Наглосакси- какво да ги правиш, дано се махнат по бързо/ ха дано, ама на дали
Срамният арест на Томи Робинсън и смъртта на свободното слово
Как се нарича страна, в която съд забранява на медиите да отразяват дело срещу организирана група за изнасилване на момичета, осъжда набързо единствения дръзнал да се опита да информира публиката, а после забранява да се отразява и неговият процес? Тоталитарна? Антиутопична? Полицейска? Политически коректна може би? Със сигурност не и свободна, демократична и плуралистична. За съжаление на всички ценители на цивилизацията точно това се случва в момента във Великобритания – една от крепостите на напредъка, културата, хумора и критичното мислене. Или по-скоро една от бившите крепости на всички тези хубави неща, приличаща повече на тъмница, в която бесуват цензурата и репресията над политическите дисиденти. В края на месец май Томи Робинсън беше арестуван пред сградата на съда в Лийдс, където се гледаше дело срещу една от многобройните мюсюлмански педофилски банди на Острова. Двадесет и седем мъже, основно от пакистански произход, са обвинени в дългогодишна сексуална експлоатация на 18 бели британски момичета на възраст от 11 до 27 години. Томи Робинсън се е опитал да снима с телефона си влизащите в сградата обвиняеми. Но това е било забранено със съдебна заповед. Според съдиите този процес не трябва да се обсъжда публично, докато не приключи, за да не се продуцират „предразсъдъци” и да се създаде възможност за „честен процес”. Те явно мислят, че има опасност да се повлияе на хода на делото. Или се страхуват, че близки на обвиняемите ще търсят отмъщение. Много хора са озадачени защо процес от толкова огромно обществено значение минава на тъмно, без медии и със заплахата от арест на всеки, който реши да разкаже или да документира каквото и да било. Повечето журналисти на Острова, изглежда, подкрепят това решение, защото почти никой не се осмелява да го оспори.
Но твърдоглавият Томи Робинсън отива и започва да снима. Без да създава безредици или да се опитва да влиза в съда. Просто стои пред сградата и записва. Той е противоречива фигура в Англия, един от най-гласовитите критици на ислямизацията, в миналото е гравитирал около крайнодесни кръгове и хулигански агитки. По-късно Робинсън се реформира, общува с умерени мюсюлмани, търси диалог, но вече е превърнат във враг на властта. Има няколко ареста, системно и свирепо е преследван за дребни протоколни нарушения, лежал е в затвора и вдъхновен от сблъсъците с държавата, пише автобиографичния си бестселър „Обществен враг”. В последно време Робинсън се беше посветил на гражданската журналистика и разобличаването на секс бандите, разпространени в тревожен обем из цялата страна. Той знае, че поема огромен риск с появата си пред съда в Лийдс. Над главата му виси условна присъда за същото „престъпление” – отразяване на забранено за отразяване дело срещу пакистанска педофилска мрежа. Но според него селективните медийни затъмнения на дела срещу организирани ислямски банди за сексуална експлоатация на момичета е скандал, който трябва да бъде разгласяван. Той много добре знае как власти и медии са игнорирали или покривали подобни случаи в продължение на десетилетия от страх да не бъдат обвинени в расизъм.И така, още с появата си пред съда в Лийдс Томи Робинсън е арестуван за „нарушаване на мира”. Мнозина са озадачени от тази формулировка и се питат как точно той нарушава мира. Часове по-късно става ясно, че е осъден с извънредно впечатляваща скорост. Сега Робинсън ще лежи 13 месеца за неуважение към съда. И за да не остане някакво съмнение в тенденциозността и наглостта на хората в тоги, съдът издава още една забрана за отразяване – този път на делото срещу самия Томи Робинсън. Това принуждава всички британски медии, които са писали по темата, да изтрият или цензурират материалите си. Дистопични картини от романи и филми за тоталитарни режими оживяват. В реално време и през 2018 година английски медии са принудени да премахват информации за ареста на човек, отишъл да отрази съдебно дело, за което също не може да се пише и говори.
