Политика

[R1a1]

А бе чета че някакъв супер-дупер-мега-хипер самальот маааалко паднал и е бил чисто нов. Следващич пътк като летя ще питам дали е произведено в уса или в хамбург, ако е в хамбург може, ако е в уса- назад

Граждански ли, кво?
Дай сведения; кът си търсил и намерил, що да караш другите пак да търсят?

[v_tin]

v_tin,
личи си, че президентът на Щатите сега е друг тип.

Ако беше клинтъница или който и да е тип от предишните, броени след ВСВ, вече да са нападнали Венецуела по един или друг начин при всеобщото евроатлантическо одобрение.

А и Китай понатежа и чака отстрани на везните и само с това стряска мокрите ти американски сънища, Амхаротеп. Надявам се да не сънуваш китайски измъчвания в Гуантанамо в момента.

Китай като изключим непал, май не се бият никъде- имат 17 милиарда вложени във венецуела, руснаците имат мисля че бяха около 6 или 10 милиарда. Всъщност не са проблем парите, а това че се опитват силово - дори без да се крият, да наложат волята си говедарите. Ако успеят във венецуела, биха се пробвали утре и във франция и която и друга държава си избереш да направят същото. Но ако могат да правят такива неща , то колко далеч сме от официалното обявяване на пакс американа и това ти да се озовеш в гуантанамо където да ти ръгат разни неща в задника докато те убеждават че е за твое добро

[v_tin]

А бе чета че някакъв супер-дупер-мега-хипер самальот маааалко паднал и е бил чисто нов. Следващич пътк като летя ще питам дали е произведено в уса или в хамбург, ако е в хамбург може, ако е в уса- назад

[R1a1]

v_tin,
личи си, че президентът на Щатите сега е друг тип.

Ако беше клинтъница или който и да е тип от предишните, броени след ВСВ, вече да са нападнали Венецуела по един или друг начин при всеобщото евроатлантическо одобрение.

А и Китай понатежа и чака отстрани на везните и само с това стряска мокрите ти американски сънища, Амхаротеп. Надявам се да не сънуваш китайски измъчвания в Гуантанамо в момента.

[R1a1]

Кажи нещо сега за приликите и разликите между КГБ / ФСБ и FBI + CIA

С твоите цветни постове, ако още и ше мигаха с неколко Херца, ше ми докараше пти мал.

Първата разлика, която всеки може да види, е, че руснаците не крият мръсните си дела много-много.
Другите ги крият, щото - думокрация, майна! Ма пак си ги вършат, нема как; като си му изпуснал края на въжето, требе да се правиш на бита мечка, света вода ненапита и ни лук ял, ни мирисал.
Защо онзи затвор е в Гуантанамо, а не в Щатите, къ мислиш?

Не казвам, че е много съществено, но поне всеки може да го види.

[v_tin]

БАрби , какво говори , че франсетата са лъжливи копелета май а?

[v_tin]

Тук представям само аргументи, ограничени от конфликт на интереси. Но списъкът на причините и факторите, които пречат на военното нахлуване във Венецуела, е много по-дълъг. Целта ми е честните души, които не са безразлични към фактите, да не бъдат увличани от опростената пропаганда, излъчвана от Съединените щати и разпространявана в нашата страна под влиянието на тяхната преса. Темата на Венецуела е страстно разглеждана във Франция от враговете на латиноамериканската левица. Те смесват предания „атлантизъм” (за тях Съединените щати са решение, а не проблем) и удовлетворението от залозите за възраждането на Студената война. Да не говорим колко отвратителни са „двойните стандарти” от страна на претенциозните проповедници.

