Знаковите дела на Иван Гешев - шумно начало, отчайващи резултати
Въпреки "безпрецедентната прозрачност" и медийната активност на обвинител №1 обаче делата изобщо не се покриват с думите. На фона на бомбастичните изявления обвинителните актове по най-шумните разследвания или катастрофират в съда, или изобщо не са стигнали до там. И няма как да е иначе, след като обвиненията са гръмки, а доказателства - мижави.
Много от знаковите за Гешев разследвания започнаха още по времето, когато той ръководеше спецпрокуратурата. Става дума за делата за организирана престъпна група срещу Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви и собственика на "Винпром Карнобат" Миню Стайков. Тези досъдебни производства бяха реализирани почти паралелно в края на 2018 г. и са нещо като визитна картичка за работата на Гешев. Докъде обаче са те?
"Делото срещу
Николай и Евгения Баневи
ще онагледи т.нар. бандитска приватизация", зарече се Гешев, като уточни, че отправна точка на разследването е приватизирането на завод "Полимери" и неговото "обезкостяване". За по-голям медиен ефект акцията беше гарнирана и със снимки от имението на Баневи, включително на позлатената им тоалетна чиния.
Две години по-късно делото срещу семейството за организирана престъпна група, в която е включена дори и майката на Николай Банев - 78-годишната Марияна, буксува в съда. Тримата са обвинени в пране на пари, данъчни престъпления и присвояване. Според разследващите подсъдимите са присвоили парите от собствените си предприятия "Полимери" , "Елма", Химическия завод "Панайот Волов" и "Топлофикация Казанлък", а след това са ги изпрали. От доказателствата по делото не става съвсем ясна ролята на майката на Николай Банев. Адвокатите прогнозират, че процесът ще се проточи поне десетилетие заради 200-те свидетели и трудното им призоваване. И ще се окажат прави, защото въпреки че обвинителният акт беше внесен преди година, са се провели едва няколко съдебни заседания.
Междувременно подсъдимите заведоха иск срещу България в Европейския съд по правата на човека, както и още един иск за 10 млн. лв. пред български съд.
И докато сем. Баневи все пак са подсъдими, прокуратурата дори не може да внесе читав обвинителен акт срещу
Ветко и Маринела Арабаджиеви
Двамата бяха обвинени в края на 2018 г., а през април 2019 г. - задържани и екстрадирани от Испания. „Няма да се бавим, имаме интерес да представим максимално бързо обвиняемите пред съда. Прибираме си олигарсите от цял свят по родните места, това е ситуацията след повдигнати обвинения", обеща тогава Иван Гешев. Според разследващите организираната престъпна група на Арабаджиеви се е занимавала с данъчни измами, укриване на налози и пране на пари, като деянията са извършвани между 2013 г. и 2018 г.
Извън реториката на главния прокурор обаче активността на прокуратурата по делото е, меко казано, незначителна. През май 2020 г. то бе прекратено заради неясноти в обвинителния акт. В последните дни на юли беше направен опит отново да бъде внесен обвинителен акт, но съдът прие, че са допуснати сериозни процесуални нарушения и пак го върна. Haй-cepиoзният apгyмeнт e, чe Арабаджиев е обвинен за престъпление, за което не е искана неговата екстрадиция - данъчни измами, и не може да бъде съден за тях.
Съпрузите прекараха повече от година в следствения арест. Пет пъти специализираният наказателен съд пуска под домашен арест Маринела Арабаджиева заради влошено здраве, пет пъти прокуратурата обжалва и горната съдебна инстанция отменя решението на по-долната с най-разнообразни мотиви. Синът на Арабаджиеви - Вълчо, също стоя в ареста 7 месеца по обвинение, че е държал в банкова касета 2,5 млн. лв., за които прокуратурата твърди, че са придобити от данъчни престъпления. Той беше освободен срещу парична гаранция от 500 хил. лв.