Срамният арест на Томи Робинсън и смъртта на свободното слово
Как се нарича страна, в която съд забранява на медиите да отразяват дело срещу организирана група за изнасилване на момичета, осъжда набързо единствения дръзнал да се опита да информира публиката, а после забранява да се отразява и неговият процес? Тоталитарна? Антиутопична? Полицейска? Политически коректна може би? Със сигурност не и свободна, демократична и плуралистична. За съжаление на всички ценители на цивилизацията точно това се случва в момента във Великобритания – една от крепостите на напредъка, културата, хумора и критичното мислене. Или по-скоро една от бившите крепости на всички тези хубави неща, приличаща повече на тъмница, в която бесуват цензурата и репресията над политическите дисиденти. В края на месец май Томи Робинсън беше арестуван пред сградата на съда в Лийдс, където се гледаше дело срещу една от многобройните мюсюлмански педофилски банди на Острова. Двадесет и седем мъже, основно от пакистански произход, са обвинени в дългогодишна сексуална експлоатация на 18 бели британски момичета на възраст от 11 до 27 години. Томи Робинсън се е опитал да снима с телефона си влизащите в сградата обвиняеми. Но това е било забранено със съдебна заповед. Според съдиите този процес не трябва да се обсъжда публично, докато не приключи, за да не се продуцират „предразсъдъци” и да се създаде възможност за „честен процес”. Те явно мислят, че има опасност да се повлияе на хода на делото. Или се страхуват, че близки на обвиняемите ще търсят отмъщение. Много хора са озадачени защо процес от толкова огромно обществено значение минава на тъмно, без медии и със заплахата от арест на всеки, който реши да разкаже или да документира каквото и да било. Повечето журналисти на Острова, изглежда, подкрепят това решение, защото почти никой не се осмелява да го оспори.
Но твърдоглавият Томи Робинсън отива и започва да снима. Без да създава безредици или да се опитва да влиза в съда. Просто стои пред сградата и записва. Той е противоречива фигура в Англия, един от най-гласовитите критици на ислямизацията, в миналото е гравитирал около крайнодесни кръгове и хулигански агитки. По-късно Робинсън се реформира, общува с умерени мюсюлмани, търси диалог, но вече е превърнат във враг на властта. Има няколко ареста, системно и свирепо е преследван за дребни протоколни нарушения, лежал е в затвора и вдъхновен от сблъсъците с държавата, пише автобиографичния си бестселър „Обществен враг”. В последно време Робинсън се беше посветил на гражданската журналистика и разобличаването на секс бандите, разпространени в тревожен обем из цялата страна. Той знае, че поема огромен риск с появата си пред съда в Лийдс. Над главата му виси условна присъда за същото „престъпление” – отразяване на забранено за отразяване дело срещу пакистанска педофилска мрежа. Но според него селективните медийни затъмнения на дела срещу организирани ислямски банди за сексуална експлоатация на момичета е скандал, който трябва да бъде разгласяван. Той много добре знае как власти и медии са игнорирали или покривали подобни случаи в продължение на десетилетия от страх да не бъдат обвинени в расизъм.И така, още с появата си пред съда в Лийдс Томи Робинсън е арестуван за „нарушаване на мира”. Мнозина са озадачени от тази формулировка и се питат как точно той нарушава мира. Часове по-късно става ясно, че е осъден с извънредно впечатляваща скорост. Сега Робинсън ще лежи 13 месеца за неуважение към съда. И за да не остане някакво съмнение в тенденциозността и наглостта на хората в тоги, съдът издава още една забрана за отразяване – този път на делото срещу самия Томи Робинсън. Това принуждава всички британски медии, които са писали по темата, да изтрият или цензурират материалите си. Дистопични картини от романи и филми за тоталитарни режими оживяват. В реално време и през 2018 година английски медии са принудени да премахват информации за ареста на човек, отишъл да отрази съдебно дело, за което също не може да се пише и говори.
Коментар