Политика

[gogo6060]

Скъсахте ни сърцата
Хааа хааа хаааа

[markov]

Анло-саксонските джендъри никога не могат да създадат такова близко до сърцата Български музикално произведение като Прощание Славянки.

Колкото и да се пъне ванката това е факт.

Лично на мен по ми допада версията на Зара - Певцов.

Това изпълнение изразява точно идеята за Руския мир.
Зара има Кюрдски корени, Певцов има Грузински корени и пеят тази прочувствена песен за Славянски жени / Българки / изпращащи мъжете и синовете си на война / Балканската война /

Не по-лако интересни са коментирате под клипа, например:

Дейвид Съррет
Най-известните певци в Америка обикновено се придържат към специфични жанрове - рок, хип-хоп, страна и запад и т.н., и не пеят нищо патриотично (с много малко изключения), освен Националния химн при спортни събития. Американската патриотична музика като жанр не съществува. Но след това 27 000 000 американци не умреха през Втората световна война и ние не трябваше да се борим за оцеляване като Русия през последните 100 години. Да, считам себе си за патриотичен американец, но също така имам голямо възхищение от Русия и руския народ. А я учус говори по руски

LaLa Fa
Зара, кюрдско момиче от Армения, ръка за ръка с Еврей Певцов (чиято съпруга, между другото, е половин циганин), извършва поход, написан от руски музикант в възхвала на българските войници. И изпълнете така, че да разтърси студени тръпки. И това е РУСИЯ. Тъй като "руски" е не само националност. "Руски" е общност, тя е култура, тя е спомен. "Руски" е братство. За толкова много години ние се научихме да мразим всички, които не са от нашите сергии. И много, трябва да кажа, успяхме в това. Това не е просто тъжно, трагично. Защото, ако не сме заедно, тогава ще можем само да се убиваме. И няма да има повече музика. Освен "Бог спаси Америка".

[vanevski]

Айде лека, пиндопоклонниците да предупредят господарите си, че ще ги млатят през крадливите ръчички

Марш "Прощание Славянки"
https://www.youtube.com/watch?v=X7lDfE5rSdI

Маршът,който си пуснал е груба компилация на истинският марш "Прощание Славянки" на Агапкин и е създаден и вдъхновен от събитията след Балканската война 1912 година! И никаква славянка не изпраща боеца,както изопачават името на марша...

Маршът е на императорската армия,а не на червените боклуци.



Цитат:

На берегах прихотливо петляющей симферопольской речки Славянки были выстроены воинские казармы, которые с 1880 года занимал расквартированный в Симферополе 51-й Литовский пехотный полк. Прощаться с городом и речкой Славянкой солдатам и офицерам приходилось, когда они покидали город во время учений, уезжали на фронт.
...
...Официальная история создания марша «Прощание славянки» известна всем: его написал талантливый военный музыкант Василий Агапкин, который еще подростком попал в военный полковой оркестр. Отслужив срочную, Василий Иванович перебрался в Тамбов и был зачислен штаб-трубачом в расквартированный в городе 7-й запасной кавалерийский полк. Эта служба дала ему возможность поступить в музыкальное училище, о чем он мечтал всю жизнь. К этому времени молодой музыкант уже был женат, его дочь родилась в том же году, в котором 27-летний Агапкин стал студентом класса медных духовых инструментов. Cам Василий Агапкин вспоминал: «Марш «Прощание славянки» был написан мною накануне Первой мировой войны под влиянием предшествующих событий на Балканах, когда Турция агрессивно напала на мирные Балканские государства». Свое сочинение, написанное в нестандартной для марша минорной манере, Агапкин повез на отзыв и последующую инструментовку известному оркестровщику Я.И. Богораду в Симферополь. Богорад принял самое деятельное участие в сочинении его недостающей части, помог записать клавир, сделал аранжировку, оркестровал марш и даже издал за свой счет 100 экземпляров «Прощания славянки» в симферопольской типографии, которые увез с собой Агапкин. Вместе они придумали и название марша.