Още по-мудно се движи делото срещу
алкохолния бос Миню Стайков,
който е в следствения арест вече близо 2 години. Собственикът на "Винпром Карнобат" е обвинен заедно с още 13 души, петима от които са бивши служители в Държавен фонд "Земеделие", за злоупотреби със средства от Програмата за развитие на селските райони и Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Адвокатите на подсъдимите поискаха отвод на наблюдаващия прокурор Ангел Кънев (същият води и разследването срещу Васил Божков) с мотива, че е купувал земя от конкурентите на Стайков в алкохолния бизнес – „Винпром Пещера“. Съдът обаче отказа.
Стайков беше задържан през 2018 г., след като в Карнобат беше разбита нелегална фабрика за цигари. По този случай бизнесменът има обвинение за участие в организирана престъпна група за продажба на акцизни стоки без бандерол, извършване на данъчни престъпления и пране на пари, както и за укриване на данъци за над 1 млн. лева. Заедно с него са обвинени още седем души, сред които синът му Стайко Стайков, както и синът на кмета на Карнобат Иван Димитров. Обвинителният акт по това дело обаче и до днес не е внесен в съда.
Миню Стайков също е завел иск в Европейския съд за правата на човека. Процедурата вече е задвижена и българското правителство е уведомено за претенциите на Стайков през юли, като на страните е даден срок до 1 септември да опитат да постигнат споразумение, обясниха за "Сега" от Страсбург.
Доникъде е и разследването на
хакерската атака срещу Националната агенция по приходите,
при която изтекоха личните данни на над 5 млн. български граждани. По случая беше задържан и обвинен в тероризъм 21-годишният Кристиян Бойков. Като подбудители на кибератаката са обвинени Иван Тодоров, собственик на фирмата за киберсигурност "Тад Груп", в която младежът е работил, и търговският директор на дружеството Георги Янков. Тодоров стоя половин година в ареста с безумния аргумент, че на свобода може да извърши друго престъпление заради уменията си да борави с компютър.
"Той дори обяви, че течът на лични данни от НАП представлява „координирана атака срещу държавата“ заради интензивните изяви на политици от „Да, България" в телевизии и медии, които нарече „протестърски“. В синхрон с тези думи от пресцентъра на прокуратурата започнаха да разпращат събрани доказателства по досъдебното производство. Наблюдаващият прокурор по делото Евгения Живкова пък стана за смях заради твърдение, че е застрашена националната сигурност, защото "Тад Груп" са искали да хакнат пръскачките пред парламента, за да опръскат височайшите гости на Народното събрание. Оказа се, че градинките пред НС се поливат с водоноска.
В крайна сметка повече от година по делото "НАПЛийкс" няма внесен обвинителен акт в съда.
Същата е съдбата и на друго разследване с Иван Гешев в главната роля - това за шпионаж срещу
председателя на Движение "Русофили" Николай Малинов
На брифинг тогавашният зам. главен прокурор изчете основното доказателство на прокуратурата - "докладна записка" на руски език, открита в дома на обвиняемия, в която се разсъждава как би могла да се промени "геополитическа преориентация на България на основата на Православието и славянската култура и традиция". "За мен единствената разделителна линия в българското общество следва да бъде дали обичаш страната си, или не я обичаш. Дали си българофил или българофоб? Аз и тези, които стоим пред вас, не мразим никого и нищо. Ние обичаме родината си България, защитаваме българския национален интерес и спазваме българските закони", заключи тогава Гешев в патриотична реч.
Само че след тази пресконференция не последваха реални действия на прокуратурата. Вече година уж неоспоримите доказателства все още не са внесени като обвинителен акт в съда, а Николай Малинов е на свобода срещу парична гаранция и дори отиде лично при руския президент Владимир Путин, за да бъде награден с орден.
