменото изявление.

[markov]

Сигурно, Балба. Сигурно. Доволен ли си сега?

Е как да не е доволен цяла седмица е копал по жълтите, грантово мотивирани рускоезични сайтове докато изкопа нещо такова и победоносно да ни го постне тук.
Сега с задоволство че си е защитил надника мое да вземе да излезе на мегдана в Лясковец да пие едно кайфе....