Политика

[Имхотеп]

Abe vate to xubavo че показваш висока активност, (дано те забележат )
но не можете ли да погледнете от по-различен ъгъл на случващото се?

Ето например не сте ли се замисляли че СП2 може да го построят и да си остане така без да се ползва? Тоест имàли пари - дали.
Ако погледнете какво се случва например с Китай, може би ще забележите че ще трябва да премахнат дефицита в търговията със САЩ до две години. Това са исканията на Тръмп. Може и да се стгне и до три години, но със сигурност няма да са шест както искат китайците. А за да стане това, то китайците ще трябва да отворят пазара си за американски стоки. Това включва и спг, и петрол. Е - изяснява ли се или още не е ясно?
(Сега ще кажа и личното си мнение, а именно че всъщност е взето решение да се спре изтичането на технологии и всякаква технологична помощ за Китай. Примерно Хуя Вей са най-голям производител на 5Г в света, но без чипове на Куалком са едно нищо. Това беше ясно демонстрирано с другите големи в Китай ЗТЕ, които бяха доведени до ръба на фалита.)

Както и да е, но например първата част с пълно право САЩ могат да поискат от ЕС - премахване на дефицита. А според вас, може ли това да стане чрез закупуването на СПГ и петрол, да речем в ущърб на една бензоколонка?

Кво мислите?

[Имхотеп]

Прочее, "опорки" на руски означава много скъсани обувки, които едва държат подметката, или просто подметка, вързана с въжета към стъпалото.

Изглежда като да ти е роден език.

[Pyramid]

[ATTACH=CONFIG]n3438593[/ATTACH]

Па кЪ !?!

[Pyramid]

Както винаги убийците и техните внуци плачат против тези които оказват почит на жертвите!
Когато кУрнелия е серГейко, и кака ти Илена отидат да поднесат почит на жертвите от комунизма ще бъде чудо!
А не да плюят като червен по всички почтенни хора!

И...И кои, аджеба, ще дойдат тези „всички почтен( н ?!? )и ” хора?

[markov]

[v_tin]

"Турски поток" или "Руски поток"? Кой има най-голяма изгода от газопровода?

2847 | 3 февр. 2019 | 17:47

„Газпром“ ще стане монопол при трансферирането на природен газ за Европа


Мехмет Джем Демирджи, специалист по сигурност на мореплаването

Ембаргото, което ЕС и САЩ наложиха на Русия след анексията на Крим и целта ключовата роля на Украйна върху маршрута за транзитирането на газ да бъде заобиколена накара Русия отново да преразгледа проектите, свързани с газопроводите.

В края на 2014 г., по време на посещението си в Турция руският президент Владимир Путин обяви прекратяването на проекта „Южен поток“, чрез който трябваше да се доставя руски природен газ за Европа по дъното на Черно море (през 2007 г. руската „Газпром“ и италианската „ENI“ съобщиха, че ще бъде изграден газопровод, който ще преминава по дъното на Черно море, като по този начин Украйна ще бъде заобиколена. Въпреки възражнията на Европейския съюз, италианската „ENI“, френската „Electricité de France“ и германската „Wintershall“ станаха съдружници в проекта. Маршрутът му трябваше да минава през България и Сърбия), вместо това беше огласено, че се работи върху проект, наречен „Турски поток“, който ще минава през Турция.

По време на това посещение между „Газпром“ и „BOTAŞ“ беше наравено и първото споразумение. Но директната военна намеса на Русия през септември 2015 г. в Сирия стана причина за отлагането на изпълнението на „Турски поток“ за известно време. След юни 2016 г. отново имаше затопляне в двустранните отношения, което повлия положително на проекта „Турски поток“. Споразумението за „Турски поток“ между Турция и Русия беше подписано на 10 октомври 2016 г. в Истанбул.

В сравнение с “Южен поток“ газопроводът, който е предвиден за „Турски поток“ е по-къс („Южен поток“ възлиза на обща дължина две хиляди триста осемдесет и шест км – деветстотин трийсет и един км през Черно море, хиляда четиристотин петдесет и пет км по суша), което ще спести десет милиарда долара само за маршрута през Черно море, това облекчава Русия, която изпадна в затруднено положение след срива в цените на петрола.


