Първоначално изпратено от markov
Разгледай мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Политика
Collapse
X
-
Първоначално изпратено от Krum Sokolov Разгледай мнениеНе приемай думите ми буквално............. Построихме един завод Кремиковци с капацитет за който нямахме достатъчно метална руда и после транспортирахме руда(пръст) милиони кубични метри от хиляди километри за да функционира. Накрая фалира. ................
Очевидно - в ония години е имало смисъл да бъде построен. Защо?
1. Осигурявал е хиляди работни места и заетост на десетки хиляди софиянци и семействата им.
2. Осигурявал е десетки хиляди работни места на хора от други региони /тук включвам: плавателни състави, митници, работещи и служители в енергийната система на страната - защото освен руда се внасяха и хиляди тонове въглища, които се разтоварваха директно в ТЕЦ-овете по Дунава, където - освен пара за отопление на населението - се произвеждаше и ел.енергията - пак за населението, но и за промишлеността, също се осигуряваше работа и за хората, които транспортират въглищата до тецове в страната, както и за транспорт на рудата до построеният и работещ Кремиковци/. Тогава функционираха и столовете за изхранване на работещите..., значи са съществували и стопанствата, където се е получавала продукцията за това..., с необходимият санитарно-хигиенен контрол и т.н. - заетост...
"Накрая фалира" - това е абсолютно вярно. Фалираха и останалите, заети по веригата, т.е. - работните места секнаха да осигуряват препитанието на многото десетки хиляди, заети в тях. Вследствие на фалитите се вдигаха цените напр. на електроенергията, което водеше до все по-голямо обедняване на и така нямащите работа хора.
От стоманата в Кремиковци - е ясно какво се правеше - да не изброявам, нали: метал за железобетона на строените сгради, мостове, далекопроводи от електропреносната мрежа, /които други използваха, купени на безценица, но и това е страничен въпрос!/... - можем да ги видим функциониращи!
Значи - от демокрацията /за нас/ има един-единствен изход: АКО единият поробител заменим с друг, АДЕКВАТЕН на досегашният.
Никой не е правил подобни уточнения и пазарлъци. "Демокрацията" дойде, за да трупат печалби ония, които вече нямаха пазари за увеличаващото се производство. В същото време - се наложи ние МАСОВО да ликвидираме, за да не сме конкуренция, а не да надграждаме... Това са дъвкани неща: ликвидация за сметка на обедняване на типичния работник-изпълнител.
Не говоря за това, че масово обедняващият българин няма как да бъде представляван от някого, защитаван /по силата на закони, които се променят пак НЕ от самия него и са в служба на.... и т.н./
Елементарна логика!
Коментар
-
Първоначално изпратено от barbaron Разгледай мнение
Шефът на Агенцията за българите в чужбина е онзи с фланелката Wehrmacht, защитен тогава от Каракачанов.
Петър Харалампиев оглавява Държавната агенция за българите в чужбина през от май 2017 г. Харалампиев има политическа кариера зад гърба си. Той е лидер на национално движение "БГ патриот", което е част от гражданската квота на коалицията "Обединени идиоти".
Преди да оглави агенцията Харалампиев е заместник областен управител на област София. Той встъпва в длъжност през декември 2014 г. Бил е и изпълнителен директор и член на Управителния съвет на фондация "Българе".
Коментар
-
България с 33.3 млрд. евро брутен външен дълг
В края на август 2018-а година брутният външен дълг на България (частен и държавен) е в размер на 33,3973 млрд. евро (64,6% от прогнозния БВП), като се повишава с 407,7 млн. евро (с 1,2%) спрямо края на 2017 година и с 475 млн. евро (с 1,4%) спрямо година по-рано (спрямо август 2017 година, когато брутният външен дълг беше в размер на 33,3301 млрд. евро).
Дългосрочните задължения през август са в размер на 25,6998 млрд. евро (48,7% от БВП и 76% от брутния външен дълг), като нарастват със 104,5 млн. евро (с 0,4%) спрямо края на предходната година и намаляват със 134,8 млн. евро (с 0,5%) спрямо година по-рано.