Въпреки това, не трябва да попадаме в техните капани. Трябва да продължаваме да спорим. Защото безусловните приятели на САЩ наистина нямат аргументи. Спомнете си неуспешното шоу в студиото на канал France 2 на този странен френско-венецуелски опозиционер от Испания, който използваше липсата на тоалетна хартия в Каракас като аргумент да поиска елиминирането на властта на Чавес. В същото време тези велики демократи подкрепят проекта за въоръжена намеса от страна на Колумбия, където повече от 50 демократи, включително няколко журналисти, бяха убити в момента на прекратяването на президентските избори, дори без да кажат в тяхна памет думи на състрадание. Но те не са от значение. Първо, те са приятели на Съединените щати, които забравят интереса и позицията на своята страна, Франция. Защото да се явят пред очите на цяла Латинска Америка като пудели на Съединените щати, не е добре за всяка социална среда на този континент. Трябва да разберем, че национализмът в Южна Америка е основополагаща идея след войната за независимост срещу Испания.

Според френските лидери, съществува стар клуб на колониализма, който ги кара да губят от поглед политическата и икономическата реалност на съвременния свят. Тези френски телевизионни хора и политици не могат да мислят за равни отношения със страните, в които някога са доминирали нашите страни. Те не успяват да преценят тези взаимоотношения извън рамката на старото разделение на света. Според тях Африка е зоната на влияние на Франция, а Южна Америка е зоната на влияние на САЩ. Всичко е свързано. Съединените щати помогнаха на френското правителство да унищожи Либия (разбира се, за своя собствена полза), а в замяна френските лидери аплодират всички онези, които обичат Съединените щати на техния континент.

Всъщност възвишените хора от Европа и други страни очакват правителството на Мадуро да се срине. Но това не се случи. Оказа се точно обратното. Веднага щом се заговори за въоръжената интервенция от страна на Съединените щати и там започнаха да се чуват европейски гласове, все повече хора, включително противниците на Мадуро, изоставиха заговорниците, които изведнъж започнаха да се възприемат като агенти на външна намеса.

Латиноамериканският национализъм е малко известен във Франция. Малко хора разбират, че Европа за мнозина там е равна на Испания, нейният бивш колонизатор, Франция и нейната експедиция в Мексико. Историята съществува и в колективното съзнание на народите на Южна Америка и хората си спомнят за американските намеси. И това е също толкова непоносимо за тях, колкото военната намеса на Германия е за Франция. Това е все едно да решат да помогнат на жълтите жилетки и да назначат Ерик Круе за президент „начело на Франция”. Умишлено провеждам това карикатурно сравнение, за да се опитам да събудя съвестта по отношение на реалността за чувствата на народите от новия свят, които толкова много хора в Европа не знаят. Защото те продължават да ги смятат за неспокойни деца, а техните страни - за предсрочно освободени. Знам, че това ще ми струва нови обиди, грубо осъждане и всякакви други нападки, каквито вече съм преживял по този въпрос, както и по много други въпроси на нашата външна политика. Но считам за мое задължение постоянно да откривам алтернативни начини, противопоставящи се на господството на глобализираното насилие.

Приемам сравнителни оценки за последните 25 години. От първата война в Персийския залив до Афганистан и Сирия, когато направих грешка пред мащабната медийна кампания и атлантистите, които искаха война като решение? Къде вашите войни са решили и един проблем? Къде положението днес е по-добре, отколкото преди? На този етап от моята борба срещу войната във Венецуела, искам да призная грешката, която направих в миналото. Защото вярвам, че този пример ще помогне да се помисли за настоящето. Съгласих се с идеята за забранена за полети зона в Либия, когато Кадафи заплашваше да провокира, цитирам неговите думи, кървавото клане в бунтовническия град. Бях безразсъден, защото Съветът за сигурност на ООН беше единодушен в това отношение. Тази грешка беше използвана от НАТО, а зоната за забрана на полетите се превърна в зона на свръх-бомбардиране. По това време бях остро критикуван от много скъпи приятели в Южна Америка, които ме упрекваха за моята позиция и които аз упреквах, че не разбират нищо от народните революции на Магреба. В този случай историята им дава по-голяма основания от мен. Но това показва, че е важно сериозно да се разберат мотивите на основните актьори и да има ясна представа какво е най-важното.

