Политика

[Grosss]

На работа,другари!



https://www.bulgartransgaz.bg/bg/new...s-442-c15.html


https://russian.rt.com/business/news...medium=desktop

Другата тръба ще е през Гърция.И за нас ще има стинки от транзит колкото да си крепим чадъра....Много повече щеше да е файдата ако имахме и потребление,ама с тая МОЛ-аутосорс-гаражна икономика и сакати трудови ресурси всичко е мечта и спомен!

Защо нашите чок ахмаци ще дават парите за тръбата през България цели 3 милд лв?
https://www.capital.bg/politika_i_ik...provod_s_cena/

[Krum Sokolov]

Газовите полутонове, които правят „музиката“

От Боян Чуков , публикувано на 31.01.2019
В края на месец ноември 2018 г. Реджеп Ердоган беше много щастлив. И не го криеше. По време на церемонията при полагането на последната морска тръба на „Турски поток“ той припкаше като юноша около Владимир Путин. Турският президент аплодираше всяка една дума на своя руски гост. Реджеп Ердоган при полагането на тръбата даже подаде гръмко командата на руски език: „Начинайте!“. Тези, които познават добре турския президент, едва ли са го виждали скоро в подобно празнично настроение. Реджеп Ердоган се радваше истински. И определено имаше повод за тържествуване.

Само два дни след мероприятието около „Турски поток“, на 21 ноември, се състоя още едно тържествено събитие. На река Марица (на турски Мерич), която разделя Турция и Гърция, се състоя официално стиковане на газопроводите TAP (Trans Adriatic Pipeline, Трансадриатически газопровод) и TANAP (Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline, Трансанадолски газопровод). TAP е готов 86% за експлоатация сгласно съобщение на държавната нефтогазова компания на Азербайджан SOCAR (State Oil Company of Azerbaijan Republic). Турция се превърна в енергиен търговски център благодарение на това, че България се отказа от „Южен поток“ и той се превърна в „Турски поток“. Тръбопроводното съоръжение ще има две тръби. Общо годишен капацитет за доставка на газ от 31,5 милиарда куб. метра. Всяка линия с капацитет от 15,75 милиарда куб. метра. Първата тръба ще осигурява природен газ за турския пазар, а втората ще снабдява с газ европейските държави по трасе през балканските страни.

Турците повече от 30 години унизително чакат за покана пред вратата на ЕС. Но турците, чакайки не стояха със скръстени ръце. Бавно и методично с ясна стратегия през последните десетилетия превърнаха Турция в огромен въглеводороден хъб, който е с регионално значение и има очертаваща се глобална проекция. Анкара със завидна настойчивост постигна изключителен успех. Турция освен че е страна, която транзитира въглеводороди, се превърна и в център на търговия с енергия. Да, Турция получи стратегическа позиция и се превърна в портал на европейската енергийна сигурност. През 2018 година нашата югоизточна съседка всъщност стана голям европейски газов хъб. Вече 25,75 млрд куб. метра газ за Европа ще се транзитират през газотранспортната мрежа на турците. От друга страна, само през 2017 г. потреблението на природен газ от самата Турция се увеличи с 27%.

За същия период от време се наблюдаваше и един необясним феномен по отношение на София. Турците се стремяха да прекарат през своята национална територия всички газопроводи и нефтопроводи с направление Изток-Запад. Привличаха инвеститори и изпълнители, които да строят на турска територия АЕЦ. За разлика от България. Всеки един газопровод или нефтопровод, който имаше вероятност да премине през българската национална територия, се превръщаше в „икономически неизгоден“, „безперспективен“, „поробващ“, „опасен за българската екология“ и други подобни „непреодолими“ пречки. Рояк от „експерти“ към финансирани от чужбина НПО-та „научно“ обясняваха защо не трябва да се изгради „Южен поток“, нефтопровода „Бургас-Александруполис“, АЕЦ „Белене“ и всеки друг голям енергиен проект, който можеше да се появи на хоризонта. Особено ако е свързан с руски инвестиции, руски технологии и руски суровини. Турците в това отношение се оказаха „всеядни“ и много смели, а това, което оставаше от „турската трапеза“ по трасето, го прибираха гърците. Годините минаваха, тръбите и проектите за изграждане на АЕЦ ни заобикаляха и преминаваха или засядаха на територията на нашите съседи. Необяснимо за хора, които имат здрав разум, могат да мислят самостоятелно и имат малко усещане за това какво значи български национални интереси. Поне влязохме в историята с поредния рекорд на Гинес. България е единствената страна в света, която три пъти влиза и излиза от гигантски трансграничен енергиен проект, в случая „Южен поток“. С което станахме за подигравка сред енергийните експерти по света. Наричат ни деликатно „особен случай“.