В същото време краткосрочните задължения на България възлизат на 8,1053 млрд. евро (15,4% от БВП и 24% от брутния външен дълг), нараствайки с 303,2 млн. евро (с 3,9%) спрямо края на предишната година и с 609,8 млн. евро (с 8,1%) спрямо август 2017 година.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на август е в размер на 5,653 млрд. евро (10,7% от БВП), намалявайки в рамките на настоящата година с 66,2 млн. евро (спад с 1,2% спрямо края на 2017-а година) и с 402,5 млн. евро (с 6,6%) спрямо август 2017 година.
През август външните задължения на банките в нашата страна възлизат на 4,6278 млрд. евро (8,8% от БВП), като се повишават с 349,0 млн. евро (с 8,2%) спрямо края на предходната година и с 373,9 млн. евро (с 8,8%) спрямо август 2017 година, информира economynews.bg.
През първите осем месеца на настоящата година са извършени плащания по обслужването на брутния външен дълг за 3,3117 млрд. евро (6,3% от БВП) спрямо плащания за 4,0523 млрд. евро (7,8% от БВП) за периода януари – август 2017 година, отчита БНБ.
Нетният външен дълг (разликата между размера на брутния външен дълг и размера на брутните външни активи) в края на август е отрицателен и в размер на 3,0229 млрд. евро, като намалява с 1,9562 млрд. евро спрямо края на предходната година. Това понижение на нетния външен дълг се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 2,3639 млрд. евро, или с 6,9%) в сравнение с нарастването на брутния външен дълг (с 407,7 млн. евро, или с 1,2%). Спрямо година по-рано нетният външен дълг през август се понижава с 1,4372 млрд. евро. Трябва да се има предвид, че брутните външни активи включват резервните активи на БНБ, активите на банките в чужбина и депозитите на нефинансовия сектор зад граница.
Коментар
-
Първоначално изпратено от Имхотеп Разгледай мнениеВие двамата по-доле не се правете на многознайковци,
точно тук, в тази тема са цитирани извадки от архивите на бнб от '48 - '90. Това което казва Крум е истина.Тези архиви са достъпни онлайн на сайта на бнб.
За логореев няма надежда, но за ... Съм почти 99% сигурен че ще обърне внимание.
Че златния в резерв в края на 1989 е бил по-малък от резерва през 1944 ли ?
Аре стига лъжи по темата. България е имала добив през периода , нормално е част от добива да продаде.
В момента ония в Челопеч да не би да предават добитото злато на БНБ ???
..........................
"Дънди прешъс металс Челопеч" е постигнала рекордно производство на злато през 2017 г. Благодарение на по-високото съдържание на благородния метал в рудата дружеството е добило близо 198 хил. тр.у. (5.6 тона) под формата на концентрат. Това става ясно от производствените данни на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Финансовите резултати на компанията се очакват в средата на февруари.
Значи всяка година от демократична България се изнася по поне 5 тона злато .....И КО ПРАИМ СЕГА ?Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опит
Коментар
-
ПИАНИСТ ГАВРИЛОВ ДЕЛИТСЯ ВПЕЧАТЛЕНИЯМИ
Сегодня ровно 7 лет, как я начал последнее турне по России. Тогда и записал впечатления.
"Гастроли в России 2010"
Москва. Главное впечатление – Россия впала в «дурную бесконечность». Это, по-видимому, и есть ее «особый путь». Во всей ее мучительной истории тупо и механистично повторяются одни и те же циклы. Короткие «оживления», «оттепели» сменяются долгими мрачными периодами реакции, когда главным содержанием народной жизни становится ее, этой жизни, угнетательство и удушение. На ошибках никто не может и не хочет учиться. Современное русское общество топчется на месте, гниет и воспаляется. Но со свинцовым упрямством не желает посмотреть на само себя, собраться и подняться хотя бы на одну ступенечку. Россия не желает вернуться в бытие, предпочитая дурманить себя обновленными, до боли знакомыми прогнившими мифами.
Российское телевидение невозможно смотреть, потому что оно – без всяких метафор и гипербол – шабаш нечисти. У ВСЕХ его персонажей видны рожки, хвосты, рыльца, копыта. Жадные, тупые хари, красные червеобразные губы, загребущие руки, глаза ведьм и упырей. Эта нечисть особая, национальная, не с графики Гойи и не с полотен Босха. Постсоветско-гламурная.