[Макс]

Айде лека, пиндопоклонниците да предупредят господарите си, че ще ги млатят през крадливите ръчички

Марш "Прощание Славянки"
https://www.youtube.com/watch?v=X7lDfE5rSdI

[Pyramid]

В червените издания напоследък открито се прокарва идеята за възстановяването на “непазарната икономика”. Наред с това се обсъжда и възможността да се съчетаят “левият консерватизъм” (т.е. комунизмът) с национализма като основа за възраждането на българската левица. Хора като Красимир Премянов, претърпели позорен провал по време на двугодишното управление на Социалистическата партия, днес призовават за формирането на ляв “национално-патриотичен блок”, вземайки за образец доминираният от руските комунисти Народно-патриотичен фронт, ръководен от Генадий Зюганов.
За познавачите на марксизма обаче тезата, че между комунизма и национализма може да съществува знак за равенство, е чиста спекулация. Защото, за разлика от десните идеологии, разглеждащи социалните интереси през призмата на националните, при левите това не е така. А марксизмът е типично ляво учение, поставящо интересите на пролетариата над всичко. Появата му не е случайна, а тезите му се подчиняват на една желязна, макар и отчайващо остаряла логика.

Изследвайки развитието на капитализма във викторианска Англия, класиците на марксизма стигат до извода за неизбежността от революция в някоя от най-развитите капиталистически държави (поради най-острите класови противоречия там), която по-късно ще прерасне в световна. Крайната й цел е създаването на асоциация на всички членове на обществото, изградена по единствения познат на Маркс идеален модел - този на еврейския кибуц, основаващ се на високата степен на съзнателност и изискващ произведеният продукт да се разпределя всекиму според потребностите.

Припознавайки световното развитие с това, което вижда в ранния капитализъм на тогавашна Англия, Маркс стига до извода, че “историята на всички досегашни общества е история на класовите борби”. Според марксизма, пролетариатът няма родина, семейството е узаконена форма на проституция, пазарът пречи понеже съкращава мощностите на индустрията с вечните си колебания, частната собственост пък пречи на преразпределението, държавата е инструмент на буржоазната диктатура и узаконява експлоатацията на пролетариата, религията е опиум за народа, национализмът отклонява съзнанието му към дребни боричкания и пречи на голямата цел - световната революция, консерваторите са най-върлите мракобеси, а дребните и средни собственици (т.е. стабилизиращият слой на обществото) са особено вредни, защото се стремят да станат богати (макар по марксистката логика да са обречени на разорение) и са крайно несъзнателни.

...А някоя собствена, оригинално ТВОЯ мисъл?

[vanevski]

В червените издания напоследък открито се прокарва идеята за възстановяването на “непазарната икономика”. Наред с това се обсъжда и възможността да се съчетаят “левият консерватизъм” (т.е. комунизмът) с национализма като основа за възраждането на българската левица. Хора като Красимир Премянов, претърпели позорен провал по време на двугодишното управление на Социалистическата партия, днес призовават за формирането на ляв “национално-патриотичен блок”, вземайки за образец доминираният от руските комунисти Народно-патриотичен фронт, ръководен от Генадий Зюганов.
За познавачите на марксизма обаче тезата, че между комунизма и национализма може да съществува знак за равенство, е чиста спекулация. Защото, за разлика от десните идеологии, разглеждащи социалните интереси през призмата на националните, при левите това не е така. А марксизмът е типично ляво учение, поставящо интересите на пролетариата над всичко. Появата му не е случайна, а тезите му се подчиняват на една желязна, макар и отчайващо остаряла логика.

Изследвайки развитието на капитализма във викторианска Англия, класиците на марксизма стигат до извода за неизбежността от революция в някоя от най-развитите капиталистически държави (поради най-острите класови противоречия там), която по-късно ще прерасне в световна. Крайната й цел е създаването на асоциация на всички членове на обществото, изградена по единствения познат на Маркс идеален модел - този на еврейския кибуц, основаващ се на високата степен на съзнателност и изискващ произведеният продукт да се разпределя всекиму според потребностите.