Газов хъб „Балкан“

След гръмкия пореден провал на „Южен поток“ се появи идеята за изграждане някъде около Варна на газов хъб „Балкан“. До този момент всичко изглежда като тривиален кризисенPR за наивници. Рекламата на газовия хъб „Балкан“ гласи, че „той гарантира на европейските потребители прозрачен и недискриминационен достъп до широк спектър захранващи източници“. Предполагаеми клиенти на газовия хъб „Балкан“ са Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Македония, Унгария, Румъния, Сърбия, Украйна и Турция. Още по-интересни са предполагаемите източници на природен газ, които ще захранват бъдещия газов хъб. А те са Русия, Румъния, България, САЩ, Азербайджан, Алжир, Египет, Катар, Нигерия, Туркменистан, Казахстан, Ирак и Израел. Преди броени дни даже Македония обяви, че е заинтересована от участие в газовия хъб „Балкан“ и АЕЦ „Белене“. До тук добре! Трагедията настъпва, когато се стигне до конкретика. Единственият реален вариант е захранване с „тоталитарен руски природен газ“ от хората на „агресивния диктатор Путин“. Може да се разчита на евентуална псевдодиверсификация с азербайджански природен газ. Вече близо две десетилетия чакаме онзи прословут един милиард азерски природен газ, който Александър Йорданов в качеството му на председател на НС обеща да докара от Баку в София. После и Първанов като президент обещаваше същия този азерски милиард природен газ. И така до днес всяка една българска делегация на високо равнище до Баку се прибира у дома със същото обещание. Но всъщност нищо не се случва. Ако се говори реално за създаване на газовия хъб „Балкан“, то основен доставчик на суровина може да бъде само „Газпром“. Това е. Ако говорим още по-откровено, то най-добрият вариант е да се прекара тръба през Черно море от Крим до Варна. Това е минималното разстояние за газопровод.

Умните и хитри британци не следват зигзагообразния път на София

Британците както винаги се интересуват само и предимно от своите интереси. Те не намират руския природен газ за „тоталитарен и агресивен“. Приказват много за случая „Скрипал“, но си гледат интересите. И не раздухват темата внос на руски въглища или руски природен газ в Обединеното Кралство. За какво става дума? Великобритания е могъща държава, когато става дума за политика. Но в енергетиката нещата не стоят по този начин. През първото тримесечие на 2018 г. вносът на въглища в Англия се е увеличил с 30% в сравнение с първото тримесечие на 2017 г. При това доставките от Русия са нарастнали с 40% и са достигнали 1,8 млн тона. Руската федерация осигурява на британците 60% от целия внос на каменни въглища, а американците едва 21%. Липсва каквато и да е атлантическа или съюзническа солидарност, за която апелират към София редица наши „независими“ енергийни експерти. По отношение на вноса на въглища британците не се борят с влиянието на „агресивната и тоталитарна Русия“. Как е по отношение на природния газ? Великобритания консумира годишно 77 милиарда куб. метра газ. От тях 41 милиарда са собствен добив. Около 10 милиарда се внасят във вид на LNG (втечнен газ). Останалото пристига под формата на тръбопроводен природен газ. Доставят го три страни - Холандия, Белгия и основно Норвегия. По магистралните газопроводи Interconnector и BBL. Основният доставчик Норвегия през последните години увеличава обема на своите доставки на природен газ. Отникъде не се вижда сянката на „Газпром“. Значи няма нищо лошо „Норвегия да увеличи значително доставките на природен газ във Великобритания“. Но стигаме до една мистерия. Вече няколко години норвежката държавна компания Equinor (бившата Statoil) не увеличава своя добив на природен газ. Тихо и кротко, без много шум си вървят суаповите сделки между Equinor и „Газпром“. Руснаците поемат задълженията на норвежците към континентална Европа, а Equinor изпраща освободените количества природен газ във Великобритания. Рязко се увеличават и доставките на „Газпром“ в Белгия и Холандия. А белгийските и холандски доставки на природен газ в Англия нарастват ли нарастват. Иначе по документи всичко е точно. Отникъде не се вижда сянката на „диктатора“ Путин, но мирише определено на руски газ. Какъв е балансът в крайна сметка? От внасяните от британците 36 милиарда куб. метра природен газ 17 милиарда са руска стока. Или това прави 47%. В общия баланс 17 милиарда от 77 милиарда са 22%. Ето защо Лондон не се включва в антируския хор на Полша, Литва, Латвия и Естония срещу „Северен поток-2“ и не коментира „Турски поток“.