Упомянутая Достоевским в рассказе «Бобок» нравственная вонь заполнила все московское пространство. Ее источают и российские «политики», и «смехачи», и их обыдлевшая публика. Люди не живут – а функционируют в дурной бесконечности, как роботы. Роботы-сутенеры и роботы-проститутки. В воздухе висит, как топор, скотская страсть к наживе.
В современной России как бы нет мысли. Нет идеи. ЦАРСТВО ПУСТОТЫ. Мысли и идеи или уехали вместе с их носителями – или прожеваны и выхаркнуты, как ненужная жвачка. Говорить не с кем и не о чем. Чувства и реакции подавляющего большинства москвичей – на первобытном уровне. Люди заняты удовлетворением потребностей. Они легкомысленны, вульгарны и злы как урки. Жизнь и боль других людей никого не тревожит. Любовь, забота, внимание, взаимоуважение, дружелюбие – покинули их реальность. Космический холод современных русских пробиpает до костей. Скулы ломит от их наглости.
Ходил по Бульварному кольцу поздним вечером. Поглядывал в глаза гуляющих. Что я в них увидел? Одиночество, безысходность, дурман бессмысленного существования, безголовый риск жизнью. И близкую пьяную или наркотическую смерть...
Красивые женские обнаженные тела в витринах ночных диско московского центра. Шлюхи танцуют, зазывают. На их кукольных резиновых лицах – мертвые улыбки. Растягивают губы перед клиентом. Чтобы сожрать его, обглодать и выплюнуть из чрева и из памяти.
Образ построенной за последние десять лет новой Mосквы удивительно соответствует ее содержанию. Это, конечно, не новый Лондон, не Париж, не Нью-Йорк и не Мадрид. Это все та же потемкинская деревня – синюха, напомаженная, покрытая дешевыми румянами. В кричащих вокзальных нарядах. Пошлость, мерзость, подделка везде и во всем – от главного храма-новодела, через новоделы-бульвары и до новоделов-небоскребов.
Уничтожены или изгажены последние романтические уголки старой Москвы, мой постоянный, во время прошлой жизни, источник вдохновения.
Архитектурная бездарность и наглость вызывали у меня физическую муку, к горлу подкатывала тошнота. Новая Москва – это воплощение бездарности, хамства и умственной отсталости разгулявшихся пацанов, дорвавшихся до власти! Города Москвы более нет. Диснейленд. Гуляй-поле. Воровская малина.
Удручает обыдленная пассивная постсовковая масса и ее пастыри-паханы, но самое страшное явление в новой русской жизни – это заплывшая жиром, тупая, купленная на корню творческая интеллигенция, вытравившая в себе все человеческое в обмен на награды и «черный нал» от КГБ и воров в законе.
Всегда обижался на Рахманинова. В интервью американскому журналисту в тридцатых годах на вопрос, тоскуете ли Вы по России, он ответил: «России больше нет». До самого последнего времени я думал, что Рахманинов ошибался. И только в эти, последние, московские гастроли 2010 года, я понял – он был прав.
Основная масса москвичей приспособилась к отсутствию атмосферы в мегаполисе. Им приятен гнилостный дух несвободы. Они не могут жить на свободе, на свежем ветру. Девятьсот лет самозакабаления и сто лет русского коммунизма не прошли даром. Освобожденных холопов тянет под кнут. Старых сидельцев – на нары. Неуехавших интеллигентов – на обтертые задницами табуретки, на кухни. Похихикать, выпить, анекдотцы потравить…
Лечу в Магадан! Самолет Аэрофлота – Боинг. Обрадовался. Радость моя была однако преждевременной. Внутри самолета – узко, как в дурном сне. Сосед спереди лежал весь полет у меня на ногах. Кресло шириной с зад мартышки. В туалет невозможно втиснуться. Восемь часов полета. Откидываю спинку кресла. Сосeд сзади орет: «Что Вы себе позволяете?»
Я рычу в ответ: «Претензии к вашему Аэрофлоту!»
На подлете к Магадану вижу унылые сопки, занесенные снегом. Как тошно было тут умирать! Плакат.
– Добро пожаловать на Колыму, в золотое сердце России!