Франция не е допълнение към американските въоръжени сили, не е един от стълбовете на „Запада”. Франция не е „западна” нация. Според мен Франция е универсална нация. Освен това страната ни присъства на южноамериканския континент, не преставам да го повтарям. Франция присъства в Гвиана с най-дългата си сухопътна граница с Бразилия, която се простира на 800 километра. Тя присъства в Карибите, където с Мартиника и Гваделупа може да си сътрудничат с карибските страни. Ние имаме по-добро бъдеще, от това да бъдем войници на империята. Първият ни дълг в света е да застанем на страната на правото на народите на самоопределение.

Това може да изглежда абстрактно. Но френското движение за независимост, което е моята политическа линия и програмата „Общо бъдеще“, напротив, са конкретен принос, който страната ни може да предложи, като се противопостави на трайното решение на проблемите със сила. Според мен, оръжията не решават проблемите. Говорейки за това, в този момент оставям настрана моралния въпрос за престъпленията, които се извършват при всички обстоятелства и без изключение. Най-често оръжието не разрешава нищо, а влошава нещата. В случая с Венецуела какво може да направи американската намеса? Вероятна победа, която те не успяха да постигнат във Виетнам и Афганистан. Тази намеса не може да реши проблемите на Венецуела, но може да реши чии ще са най-големите петролни запаси в света, които САЩ могат да консумират още сега.

След това добавям въпросите към моята мотивация по този въпрос, но не го използвам като аргумент срещу военната намеса. Венецуела е приятелска страна и с народ със забележителен политически ангажимент към правата на бедните и потиснатите. Венецуела никога не е пропускала подкрепата си, загубата на време, пари и познания, когато природните бедствия удряха народите на континента и Карибите. Френските граждани се възползваха от тази помощ при всяко от бедствията, които се случваха на Карибите. Нямаме спорове с тази страна. Може да се разберат трудностите на правителството на страната, чиито приходи от петрол са паднали с две трети. Особено когато широко разпространява този доход в най-различни области на социалната сигурност.

Ако народът от Венецуела стигне до заключението, че греши при избора на политиката и лидерите си, той ще каже това, когато му дойде времето, защото изборите във Венецуела са свободни. Резултатите им се оспорват само от няколко губещи, от хора, които напразно бойкотират изборите. И от САЩ, разбира се. Но нито една международна организация не ги е подложила на съмнения. Не е такъв случаят, например, в Казахстан, който предоставя на Франция целия си уран, но чиято управляваща партия и президент са на власт от 1989 г. насам . Партия и президент, които са обвинявани в безбройни престъпления, изтезания и нагласени избори. Преди няколко месеца обаче Франция подписа споразумение за сътрудничество с тази страна, а представител на „Република, напред!” (официалната партия на правителството на Макрон) поздрави тази страна за демократичния ѝ напредък. Разбира се, аз гласувах против. Разбира се, „макронистите”, които са възмутени от Венецуела, гласуваха за приятелството с казахстанския режим.

Личното ми убеждение се основаваше на опита, придобит в тази област в продължение на няколко десетилетия на участие в международните дела. Трябва да се направи всичко, за да се попречи на САЩ да атакуват Венецуела. Няма правно основание за такава военна намеса. И това, което се случва там, ни засяга пряко. Става дума за разбирането дали признаваме, че Съединените щати са господар на света. Защото тогава този господар също ще бъде и наш господар. В Европа това ще доведе до разполагането на ракетни батерии на НАТО в Полша, което ще ни изложи на риск от реципрочни ракетни системи от руска страна, насочени към командните центрове на НАТО в Белгия и Германия. Тази ситуация е по-лоша от Студената война.