Сега да видим как стои въпросът с американския LNG. Необходимо е да се знае ценообразуването на американския втечнен газ. Ако някой иска да изнася LNG от САЩ трябва съгласно американското законодателство да отиде на националната газова борса Henry Hub и по текущи цени да закупи количества. После да плати още 15% за доставка на природния газ до LNG завода. Услугата за втечняване на газа е 129 американски долара за 1000 куб. метра. За пренасяне на стоката през Атлантическия океан се заплаща средно по 36 американски долара за 1000 куб. метра. Загубата на газ при транспортиране и регазифициране е от порядъка на 4%. Например, ако вземем цената на природния газ на 14 декември миналата година на борсата Henry Hub, то ще установим, че тя е била 3,79 долара за милион британски топлинни единици (BTU). По-ясно казано, стигаме до цена от 333 американски долара за 1000 куб. метра газ. За сравнение, средната цена на европейския износ на „Газпром“ по данни на руското Главно митническо управление е 210 американски долара за 1000 куб. метра.

[Krum Sokolov]

На работа,другари!



https://www.bulgartransgaz.bg/bg/new...s-442-c15.html


https://russian.rt.com/business/news...medium=desktop

Другата тръба ще е през Гърция.И за нас ще има стинки от транзит колкото да си крепим чадъра....Много повече щеше да е файдата ако имахме и потребление,ама с тая МОЛ-аутосорс-гаражна икономика и сакати трудови ресурси всичко е мечта и спомен!

[Krum Sokolov]

Путин най-харесваният лидер у нас. Съперничи му само папата
Доверието на нашенеца към Макрон и Меркел се срива, сочи проучване

Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/...internal_links

[SPART]

На работа,другари!

....Във връзка с горното, информираме заинтересованите страни, че Фаза 3 на икономическия тест е с положителен резултат. С подадените ангажиращи заявки от ползвателите е резервиран 100% от обявения в рамките на Фаза 3 капацитет на българо-турската граница и 100% от обявения капацитет на българо-сръбската граница....

Прогнозните инвестиционните разходи на проекта възлизат на 2 767 115 441 лева (два милиарда седемстотин шестдесет и седем милиона сто и петнадесет хиляди четиристотин четиридесет и един лева), без ДДС.

https://www.bulgartransgaz.bg/bg/new...s-442-c15.html


https://russian.rt.com/business/news...medium=desktop

Другата тръба ще е през Гърция.И за нас ще има стинки от транзит колкото да си крепим чадъра....Много повече щеше да е файдата ако имахме и потребление,ама с тая МОЛ-аутосорс-гаражна икономика и сакати трудови ресурси всичко е мечта и спомен!

[markov]

[П.Ф.Изеров]

v_tin,
сега либерасчетата ще ти заплюят Боян Чуков, въпреки многочислените факти и числа, коите е привел.
Щото няма да им хареса истината за руския газ и Европа.

[v_tin]

Газовите полутонове, които правят „музиката“

От Боян Чуков , публикувано на 31.01.2019
В края на месец ноември 2018 г. Реджеп Ердоган беше много щастлив. И не го криеше. По време на церемонията при полагането на последната морска тръба на „Турски поток“ той припкаше като юноша около Владимир Путин. Турският президент аплодираше всяка една дума на своя руски гост. Реджеп Ердоган при полагането на тръбата даже подаде гръмко командата на руски език: „Начинайте!“. Тези, които познават добре турския президент, едва ли са го виждали скоро в подобно празнично настроение. Реджеп Ердоган се радваше истински. И определено имаше повод за тържествуване.