Ну что же, в сердце, так в сердце. Прошелся по улицам. Люди тут показались мне особенно примитивными. На всех почти лицах прохожих – следы пьянства. Одутловатые, изношенные, посеревшие лица. Глаза мутные. Все пьют в этом холодном золотом сердце России. Даже работники филармонии. Видимо, тут нельзя иначе. У многих прохожих – бандитские рожи. Даже у молодых девушек.
Но, чудо! И тут концертная публика – приятная и симпатичная. Мой концерт. Понимание, бешеный успех и слезы счастья.
Счастливый и пьяный еврей-директор. Ага, думаю, свой! Поговорим! Ошибся. От еврея в нем осталась лишь мудрость невмешательства ни во что, кроме его дела.
Заговорили о мемориальном проекте (в память о репрессированных), он скорчился, сделал презрительную мину.
– Ну зачем? Ну сколько можно об этом? Кто к нам в Магадан ни приедет – речь только о мертвых. Хватит реквиемов! Давайте жить и веселиться!
Я подумал – ясно, ясно, господин директор. Негласное указание сверху дошло и до золотого сердца России. Новая песенка на старый мотив. Все советское было не так уж и плохо. Руководил всем самый успешный менеджер России. Духовный отец сегодняшнего тушинского вора. Ну, пейте, веселитесь, танцуйте на костях предков. Только без меня.
Свалился в Магадане с воспалением легких. От возмущения?
Перед отлетом поднялся на сопку «Крутая». На ее вершине – «Маска скорби», пятнадцатиметровый бетонный памятник жертвам сталинских репрессий работы Эрнста Неизвестного. Вместо лица – крест, вместо глаза – дырка, внутри – камера. К «Маске скорби» подъезжают новобрачные. Не для того, чтобы поскорбеть. А для того, чтобы выпить. Жучкам и мухтарам нужен повод, чтобы чокнуться и столбик, чтобы ножку задрать.
Наша сопровождающая поясняет: «Эти бетонные блоки символизируют лагеря».
Ее прерывает надтреснутый голос: «Почему Вы не сообщаете иностранцам, что на Колыме 67 процентов заключенных сидели по уголовке? 33 процента всего политических. А памятник этот – ложь и пустой перевод денег, иностранцам мозги пудрить...»
Говорил молодой мужик с гадким лицом и желтушной кожей. Oдет в приличное длинное пальто, на голове какая-то детская вязаная синяя шапочка с горлышком и козырьком. Высокий. Людей на проценты считает, мерзавец... Топтун? Нашист? Нет, обычный современный молодой путиноид с промытыми новой пропагандой мозгами. Достойный сын отца, дебила и доносчика, внук деда вертухая и правнук комиссара в пыльном шлеме. Исторгающий, как и в советские времена – бубонную ненависть ко всему человеческому.
Москва.
Включил телевизор. На канале «Ностальгия» показывали знаменитых исполнителей советской эстрады – от Бернеса ( «С чего начинается Pодина») до Софии Ротару («Счастья тебе, земля моя»). Потом «крутили» совковую хронику шестидесятых и семидесятых... Партсъезды, депутаты, медали, знатные шахтеры и доярки, президиумы... Космонавт с орбиты что-то патриотическое промямлил, передовики доложили народу и партии о ходе социалистического соревнования...
Дикторы вещали как психиатры, погружающие пациентов в глубокий гипнотический сон...
По экрану ползли упрямые тракторы, маршировали суровые солдаты-победители, потные сталевары выдавали рекордную плавку чугуна, густо урчали турбинами белоснежные лайнеры Ил-62, застенчиво улыбались умелые стюардессы...
Золотом горел и пускал в небеса хрустальные струи чудесный фонтан «Дружба народов»...
Преступный эксперимент по созданию «нового человека» удался. Многие россияне так и не вышли из советской комы. Сотни миллионов подопытных людей, превращенных в примитивные биологические куклы, дали многочисленное потомство…
Неудивительно, что больше пятидесяти процентов населения Pоссии хочет назад в СССР, а больше семидесяти процентов считает Сталина «великим вождем» и мечтает о «твердой руке». Прошедшие неоднократную мичуринскую селекцию и лоботомию в трех поколениях люди не могут жить вне клиники.
