Американските “шистови барони” минават на страната на Русия
/Поглед.инфо/ През септември тази година в Ню Йорк се състоя тайната среща на 12-те най-влиятелни играчи на шистовата индустрия на САЩ. За това стана известно едва сега, пък и изключително по причина на невъзможността да се скрият резултатите от преговорите. The Wall Street Journal съобщава, че американските “шистови барони” фактически са вдигнали бялото знаме в глобалната ценова война, а Bloomberg с тъга констатира: “Големите шисти минаха на страната на ОПЕК”
След няколко години упорита борба за дялове на нефтения пазар и сриване на руската и саудитската икономики, американските шистови компании колективно се отказват от по-нататъшни опити "да задушат" своите руски и близкоизточни конкуренти. Ако наречем, нещата с истинските им имена, може да се каже, че американските “шистови барони” обявиха всеобща политическа стачка и сега ще се занимават с печелене на пари, а не с геополитика.
Срещата на най-големите инвеститори в шистовите компании на Щатите се оказа необходима главно по причина на това, че целият пиар на американските шистовици, които заявяваха за доходността на своите добиви даже при цена от 20 долара за барел, се оказа лъжа. Въпреки многото мерки за “повишаване ефективността на добивите” и рязкото намаляване на цените на нефтообслужващите компании (което доведе до банкрут на много нефтообслужваши компании), американските шистови добиви доведоха до загуби през 2012 и генерират загуби и сега.
Няколко години инвеститорите живееха с надеждата, че ефтиния американски нефт, буквало заливайки световния пазар ще доведе до колапс конкурентите – преди всичко Русия и страните от ОПЕК, след което американските компании ще могат да получат баснословна печалба. Залогът напълно можеше да се разиграе: опитът от Либия показа, че в случай на дезинтеграция на държавата, нефтените добиви на пострадалата страна ще се възстановяват много дълго или никога няма да се възстановят напълно. Ако си спомним прогнозите на американските експерти, образец 2014 година, то в тях не само фигурираха, но и се наслаждаваха на сценарии, в които рязкото падане на цените на нефта съвместено с твърдите антируски санкции водеше до колапс на руската държавност. Аналогични варианти на развитието на събитията бяха обсъждани в контекста на кризата в Саудитска Арабия. Няколко години американските шистовици работеха (и губеха пари) под лозунга “всички ще умрат, а аз ще остана”, но Русия за пореден път отказа да съответства на западните очаквания.
Изложената по-горе версия може да се стори на някого конспирологическа, но единственото алтернативно обяснение на поведението на шистовите инвеститори е версия за това, че всички те – колективно – страдат от финансова неграмотност и бяха готови с години да губят сериозни суми просто така.
Има още, но е на руски, а знам че някой от моите опоненти не говорят и не разбират този език, затова пускам само това
/Поглед.инфо/ През септември тази година в Ню Йорк се състоя тайната среща на 12-те най-влиятелни играчи на шистовата индустрия на САЩ. За това стана известно едва сега, пък и изключително по причина на невъзможността да се скрият резултатите от преговорите. The Wall Street Journal съобщава, че американските “шистови барони” фактически са вдигнали бялото знаме в глобалната ценова война, а Bloomberg с тъга констатира: “Големите шисти минаха на страната на ОПЕК”
След няколко години упорита борба за дялове на нефтения пазар и сриване на руската и саудитската икономики, американските шистови компании колективно се отказват от по-нататъшни опити "да задушат" своите руски и близкоизточни конкуренти. Ако наречем, нещата с истинските им имена, може да се каже, че американските “шистови барони” обявиха всеобща политическа стачка и сега ще се занимават с печелене на пари, а не с геополитика.
Срещата на най-големите инвеститори в шистовите компании на Щатите се оказа необходима главно по причина на това, че целият пиар на американските шистовици, които заявяваха за доходността на своите добиви даже при цена от 20 долара за барел, се оказа лъжа. Въпреки многото мерки за “повишаване ефективността на добивите” и рязкото намаляване на цените на нефтообслужващите компании (което доведе до банкрут на много нефтообслужваши компании), американските шистови добиви доведоха до загуби през 2012 и генерират загуби и сега.
Няколко години инвеститорите живееха с надеждата, че ефтиния американски нефт, буквало заливайки световния пазар ще доведе до колапс конкурентите – преди всичко Русия и страните от ОПЕК, след което американските компании ще могат да получат баснословна печалба. Залогът напълно можеше да се разиграе: опитът от Либия показа, че в случай на дезинтеграция на държавата, нефтените добиви на пострадалата страна ще се възстановяват много дълго или никога няма да се възстановят напълно. Ако си спомним прогнозите на американските експерти, образец 2014 година, то в тях не само фигурираха, но и се наслаждаваха на сценарии, в които рязкото падане на цените на нефта съвместено с твърдите антируски санкции водеше до колапс на руската държавност. Аналогични варианти на развитието на събитията бяха обсъждани в контекста на кризата в Саудитска Арабия. Няколко години американските шистовици работеха (и губеха пари) под лозунга “всички ще умрат, а аз ще остана”, но Русия за пореден път отказа да съответства на западните очаквания.
Изложената по-горе версия може да се стори на някого конспирологическа, но единственото алтернативно обяснение на поведението на шистовите инвеститори е версия за това, че всички те – колективно – страдат от финансова неграмотност и бяха готови с години да губят сериозни суми просто така.
Има още, но е на руски, а знам че някой от моите опоненти не говорят и не разбират този език, затова пускам само това
)) е подписана от инициали, водещи към още по-голямата простотия 
Коментар