Сега открих някаква странна и доста подозрителна статия, но вместо просто да дам линк, решавам да поизмъча моите врази с няколко страници излишни и отровни думи, докато им наблюдавам хладнокръвно гърчещите се душици.
Само за едно съжалявам - че така безславно си изгубих реномето, който факт бе тържествено констатиран и възвестен от близкия до сърцето ми мой приятел Матеев, и сега всички мои приказки няма да хванат и капчица дикиш!
Какво да се прави, всеки със съдбата си!
С плачлив тон БХ напоително ни напомня през последните дни, колко много работа е свършил (в условия на ръчен режим на управление, разбира се) и със средства, които като ловък магьосник е извадил от ръкава си.
Допълнително срамежливо се намеква, че за всичко свършено и за всички положени усилия е получил единствено черна неблагодарност, че страната има за решаване въпроси, които само той може да реши и то отново в условия на ръчен режим на управление, разбира се!
Да не говорим, че ако не е той, целият ЕС може да пострада, доколкото у нас нямало да има парламент, който да одобри голямата сделка за бюджета и програмата.
Възможно ли е да има някой, който още да се лови на такива приказки. Дори и да съществува хипотеза за „ръчно управление“ на една съвременна, модерна държава, то това обстоятелство би следвало да е върховно изключение, да трае крайно ограничено време и актът трябва старателно и грижливо да се прикрива от очите и ушите на обществото, доколкото самото му изричане от един крайно неук човек е направо смехотворно, а пък и допълнително свидетелства, че са разрушени демократичните устои на държавата, разделението на властите, прерогативите на институциите, условията за кариерно израстване, административния и управленски капацитет на цялото общество и какво ли още не.
Вместо това – той с или без повод обича да се хвали, че взема нещо на ръчен режим на управление.
Направо смешновато иде! По-надолу ще направим опит за изследване на мотивите на това поведение - защо се прави и ... разбира се, срещу какво го прави.
to be continued
Само за едно съжалявам - че така безславно си изгубих реномето, който факт бе тържествено констатиран и възвестен от близкия до сърцето ми мой приятел Матеев, и сега всички мои приказки няма да хванат и капчица дикиш!
Какво да се прави, всеки със съдбата си!
С плачлив тон БХ напоително ни напомня през последните дни, колко много работа е свършил (в условия на ръчен режим на управление, разбира се) и със средства, които като ловък магьосник е извадил от ръкава си.
Допълнително срамежливо се намеква, че за всичко свършено и за всички положени усилия е получил единствено черна неблагодарност, че страната има за решаване въпроси, които само той може да реши и то отново в условия на ръчен режим на управление, разбира се!
Да не говорим, че ако не е той, целият ЕС може да пострада, доколкото у нас нямало да има парламент, който да одобри голямата сделка за бюджета и програмата.
Възможно ли е да има някой, който още да се лови на такива приказки. Дори и да съществува хипотеза за „ръчно управление“ на една съвременна, модерна държава, то това обстоятелство би следвало да е върховно изключение, да трае крайно ограничено време и актът трябва старателно и грижливо да се прикрива от очите и ушите на обществото, доколкото самото му изричане от един крайно неук човек е направо смехотворно, а пък и допълнително свидетелства, че са разрушени демократичните устои на държавата, разделението на властите, прерогативите на институциите, условията за кариерно израстване, административния и управленски капацитет на цялото общество и какво ли още не.
Вместо това – той с или без повод обича да се хвали, че взема нещо на ръчен режим на управление.
Направо смешновато иде! По-надолу ще направим опит за изследване на мотивите на това поведение - защо се прави и ... разбира се, срещу какво го прави.
to be continued
Коментар