Русия осигурява 53 на сто от годишното потребление на природен газ на Турция

Годишното потребление на природен газ на Турция е 53,5 милиарда кубически метра. С близо 28,5 милиарда кубически метра природен газ Русия задоволява 53 на сто от годишното потребление на Турция. Турция, която до голяма степен е зависима от руския природен газ, вместо да се насочи към диверсификация с оглед на собствената си енергийна сигурност, тя отново предпочита тясно сътрудничество с Русия чрез нови проекти за газопроводи. „Турски поток“ е един от тях.

Проектът „Турски поток“ започва от Руската федерация, минава по дъното на Черно море и представлява две газопроводни тръби, всяка от които е с капацитет 15,75 милиарда кубически метра, те ще бъдат разположени, както в Черно море, така и по суша, а общият им капацитет е 31,5 милиарда кубически метра природен газ на година.

Трасето по дъното на Черно море и на двете тръби ще се строи и управлява от Руската федерация. Една от наземните тръби ще бъде изградена от турската BOTAŞ, която ще осигурява природен газ за Турция. Според изискванията на закона, по който ще се строи другата тръба в тракийската част, тя ще бъде построена от нова фирма, която ще се създаде от фирми, посочени и от двете страни с 50-процентно участие за всяка от страните.

Понастоящем Русия доставя природен газ за Турция чрез “западния тръбопровод“, който минава през Украйна и България и стига до Малкочлар (Къркларели, Турция) и посредством „Син поток“, който минава по дъното на Черно море и стига до Самсун. Когато влезе в експлоатация „Турски поток“, природният газ, който се доставя през „западния тръбопровод“ ще бъде доставян през тръбопроводите на „Турски поток“, без да се променят наличните клаузи по договора за доставка. Този договор ще остане в сила трийсет години.

От 19 ноември 2018 г. трасето на „Турски поток“, което минава по дъното на Черно море е завършено. Планира се първите доставки на природен газ за Турция да се реализират в края на 2019 г.


Договорът за „Турски поток“ съдържа клаузи, които са в противоречие с турските интереси

Във връзка с „Турски поток“ сред общественото мнение в Турция е създадено положително впечатление, че така ще се купува по-евтин газ от Русия и страната ще се превърне в център при разпределянето на природния газ за Европа. Само че при обстойно проучване на договорите между двете страни ще се види, че противно на нагласите в обществото договорът съдържа точки, които биха били в противоречие с турските интереси.


„Газпром“ ще стане монопол при трансферирането на природен газ за Европа

В договора няма клауза, която да регламентира по-ниска цена на газа, който ще се продава на Турция. Напротив, съгласно мотивите на закона, в рамките на който се подписва договорът търговските условия, които са валидни за „западния тръбопровод“, ще останат валидни без да се променят. При това положение Русия ще продава на Турция природен газ чрез „Турски поток“, без да плаща на Украйна цена за транзитиране за „западния тръбопровод“, което означава, че тя ще има по-голяма печалба. Въпреки че се планира преносът на природен газ за Европа да се осигури със втората наземна тръба, по която ще минава 15,75 кубически метра природен газ и, която ще се строи от съвместно дружество с 50-процентно участие, 11-а точка от договора включва различни условия.

Съгласно тази точка Русия има право едностранно да анулира тръбопроводите „Море-2“ и „Земя-2“, които тя ще използва за транзитиране на газ за Европа. Освен това „Газпром“ не се задължава да иска разрешение, потвърждение или лиценз от Турция за транзитирането на газ за трети страни. Както става ясно от тази точка, Турция няма механизъм за въздействие върху транзитирането на газ за Европа. „Газпром“ ще може да продава природен газ за Европа и чрез друг тръбопровод, който може да построи в друга държава.


Откъде ще минава тръбопроводът?

Фактът, че през последните няколко месеца България и Гърция поеха инициативата за преговори само с Русия „Турски поток“ да продължи през техните територии и така да се транзитира газ за Югоизточна Европа показва, че де факто всички правомощия за маршрута на тръбопровода са в ръцете на Русия.

