Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Политика
Collapse
X
-
Първоначално изпратено от barbaron Разгледай мнение4 ноября 1956 г. войска маршала Жукова повторно вошли в Будапешт для подавления венгерского восстания.
.......или пък са тормозили многооооооо по-вече страни !
1946 г. - Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет.
1947 г. - Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия.
1947-1949 г. - Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война.
1948 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР.
1948-1949 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите.
1948-1954 г. - Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук.
1950 г. - Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе.
1951-1953 (-?)г. - Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай.
1953 г. - Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха.
1954 г. - Виетнам, съвместна с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците.
1954 г. - Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании.
1956 г. - Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците.
1958 - Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците.
1958 г. - Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт.
1958 г. - Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван.
1958 г. - Панама, армията на САЩ потушава протестите.
1960-1975 г. - Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г.
1961 г. - Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната.
1961 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена.
1962 г. - Лаос, военна операция по време на партизанската война.
1962 г. - Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза.
1963 г. - Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби.
1964 г. - Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала.
1965 г. - Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви.
1965-1966 г. - Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания.
1966-1967 г. - Гватемала, „зелените барети“ на САЩ се борят срещу бунтовниците.
1967 г. - Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити.
1968 г. – САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници.
1969-1975 г. - Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос.
1970 г. - Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран.
1971-1973 г. - Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими“ от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам.
1973 г. - Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“.
1973 - Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток.
1973 г. - Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде.
1975 г. - Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес“, убити са 28 войници.
1976-1992 г. - Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война.
1980 г. - Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит.
1981 г. - Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
l981-1992 г. - Салвадор - операция срещу бунтовниците.
1981-1990 г. - Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията.
1982-1984 г. - Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити.
1983-1984 г. - Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията.
1983-1989 г. - Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази.
1984 г. - Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив.
1986 г. - Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ.
1986 г. - Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война“.
1987-1988 г. - Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет.
1989 г. - Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
1989 г. - Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix.
1989 г. - Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат.
1989 (-?) г. - Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити.
1990 г. - Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война.
1990-1991 г. - Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел.
1990-1991 г. - Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни.
1991 г. - Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната.
1991-2003 г. - Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади.
1992-1994 г. - Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война.
1992-94 г. - Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора.
1993 г. - Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети.
1994 г. - Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство.
1996-1997 г. - Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго.
1997 г. - Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1997 г. - Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1998 г. - Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите.
1998 г. - Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството.
1998 г. - Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването.
1999 г. - Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО.
2000 г. - Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити.
2001 г. - Македония, въвеждането на войските на НАТО.
2001-? г. - Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда“, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната.
2002 г. - Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ.
2002 г. - Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао.
2003 г. - Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода.
2003-2011 г. - Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази.
2003 г. - Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната.
2004-2005 г. - Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната.
2005 г. - Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове.
2006 г. - Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите“ и бунтовниците.
2008 г. - Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити.
2009 г. - Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани.
2011 г. - Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции.
2014 г. - Ирак и Сирия, бомбардировки, ракетни удари.Last edited by markov; 08.11.2018, 00:37.Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опит
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от barbaron Разгледай мнение
Коментар
-
Първоначално изпратено от majnata Разгледай мнениеАнтонио Таяни: България се развива и разкрасява непрекъснато
Ишиасът е заразен !
Коментар
-
Първоначално изпратено от barbaron Разгледай мнениеи-т си
Петър Бояджиев разкрива дълго пазени тайни от възлови периоди на прехода и обяснява защо според него има нелегална България и кой я създаде!
Коментар
-
Първоначално изпратено от SPART Разгледай мнениеБараба,кого копи-пастиш ти бе!?Маскарата дето щеше да става премиер и скри двойното си гражданство
Петър Бояджиев разкрива дълго пазени тайни от възлови периоди на прехода и обяснява защо според него има нелегална България и кой я създаде!
