Главният прокурор Иван Гешев хвърли истинска бомба, обявявайки, че една от службите, пряко свързана с националната сигурност, не работи, а той и няма доверие. Става дума за „Военна полиция”, която не е участвала в последната шумна и важна операция по арест на група руски шпиони, работили против България. Гешев потвърди, че лично от държавното обвинение не са искали тази структура да се бърка в реализацията.
Признанието на Иван Гешев е знаково и скандално, защото в случая с руските шпиони става дума за действащи или бивши военни, които би следвало да бъдат разследвани и арестувани от „Военна полиция”. Обвиненията на Иван Гешев недвусмислено говорят, че тази служба от Министерството на отбраната, след като е „пробита”, а Прокуратурата й няма доверие, то тя не може да изпълнява основната си функция по защита на националната сигурност. В прав текст главният прокурор каза на обществото, че „Военна полиция” не са участвали в реализирането на опрецията, защото най-вероятно информацията е щяла да стигне преди органите на реда до Руското посолство и заподозрените шпиони.
В частта 6.12 от приетата от Народното събрание наскоро "Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г." стават ясни и основните функции, които държавата възлага на Служба „Военна полиция”: оперативно-издирвателна дейност, предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления от общ характер и полицейска регистрация на лица, експертна и експертно-криминалистическа дейност, антитерористична дейност и т.н. Важна подробност е, че точно тази структура е на пряко подчинение на министъра на отбраната, тоест на Красимир Каракачанов.
Но при създалата се сега сложна ситуация открит остава горещият въпрос - как се съвместяват тези отговорности с липсата на доверие от главния прокурор, а вероятно и от шефовете на другите специални служби? Какво доверие тогава да очакваме от чуждестранните партньори?
От началото на януари тази година Служба „Военна полиция” се ръководи от временно изпълняващ длъжността – полковник Сотиров. Преди това обаче в продължение на близо 8 години неин шеф бе бригаден генерал Борислав Сертов. Няма съмнение, че стрелите на Гешев са насочени към него – все пак става дума за достатъчно дълъг период, през който Сертов е имал възможност да реформира службата, но вместо това тя се е превърнала в
опасна за националната сигурност,
твърдят източници от държавното обвинение. В тази структура от сигурността евроатлантическият вятър все още не е задухал, а застоят от годините на СССР е парализирал всякакви пориви за промяна. Служители от МО са категорични, че във „Военна полиция” няма случайни назначения, а като свински черва се точат роднини на генерали, шефове в МВР, ГДБОП, политици, магистрати. През 2017 г. по време на служебния кабинет на проф. Огнян Герджиков е назначена проверка на службата, която завършва с критичен доклад, но по-късно потъва в бюрократичното блато. Интерес към него не проявява и новият министър Каракачанов. Защо ли?
Признанието на Иван Гешев е знаково и скандално, защото в случая с руските шпиони става дума за действащи или бивши военни, които би следвало да бъдат разследвани и арестувани от „Военна полиция”. Обвиненията на Иван Гешев недвусмислено говорят, че тази служба от Министерството на отбраната, след като е „пробита”, а Прокуратурата й няма доверие, то тя не може да изпълнява основната си функция по защита на националната сигурност. В прав текст главният прокурор каза на обществото, че „Военна полиция” не са участвали в реализирането на опрецията, защото най-вероятно информацията е щяла да стигне преди органите на реда до Руското посолство и заподозрените шпиони.
В частта 6.12 от приетата от Народното събрание наскоро "Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г." стават ясни и основните функции, които държавата възлага на Служба „Военна полиция”: оперативно-издирвателна дейност, предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления от общ характер и полицейска регистрация на лица, експертна и експертно-криминалистическа дейност, антитерористична дейност и т.н. Важна подробност е, че точно тази структура е на пряко подчинение на министъра на отбраната, тоест на Красимир Каракачанов.
Но при създалата се сега сложна ситуация открит остава горещият въпрос - как се съвместяват тези отговорности с липсата на доверие от главния прокурор, а вероятно и от шефовете на другите специални служби? Какво доверие тогава да очакваме от чуждестранните партньори?
От началото на януари тази година Служба „Военна полиция” се ръководи от временно изпълняващ длъжността – полковник Сотиров. Преди това обаче в продължение на близо 8 години неин шеф бе бригаден генерал Борислав Сертов. Няма съмнение, че стрелите на Гешев са насочени към него – все пак става дума за достатъчно дълъг период, през който Сертов е имал възможност да реформира службата, но вместо това тя се е превърнала в
опасна за националната сигурност,
твърдят източници от държавното обвинение. В тази структура от сигурността евроатлантическият вятър все още не е задухал, а застоят от годините на СССР е парализирал всякакви пориви за промяна. Служители от МО са категорични, че във „Военна полиция” няма случайни назначения, а като свински черва се точат роднини на генерали, шефове в МВР, ГДБОП, политици, магистрати. През 2017 г. по време на служебния кабинет на проф. Огнян Герджиков е назначена проверка на службата, която завършва с критичен доклад, но по-късно потъва в бюрократичното блато. Интерес към него не проявява и новият министър Каракачанов. Защо ли?
Коментар