Само два дни след мероприятието около „Турски поток“, на 21 ноември, се състоя още едно тържествено събитие. На река Марица (на турски Мерич), която разделя Турция и Гърция, се състоя официално стиковане на газопроводите TAP (Trans Adriatic Pipeline, Трансадриатически газопровод) и TANAP (Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline, Трансанадолски газопровод). TAP е готов 86% за експлоатация сгласно съобщение на държавната нефтогазова компания на Азербайджан SOCAR (State Oil Company of Azerbaijan Republic). Турция се превърна в енергиен търговски център благодарение на това, че България се отказа от „Южен поток“ и той се превърна в „Турски поток“. Тръбопроводното съоръжение ще има две тръби. Общо годишен капацитет за доставка на газ от 31,5 милиарда куб. метра. Всяка линия с капацитет от 15,75 милиарда куб. метра. Първата тръба ще осигурява природен газ за турския пазар, а втората ще снабдява с газ европейските държави по трасе през балканските страни.

Турците повече от 30 години унизително чакат за покана пред вратата на ЕС. Но турците, чакайки не стояха със скръстени ръце. Бавно и методично с ясна стратегия през последните десетилетия превърнаха Турция в огромен въглеводороден хъб, който е с регионално значение и има очертаваща се глобална проекция. Анкара със завидна настойчивост постигна изключителен успех. Турция освен че е страна, която транзитира въглеводороди, се превърна и в център на търговия с енергия. Да, Турция получи стратегическа позиция и се превърна в портал на европейската енергийна сигурност. През 2018 година нашата югоизточна съседка всъщност стана голям европейски газов хъб. Вече 25,75 млрд куб. метра газ за Европа ще се транзитират през газотранспортната мрежа на турците. От друга страна, само през 2017 г. потреблението на природен газ от самата Турция се увеличи с 27%.

За същия период от време се наблюдаваше и един необясним феномен по отношение на София. Турците се стремяха да прекарат през своята национална територия всички газопроводи и нефтопроводи с направление Изток-Запад. Привличаха инвеститори и изпълнители, които да строят на турска територия АЕЦ. За разлика от България. Всеки един газопровод или нефтопровод, който имаше вероятност да премине през българската национална територия, се превръщаше в „икономически неизгоден“, „безперспективен“, „поробващ“, „опасен за българската екология“ и други подобни „непреодолими“ пречки. Рояк от „експерти“ към финансирани от чужбина НПО-та „научно“ обясняваха защо не трябва да се изгради „Южен поток“, нефтопровода „Бургас-Александруполис“, АЕЦ „Белене“ и всеки друг голям енергиен проект, който можеше да се появи на хоризонта. Особено ако е свързан с руски инвестиции, руски технологии и руски суровини. Турците в това отношение се оказаха „всеядни“ и много смели, а това, което оставаше от „турската трапеза“ по трасето, го прибираха гърците. Годините минаваха, тръбите и проектите за изграждане на АЕЦ ни заобикаляха и преминаваха или засядаха на територията на нашите съседи. Необяснимо за хора, които имат здрав разум, могат да мислят самостоятелно и имат малко усещане за това какво значи български национални интереси. Поне влязохме в историята с поредния рекорд на Гинес. България е единствената страна в света, която три пъти влиза и излиза от гигантски трансграничен енергиен проект, в случая „Южен поток“. С което станахме за подигравка сред енергийните експерти по света. Наричат ни деликатно „особен случай“.