Вижте какво казва той в седмицата, в която България се раздели с президента Желев и в която преди 18 години, през 1997-а, Николай Добрев връща мандата на БСП за съставяне на правителство, а страната се тресеше от протести. -
Господин Бояджиев, отиде си президентът Желю Желев. Вие с него бяхте опоненти по много въпроси... -
Има една приказка - за починалите или добро, или нищо. Но той е политическа личност, и то във важен етап от историята на България! Решенията, които е взимал, са повлияли върху съдбите на милиони българи. Очевидно, че не е много редно да не кажа нищо. Но и лицемерно ще бъде да е добро, след като през последните 25 години съм бил един от първите му критици. И нещо повече - познавахме се лично и не съм крил критиките си и в разговори очи в очи! За мен Желев е основоположникът на манипулирания преход! Той беше израснал и възпитан в свят, в който лицемерието и задкулисието решаваха всичко. Не мога да коментирам намеренията му, защото това само той може да знае. Но мога да говоря за резултатите от решенията му. Още с Кръглата маса излязох публично с оценка, че това е манипулация, която ще даде горчиви плодове! Защо, ще кажат опонентите ми, нали и в Полша я имаше? Измама! Няма нищо общо между полската Кръгла маса и българската! В Полша беше между правителството и опозицията, което означава, че правителството признава и легитимира опозицията като равен опонент. Българската кръгла маса беше сбъркана още във формата си. Това не беше Кръгла маса между правителството и опозицията, а някаква комунистическа имитация за отвличане на вниманието и омекотяване на обществения натиск срещу комунистите. Всъщност при българската Кръгла маса беше обратното - опозицията легитимираше БКП! Опозицията признаваше легитимността на властта на БКП, която всъщност беше завзета чрез руския шмайзер, а не в условията на свободен избор. Тази легитимация на завзетата по престъпен начин власт тегне и днес като сянка над българското общество и спира развитието му!
Първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров падна, след като той поиска вот на доверие от парламента след т. нар. Боянски ливади - пресконференция, на която покойният вече президент Желев разкритикува остро “синия” кабинет. Какво остана зад кулисите? Вие бяхте решили да разкриете това в мемоарите си, но сега ще открехнете завесата какво се случи? -
Имаше възможност Филип да получи искания вот на доверие! Лично аз водех преговорите по инициатива на една неформална група бивши политзатворници. Тези преговори ги водехме много тайно и винаги след полунощ, защото преговаряхме с една отцепническа група депутати от БСП, които бяха вече в изолация в тяхната партия и бяха готови да преговарят. Така с тази група можехме да изненадаме заговорниците срещу правителството и при тайно гласуване то щеше да остане и да спечелим време. За съжаление Филип отказа този вариант, защото беше убеден от един тесен кръг около него, че се върви към предсрочни избори. Това само според мен. Какво точно е мислел Филип, само той може да каже... -
Пак идва 4 февруари - датата, на която през 1997 г. Николай Добрев върна мандата на БСП за съставяне на правителство, а София и цялата страна се тресяха от протести. В столицата улица вече носи името на Николай Добрев. Вие го познавахте добре, каква е вашата оценка за него? -
Познавам Николай Добрев още от 1992 година, когато се върнах уж за малко в България от емиграция, което “малко” продължи малко повечко. А се върнах, защото бях стреснат от успеха на огромната историческа манипулация над наивните българи! Манипулация, която комунистите с помощта на някои социнтелигенти като Желю Желев, Бог да го прости, и, разбира се, под методологичното ръководство на комунистите перестройчици от Русия успешно прилагаха. Макар и с голямо закъснение решихме да опитаме да намерим стратегия, с която да й се противопоставим. Разбира се, че не сме успели, щом и с днешна дата на дневен ред стои истината или тайната за КТБ! Но вече едва ли има мислещ и честен човек в България, който да се съмнява, че
дълбоката всеобхватна криза, в която се намира днешна България, е резултат на тази успешна историческа манипулация!
Защо говоря за тази престъпна манипулация, когато ме питате за събитията от 1996-1997 година и увековечаване името на Николай Добрев? Правя го, защото през целия период, чак до смъртта си, той също беше един от активните участници в този манипулационен процес! Пътищата ни се кръстосваха много пъти и той все беше от отсрещната страна на барикадата. Беше сред тези, които полагаха своите усилия да успее тази ...
да напише на хартия това, което всички що-годе информирани хора в България знаеха! Тайният доклад на Добрев! Какво му е тайното?! Така че Добрев е и един от участниците в този грабеж на 20-и век.
А как се стигна до 4 февруари?
