Първоначално изпратено от vanevski
Разгледай мнение
В червените издания напоследък открито се прокарва идеята за възстановяването на “непазарната икономика”. Наред с това се обсъжда и възможността да се съчетаят “левият консерватизъм” (т.е. комунизмът) с национализма като основа за възраждането на българската левица. Хора като Красимир Премянов, претърпели позорен провал по време на двугодишното управление на Социалистическата партия, днес призовават за формирането на ляв “национално-патриотичен блок”, вземайки за образец доминираният от руските комунисти Народно-патриотичен фронт, ръководен от Генадий Зюганов.
За познавачите на марксизма обаче тезата, че между комунизма и национализма може да съществува знак за равенство, е чиста спекулация. Защото, за разлика от десните идеологии, разглеждащи социалните интереси през призмата на националните, при левите това не е така. А марксизмът е типично ляво учение, поставящо интересите на пролетариата над всичко. Появата му не е случайна, а тезите му се подчиняват на една желязна, макар и отчайващо остаряла логика.
Изследвайки развитието на капитализма във викторианска Англия, класиците на марксизма стигат до извода за неизбежността от революция в някоя от най-развитите капиталистически държави (поради най-острите класови противоречия там), която по-късно ще прерасне в световна. Крайната й цел е създаването на асоциация на всички членове на обществото, изградена по единствения познат на Маркс идеален модел - този на еврейския кибуц, основаващ се на високата степен на съзнателност и изискващ произведеният продукт да се разпределя всекиму според потребностите.
Припознавайки световното развитие с това, което вижда в ранния капитализъм на тогавашна Англия, Маркс стига до извода, че “историята на всички досегашни общества е история на класовите борби”. Според марксизма, пролетариатът няма родина, семейството е узаконена форма на проституция, пазарът пречи понеже съкращава мощностите на индустрията с вечните си колебания, частната собственост пък пречи на преразпределението, държавата е инструмент на буржоазната диктатура и узаконява експлоатацията на пролетариата, религията е опиум за народа, национализмът отклонява съзнанието му към дребни боричкания и пречи на голямата цел - световната революция, консерваторите са най-върлите мракобеси, а дребните и средни собственици (т.е. стабилизиращият слой на обществото) са особено вредни, защото се стремят да станат богати (макар по марксистката логика да са обречени на разорение) и са крайно несъзнателни.
Коментар