Припознавайки световното развитие с това, което вижда в ранния капитализъм на тогавашна Англия, Маркс стига до извода, че “историята на всички досегашни общества е история на класовите борби”. Според марксизма, пролетариатът няма родина, семейството е узаконена форма на проституция, пазарът пречи понеже съкращава мощностите на индустрията с вечните си колебания, частната собственост пък пречи на преразпределението, държавата е инструмент на буржоазната диктатура и узаконява експлоатацията на пролетариата, религията е опиум за народа, национализмът отклонява съзнанието му към дребни боричкания и пречи на голямата цел - световната революция, консерваторите са най-върлите мракобеси, а дребните и средни собственици (т.е. стабилизиращият слой на обществото) са особено вредни, защото се стремят да станат богати (макар по марксистката логика да са обречени на разорение) и са крайно несъзнателни.

[Pyramid]

СМЯХ,СМЯХ

В Средните векове съществувала гигантска империя с политически център на територията на Русия, обхващаща цялата територия на Европа и Азия, дори и двете Америки


А. Фоменко



Рим е посторен от руснаци по заповед на Иван Грозни, превземайки Египет московските царе започнали да строят огромни пирамиди и да си използват като гробници: това са част от твърденията на така наречената "Нова хронология", създадена от руския академик А. Фоменко.

Фоменко и последователите му предлагат собствена реконструкция на историята на човечеството, в основата на която лежи хипотезата за съществуването в Средните векове на гигантска империя с политически център на територията на Русия, обхващаща цялата територия на Европа и Азия, дори и двете Америки.

"Нова хронология" е псевдонаучна теория за радикално преразглеждане на световната история, която твърди, че съществуващата хронология на историческите събития е изцяло невярна.

Противоречията на "Новата хронология" с известните исторически факти авторите и обясняват с "глобалната фалшификация" на историческите документи.

Ти не схващаш ли иронията в тази пародия?
...Ама какво се чудя и аз.

[Макс]

Всеки от нас се е занимавал със строителство или е ползвал строителна услуга по-точно, остойностяването на инвпроект е КСС, количествено-стойностна сметка. При конвенциалното строителство, за жилищни нужди, неголеми търговски обекти вложения труд+материали е, варира в пропорции 40-60% труд и за материали 60-40% съответно. Изваждаме себестойността на труда и капитала, а останалото е принадена стойност, въпросът е???

Как да се разпредели принадената стойност, дали съразмерно на количеството и качеството на вложения труд или съразмерно на вложения капитал, вложения капитал е използван за закупуването на материали? Защо?

Труда го класираме по следния начин: 1. Проектантски труд; 2 Инженери и стртехници; 3. Майсторски труд; 4. Обща работа; Дали да дадем приоритет на квалифицирания труд или обратно? Има значение при участие при разпределяне на принадената стойност

Капитала е или държавен/държавен капитализъм/ или е акционерен? Защо да дадем принадената стойност на частните акционери?

Представи си, вариантите: 1. Взимаш кредит от банка 80-90% от стойността на жилището, купуваш си къща и ставаш наемател на банката и плащаш лихви или наем на банката; 2. Нямаш пари за построяването на къщата, освен 10-20%, купуваш си материали, наемаш строители, викаш на помощ приятели за помощ и строежа ти продължава няколко години, а като завършиш грубия строеж можеш да се подпомогнеш и с кредитиране?

Първия вариант, строи капитала, втория вариант сам създаваш, с труд и трудно. Аз лично предпочитам втория вариант.

[vanevski]

СМЯХ,СМЯХ

В Средните векове съществувала гигантска империя с политически център на територията на Русия, обхващаща цялата територия на Европа и Азия, дори и двете Америки


А. Фоменко



Рим е посторен от руснаци по заповед на Иван Грозни, превземайки Египет московските царе започнали да строят огромни пирамиди и да си използват като гробници: това са част от твърденията на така наречената "Нова хронология", създадена от руския академик А. Фоменко.

