Уважаеми колеги!
Направих традиционното си на всеки няколко дни връщане към темата и с травмираща неуюта прочетох една (поредната) ужасяваща история от отминали, диви времена, която заменя предишната ужасяваща история и която според някого иде да закове като истина от върховна инстанция нечии социални прозрения и тези.
Кому е необходимо всичко това, Боже!
Какво може да роди сблъсъкът между диващини и простотия?! Или постоянното натякване и даване на примери, които идат от всякакви исторически времена, системи и обществени устройства. Та чак до ден днешен. Нищо дясно няма в тази работа. Нула! Дясното е творчество, критично и самостоятелно мислене, поглед насочен напред и в бъдещето, отговорност! Е, и егоизъм! В някакъв там поносим и приемлив размер, като този размер е дефиниран вероятно от самия Творец по някакви негови мотиви. Прости ми, Боже, че отново споменавам името ти заради наши дребни и глупави човешки неща!
На един икономически и финансов форум повече му приляга просветено консервативно и дясно мислене, а защо не и обогатено и с представители на модерно ляво мислене.
Излагането на тези и аргументи не следва да става при игнориране на някои културни особености на народа и страната ни, на историята ни и други обективни фактори.
Народ като народ, страна като страна.
По-добри няма да си намерим! От мига на поемане на първата глътка въздух ние се превръщаме в културни производи на тази действителност.
Някои подлудяващи неща много добре си ги знаем.
И Левски ги е знаел, за което дава ясен сигнал, пишейки Народе???? Тук има сигурно и отчаяние, но и ма и любов!
И Хаджийски (старият комунист) ги е знаел, пишейки критично, но и с любов, "Бит и душевност на нашия народ".
Друга Родина няма да намерим! Изключено е!
Сутринта изчетох една знаменателна статия за труда на М. Минков. Не харесвам даването на съвети и препоръки, но в случая отстъпвам от принципите си.
През последните дни настроението ми е леко мизерно. Шантавии всякакви се случват около мен, бяха ме налегнали и тежки размисили за съдбата на страната ни, на което дадох израз с някаква реторика преди няколко дни тук. Разговорите по проекта за бюджет дадоха допълнителни поводи за поставяне на въпроси. След 10-тия лутане мъчително се стигна до някакъв условен обществен консунсус обществото ни да инвестира в армия и авиация. Лобистите го смачкаха дръзко и без колебание. То и без туй темата се превърна от българска в "международно чувствителна". В мига на излизане на проекта за бюджет стана ясно, че самолети няма да има и защо никой в тази страна не поиска да каже направо, че политиците с действията си пряко провокираха бунта на пилотите. И какво предложиха насреща. На (почти) всички ще дадем по нещо, но за нас (като за вече почти сраснали се с държавата) ще има от всякъде по много. Ерго, ляв бюджет за страна доминирана от номенклатура. Та започвам да се чудя, защо ни е беше тогава да махаме чл. 1. В днешните условия той просто щеше да закрепва законово това, което и без това всички виждат, че се случва. Да се чудим ли тогава, как така по един почти магически начин първият ни ръководител започва все повече да прилича като маниер, поведение, че и по приказки на незабравимия др. Т.Ж.
Може да се възрази срещу приказките ми. Основателно вероятно. Всъщност дори не изпитвам необходимост да се аргументирам, но ми иде наум, че борсата (заради която вероятно сме се събрали тук) е едно много силно интуитивно и лесно плашещо се същество, което не може да бъде подведено, усеща нещата и им дава безпогрешна характеристика. Самата характеристика ще бъде прескочена.
Е, тук дойдоха размислите и прозренията на Минков (когото за съжаление не съм чел в оригинал) и нещата някак започнаха да се подреждат и обясняват.
Желая лек уикенд на всички!
Направих традиционното си на всеки няколко дни връщане към темата и с травмираща неуюта прочетох една (поредната) ужасяваща история от отминали, диви времена, която заменя предишната ужасяваща история и която според някого иде да закове като истина от върховна инстанция нечии социални прозрения и тези.
Кому е необходимо всичко това, Боже!
Какво може да роди сблъсъкът между диващини и простотия?! Или постоянното натякване и даване на примери, които идат от всякакви исторически времена, системи и обществени устройства. Та чак до ден днешен. Нищо дясно няма в тази работа. Нула! Дясното е творчество, критично и самостоятелно мислене, поглед насочен напред и в бъдещето, отговорност! Е, и егоизъм! В някакъв там поносим и приемлив размер, като този размер е дефиниран вероятно от самия Творец по някакви негови мотиви. Прости ми, Боже, че отново споменавам името ти заради наши дребни и глупави човешки неща!
На един икономически и финансов форум повече му приляга просветено консервативно и дясно мислене, а защо не и обогатено и с представители на модерно ляво мислене.
Излагането на тези и аргументи не следва да става при игнориране на някои културни особености на народа и страната ни, на историята ни и други обективни фактори.
Народ като народ, страна като страна.
По-добри няма да си намерим! От мига на поемане на първата глътка въздух ние се превръщаме в културни производи на тази действителност.
Някои подлудяващи неща много добре си ги знаем.
И Левски ги е знаел, за което дава ясен сигнал, пишейки Народе???? Тук има сигурно и отчаяние, но и ма и любов!
И Хаджийски (старият комунист) ги е знаел, пишейки критично, но и с любов, "Бит и душевност на нашия народ".
Друга Родина няма да намерим! Изключено е!
Сутринта изчетох една знаменателна статия за труда на М. Минков. Не харесвам даването на съвети и препоръки, но в случая отстъпвам от принципите си.
През последните дни настроението ми е леко мизерно. Шантавии всякакви се случват около мен, бяха ме налегнали и тежки размисили за съдбата на страната ни, на което дадох израз с някаква реторика преди няколко дни тук. Разговорите по проекта за бюджет дадоха допълнителни поводи за поставяне на въпроси. След 10-тия лутане мъчително се стигна до някакъв условен обществен консунсус обществото ни да инвестира в армия и авиация. Лобистите го смачкаха дръзко и без колебание. То и без туй темата се превърна от българска в "международно чувствителна". В мига на излизане на проекта за бюджет стана ясно, че самолети няма да има и защо никой в тази страна не поиска да каже направо, че политиците с действията си пряко провокираха бунта на пилотите. И какво предложиха насреща. На (почти) всички ще дадем по нещо, но за нас (като за вече почти сраснали се с държавата) ще има от всякъде по много. Ерго, ляв бюджет за страна доминирана от номенклатура. Та започвам да се чудя, защо ни е беше тогава да махаме чл. 1. В днешните условия той просто щеше да закрепва законово това, което и без това всички виждат, че се случва. Да се чудим ли тогава, как така по един почти магически начин първият ни ръководител започва все повече да прилича като маниер, поведение, че и по приказки на незабравимия др. Т.Ж.
Може да се възрази срещу приказките ми. Основателно вероятно. Всъщност дори не изпитвам необходимост да се аргументирам, но ми иде наум, че борсата (заради която вероятно сме се събрали тук) е едно много силно интуитивно и лесно плашещо се същество, което не може да бъде подведено, усеща нещата и им дава безпогрешна характеристика. Самата характеристика ще бъде прескочена.
Е, тук дойдоха размислите и прозренията на Минков (когото за съжаление не съм чел в оригинал) и нещата някак започнаха да се подреждат и обясняват.
Желая лек уикенд на всички!
Коментар