Газов хъб „Балкан“

След гръмкия пореден провал на „Южен поток“ се появи идеята за изграждане някъде около Варна на газов хъб „Балкан“. До този момент всичко изглежда като тривиален кризисенPR за наивници. Рекламата на газовия хъб „Балкан“ гласи, че „той гарантира на европейските потребители прозрачен и недискриминационен достъп до широк спектър захранващи източници“. Предполагаеми клиенти на газовия хъб „Балкан“ са Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Македония, Унгария, Румъния, Сърбия, Украйна и Турция. Още по-интересни са предполагаемите източници на природен газ, които ще захранват бъдещия газов хъб. А те са Русия, Румъния, България, САЩ, Азербайджан, Алжир, Египет, Катар, Нигерия, Туркменистан, Казахстан, Ирак и Израел. Преди броени дни даже Македония обяви, че е заинтересована от участие в газовия хъб „Балкан“ и АЕЦ „Белене“. До тук добре! Трагедията настъпва, когато се стигне до конкретика. Единственият реален вариант е захранване с „тоталитарен руски природен газ“ от хората на „агресивния диктатор Путин“. Може да се разчита на евентуална псевдодиверсификация с азербайджански природен газ. Вече близо две десетилетия чакаме онзи прословут един милиард азерски природен газ, който Александър Йорданов в качеството му на председател на НС обеща да докара от Баку в София. После и Първанов като президент обещаваше същия този азерски милиард природен газ. И така до днес всяка една българска делегация на високо равнище до Баку се прибира у дома със същото обещание. Но всъщност нищо не се случва. Ако се говори реално за създаване на газовия хъб „Балкан“, то основен доставчик на суровина може да бъде само „Газпром“. Това е. Ако говорим още по-откровено, то най-добрият вариант е да се прекара тръба през Черно море от Крим до Варна. Това е минималното разстояние за газопровод.

Умните и хитри британци не следват зигзагообразния път на София

Британците както винаги се интересуват само и предимно от своите интереси. Те не намират руския природен газ за „тоталитарен и агресивен“. Приказват много за случая „Скрипал“, но си гледат интересите. И не раздухват темата внос на руски въглища или руски природен газ в Обединеното Кралство. За какво става дума? Великобритания е могъща държава, когато става дума за политика. Но в енергетиката нещата не стоят по този начин. През първото тримесечие на 2018 г. вносът на въглища в Англия се е увеличил с 30% в сравнение с първото тримесечие на 2017 г. При това доставките от Русия са нарастнали с 40% и са достигнали 1,8 млн тона. Руската федерация осигурява на британците 60% от целия внос на каменни въглища, а американците едва 21%. Липсва каквато и да е атлантическа или съюзническа солидарност, за която апелират към София редица наши „независими“ енергийни експерти. По отношение на вноса на въглища британците не се борят с влиянието на „агресивната и тоталитарна Русия“. Как е по отношение на природния газ? Великобритания консумира годишно 77 милиарда куб. метра газ. От тях 41 милиарда са собствен добив. Около 10 милиарда се внасят във вид на LNG (втечнен газ). Останалото пристига под формата на тръбопроводен природен газ. Доставят го три страни - Холандия, Белгия и основно Норвегия. По магистралните газопроводи Interconnector и BBL. Основният доставчик Норвегия през последните години увеличава обема на своите доставки на природен газ. Отникъде не се вижда сянката на „Газпром“. Значи няма нищо лошо „Норвегия да увеличи значително доставките на природен газ във Великобритания“. Но стигаме до една мистерия. Вече няколко години норвежката държавна компания Equinor (бившата Statoil) не увеличава своя добив на природен газ. Тихо и кротко, без много шум си вървят суаповите сделки между Equinor и „Газпром“. Руснаците поемат задълженията на норвежците към континентална Европа, а Equinor изпраща освободените количества природен газ във Великобритания. Рязко се увеличават и доставките на „Газпром“ в Белгия и Холандия. А белгийските и холандски доставки на природен газ в Англия нарастват ли нарастват. Иначе по документи всичко е точно. Отникъде не се вижда сянката на „диктатора“ Путин, но мирише определено на руски газ. Какъв е балансът в крайна сметка? От внасяните от британците 36 милиарда куб. метра природен газ 17 милиарда са руска стока. Или това прави 47%. В общия баланс 17 милиарда от 77 милиарда са 22%. Ето защо Лондон не се включва в антируския хор на Полша, Литва, Латвия и Естония срещу „Северен поток-2“ и не коментира „Турски поток“.