Прав был Розанов: «Ленин и его приспешники потому так смелы, что знают – судить их будет некому, ибо судьи будут съедены».
Заглянул в интернет, туда, где публикуют свои аналитические статьи лучшие российские комментаторы. Многие пишут о «точках невозврата». Кто-то считает поворотным пунктом истории России разгон НТВ, кто-то Курск, другие – Беслан, Норд-Ост... Все заканчивают свои разборы так: «Еще один шаг и мы на краю катастрофы!»
Меня давно тошнит от этого «края». О чем вы? Какие точки невозврата? Какой край пропасти? Сколько можно себя успокаивать? Сколько можно врать самим себе?
Россия погребена уже почти сто лет под слоем кровавой лавы. И эта лава заливает сейчас последние норы, дыры и пещеры, в которых сидят современные российские несторы и аввакумы.
Русский Апокалипсис взорвал Россию и ждать ростков новой российской культуры придется не одно столетие.
Коментар
-
Шефът на Агенцията за българите в чужбина е онзи с фланелката Wehrmacht, защитен тогава от Каракачанов.
Петър Харалампиев оглавява Държавната агенция за българите в чужбина през от май 2017 г. Харалампиев има политическа кариера зад гърба си. Той е лидер на национално движение "БГ патриот", което е част от гражданската квота на коалицията "Обединени идиоти".
Преди да оглави агенцията Харалампиев е заместник областен управител на област София. Той встъпва в длъжност през декември 2014 г. Бил е и изпълнителен директор и член на Управителния съвет на фондация "Българе".
Коментар
-
Tatiana Christy
Поредното убиство на жена в България. Такава епидемия от убийства май никога не е имало... Защо? Защото системата не работи. Защото насилниците се смятат недосегаеми. Затова и много жени не си правят труда да се обърнат към властите -- защото от тях полза няма. Наскоро пребитата адвокатка В. Каменарска разказа в телевизионно интервю, че като работи с малтретирани жени-клиентки, искащи заповед за възбрана за малтретиращия ги мъж, съдът често просто дава бележка на бияча, на която пише "да се въздържа от насилие."
Няма арести, няма адекватни присъди, няма адекватна профилактика, няма задължителни курсове по "управление на гнева"...и най вече няма държавна политика с/у домашното насилие! Защото в България малтретирането на жени, не се смята за сериозно престъпление! Спомняте ли си пребитата приятелка на националния "герой" Динко, как говореше с подробности в ефир какво й се е случило и че според нея тя по чудо е останала жива? Никой повече не чу за нея, а тя щеше да съди Динко...Осъди ли го? Много се съмнявам.Но за сметка на това Динко бе разхождан из телевизиите като национална ценност. Някой извика ли го в полицията? Не, разбира се! Извикаха го във Фермата (или там кво беше онова дебилно шоу за дебили...)
Аз лично съм се сблъсквала със системата в България. Тя е направена така, че жертвата да не получи адекватно и навременно правосъдие. Колко от физически малтретираните хора в България (не само жени) имат нервите и времето (както и парите) да се занимават с безумната система -- да подават жалби, да ходят на разпити с малоумни полицаи, които един час неграмотно печатат с два пръста на компютър една страница! На кого му се занимава с малоумни прокурори, които смятат, че за един счупен нос трябва милиони бележчици от милион съдебни експертизи, които пак да не са достатъчни в съда, защото някакъв малоумен съдия ще реши "че няма достатъчно доказателства." Кой има нерви да виси пред милион лекарски кабинети (често обитавани от пълни задници и да събира подписи за нови доказателства), кой има нерви с години наред да получава безброй призовки докато делото му се влачи като народна песен? А колко хора имат късмета да случат на добър адвокат, който сериозно да се заеме с казузата им, а не да вземе на клиента парите и в един момент да престане да му вдига телефона? Кой има сили да се занимава с такава неработеща система? Докато е така, насилието няма да спре.
Иначе не дай боже, да ни нападне Истанбулската конвенция!
Коментар
-
Първоначално изпратено от безимeн Разгледай мнение
Истината не е с теб... Рублите са си рубли, но... Няма как твърдението ти да е вярно - само един пример те опровергава...
Твърдението, че "нямахме износ който да носи валута различна от рубли" - е чиста лъжа!