На хиляди километри от правото се оказа и обвинението срещу
секретаря на президента по правни въпроси Пламен Узунов
за търговия с влияние. Узунов, който главният прокурор нарече "секретар по корупцията и лобизма", попадна под ударите на прокуратурата, защото е изпращал есемеси на бизнесмена Пламен Бобоков, в които му е съобщавал новини за ситуацията в Либия. За прокуратурата емисиите на БТА са секретна информация, чрез която държавният служител е набавил облага на отсрещната страна. Това даде повод на прокуратурата да поиска още 1 млн. лв. гаранция от Бобоков, но съдът я намали на 10 хил. лв. Бизнесменът вече плати милион по друго дело - за незаконен внос и депониране на отпадъци, по което вече 3 месеца е задържан неговият брат Атанас Бобоков, както и бившият зам.-екоминистър Красимир Живков. Обвинителен акт по тези дела скоро не се очаква.
По традиция досъдебните производства се точат с години и рядко завършват с годен обвинителен акт, още по-рядко - присъда. Ако се съди по делото "КТБ", по което наблюдаващ прокурор беше лично Иван Гешев, може да се направи изводът, че 7-годишният мандат на главния прокурор няма да стигне за дори една присъда по ключово дело. КТБ фалира през 2014 г., процесът срещу бившия й собственик и негови доверени лица стартира през февруари 2019 г., а досега е разпитан само един свидетел.
Изобщо не е ясно ще се размърда ли прокуратурата по други проверки от голям обществен интерес - "Барселонагейт", записа на гласа на премиера Бойко Борисов, в който се нарежда използването на държавни институции за разчистване на лични сметки, снимките на нощното му шкафче в спалнята във вила "Секвоя", пълно с пачки евро банкноти и златни кюлчета, обвиненията на хазартния бос Васил Божков, че платил 70 млн. лв. подкуп на премиера и финансовия министър Владислав Горанов... По тях прокуратурата оглушително мълчи и затвърждава усещането за двоен стандарт.
На времето по финансов контрол ни учеха че нещата не се казват, а се доказват- нещо което гореспоменатият прокурор не може
Въпреки "безпрецедентната прозрачност" и медийната активност на обвинител №1 обаче делата изобщо не се покриват с думите. На фона на бомбастичните изявления обвинителните актове по най-шумните разследвания или катастрофират в съда, или изобщо не са стигнали до там. И няма как да е иначе, след като обвиненията са гръмки, а доказателства - мижави.
Много от знаковите за Гешев разследвания започнаха още по времето, когато той ръководеше спецпрокуратурата. Става дума за делата за организирана престъпна група срещу Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви и собственика на "Винпром Карнобат" Миню Стайков. Тези досъдебни производства бяха реализирани почти паралелно в края на 2018 г. и са нещо като визитна картичка за работата на Гешев. Докъде обаче са те?
"Делото срещу
Николай и Евгения Баневи
ще онагледи т.нар. бандитска приватизация", зарече се Гешев, като уточни, че отправна точка на разследването е приватизирането на завод "Полимери" и неговото "обезкостяване". За по-голям медиен ефект акцията беше гарнирана и със снимки от имението на Баневи, включително на позлатената им тоалетна чиния.
Две години по-късно делото срещу семейството за организирана престъпна група, в която е включена дори и майката на Николай Банев - 78-годишната Марияна, буксува в съда. Тримата са обвинени в пране на пари, данъчни престъпления и присвояване. Според разследващите подсъдимите са присвоили парите от собствените си предприятия "Полимери" , "Елма", Химическия завод "Панайот Волов" и "Топлофикация Казанлък", а след това са ги изпрали. От доказателствата по делото не става съвсем ясна ролята на майката на Николай Банев. Адвокатите прогнозират, че процесът ще се проточи поне десетилетие заради 200-те свидетели и трудното им призоваване. И ще се окажат прави, защото въпреки че обвинителният акт беше внесен преди година, са се провели едва няколко съдебни заседания.
Междувременно подсъдимите заведоха иск срещу България в Европейския съд по правата на човека, както и още един иск за 10 млн. лв. пред български съд.