Сега да видим как стои въпросът с американския LNG. Необходимо е да се знае ценообразуването на американския втечнен газ. Ако някой иска да изнася LNG от САЩ трябва съгласно американското законодателство да отиде на националната газова борса Henry Hub и по текущи цени да закупи количества. После да плати още 15% за доставка на природния газ до LNG завода. Услугата за втечняване на газа е 129 американски долара за 1000 куб. метра. За пренасяне на стоката през Атлантическия океан се заплаща средно по 36 американски долара за 1000 куб. метра. Загубата на газ при транспортиране и регазифициране е от порядъка на 4%. Например, ако вземем цената на природния газ на 14 декември миналата година на борсата Henry Hub, то ще установим, че тя е била 3,79 долара за милион британски топлинни единици (BTU). По-ясно казано, стигаме до цена от 333 американски долара за 1000 куб. метра газ. За сравнение, средната цена на европейския износ на „Газпром“ по данни на руското Главно митническо управление е 210 американски долара за 1000 куб. метра.

[v_tin]

Румънската спецоперация срещу Русия се провали

От Infacto , публикувано на 31.01.2019
Американският план за „пробиване“ на „Северен поток – 2“ с помощта на Европейската комисия изглеждаше отлично на ниво базова идея. А именно: ако „Северен поток – 2“ беше изведен изпод юрисдикцията на Германия и въведен под контрола на Европейската комисия, при което да бъдат приети съответните ограничения, то руският газопровод можеше да бъде унищожен и без никакви санкции. Нещо повече дори: САЩ щяха да приемат вид, че нямат нищо общо, а самите европейци са решили да се откажат от „тоталитарния“ руски газопровод.

На американците им беше нужен само „агент“ в прекия смисъл на тази дума – да се намери държава, която да внесе за разглеждане в Европарламента, а след това и в Европейския съвет на министрите, тези изменения в законодателството на Евросъюза, които фактически биха забранили строителството и съществуването на „Северен поток – 2“.

Решението беше намерено. Като такъв „агент“ се задейства Румъния, която неотдавна получи шестмесечното председателство на Съвета на Евросъюза. Именно румънската дипломация имаше честта да организира административен блицкриг чрез прекарването на т.нар. газова директива през Европейския съвет на министрите, която фактически представлява административно „оръжие на възмездието“ срещу Русия. До скоро председател беше Австрия, но тъй като OMV, австрийската енергийна компания, е традиционен партньор на „Газпром“, от страна Австрия нямаше никакво желание да се придвижва въпросната газова директива. Само че Румъния е друго. Особено пък, когато румънските дипломати усещат зад гърба си твърдата подкрепа на Вашингтон.

Трябва да се отбележи, че същата тази газова антируска директива на Евросъюза вече е обсъждана под различни форми и на концептуално ниво срещу нея се изказаха много страни от ЕС. Но този път се очакваше последният и решителен бой, тъй като на администрацията на Тръмп й е нужна знакова победа над Русия, особено на фона на приближаващите събития – украинските избори и срока за пускане в експлоатация на първата част от „Северен поток – 2“. Именно в тази напрегната обстановка се появиха и заглавия от рода на „Румъния вдига залозите, като иска преразглеждане на газовата директива“. Дойде и заявлението на зам.-председателя на Еврокомисията Марош Шефчович, който подчерта, че „румънските предложения“ са отчели всички претенции на противниците на директивата, и сега може да се очаква придвижване по нейното приемане.

И така, залозите се извадиха, документите се изпратиха, американските дипломати в Германия отново активираха антируската си риторика, а из европейското информационно поле плъзнаха слухове, че американците ще извадят някакъв страшен компромат за видния поддръжник на „Северен поток – 2“ Герхард Шрьодер. Трябва да се отбележи, че американците наистина успяха да вдигнат напрежението и емоционалния натиск около газовата директива и „Северен поток – 2“ до небивали висоти.

Само дето резултатът се оказа по-лош от очаквания. Румънският блицкриг, въпреки американската поддръжка, се разби на пух и прах в упорството на германската дипломация. Официалният отговор и коментарите на Берлин по повод нашумелия „румънски проект“ са разгромяващи. Ето ключов цитат:

„Ние отклоняваме предложените от Еврокомисията поправки, изложени в третата ревизия, които ако бъдат осмислени до логичния си край, са насочени за регулиране на един-единствен инфраструктурен проект, а за другите се предвиждат варианти на изключения. Еврокомисията не представи никакви обяснения или разумни аргументи, които да покажат как предложенията ще допринесат за целите на енергийния съюз.“

В превод от дипломатичен немски:

• Първо, не можете да заблудите Берлин и за всички е ясна кампанията срещу „Северен поток – 2“;
• Второ, правителството на Германия много добре осъзнава своите интереси и нужди от тръбопроводен руски газ, както и това, че Германия ще бъде главния газов хъб за Евросъюза.

