Да разберем „лястовиците” на социалистическото движение у нас отпреди повече от век е по-лесно, отколкото да проумеем що за птици са днешните червени катерачи на Бузлуджа. „Лястовиците” ще ги разберем, защото съвременниците им признават, че в тях, освен заблудите от книжките, които са чели или агитатори са им преразказвали, е имало и малка доза идеализъм. Днес няма такова нещо. Гледах и се дивих
що пари са потрошили във време на чума за бузлуджанската веселба,
гледах шменти капелното поведение на техните лидери, туй цък, онуй цък търговийката, която на върха бяха развъртели и нямаше как да не се присетя за написаното от Димитър Благоев за един литературен герой, който, според първосъздателят на организираното социалистическо движение, е "смес от старата простотия и еснафска наивност с нахалството на новите рицари, които чрез лихварство... усетиха в кесиите си силата на капиталеца...". Пише това Благоев в сп.”Ново време” през 1897 г. и сякаш острото му критично перо рисува днешните тарикат хайлязи от Бузлуджанското сборище. Защото ние ги знаем тия „рицари” на социалистическата идея, които пълнеха главите на хората по времето на соца с простотиите на комунизма, а след като градежът им се срина, се юрнаха като невидели да пълнят кесиите от точно обратният градеж – то не беше грабеж, не беше банкерство и лихварство, алчност ненагледна. Благоев се самозалъгва, лъже и народа, че прави партия на работническата класа. След него всички комунистически лидери лъжеха, че тази работническа класа управлява. И да си спомняте работник да е бил „управленец” по време на соца? Работниците бачкаха като замаяни от сутрин до вечер по фабрики и заводи, а комунистите се изживяваха като техни началници – също от сутрин до вечер. Самият труд все пак учеше „трудовите хора” на ум и разум. Докато началниците им или номеклатурата, както им казвахме, си останаха прости до края на живота. Прости, прости, но при демокрацията им се отвори парашута и ей ги отново героите наши.
що пари са потрошили във време на чума за бузлуджанската веселба,
гледах шменти капелното поведение на техните лидери, туй цък, онуй цък търговийката, която на върха бяха развъртели и нямаше как да не се присетя за написаното от Димитър Благоев за един литературен герой, който, според първосъздателят на организираното социалистическо движение, е "смес от старата простотия и еснафска наивност с нахалството на новите рицари, които чрез лихварство... усетиха в кесиите си силата на капиталеца...". Пише това Благоев в сп.”Ново време” през 1897 г. и сякаш острото му критично перо рисува днешните тарикат хайлязи от Бузлуджанското сборище. Защото ние ги знаем тия „рицари” на социалистическата идея, които пълнеха главите на хората по времето на соца с простотиите на комунизма, а след като градежът им се срина, се юрнаха като невидели да пълнят кесиите от точно обратният градеж – то не беше грабеж, не беше банкерство и лихварство, алчност ненагледна. Благоев се самозалъгва, лъже и народа, че прави партия на работническата класа. След него всички комунистически лидери лъжеха, че тази работническа класа управлява. И да си спомняте работник да е бил „управленец” по време на соца? Работниците бачкаха като замаяни от сутрин до вечер по фабрики и заводи, а комунистите се изживяваха като техни началници – също от сутрин до вечер. Самият труд все пак учеше „трудовите хора” на ум и разум. Докато началниците им или номеклатурата, както им казвахме, си останаха прости до края на живота. Прости, прости, но при демокрацията им се отвори парашута и ей ги отново героите наши.
Коментар