Извод: паметта на хората не е така къса, както ти се струва - на теб и на много новоизлюпени "демократи"! Ако не си сигурен в това, което пишеш - какви са причините, за да заблуждаваш?
Бъди сигурен че това е самата истина. Работил съм в тази свера и съм коментирал с колеги. Построихме един завод Кремиковци с капацитет за който нямахме достатъчно метална руда и после транспортирахме руда(пръст) милиони кубични метри от хиляди километри за да функционира. Накрая фалира. Такива са и заводите за тежко машиностроене в Радомир, Завод Спартак Бургас, Завод за вентилатори в Димитровград. Завод Нефтохим и Плама без да имаме добив на петрол. Накрая всички те фалираха без дотации от Държавата и бяха нарязани за скраб. Последен случай с Полимери на Банев. Купихме фалирал завод за флопита от САЩ за стотици долари в момента в който запада вече произвеждаше компактдискове. Е на кой да ги продаваме тези флопита? Естествено фалира. Продаде няколко хиляди флопита на Правец за българските компютри и фалира.Last edited by Krum Sokolov; 30.10.2018, 08:32.
Коментар
-
Първоначално изпратено от retro_69 Разгледай мнение
Секретни документи в нета???!!!Вестник "Строго секретно"???!!!Боже,слез и си прибери версиите!
Коментар
-
Вие двамата по-доле не се правете на многознайковци,
точно тук, в тази тема са цитирани извадки от архивите на бнб от '48 - '90. Това което казва Крум е истина.Тези архиви са достъпни онлайн на сайта на бнб.
За логореев няма надежда, но за ... Съм почти 99% сигурен че ще обърне внимание.
Не спори с идиот (мурзилка)! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.
Коментар
-
Първоначално изпратено от Krum Sokolov Разгледай мнениеВ нета има десетки статии по въпроса и секретни документи от онова време.
http://sylviastefanova.blog.bg/polit...laten-r.919821
Коментар
-
Първоначално изпратено от Krum Sokolov Разгледай мнение..........................
................................ икономиката беше банкрутирала и нямахме износ който да носи валута различна от рубли.
Истината не е с теб... Рублите са си рубли, но... Няма как твърдението ти да е вярно - само един пример те опровергава...
Поинтересувай се, колко на брой са били т.нар. "холандски" тласкачи по Дунава. Поинтересувай се също и с какви конвои от шлепове - десетки хиляди тона селскостопанска продукция, продукция на консервно-преработвателни фабрики и др. - всяка седмица - поне един от тях, а дори се засичаха и повече /холандски тласкачи/, които разтоварваха стоката си в пристанищата по Горен Дунав: Виена, Линц, Пасау, Регенсбург... Що ТОНОВЕ наши домати са изялЕ тиА австрийци и германци - представа си нямаш!!! Па, как мислиш, че са плащалЕ в рубли, ли??? )) По кръстосан курс??? )) И не само домати са ялЕ, де...
Сега си представи: 6 шлепа /баржи/ - пълни с домати и чушки..., а насреща – хиляди долари! Обяснявам ти като на приятел. Ако искаш – можеш да вникнеш в онова, което ти се казва. Само не разбрах, какъв е смисълът на конфронтацията? Лъжи и конфронтиране. Смисълът ми се губи, ако твърдим, че мислим за едно добро бъдеще на ТАЯ СТРАНА! Може би някога ще пораснем /и ще поумнеем/, за да разберем, че разделението НЕ прави силата...
Ето на - сега си вннасяме доматите – и валута НЯМА по това направление... Защо? Много ли е трудоемко, или ние унищожаваме, ликвидираме и все в тоя дух си я караме – на разсипия..., както и на канфронтация! Това е друга тема, нали? Много е важна, но...
Валутата /$$$/ течеше към България! Това си го запиши, за да не го забравиш, де...
/Също течеше валута и в джобовете на капитани, механици, моряци - в плавателните състави - но и това е друга тема!/
Твърдението, че "нямахме износ който да носи валута различна от рубли" - е чиста лъжа!
Извод: паметта на хората не е така къса, както ти се струва - на теб и на много новоизлюпени "демократи"! Ако не си сигурен в това, което пишеш - какви са причините, за да заблуждаваш?
Коментар
Коментар