Не само Германия изрази своето недоволство срещу газовата директива, но и Нидерландия, и Финландия. Двете страни протестират срещу ключовото положение, което се дава на Еврокомисията.

„Дава се право да контролира междудържавните споразумения за транспортиране на газа, да формулира основните изисквания при преговорите и да блокира тези преговори.“

Ако от директивата се изреже именно този пункт, то тя ще стане абсолютно безполезна за блокирането на „Северен поток – 2“. Тоест, Нидерландия и Финландия застават на страната на „Газпром“ в спора с Еврокомисията и САЩ. Радикалният отпор на Германия, Нидерландия и Финландия силно снижава шансовете за приемане на газовата директива. А фактът, че първият участък от „Северен поток – 2“ ще бъде готов през ноември, подтиска моралния дух на противниците на Русия сред европейските политици. Премиерът на Полша Матеуш Моравецки, който вероятно предварително е знаел за готвения германско-холандски демарш, с известна тъга констатира:

„Да съхраним надеждата, но нека бъдем честни: две могъщи страни, едната от които Русия, която е световна сила, а другата, Германия, която има четвъртата по големина икономика в света, са решили да си изградят газопровод!“

Констатацията на очевидни факти не би трябвало да поражда учудване, но когато очевидните факти се изговарят от полски политик, това вече е чудо. Показателно е, че Матеуш Моравецки до такава степен е травмиран от сблъсъка с реалността, че даже не вярва във всемогъществото на Вашингтон, а за американците спирането на „Северен поток – 2“ е въпрос на чест. Естествено полският премиер се възползва от случая, за да обвини поддръжниците на „Северен поток – 2“ в егоизъм, като отбеляза, че Германия не отчита интересите на Украйна и Полша. Но можем да предположим, че германските и холандските политици, както и големите европейски енергийни компании, които участват в проекта, ще преживеят тези обвинения.

Сега американските опоненти на газопровода имат един последен шанс за блокирането му: въвеждане на санкции срещу компаниите, които физически поставят тръбите, купуват газ от Русия или участват във финансиране на строителството. Посланикът на САЩ в Германия Ричард Гренел, любимецът на Тръмп, вече отправи именно такива заплахи – за евентуални санкции. В отговор министърът на икономиката на Германия Петер Алтмайер каза: „Не е толкова лесно да ни впечатлите и уплашите!“

[v_tin]

https://www.facebook.com/blogto/videos/334837060491115/ -- импотент да не си там

или там https://www.facebook.com/blogto/videos/388628715231313/

[markov]

Абе да питам тия Урките нямаше ли вече от чешмите им да тече мед и масло ?
Нали вече 5 години са протекторат на САЩ и запада...


Най-бедната страна: Юлия Тимошенко разказа за паническото бягство на хората от Украйна

Бившият министър-председател на Украйна Юлия Тимошенко заяви, че миграцията на гражданите от страната прилича на паническо бягство, информират световните медии. На страницата си във Facebook тя заяви, че Украйна е най-бедната страна не само в региона, но и на целия континент. "Доходи под средното ниво имат 58.7% от населението на Украйна, при 30.5% от тях пък доходите са под реалния жизнен минимум. Ние официално сме най-бедната страна в региона и континента", пояснява бившият премиер.
Тимошенко отбелязва, че през изминалата година един милион украинци са напуснали страната, според данни от Министерството на външните работи на Украйна. В същото време, Киев не вижда "нищо лошо" в трудовата емиграция, въпреки че Тимошенко счита тези действия на населението за паническа миграция.

От събитията през 2014 до сега страната са напуснали над 5 милиона , от който 4 милиона са се преселили в Русия.


Скоро - когато Газпром им спре финансовата издръжка (защото няма да имат нужда от газопроводите през украйна), тия ще обявят война на Русия с единствената надежда Русия да ги превземе и да ги избави от мъките им !!!
Сами си го направиха това, никой не им е виновен.