[v_tin]

Жан Люк Меланшон: Мирът в Европа започва с Венецуела


/Поглед.инфо/ Ще нападнат ли САЩ Венецуела? В тези часове съдбата на мира в Южна Америка през следващите десетилетия може да се определи. Вече защитих идеята за демократично решение, предложено от Мексико и Уругвай на страниците на вестник „Монд“, заедно с моите приятели. Единствено президентът Николас Мадуро изрази намерението си да участва в търсенето на положително решение. Съединените щати и техните лакеи се преместиха от едно контрапредложение към друго с ясното намерение да осуетят тяхното прилагане. От своя страна френският президент постави ултиматум на парламентарните избори. Когато Никола Мадуро обяви, че е готов, Макрон и неговите европейски колеги неочаквано поискаха президентски избори. Ето какво имам предвид.

По този начин в течение на този период се провеждаха безотговорни провокации с интензивност и недобросъвестност, което позволява на много хора да разберат, че действията на Съединените щати не са свързани с хранителната ситуация на венецуелците или човешките права. Ясно е, че целта е венецуелският петрол и запазването на господството на империята в региона, който тя смята за задния си двор в Южна Америка.

За много от нас е ясно, че за Съединените щати правата на човека са само претекст, че това е страната на официалните изтезания в Гуантанамо, на расовата сегрегация и подкрепа за най-лошите крайнодесни правителства в света, Европа, Близкия изток и други места. Но много съвестни хора чакат да разберат какво се случва. На тях им е трудно да осъзнаят агресивната мощ, която Съединените щати обладават от момента на основаването си, както и това, че са воювали 222 години от 229 съществуване . Мнозина са забравили или не знаят за тъмните години на убийства и изтезания в цяла Латинска Америка под ръководството на американската военна машина, където водеха уроци на садистични животни като генерал Аусарес. Това се случва през 70-те години.

Що се отнася до Венецуела, много хора не знаят, че Уго Чавес е бил нападан от бунтовници и в един от случаите, по чудо е избягал от смъртта. Без намесата по улиците на милионите хора, особено на бедните, Чавес би бил застрелян от метежниците. Те също така пренебрегват факта, че ако Франция е затваряла престъпните генерали в продължение на 25 години в интерес на френски Алжир, извършителите на преврата срещу Чавес бяха освободени.

Но независимо от мнението ни за САЩ и дори по отношение на Венецуела, скъпи граждани, ние стоим на своеобразен вододел - който считаме за справедлив и полезен за всички в настоящия момент в световния ред. Защото световният ред е най-важното. Събирайки световното общество в кръстоносен поход срещу Венецуела, Съединените щати ни принудиха всички да изразим мнението си. След толкова много катастрофални епизоди, като този с оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин, предупрежденията сега се появяват във всички военни действия на САЩ. Ако първоначално мнозина заемаха защитна позиция, сега ние виждаме, че атлантическият ентусиазъм намалява.

Дотам, че сега се пробуждат наивни или безотговорни държавни глави, особено в Европа. След като признаха водача на държавния преврат във Венецуела като президент, те осъзнаха, че са отворили вратата за американската военна интервенция, за да наложат марионетката си. Европейските лидери най-накрая осъзнават, че Южна Америка не е „детски континент“, който трябва да бъде направляван от европейските или американските си родители. Европейските лидери най-накрая осъзнават, че въоръжената интервенция срещу Венецуела е част от играта на САЩ на континента, където и европейците, и китайците, и руснаците сега имат противоположни интереси. Те разбират, че Венецуела е само началото, а след това тези аргументи ще се използват срещу Куба и Никарагуа.

[v_tin]

Като че ли е по добре да се върнем на родна почва
Овчаров: „Бойко няма да си тръгне, преди да се избере новият главен прокурор“

Г-н Овчаров, как се промени БСП откакто Корнелия Нинова е председател на партията?

В политиката бързината на реакцията и това да си адекватен на ситуацията са изключително важни. Ние бяхме поотвикнали от подобен тип бързи, своевременни, понякога не съвсем точни, но все пак уместни реакции. Занимавахме се повече с теоретизиране, с тълкования, но не и с бързо и своевременно реагиране на ситуацията. Това е основното, което промени Корнелия в БСП.

Тоест, тя е по-практична, по-активна.

