Първоначално изпратено от v_tin
Разгледай мнение
Април 2016 г. , в Естонската столица Талин цари паника.
И то не заради не пристигащите руски танкове, а заради липсата на железопътни цистерни с нефт, експортирани през пристанището в Талин. Специална естонска делегация посети Москва, но перспективите са лоши. Руският нефтен транзит през балтийската република катастрофално намалява.
Според естонската държавна железопътна компания EVR Cargo, обемът на стокооборота между Русия и Естония от началото на годината е спаднал с почти 40% и процесът се задълбочава. Основите на процеса са заложени през април 2007 г., когато от столицата е демонтиран бронзовият паметник на воина-освободител от фашизма. Тогава много руски компании обявиха бойкот на Естония, включително и руските железници. През 2007 година около 15-20 % от БВП на Естония беше свързан с посредничество, търговия, транспорт , магазинаж , рекспорт и т.н. на Руски сурвини и материали. Годишните загуби за Естония се очаква да възлязат на 8 млрд евро.
Всичко беше породено от антируски изблици. Русия бързо оцени тенденциите в отношенията с балтийските държавици. Тогавашният руският първи вицепремиер Сергей Иванов разви идеята да се изгради голямо пристанище в Уст Луга, на стотина километра западно от Петербург. Тогава Иванов заяви, че към 2015 г. Русия изобщо няма да се нуждае от естонските терминали. Така и стана. Още през 2009 г. товарооборотът в Уст Луга се увеличи до 10 млн тона, през 2015 г. „скочи” до 88 млн тона, а към 2020 г. се планира да достигне 180 млн тона. Като цяло процесът се развива, както го прогнозира Сергей Иванов.
През 2006 г. в Естония влизаха средно 32 руски композиции в денонощие. А например съвсем скоро, от 28 март до 3 април, нито една. Само през 2015 г. пристанището в Талин е загубило 30 млн евро. Изобщо наближава моментът на истината в икономическите отношения между Русия и Естония.
Коментар