[gianny]

Путин най-харесваният лидер у нас. Съперничи му само папата
Доверието на нашенеца към Макрон и Меркел се срива, сочи проучване

Хаа хаа хааа
Сочи проучване на червен колю

https://postimg.cc/JD8QyHtM?fbclid=I...zXlNqzyjHbhQ5k

[markov]

Урките съвсем изперкаха:

В Украйна обявиха пълководеца Александър Суворов за комунист, премахват паметниците му


В Киев в рамките на декомунизация са демонтирали паметника на руския пълководец Александър Суворов. Той е стоял ппред входа на военния лицея "Иван Богун" (бившето Суворовско воено училище). За това обяви във Facebook ръководителят на Института по националната памет (ИНП) Владимир Вятрович, който отговаря за декомунизацията на Украйна. Сега на мястото на склуптурата ще поставят паметник на хетман Иван Богун, а Суворов ще бъде отправен в задния двор на училището. Както уточнява Владимир Вятрович, ще бъде демонтиран и паметника на Суворов в Одеса. Декомунизацията на Украине е политика на ликвидация да идеологическото наследство от съветския период, която през 2014—2017 г. се прояви в забрана на комунистическата партия и нейните символи, събарянето на паметници, посветени на съветски държавни и партийни дейци, както и в промяна на имената на населени пунктове и улици. Какво общо обаче има царският пълководец Суворов с комунизма не става ясно. Ето кратки щрихи от биографията на Александър Суворов: „Този дребен човек с невзрачен вид умееше да накара войниците да го боготворят. Той беше мечът на Русия, бичът на турците, ужасът на поляците. Той можеше невъзмутимо да гледа реки от кръв, пожарищата на разгромените градове, опустошението на нивите. Той беше копие на Атила.“ Така френският крал Луи ХVIII описва Александър Суворов. 60 сражения – 60 победи, и нито едно поражение. Това е бойната равносметка на непобедения велик руски пълководец. Суворов посвещава на войната целия си съзнателен живот и служи 58 години в руската армия. Успява да изиграе ключова роля в почти всички важни събития на своето време – печели решителни победи срещу турците, разбива поляците. В края на живота си успешно оглавява усилията на Европа да възпре Наполеон. За много от съвременниците си военачалникът е най-необикновеният човек на ХVIII в. За руснаците той е един от най-светлите национални герои и най-великият военен стратег. За историята военният гений на Суворов не подлежи дори на сянка от съмнение – от 60 ключови битки той не губи нито една. Печели почти всички сражения при числено превъзходство на противника.

[majnata]

Путин най-харесваният лидер у нас. Съперничи му само папата
Доверието на нашенеца към Макрон и Меркел се срива, сочи проучване

Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/...internal_links

[v_tin]

Адвокатът Джери Скинър от Flamingos Air, Amsterdam and Partners е подал иск от името на роднините на загиналите в самолетната катастрофа на малайзийския "Боинг" над Донбас срещу Русия и нейния президент Владимир Путин. Това съобщи самият Скинър в интервю за "Ехото на Москва".

Адвокатът е работил и по делото срещу Либия за сваления над Локърби, Великобритания самолет. Той припомни, че тогава режимът на Кадафи е платил 2.7 милиарда долара за загиналите 270 души, намиращи се на борда на самолета.

Сега при иска срещу руската страна, подаден в Европейския съд по правата на човека исканията са подобни - по 10 милиона долара на загиналите в катастрофата 33 души, чиито родственици са наели адвоката и неговата юридическа кантора. Той обаче възнамерява да се бори за обезщетение на всичките 298 жертви на същата база, което, заедно с разноските по делото ще означава повече от 3.3 милиарда долара.

Скинър посочи, че вече е предложил на Москва извънсъдебно споразумение, но до сега няма отговор. Ако спечели делото, а Русия откаже да плати сумата, юпистът разчита да получи обезщетението чрез блокиране и конфискуване на руско имущество в Европа.

На въпрос защо е включил и руския президент в иска, Скинър отговаря, че не е възможно такава акция да бъде проведена без съгласуване с него, още повече, че става дума за руска войскова част, която е била извън пределите на Русия и то със съвременна зенитна система като "Бук".