GLASOVE.COM
Алексей Маслов: Визитата на Пелоси в Тайван е част от много голяма схема за преустройство на света, налагана от САЩ | Glasove.com
алексей маслов е директор на института за страните от азия и африка при московския държавен университет „м.в. ломоносов“, член на руския съвет по международни въп.... Yavor Dachkov
11 ч ·
Много интересен и задълбочен анализ от Алексей Маслов, директор на Института за страните от Азия и Африка при Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“, член на Руския съвет по международни въпроси: "Трябва да се разбере какво представлява визитата на Пелоси. Днес цялата история на Тайван, Китай и на американо-китайските отношения ще се разпада на „до Пелоси“ и „след Пелоси“. Не е важно какво тя каза там и какво прави там.
Това може да бъде разбрано, само ако осъзнаем, че то е вградено в много голяма американска концепция. Идеята е много изящна. Приблизително от началото на 2015-2016 г. САЩ започват да разбират, че губят контрол над цели региони от земното кълбо – преди всичко контрола над информацията, производството, финансовите потоци. На САЩ не им трябва територия, в този смисъл те не са страна, заграбваща територии. Това е страна – контрольор на информационните и финансовите потоци.
Именно в този период Китай започва да осъществява своя нов модел на развитие, свързан преди всичко с това, че той преминава от статуса на световна фабрика към производство на смисъла на света. От 2013 г. Китай предлага понятието за единна съдба на човечеството, икономическа програма „Един пояс – един път“, допълвайки това с производство на висококачествена IT-продукция. Той започва да нахлува в сфера, която винаги е била контролирана от САЩ. КНР произвежда голям брой суперкомпютри и изпреварва САЩ. Републиката поставя на въоръжение супертехниката. Т.е. Китай започва да създава свой макроикономически регион, който е свързан с КНР не дори чрез инвестиции, а именно чрез технологиите.
И той твърде активно прониква в Централна Азия, Югоизточна Азия, в страните от АСЕАН. Започва да работи със страни, които не изглежда да са големи негови приятели, с Индия, например. И впрочем, тук Русия не е ключово звено. Русия е по-скоро голям военен партньор.
САЩ в продължение практически на десетина години, започвайки формално от Обама – разбира се Тръмп, а след това Байдън, активно се опитват или да се договорят с Китай, или да го изплашат, за да върнат системата на неговото развитие в предишния модел. Един вид: Китай се развива, но се възползва, грубо казано, от американските стандарти: ВТО, Световната банка и търговските системи.
А реално КНР развива своя паралелна система: електронния юан, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. Активно работи с ШОС, с БРИКС. В БРИКС се създава нова банка за развитие. Китай създава алтернативна реалност, която от една страна не противоречи на американската, а от друга – логически просто я изтласква.
И ето тогава, след като разбират, че с Китай не може да се договорят, че това не е идея на отделно взетия китайски политически лидер Си Цзинпин, а дългосрочна игра, САЩ сменят много рязко своята стратегия. И обърнете внимание – тази промяна съвпада с момента, когато стана ясно, че Си Цзинпин може да заема своя пост до безкрайност, докато му позволява здравето.
Стратегията на САЩ се заключава в това да създадат около КНР отначало антикитайски контур, т.е. цяла редица страни, които са длъжни в пряк смисъл да ненавиждат Китай. Това са и Австралия, и Нова Зеландия, естествено Япония – традиционен проблем, Южна Корея. Второ, да възобновят редица конфликти, които са съществувал исторически, но са били в спящо състояние. Спомнете си въоръжените стълкновения между Индия и Китай на границата миналата и по-миналата година, възобновяването на конфликта с Япония около остров Сенкаку – на китайски Дяоюйда́о. И накрая тайванският конфликт. По-рано бяха обвиненията към Китай за нарушаване на правата на човека в Синцзян. Това също бе много болезнено за Китай. Естествено – хонконгският проблем. Т.е. за три-четири години Китай се оказа обкръжен
Всичко съвпада с плана за икономическо спъване на Китай, защото той не може вечно да се развива с бързи темпове. Така тайванският проблем и визитата на Пелоси са още един удар по устойчивостта на КНР, защото тази страна не обича за прави избор. Тя се развива по план.
А сега заставят Китай да прави избор. Или твърдо да отговори по Тайван и тогава ще бъде агресор и много страни е възможно да се отвърнат от него. Китай е добър като страшен и голям, но не и като агресивен. Или пък той няма да отговори и тогава ще се окаже слабак.
Впрочем, ако погледнем китайските блогове, ще видим, че там от китайското ръководство се изисква основно твърд отговор. Но блогърът невинаги е голям политик, най-често е неголям политик, и не разбира сложността на ситуацията. Вътре в Китай започна това, което се нарича обществено обсъждане на тайванската ситуация. И това обсъждане върви много остро.
Визитата на Пелоси е само част от много голяма схема за преустройство на света, която се налага от САЩ. САЩ заработиха изпреварващо. Китай се надяваше – според мен, това беше грешка в сметките, че нищо няма да се случи, точно защото той е врастнал толкова дълбоко в икономическата система на САЩ. Че страната постарому ще пренавива пружината, както се казва, ще се кара в политиката, но ще развива икономиката. Оказа се, че САЩ са готови по-скоро да вървят към понижаване на качеството на икономическите отношения, още повече на политическите, за да възстанови своя контрол над световните потоци.
В това, конкретно казано, е смисълът на визитата на Пелоси. САЩ, разбирайки, че Китай вече не може да бъде задържан в тяхната сфера на влияние, направиха първата стъпка. Заложиха на изпреварването."