Фоменко и последователите му предлагат собствена реконструкция на историята на човечеството, в основата на която лежи хипотезата за съществуването в Средните векове на гигантска империя с политически център на територията на Русия, обхващаща цялата територия на Европа и Азия, дори и двете Америки.

"Нова хронология" е псевдонаучна теория за радикално преразглеждане на световната история, която твърди, че съществуващата хронология на историческите събития е изцяло невярна.

Противоречията на "Новата хронология" с известните исторически факти авторите и обясняват с "глобалната фалшификация" на историческите документи.

[vanevski]

Интересна закономерност се забелязва при изискването за свобода при някои народи!

При испанската кампания на Наполеон. Яростната спонтанна съпротива, която срещат войските му в Испания винаги е предизвиквала учудване. Обикновено тя се обяснява с високия патриотизъм на испанците, ненавиждащи чуждия нашественик. Но с какво да обясним наличието на самия този патриотизъм? И защо в другите страни на Западна Европа той далеч не е толкова висок?

По това време Испания е едно от местата с най-малко свобода в Западна Европа. Достатъчно е да отбележим, че в нея все още действа Инквизицията – тази своеобразна „полиция на мисълта”. Наполеон е носител на идеите за свобода на Френската революция. В европейските общества, които са били узрели за тях, например в Италия, той е бил посрещан с възторг. Ако изхождаме от широко разпространеното допускане, че колкото едно общество е по-малко свободно, толкова повече то жадува за свобода, в Испания Наполеон би трябвало да е най-желаният гост.

Очевидно, това допускане не е вярно. Между свободата, която Революцията предлага и тази, с която са свикнали испанците, има толкова голямо разстояние, че дори не опитът, а само възможността първата да бъде наложена, предизвиква паника и изключително силна ответна реакция – нека подчертаем – не толкова отгоре, колкото отдолу, от низините. Оказаната съпротива е свидетелство как страхът от свобода може да отприщи неподозирани сили в едно общество и при някои индивиди да надмине даже страха от смъртта. Дори интелектуалци като Гойя, споделящи идеите на Революцията, се оказват завладени от тези сили и им симпатизират.

По същата причина, макар и по-слаба, е съпротивата срещу Наполеон в Русия Толстой (между другото, също завладян от подобни сили) интуитивно схваща тази прилика в романа си „Война и мир”, където, чрез устата на свой герой отбелязва как в Европа има две страни с много манастири, където Наполеон е най-малко желан – Испания и Русия.

Или,колкото е по-тероризирано едно общество,толкова повече то е благосклонно към мъчителите си! Нещо като Стокхолмският синдром! Такива са и българите и руснаците сега1 Никъде го няма това овчедушие,западните соцове си направиха лустрацията и макар и трудно вървят напред,даже и в Румъния и Македония народът живее по-добре.. [COLOR=inherit !important]


[/COLOR]

[markov]

Чакай да му сменят флашката

Интересно колко ли халосни патрона има в новия пълнител ...

[vanevski]

[national power]

– Ти, фашист ли си бай Димитре?

Изправяйки се прав и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:

– Да! Щом всички тук, които съдите вие са фашисти и аз съм такъв! Аз се гордея, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички, които сега съдите вие са добри и честни хора! Аз съм честен човек, целият ми живот премина в труд, помагайки на всеки нуждаещ се, никого не съм убил или ограбил, по Божите заповеди съм живял не само аз, но и семейството ми.

В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди, след този провокаторски отговор, и започнаха да шушукат помежду си. За да разсеят впечатлението, което направи казаното от бай Димитър в залата, неговият съселянин Иван Гулев в качеството си на съдия го запита:

-Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?