Впрочем по време на посещението си в Сърбия на 18 януари 2019 г. руският президент Владимир Путин заяви, че природният газ, който ще се доставя чрез „Турски поток“ ще минава през България, Сърбия и Унгария, както и фактът, че „Газпром“ ще инвестира 1,4 милиарда долара за да увеличи капацитета на подземното хранилище Банатски двор потвърждава тази теза.


„Южен поток“ възкръсва под формата на „Турски поток“

Можем да кажем, че в този си вид „Турски поток“ обслужва същите цели от гледна точка на Русия, които бяха залегнали в газопровода „Южен поток“. Заобикаляйки Украйна, Русия ще обвърже по тясно към себе си Турция чрез доставки на природен газ, като същевременно ще намали разходите си за пренос, а в замяна тя умно реализира един проект, използвайки специфичната турска икономическа зона, без да прави големи отстъпки. От друга страна, Русия ще си осигури и ново поле за маневриране, стабилизирайки геополитическото си положение, като прокарва газопроводните тръби или през Гърция или през България, а после през Сърбия до Унгария. При трансферирането на природен газ за Европа Русия създаде условия за заобикаляне на Украйна, чрез „Турски поток“ и „Северен поток 2“.

В заключение можем да кажем, че когато Турция се опита да излезе чрез Русия от политическата безизходица, в която попадна в Сирия, Русия много умело използва тази ситуация и отново реализира „Южен поток“, който беше принудена да спре, заради натиска на ЕС и САЩ, но този път под формата на „Турски поток“ и с 10 милиарда долара по-евтино. При това положение не би било реалистично да се твърди, че Турция има централна роля при разпределението на руския природен газ за Европа. Проектът не се появява на дневния ред на турското общество с оглед на загубите, които страната ще претърпи. На първо време, ако стартира дискусия относно това дали проектът трябва да се нарича „Турски поток“ или „Руски поток“, това би било полезно за намирането на нови отговори на редица въпроси.

[v_tin]

Посланик Рубин: България сама избра F-16, не сме оказвали натиск

Това не е обикновена търговска трансакция, всъщност не е поначало търговска сделка, а стратегическо решение от страна на България за модернизиране на армията, за предоставяне на невероятните военнослужещи оборудването, което заслужават, за да отбраняват държавата си и да помагат за отбраняването на всички останали членове на НАТО – нещо, което ние силно подкрепяме.

Kато е такава сделка за чии х...... ни беше да обявяваме конкурс и да разлайваме кучетата че имаме едни 1,5 милиарда за даване

[v_tin]