Алексей Маслов: Визитата на Пелоси в Тайван е част от много голяма схема за преустройство на света, налагана от САЩ | Glasove.com
алексей маслов е директор на института за страните от азия и африка при московския държавен университет „м.в. ломоносов“, член на руския съвет по международни въп.... Yavor Dachkov
11 ч ·
Много интересен и задълбочен анализ от Алексей Маслов, директор на Института за страните от Азия и Африка при Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“, член на Руския съвет по международни въпроси: "Трябва да се разбере какво представлява визитата на Пелоси. Днес цялата история на Тайван, Китай и на американо-китайските отношения ще се разпада на „до Пелоси“ и „след Пелоси“. Не е важно какво тя каза там и какво прави там.
Това може да бъде разбрано, само ако осъзнаем, че то е вградено в много голяма американска концепция. Идеята е много изящна. Приблизително от началото на 2015-2016 г. САЩ започват да разбират, че губят контрол над цели региони от земното кълбо – преди всичко контрола над информацията, производството, финансовите потоци. На САЩ не им трябва територия, в този смисъл те не са страна, заграбваща територии. Това е страна – контрольор на информационните и финансовите потоци.
Именно в този период Китай започва да осъществява своя нов модел на развитие, свързан преди всичко с това, че той преминава от статуса на световна фабрика към производство на смисъла на света. От 2013 г. Китай предлага понятието за единна съдба на човечеството, икономическа програма „Един пояс – един път“, допълвайки това с производство на висококачествена IT-продукция. Той започва да нахлува в сфера, която винаги е била контролирана от САЩ. КНР произвежда голям брой суперкомпютри и изпреварва САЩ. Републиката поставя на въоръжение супертехниката. Т.е. Китай започва да създава свой макроикономически регион, който е свързан с КНР не дори чрез инвестиции, а именно чрез технологиите.
И той твърде активно прониква в Централна Азия, Югоизточна Азия, в страните от АСЕАН. Започва да работи със страни, които не изглежда да са големи негови приятели, с Индия, например. И впрочем, тук Русия не е ключово звено. Русия е по-скоро голям военен партньор.
САЩ в продължение практически на десетина години, започвайки формално от Обама – разбира се Тръмп, а след това Байдън, активно се опитват или да се договорят с Китай, или да го изплашат, за да върнат системата на неговото развитие в предишния модел. Един вид: Китай се развива, но се възползва, грубо казано, от американските стандарти: ВТО, Световната банка и търговските системи.
А реално КНР развива своя паралелна система: електронния юан, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. Активно работи с ШОС, с БРИКС. В БРИКС се създава нова банка за развитие. Китай създава алтернативна реалност, която от една страна не противоречи на американската, а от друга – логически просто я изтласква.
И ето тогава, след като разбират, че с Китай не може да се договорят, че това не е идея на отделно взетия китайски политически лидер Си Цзинпин, а дългосрочна игра, САЩ сменят много рязко своята стратегия. И обърнете внимание – тази промяна съвпада с момента, когато стана ясно, че Си Цзинпин може да заема своя пост до безкрайност, докато му позволява здравето.
Стратегията на САЩ се заключава в това да създадат около КНР отначало антикитайски контур, т.е. цяла редица страни, които са длъжни в пряк смисъл да ненавиждат Китай. Това са и Австралия, и Нова Зеландия, естествено Япония – традиционен проблем, Южна Корея. Второ, да възобновят редица конфликти, които са съществувал исторически, но са били в спящо състояние. Спомнете си въоръжените стълкновения между Индия и Китай на границата миналата и по-миналата година, възобновяването на конфликта с Япония около остров Сенкаку – на китайски Дяоюйда́о. И накрая тайванският конфликт. По-рано бяха обвиненията към Китай за нарушаване на правата на човека в Синцзян. Това също бе много болезнено за Китай. Естествено – хонконгският проблем. Т.е. за три-четири години Китай се оказа обкръжен
Всичко съвпада с плана за икономическо спъване на Китай, защото той не може вечно да се развива с бързи темпове. Така тайванският проблем и визитата на Пелоси са още един удар по устойчивостта на КНР, защото тази страна не обича за прави избор. Тя се развива по план.
А сега заставят Китай да прави избор. Или твърдо да отговори по Тайван и тогава ще бъде агресор и много страни е възможно да се отвърнат от него. Китай е добър като страшен и голям, но не и като агресивен. Или пък той няма да отговори и тогава ще се окаже слабак.
Впрочем, ако погледнем китайските блогове, ще видим, че там от китайското ръководство се изисква основно твърд отговор. Но блогърът невинаги е голям политик, най-често е неголям политик, и не разбира сложността на ситуацията. Вътре в Китай започна това, което се нарича обществено обсъждане на тайванската ситуация. И това обсъждане върви много остро.
Визитата на Пелоси е само част от много голяма схема за преустройство на света, която се налага от САЩ. САЩ заработиха изпреварващо. Китай се надяваше – според мен, това беше грешка в сметките, че нищо няма да се случи, точно защото той е врастнал толкова дълбоко в икономическата система на САЩ. Че страната постарому ще пренавива пружината, както се казва, ще се кара в политиката, но ще развива икономиката. Оказа се, че САЩ са готови по-скоро да вървят към понижаване на качеството на икономическите отношения, още повече на политическите, за да възстанови своя контрол над световните потоци.
В това, конкретно казано, е смисълът на визитата на Пелоси. САЩ, разбирайки, че Китай вече не може да бъде задържан в тяхната сфера на влияние, направиха първата стъпка. Заложиха на изпреварването."
Коментар