По-активна, по-реактивна, по-остра. БСП стана по-разпознаваема, релефна. Корнелия влезе в модела „Бойко Борисов“. Даже в някои от случаите дори го надминава. Така че от тази гледна точка промяната в БСП според мен е без всякакво съмнение.

[v_tin]

Macron Le Grand и „левицата в служба на Франция“

От Боян Чуков , публикувано на 09.03.2019
Бившият банков чиновник от Rothschild & Cie Banque, президентът на Франция Еманюел Макрон, се оказа силно повлиян от съществуващата практика в Източна Европа да се пишат открити писма. Macron Le Grand дълго се съсредоточаваше, разсейван от „жълтите жилетки“, но се мобилизира и написа възвание до всички граждани на Евросъюза. Оказа се, че съпругът на Брижит изпитва силен вътрешен дискомфорт при мисълта за бъдещето на ЕС. И реши да се вживее в ролята и функциите не на Mr. America, а на Monsieur Europe. Естествено, в писмото се подразбира, че Еманюел ще спасява Стария континент от агресивните руски мужици. Но най-вече от европейските популисти, националисти, авторитаристи, тоталитаристи, че дори и фашисти. Които подобно на лошия Владимир Путин искат да разрушат ЕС.


Хайде и от мен нещо-- https://www.youtube.com/watch?v=zTDMvyj4TFg

[v_tin]

Че си адвокат на международните терористи в Гуантанамо (и в Русия) не е новина

Идеята не ми беше за терористите, а това което се прави с хората там, има доста статии по този въпрос

[v_tin]

Ти сега и говорител на Курнелия Нинова ли стана?
Лидерът на социалистите каза, че има три въпроса към новата тройна коалиция ГЕРБ, ДПС, ОП. "Към ДПС - ако опрощаване задълженията на мюфтийството е въпрос на национална сигурност, най-голямото летище на България не е ли въпрос на национална сигурност? Към ГЕРБ - вярна ли е информацията, че зад един от концесионерите стои турска фирма? каза Корнелия Нинова.

Фактите: Другите спрягани кандидат-концесионери са ... френският "Аеропорт де Пари" (Aeroports de Paris), който държи 46% от турската компания "ТАВ Еърпортс" (TAV Airports), както и ...
Ако имате късмет, ще изберат https://en.wikipedia.org/wiki/Groupe_ADP .

Аз лично няма проблем кого ще изберат- но не виждам защо едно печелившо предприятие трябва да се "приватизира". Сега кой зад кого стои за мен е без значение, дано не го дадат на тимаджиите че тогава ще забравят българите да пътуват със самолет- справка летище варна

[v_tin]

Американският конгрес открехна леко вратата на разведряването

От Боян Чуков , публикувано на 10.03.2019
В Комисията по външните работи на американския Конгрес одобриха единогласно забраната за признаване на Крим. На Белия дом му се забранява да признава присъединяването на полуострова към Русия. Съгласно текста на законопроекта САЩ не признават „де юре или де факто“ руския суверенитет над Крим. А също така и над въздушното пространство или териториалните води на полуострова. Някак си почти незабележимо, между другото, към тази новина премина и изключително важното допълнение, че се допуска изключение за стопанина на Белия дом. Президентът може да наруши правилото, ако това отговаря на „интересите на националната сигурност“. Крим се върна в състава на Русия след проведения през март 2014 г. референдум. Решението беше подкрепено от 96% от жителите на полуострова.

[v_tin]

Браво Прав си да сравняваш американската мафия с КГБ
Кажи нещо сега за приликите и разликите между КГБ / ФСБ и FBI + CIA

Разлика- нямат си гуантанамо със затвора там, и парите на руснаците са по малко

[v_tin]

За номинациите и за избора на подуправител на БНБ трябва да има публичен конкурс. Каквато е здравословната практика по целия свят.

Барби ти защо не се кандидатира- все пак имаш и опита и сигурно желание да направиш нещо за мамковината си, отделно опита ти в голяма чужда банка е безценен, трябвало е да се кандидатираш