– До момента на моето арестуване аз не я знаех тази дума каква е и откъде е дошла, и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт никой на никого не викаше фашист. Но когато дойде на власт вашата партия разбрах, че аз и много други хора сме фашисти, така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Те ни се заканваха, че ще ни изтребят, биеха и псуваха на фашистка майка. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а аз след като не съм комунист – значи съм фашист. Толкова разбирате вие, толкова разбирам и аз. Според вашите разбирания фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не пребиват хората за нищо, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно. А комунистите са тия, дето не им се работи, които крадат, които пребиват имотните, за да им вземат имота, а нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат, заканвайки се: „Смърт на фашистите!“. Ето това разбирам аз под думата „фашист“.

С тези думи бай Димитър си подписа присъдата, но неговото прочувствено слово предизвика такава ярост сред състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияния прокурор Стайков, след кратко колебание, изрева стандартната фраза:

– Смърт за това Михайловистко куче!

При такава „делова“ обстановка се провеждаха заседанията на „народните“ съдилища и се установяваше виновността на подсъдимите. А че виновни са всички преминали през съда, това красноречиво се доказва от издадените присъди.

Ванчо презареди ли.Да много е хубаво ама не вярно....Опитай пак

[national power]

Ванчо, Ванчо по времето на Бай Тошо народа живя Златен век, а сега народа е оскотял, лумпенизиран, мизерствуващ... причината е нито в "социализъма", нито в "капитализъма".

Батко ви е раздал дървени мечове, дал ви е пластмасови каски и щитове, разделил ви е на две банди, едните са от отбора на комунистите, другите са от отбора на седесарите и спорите, Е това е спорът социализъм срещу капитализъм. Как го е направил туй нящо Батко?

Ами ще дам прост пример: В класацията на милионерското списание Форбс не присъствува, нито Рокфелер, нито Ротшилд. Всичко това се случва вследствие на критерии, обявени пред публиката и необявени разбира се... Т.е. по подобен начин е създава информационна среда, чрез медии, учебници, книги, филтрирани от ключови субекти, обекти, определения, понятия, стереотипи.

Понеже работиш с подменени субекти, с подменен понятиен апарат за теб не е възможно да разбираш случващото се

Можеш ли да ми обясниш с думи прости, Що е социализъм, Що е капитализъм

Ба може Ванчо е на щат към НАТО бълва простотия след простотия как от Козяк па най тъпите уцелват не зная

[vanevski]

Търпение , сега презарежда ...

Скоро ще има нов залп глупотевини

– Ти, фашист ли си бай Димитре?

Изправяйки се прав и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:

– Да! Щом всички тук, които съдите вие са фашисти и аз съм такъв! Аз се гордея, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички, които сега съдите вие са добри и честни хора! Аз съм честен човек, целият ми живот премина в труд, помагайки на всеки нуждаещ се, никого не съм убил или ограбил, по Божите заповеди съм живял не само аз, но и семейството ми.

В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди, след този провокаторски отговор, и започнаха да шушукат помежду си. За да разсеят впечатлението, което направи казаното от бай Димитър в залата, неговият съселянин Иван Гулев в качеството си на съдия го запита:

-Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?

– До момента на моето арестуване аз не я знаех тази дума каква е и откъде е дошла, и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт никой на никого не викаше фашист. Но когато дойде на власт вашата партия разбрах, че аз и много други хора сме фашисти, така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Те ни се заканваха, че ще ни изтребят, биеха и псуваха на фашистка майка. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а аз след като не съм комунист – значи съм фашист. Толкова разбирате вие, толкова разбирам и аз. Според вашите разбирания фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не пребиват хората за нищо, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно. А комунистите са тия, дето не им се работи, които крадат, които пребиват имотните, за да им вземат имота, а нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат, заканвайки се: „Смърт на фашистите!“. Ето това разбирам аз под думата „фашист“.

С тези думи бай Димитър си подписа присъдата, но неговото прочувствено слово предизвика такава ярост сред състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияния прокурор Стайков, след кратко колебание, изрева стандартната фраза:

– Смърт за това Михайловистко куче!

При такава „делова“ обстановка се провеждаха заседанията на „народните“ съдилища и се установяваше виновността на подсъдимите. А че виновни са всички преминали през съда, това красноречиво се доказва от издадените присъди.