Ама почти никой не желае да говори за това! Виденов се беше закучил и не позволяваше да започне раздаването на собствеността на комунистическите кланове под прикритието на приватизацията! Те си крадяха от произведеното, но им беше мерак да си станат собственици! Но Виденов не позволяваше това нито на българските комунисти, нито на руснаците! Е, обраха парите на хората изкараха ги в чужбина! Виденов също носи отговорност за тази кражба, разбира се. Но като усети, че го употребяват като пушечно месо, каза: “На ви всичката власт и без мен!”. На 21 декември 1996 г. Жан Виденов подава оставката си като министър-председател на България и като председател на БСП. За председател на партията е избран Георги Първанов. Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 г. на извънредно заседание на 37-ото Народно събрание. А сега изчислете от 21 декември до 4 февруари колко време има! Цялата отговорност за този период на безвремието се носи от Георги ... инаги съм имал хора по високите етажи на СДС и още при първите им контакти получих информация за това. В много конкретни ситуации Елена Костова или Слава - жената на Красимир Стойчев, посредничеха технически за контактите на Луканов и Костов. Пръв „лейтенант” на Луканов при тези разговори беше Николай Добрев! Това се знаеше от кръг от 40-50 човека. Когато Луканов го убиха, преговорите продължи Добрев. В центъра на разговорите беше приватизацията. Те казваха на Костов: “Ние ще ти дадем властта, но ти ще ни дадеш достъп до приватизацията!”. -
По време на януарските протести от 1997-а сте най-довереният човек на председателя на парламента Сендов и негов съветник. Как протече този знаменателен ден, когато беше нападнато Народното събрание? -
Сендов е мой професор от Математическия факултет и близък приятел. Имах добри връзки в щаба на Евгений Бакърджиев. От тях знаех, че са организирали обсадата на парламента много добре, с много средства и че бяха ангажирали няколко мутренски групи да бъдат авангард Отидох в ранния следобед в парламента и питам Благовест: “Как е? Ще си ходиш ли?”. А той ми казва: “Ще поостана малко. Ламбов /главен секретар на МВР - б. а./ и Николай Добрев бяха тук, казаха, че щяло да има протести, сложиха заграждения. По-добре е да съм тук”. А аз го питам: ”Благо, ти наясно ли си какво предстои?”. Отговори ми: “Разбира се, хората бяха тук, дори ми оставиха плана за организацията на охраната!”. Казвам му: „Дай да го видя!”. Започнах да се смея: ”Благо, да не се наложи да се качваш на покрива!”. Той ми се опъна: ”Защо бе, ти все си подозрителен!”. Аз: ”Слушай, газиш във вода, за която не ти ясно колко е дълбока! Май са те хванали за канарче и не знам как ще завърши всичко. Трябва да ти е ясно, че навън ще бъде страшно, а това, което са ти нарисували Ламбов и Добрев, е подигравка с теб!”. И, както си говорим в кабинета му, едно стъкло от прозореца се счупва и на 20 см пред краката ни пада един метален болт поне 10 см дълъг, над 100 грама. Благовест спря, погледна ме, главата му заработи като компютър: “Абе, май си прав, какво предлагаш?”. Казвам: “Ти се водиш втория човек в държавата, но не разполагаш с никакъв ресурс. При това, което предстои, вътрешният министър трябва да е на твое оперативно разположение на 100 процента.”. Благовест не каза нищо, отиде до телефона и поиска връзка с Николай Добрев. Говори, слуша нещо, говори, слуша... Затвори слушалката. Секретарката на Николай Добрев го уведомила, че той не може да разговаря с него, защото в момента е извън министерството за консултации по съставянето на кабинета си и тя нямала връзка с него. Почувствах, че Благовест е много ядосан. Той взе пак телефона и се свърза със секретарката на Добрев: “Тук е председателят на парламента, не ме интересува нищо, искам Добрев час по-скоро тук при мен или ще запаля страната!“. И трясна телефона. Не изминаха и две минути, и секретарката, която уж нямаше връзка със своя министър, звънеше на пожар да го уведоми, че Добрев бил вече на път за парламента. Така се стигна до фамозните кадри с предпазвания от щитовете на полицаите Добрев при влизането му в парламента. Министърът на вътрешните работи се опита да се скрие от председателя на парламента! Това е подробно случаят с Добрев, с който започнах разказа си и той ми просъска: “Пак ти ли?!”. Но няколко часа по-късно през нощта следваше по-голямата ми изненада. Към кабинета на председателя на парламента има малка стая за почивка, до нея тоалетна и малко антре. Някъде късно вечерта се почувствах уморен и реших да полегна в тази стая. Кабинетът беше полуосветен. Добре, че имам конспиративния навик да се заключвам. Бях на път да задремя, когато чух приглушени гласове, от които ме делеше една врата. И не повярвах на ушите си!