Темата за двадесетата годишнина на еврозоната има множество аспекти. Тук накратко ще разгледам както някои цялостни ефекти, така и такива, които се отнасят до отделни страни, както и възможностите, които предстоят, пише в коментар за „Труд“ финансистът Димитър Чобанов. Общо развитие През 1998 г., непосредствено преди създаването на еврозоната, нейната икономика в номинално изражение представлява 22,8% от световната. През 2017 г. обаче (последната, за която са налични официални данни), този дял вече е 15,6%, т.е. той се е свил със 7,2 процентни пункта. По-бавният от средния за света темп на номинален растеж произтича както от по-ниското увеличаване на производителността, така и от това на населението. Тази тенденция се наблюдава и за икономиката на Съединените щати, чиято значимост също намалява през разглеждания период, но с 5 п. п. Като цяло общият спад на относителния дял на тези две икономики в световната се компенсира от увеличения дял на китайската – нарастване с 12 п. п. По този начин в номинално изражение през 2018 г. китайската икономика вероятно е изпреварила еврозоната и вече е втората по големина в света. Сравнението със Съединените щати според общия размер на икономиката също не е в полза на еврозоната. През 1998 г. икономиката й представлява 78,6% спрямо американската, докато през 2017 г. това съотношение е вече едва 64,9%. Освен това покупателната способност на дохода на човек от населението в еврозоната през 1998 г. представлява 74,3% от тази в Съединените щати, докато през 2017 г. това съотношение се е понижило на 72,2%. Следователно средният темп на растеж на реалния доход в еврозоната изостава леко от този в САЩ. Причините за това развитие обаче са многобройни и съвсем не се изчерпват с паричната политика. Значително въздействие имат фискалната политика и цялостната нормативна уредба, системите за образование и здравеопазване. Те създават по-благоприятна среда за бизнес чрез по-голяма икономическа свобода и така повече стимулират растежа в САЩ, докато в еврозоната се разчита на високо данъчно облагане и в много случаи на прекомерно тежки за спазване регулации. През този период от 20 години еврозоната даде своя принос към световната парична теория и практика, но той трудно може да бъде оценен като положителен. Европейската централна банка стана първата, която направи един от основните си лихвени проценти отрицателен, чрез което се опита да компенсира последствията от предишния период на изкуствено ниски лихви. Освен това започна използването на т. нар. неконвенционални мерки – тоест изкупуване на корпоративни облигации. Това означава директна намеса на тези пазари и по този начин субсидиране на някои от най-големите корпорации от еврозоната, които и без това имат възможност да се финансират при ниска цена. Посочените мерки бяха ефективни за осигуряване на ликвидност, но всъщност не позволиха да се случи необходимото преструктуриране и изчистване на множество погрешни инвестиции. Въздействие върху отделните страни За Германия се счита, че е извлякла нетни ползи от членството в еврозоната. Отказът от марката означава премахване на валутния риск, което понижава разходите при търговията в границите на зоната. Така тя запазва и дори засилва позицията си на лидер сред големите икономики в паричния съюз. Освен това слабостта на еврото поради дълговата криза допринася за по-висок износ към останалия свят и повече работни места, а нормата на безработица в Германия е една от най-ниските сред развитите икономики. От друга страна обаче слабото евро означава и по-ниска покупателна способност за германските потребители на чуждестранни продукти. Тоест ползите са повече за бизнеса, докато разходите са за сметка на домакинствата. Също така относително консервативната фискална политика допринася германските държавни ценни книжа да се използват като база при оценка риска от неплатежоспособност. Те вече се възприемат като по-ниско рискови дори от американските. Така правителството се финансира при изключително ниска цена, което спомага за овладяване на бюджетните разходи. От друга страна обаче, особено след кризата, се регистрира намаляване на конкурентоспособността поради увеличените разходи за труд. Други примери за печеливши от участието си в единната валута са Австрия и Белгия, които въпреки високите публични дългове, изплащат ниски рискови премии и се финансират относително евтино. Словакия, Литва, Латвия и Естония се възползват от по-силната интеграция, която намира израз в увеличено производство и инвестиции. За Франция и Италия ситуацията изглежда по-различна. Наличието на значително по-стабилна валута от франка и лирата означава по-голяма сигурност и предвидимост за населението. От друга страна девалвацията и инфлацията са средства, които често са били използвани от тях в миналото. Първата – за временно отлагане на решаването на проблемите с конкурентоспособността, а инфлацията – за обезценяване на големите държавни дългове и на работните заплати в реално изражение. Така присъединяването към единната валута ги поставя в неизгодно положение особено спрямо Германия, която не разчита особено на такива инструменти. Проблемите и при двете страни обаче са структурни и дългосрочното им адресиране не би могло да се случи чрез използването на паричната и по-конкретно валутно-курсовата политика. В Испания значителното понижаване на разходите за финансиране и на държавния, и на частния сектор в резу лтат от членството намери израз в прекомерна кредитна и икономическа експанзия. Тя обаче се оказа над способностите на местните институции да я управляват. В съчетание с по-ниската конкурентоспособност на икономиката това създаде множество дисбаланси. След избухването на кризата те доведоха до спукването на балона на пазара на недвижими имоти и висока безработица. Последната от своя страна не позволява побързото нарастване на покупателната способност на населението след кризата. За Гърция участието в еврозоната е твърде противоречиво. Още след неговото начало избухва скандалът с умишлено манипулираните данни за състоянието на публичните финанси, които позволяват държавата да бъде приета в зоната, въпреки че всъщност не е изпълнявала критериите за бюджетния дефицит и държавния дълг. Тази практика след това се повтаря с прикриване на прекомерни разходи за отбрана или здравеопазване чрез използването на дериватни инструменти. Неадекватната оценка на риска от неплатежоспособност на Гърция от страна на пазарните участници преди кризата означава минимална премия спрямо германските ДЦК, тоест по-ниски реални лихви и позволи получаването на евтини кредити. Дълговата криза обаче промени драстично ситуацията като даде началото на икономическа катастрофа, която постави под заплаха съществуването на паричния съюз като цяло. Банковата криза и необходимостта от бюджетна дисциплина доведоха до значителна рецесия и много висока безработица. Спасителните програми и реформите дават резултат и понастоящем икономиката на Гърция се разширява, но е твърде далеч от предкризисните си стойности. Перспективите пред еврозоната Франция и Германия наскоро припомниха недвусмислено, че всъщност те формират ядрото на Европейския съюз чрез подписаните двустранните споразумения за сътрудничество. Така освен разделението между държавите вътре и извън паричния съюз вече има разграничаване и на сърцевина и периферия и в самата еврозона. Разбира се, те няма да останат единствените елементи на тази сърцевина. По-скоро изглежда, че процесът по изграждане на ЕС ще се повтори при интеграцията в посока създаване на единна федерация с общ бюджет и въоръжени сили. Уеднаквяването на данъчното облагане в рамките на ЕС е ясна краткосрочна цел за тези две държави с цел премахване на конкуренцията и най-вече при ставките по преките данъци. Срещу това обаче може да се създаде сериозна опозиция, включително и от държави-членки на еврозоната, тъй като еднаквите и, твърде вероятно, високи данъци едва ли биха ускорили икономическото развитие, а по-скоро допълнително ще го забавят. Наближаващото излизане на Обединеното кралство обаче дава пример, че както е възможно това да се случи спрямо ЕС, така изходът от еврозоната трябва да бъде регламентиран с ясна процедура, когато разходите от членството превишават ползите. Също така е необходимо укрепването на институционалната рамка и спазването на пратилата за устойчивост на публичните финанси. За момента обаче не се случва друго важно нещо – случаят с Обединеното кралство трябваше да послужи за урок на политиците относно нуждата от реформи в Европейския съюз и еврозоната, насочени към повече икономическа свобода и по-малко власт за общоевропейските институции над националните. Вместо това реакцията на Германия и Франция е точно противоположна. Еврозоната все още представлява незавършен проект, който ще продължи да се развива. До момента импулсът за позитивни промени обаче възникна след избухването на световната финансова криза. Вероятно ще трябва да се изчака до следващия икономически спад, за да се изясни дали по-нататъшните изменения действително ще укрепят паричния съюз, или ще предизвикат неговата дезинтеграция.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/ikonomika/anali...ews655321.html