И докато сем. Баневи все пак са подсъдими, прокуратурата дори не може да внесе читав обвинителен акт срещу
Ветко и Маринела Арабаджиеви
Двамата бяха обвинени в края на 2018 г., а през април 2019 г. - задържани и екстрадирани от Испания. „Няма да се бавим, имаме интерес да представим максимално бързо обвиняемите пред съда. Прибираме си олигарсите от цял свят по родните места, това е ситуацията след повдигнати обвинения", обеща тогава Иван Гешев. Според разследващите организираната престъпна група на Арабаджиеви се е занимавала с данъчни измами, укриване на налози и пране на пари, като деянията са извършвани между 2013 г. и 2018 г.
Извън реториката на главния прокурор обаче активността на прокуратурата по делото е, меко казано, незначителна. През май 2020 г. то бе прекратено заради неясноти в обвинителния акт. В последните дни на юли беше направен опит отново да бъде внесен обвинителен акт, но съдът прие, че са допуснати сериозни процесуални нарушения и пак го върна. Haй-cepиoзният apгyмeнт e, чe Арабаджиев е обвинен за престъпление, за което не е искана неговата екстрадиция - данъчни измами, и не може да бъде съден за тях.
Съпрузите прекараха повече от година в следствения арест. Пет пъти специализираният наказателен съд пуска под домашен арест Маринела Арабаджиева заради влошено здраве, пет пъти прокуратурата обжалва и горната съдебна инстанция отменя решението на по-долната с най-разнообразни мотиви. Синът на Арабаджиеви - Вълчо, също стоя в ареста 7 месеца по обвинение, че е държал в банкова касета 2,5 млн. лв., за които прокуратурата твърди, че са придобити от данъчни престъпления. Той беше освободен срещу парична гаранция от 500 хил. лв.
Още по-мудно се движи делото срещу
алкохолния бос Миню Стайков,
който е в следствения арест вече близо 2 години. Собственикът на "Винпром Карнобат" е обвинен заедно с още 13 души, петима от които са бивши служители в Държавен фонд "Земеделие", за злоупотреби със средства от Програмата за развитие на селските райони и Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Адвокатите на подсъдимите поискаха отвод на наблюдаващия прокурор Ангел Кънев (същият води и разследването срещу Васил Божков) с мотива, че е купувал земя от конкурентите на Стайков в алкохолния бизнес – „Винпром Пещера“. Съдът обаче отказа.
Стайков беше задържан през 2018 г., след като в Карнобат беше разбита нелегална фабрика за цигари. По този случай бизнесменът има обвинение за участие в организирана престъпна група за продажба на акцизни стоки без бандерол, извършване на данъчни престъпления и пране на пари, както и за укриване на данъци за над 1 млн. лева. Заедно с него са обвинени още седем души, сред които синът му Стайко Стайков, както и синът на кмета на Карнобат Иван Димитров. Обвинителният акт по това дело обаче и до днес не е внесен в съда.
Миню Стайков също е завел иск в Европейския съд за правата на човека. Процедурата вече е задвижена и българското правителство е уведомено за претенциите на Стайков през юли, като на страните е даден срок до 1 септември да опитат да постигнат споразумение, обясниха за "Сега" от Страсбург.
Доникъде е и разследването на
хакерската атака срещу Националната агенция по приходите,
при която изтекоха личните данни на над 5 млн. български граждани. По случая беше задържан и обвинен в тероризъм 21-годишният Кристиян Бойков. Като подбудители на кибератаката са обвинени Иван Тодоров, собственик на фирмата за киберсигурност "Тад Груп", в която младежът е работил, и търговският директор на дружеството Георги Янков. Тодоров стоя половин година в ареста с безумния аргумент, че на свобода може да извърши друго престъпление заради уменията си да борави с компютър.
