Първоначално изпратено от vanevski
Разгледай мнение
От края на 1944 до средата на 1945 г. започва многообразната прочиствателна операция на френския народ, пострадал от хитлеро-фашизма и неговите френски слуги-сътрудници – lescollaborateurs.
Французойките, които са обвинени в сътрудничество с нацистите, са публично поругани и развеждани по улиците на Париж – боси, със синини по лицата и гладко остригани. Така е през лятото на 1944 г.
В рамките на освобождаването на Франция от немската окупация между 1944 и 1947 г. са проведени многобройни акции по прочистване на държавния апарат и на обществения живот от лица, обвинени в колаборация с фашистите. Сред обвиненията срещу тях става въпрос за действия на предателство чрез издаване на дейци от съпротивата или предаване на немските окупационни власти на избягали.
Отначало е имало диви, неконтролирани акции, т.н. йpurationsauvage. Освен малтретирания и публични унижения се е стигнало според различни оценки от 7 500 до около 10 000 убийства. Тези действия по-късно не са преследвани като престъпление (например не като акт съгласно правосъдието на линча).
Жени, които са се подлагали на немски военослужещи, е трябвало да претърпят публичното малтретиране.
На по-късен етап е създадена „Комисия за прочистване“ (йpurationlйgale), която въвежда форми на прочистване в съответствие с правото. В рамките на нейната дейност са въведени следните групи:
· престъпни действия (санкции до смъртно наказание),
· загуба на граждански права за определено време,
· държавно изземане на военновременни печалби от лица.
„Съдилищата на справедливостта“ са създадени във Франция с Указ на временното правителство от 26 юни 1944 г. с цел да извършвaт прочистване от колаборационисти (сътрудници) от Втората световна война. Това е наказателен съд, който функционира по метода „съобразен с момента съд“, т.е. без каквато и да било обжалване.
Съдът притежава една специална камара – „Гражданската камара“, създадена с Указ от 26 август 1944 г., за да се проверят сътрудниците, чиито действия не са наказуеми от закона. Тя поставя осъдените в условията на национално недоволство и ги наказва за национална деградация.
В цяла Франция в рамките на процесите са получили присъди 120 000 души, в това число 1 500 екзекуции, които често са се извършвали без спазване на държавно-правов ред.
Със създаването на Временното правителство начело с генерал Де Гол редът в прочистването се подобрява, като се намалява произволът.
На 21 октомври 1945 г. са проведени първите избори за Национално събрание (парламент) след войната.
Съдебното преследване обхваща над 300 000 души, за които са произнесени 127 000 присъди и 97 000 осъдителни присъди – от 5 години лишаване от граждански права до смъртна присъда (6763 души) .
Отначало съдилищата са установени в градовете, които имат апелативен съд, а след това във всеки департамент. В началото има 90 съдилища, през януари 1946 са 30, а през януари 1947 – само 25. Съдът в Париж е последният. Тези съдилища прекратяват съществуването си в съответствие със закон от 29 юли 1949 г. След 1951 г. делата с престъпленията, свързани с колаборационизъм по време на фашисткия режим се поемат от военните съдилища.
В стремежа си да намали по-бързо пропастта между французите, правителството на Френската република провежда 3 амнистии за „прочистваните“ – през 1947, 1951 и 1953 година.
Числа от окончателния отчет на 31.01.1951 г.:
311 263 досиета за разглеждане от съдилищата;
183 512 приключени;
57,954 дела внесени за съдебно разглеждане, позволяващи на съдилищата да се произнесат по случаите с 55,331 души;
6,724 оправдателни присъди;
6,763 смъртни присъди;
2,853 произнесени в присъствие на обвиняемия, от които 767 са изпълнени (останалите 2 086 смъртни присъди са отменени), 3 910 отхвърлени;
13,339 присъди за принудителен труд, от които 2 702 – доживотни;
2,044 присъди с наказание лишаване от свобода (1,956 в присъствието на обвиняемия, 88 укриващи се лица),
22,883 присъди на затвор,
3,578 присъди за лишаване от граждански права, като основна присъда;
Нямам време за губене 
Коментар