[v_tin]

Томчо , като няма факти и опорки подкарваш песента - ама вие защо си биете негрите, май а??

[markov]

Както винаги убийците и техните внуци плачат против тези които оказват почит на жертвите!
Когато кУрнелия е серГейко, и кака ти Илена отидат да поднесат почит на жертвите от комунизма ще бъде чудо!
А не да плюят като червен по всички почтенни хора!

Бих добавил също и - Помнете и наследниците на убийците !

[Tomy]

[ATTACH=CONFIG]n3438477[/ATTACH]

Както винаги убийците и техните внуци плачат против тези които оказват почит на жертвите!
Когато кУрнелия е серГейко, и кака ти Илена отидат да поднесат почит на жертвите от комунизма ще бъде чудо!
А не да плюят като червен по всички почтенни хора!

[v_tin]

Готина снимка, само че погледни коя е държавата с най-много военни бази и с най-голям военен бюджет в света, да не се изненадаш че не е русия

А бе гледах вчера трумпеску нова песен пее- излязъл от договора за ядрени оръжия за да се даде свобода на евентуално нов договор, а не заради руски или говедарски нарушения

[Имхотеп]

[precakanoto]

Добре се забавлявате в темата, конфронтирайки генералитета
В началото на демокрацията имаше някаква (като никаква) песен - "9 милиона мишлета изкарват се взаимно ченгета..."
Добре, ама мишлетата намаляваха оттогава със скорост 100 000 за година
Сега въпроса е кои са повече ченгета или мишлета и кога ще се изравнят ако скоростта намалее на 60 000 за година

[markov]