"Той дори обяви, че течът на лични данни от НАП представлява „координирана атака срещу държавата“ заради интензивните изяви на политици от „Да, България" в телевизии и медии, които нарече „протестърски“. В синхрон с тези думи от пресцентъра на прокуратурата започнаха да разпращат събрани доказателства по досъдебното производство. Наблюдаващият прокурор по делото Евгения Живкова пък стана за смях заради твърдение, че е застрашена националната сигурност, защото "Тад Груп" са искали да хакнат пръскачките пред парламента, за да опръскат височайшите гости на Народното събрание. Оказа се, че градинките пред НС се поливат с водоноска.
В крайна сметка повече от година по делото "НАПЛийкс" няма внесен обвинителен акт в съда.
Същата е съдбата и на друго разследване с Иван Гешев в главната роля - това за шпионаж срещу
председателя на Движение "Русофили" Николай Малинов
На брифинг тогавашният зам. главен прокурор изчете основното доказателство на прокуратурата - "докладна записка" на руски език, открита в дома на обвиняемия, в която се разсъждава как би могла да се промени "геополитическа преориентация на България на основата на Православието и славянската култура и традиция". "За мен единствената разделителна линия в българското общество следва да бъде дали обичаш страната си, или не я обичаш. Дали си българофил или българофоб? Аз и тези, които стоим пред вас, не мразим никого и нищо. Ние обичаме родината си България, защитаваме българския национален интерес и спазваме българските закони", заключи тогава Гешев в патриотична реч.
Само че след тази пресконференция не последваха реални действия на прокуратурата. Вече година уж неоспоримите доказателства все още не са внесени като обвинителен акт в съда, а Николай Малинов е на свобода срещу парична гаранция и дори отиде лично при руския президент Владимир Путин, за да бъде награден с орден.
На хиляди километри от правото се оказа и обвинението срещу
секретаря на президента по правни въпроси Пламен Узунов
за търговия с влияние. Узунов, който главният прокурор нарече "секретар по корупцията и лобизма", попадна под ударите на прокуратурата, защото е изпращал есемеси на бизнесмена Пламен Бобоков, в които му е съобщавал новини за ситуацията в Либия. За прокуратурата емисиите на БТА са секретна информация, чрез която държавният служител е набавил облага на отсрещната страна. Това даде повод на прокуратурата да поиска още 1 млн. лв. гаранция от Бобоков, но съдът я намали на 10 хил. лв. Бизнесменът вече плати милион по друго дело - за незаконен внос и депониране на отпадъци, по което вече 3 месеца е задържан неговият брат Атанас Бобоков, както и бившият зам.-екоминистър Красимир Живков. Обвинителен акт по тези дела скоро не се очаква.
По традиция досъдебните производства се точат с години и рядко завършват с годен обвинителен акт, още по-рядко - присъда. Ако се съди по делото "КТБ", по което наблюдаващ прокурор беше лично Иван Гешев, може да се направи изводът, че 7-годишният мандат на главния прокурор няма да стигне за дори една присъда по ключово дело. КТБ фалира през 2014 г., процесът срещу бившия й собственик и негови доверени лица стартира през февруари 2019 г., а досега е разпитан само един свидетел.
Изобщо не е ясно ще се размърда ли прокуратурата по други проверки от голям обществен интерес - "Барселонагейт", записа на гласа на премиера Бойко Борисов, в който се нарежда използването на държавни институции за разчистване на лични сметки, снимките на нощното му шкафче в спалнята във вила "Секвоя", пълно с пачки евро банкноти и златни кюлчета, обвиненията на хазартния бос Васил Божков, че платил 70 млн. лв. подкуп на премиера и финансовия министър Владислав Горанов... По тях прокуратурата оглушително мълчи и затвърждава усещането за двоен стандарт.
На времето по финансов контрол ни учеха че нещата не се казват, а се доказват- нещо което гореспоменатият прокурор не може
:-) Благородно завиждам на колегата 
Коментар