Гласовете бяха на Иван Костов и Николай Добрев
...
Коментар
-
Борислав Цеков излезе с коментар във Фейсбук за междинните избори в САЩ.
Вижте текста без редакторска намеса:
Коментар: Борислав Цеков, Институт за модерна политика, Facebook
Въпреки,че данните от междинния вот в САЩ все още не са окончателни, тенденциите са ясни. Президентът Тръмп спря "синята вълна" в САЩ! Победа на републиканците с 2:1 (Сенат+губернатори за републиканците с/у долна камара за опозицията). Тази победа и обстоятелството, че демократите бяха изцяло отстранени от щатската изпълнителна власт и от сенатските постове в ключови щати затвърждава управлението на Тръмп и показва, че течащата 3 години черна пропаганда срещу него няма никакъв реален ефект. Какъв е конкретният прочит на изборните резултати? Републиканците не просто запазиха, а разшириха своето мнозинство в Сената (с 2-3 плюс). Това е рядък прецедент. Както съм казвал нееднократно, политическата практика в САЩ е, че опозицията печели междинните избори. Само 2 пъти през последните 100 години президентската партия е печелила изцяло, а само 3 пъти е печелила Сената, но е губила долната камара. Победата на Тръмп е ключова по 2 причини. Демократите бяха отстранени от сенатските постове в някои щати, които са важни за президентския вот през 2020 г. - Флорида, Мисури, Индиана, Северна Дакота. Огромните надежди на демократите, че ще отстранят Тед Круз в Тексас чрез своята "нова надежда" Бето Рурк не се оправдаха - републиканците запазиха поста.
Втората причина за важността на победата на Тръмп е, че единствено от Сената зависят ключовите назначения, които прави президента, а също и това дали може да има импийчмънт. Дотук 1:0. Демократите успяха да спечелят крехко мнозинство в Долната камара (ок. 15-20 плюс). На фона на първия мандат на Обама, когато той и неговата партия - демократите - изгубиха камарата с цели 63 места, сега успехът им е доста скромен на фона на гигантските финансови и медийни ресурси, които мобилизираха. Това, че все пак взеха мнозинство е една от характерните и добри страни на американската конституционна система на "задръжки и противовеси" - внася се известен баланс, поощрява се двупартийното сътрудничество по важни въпроси. Иначе от Долната камара не зависят нито назначенията, нито импийчмънт. Дотук 1:1.
Победата с 2:1 идва от убедителните резултати на републиканците и подкрепяните от Тръмп кандидати на партията за губeрнатори ("президентите" на отделните щати). В мнозинството изпълнителната власт се запазва за републиканците. Вероятно ще изгубят Уисконсин, но удържаха позициите в Масачусетс, Ню Хемпшир и - особено важно! - във Флорида. Ако може да се направи едно много грубо, но все пак илюстративно сравнение на властовата конфигурация след тези избори в САЩ с българската система, то ще изглежда така: все едно Тръмп и републиканците имат президентския пост, правителството, повечето областни управители и кметове, а Народното събрание е поделено така - 4 дни в седмицата има мнозинство на Тръмп, което може да прави назначения за съдии и пр. и да приема на 2-ро четене закони, а 3 дни в седмицата - демократите имат мнозинство, с което могат да упражняват само парламентарен контрол, без да могат да реализират вот на недоверие, и могат да приемат закони само на 1-во четене. След необичайното препотвърждаване на доверието в действащия президент в тези междинни избори, пътят на Тръмп към втори мандат е открит! #Trump2020
Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опит
Коментар
-
Първоначално изпратено от majnata Разгледай мнениеДжамбазки: Само хора с много тежък ишиас могат да кажат, че миграцията води до благоденствие!
,,Подпишем ли този пакт, това би означавало да осигуряваме помощи, образование, подслон и маршрути за миграция на определено число от хора, които могат да бъдат и десет човека, и десет хиляди, и десет милиона. Просто ще бъдем задължени. Затова единственото решение е нулева миграция и твърда ограда, ако трябва с ров и крокодили''
Коментар
Коментар