Първоначално изпратено от Inform
Разгледай мнение
19.01.2017 kandimirov Uncategorized Leave a comment
Западното левичарство и комунизмът от съветски/китайски/корейски и прочие тип са, разбира се, различни неща. Докато вторият е разновидност на организираната престъпност, представителите на първия са, по сполучливия израз на Ленин, „полезни идиоти”, легитимиращи идеологически комунизма, който без това би бил просто обикновена престъпност.
Левичарството не е идеология, то по-скоро може да бъде наречено „идейна настройка”. Човек би очаквал след рухването на практическият му експеримент в лицето на комунизма то да повехне и идеологически. В действителност, оказва се, че западното левичарство е способно да черпи енергия даже от собствения си провал.
Ето какво изказване на неназовал се левичар срещнах тези дни в Интернет:
„Аз съм ляво ориентиран човек, но, за да спестя неприятното усещане от този факт на някои хора, ще кажа, че разбирам лявото в смисъла, който влагат в него Ноам Чомски и Юлия Кръстева.
Какво ли казват Чомски и Кръстева? Ето какво:
Чомски:“… колапсът на болшевишката система е триумф за левицата, пред която се откриват възможности, погребани от тираничната система от 1917 г.“ Кръстева: „левите,… те са по-чувствителни към хората с проблеми, като при това тази чувствителност не е само вербална“.”
След първоначалното онемяване, човек все пак усеща нужда да коментира горното. Ще оставим настрана Чомски. Той иска просто да каже: „Каквото било – било, ами я ни дайте възможност да ви яхнем още веднъж.” Човек може да го разбере. Но Кръстева, Кръстева…Та тя не беше ли от друга компания?
Не обичам засуканата й по френски кокоша проза и затова не я чета. Сега виждам, че съм сбъркал. С едно изречение тя отваря неподозирани хоризонти пред лявото. Досега смятахме, че то се интересува от социалните проблеми на хората, сиреч от тяхното имущество. С определението си Юлия разширява обхвата му неимоверно. Доколкото няма човек без проблеми, оказва се, че цялото ни битие е поле за неговата професионална изява. Всички се оказваме в обхвата на левичарското съчувствие.
Обикновените хора са безразлични към проблемите на другите. Даже, допускам, че някои тайно им се радват. Или ако не са безразлични, това е само вербално, т.е., на думи. Докато хората с ляво мислене, значи, никога не са безразлични, и то не на думи, а на дело. Ако видите, например, човек, който помага на старица да пресече улицата, то той най- вероятно е носител на ляво мислене.
Това е и причината да не съм ляв. Не бих могъл да поема на плещите си проблемите на цялото човечество.
Как ли се справят левите с този смазващ товар? Човешките проблеми са неизброими. Някои хора, например, страдат от физически недъзи. Или имат сексуални проблеми. Нека си представим някой, който заради непривлекателната си външност не може да си намери сексуален партньор. Ако смятате тази проблем за по-малък от това да си социално слаб, жестоко се лъжете.
И как един левичар би проявил невербална чувствителност към такъв човек? Ще осъществи сексуален контакт с него? Ще го заведе на проститутка? Ще гласува за Обама?
Познахте от трети опит. Левичарите действуват типово. Делегират, така да се каже, товара си. Гласуват за ляв кандидат, защото е още по-чувствителен към проблемите на другите и несъмнено ще ги реши – самият той го казва. А не за някой безчувствен тип като Рейгън.
Само че Рейгън е човекът, отговорен в най-голяма степен за рухването на тираничната система от 1917 г. Тоест, за триумфа на Чомски. Излиза, че левите гласуват срещу собствения си триумф.
Примерът е достатъчен, за да илюстрираме абсурдността на този вид мислене. Ако го правим, то не е само за да се присмиваме на неговите носители. Причината е далеч по-дълбока. Левичарството е по-скоро душевна, а не идейна нагласа. Идиотизмът рядко бива полезен в положителен смисъл, а когато се превърне в нещо като обществена норма, става и опасен.
Левичарството също така е специфичен продукт на Западната цивилизация – страничен и неочакван, което дава основания да го определим като отпадъчен. А последната стои в основите на целия съвременен свят. Ирационалното отношение към битието, което демонстрира този продукт е пряка атака срещу тези основи.
Никоя цивилизация не може да бъде унищожена от външна сила, но лесно може да се саморазпадне под влиянието на вътрешни процеси. „…Липсата на себеупование, повече от всичко друго, убива цивилизацията. Ние можем да се самоунищожим също така успешно с цинизъм и безверие, както и с бомби”- казва един съвременен анализатор. (Нека не търсим противоречие в казаното – бомбите са също така вътрешно цивилизационен продукт.)
А най-жалкия край за една цивилизация, който можем да си представим, е тя да загине от удавяне в собствените си отпадни продукти.
Коментар