"Явно, макар и континент, Европа не е географско понятие – Европа е преди всичко понятие духовно, културно-историческо, морално, социално, а най-малко географско понятие. Докато за европейското си местонахождение ние като народ нямаме никаква собствена заслуга, културата и моралът са въпрос на еволюция, а еволюцията трябва да се извърви със собствени усилия и на собствен ход. Това нашите съконтиненталци явно са сторили, а ние явно не сме сторили. Ето защо те са съвсем европейци, а ние сме европейци само донякъде, т.е. доникъде.
...
Показателен е фактът, че както унифициращият комунистически тоталитаризъм не успя да уеднакви, да приравни по командно-административен път включените в Съветската империя нации, така ЕС не успя да ни европеизира под общия флаг на цивилизоваността и унаследилата комунизма общоевропейска демокрация.
...
Обяснението тръгва от подценяваното обстоятелството, че националните манталитети, народопсихологиите са по принцип по-силни и по-устойчиви от всяка, и от най-деспотичната и неумолима, политическа конюнктура. Ясно си спомням, че, макар и сграбчени като нас в лапите на Кремъл, още в дебрите на комунизма чехи, словаци, поляци и унгарци бяха повече европейци от нас, българите. Наблюдавахме ги със завист при посещенията им като туристи по курортното ни Черноморие или по редките международни срещи в София. Бяха различни във всичко: и в дрехите, и в самочувствието, и в обноските си. Знаеха повече от нас за Запада – и по-близо от нас до Запада бяха. Тези различия не съумя да претопи и крахът на зловещата Съветска империя. Докато под нейната сурова сянка над цяла Източна Европа ние, българите, бяхме десетилетия наред най-преданият сателит на Москва, след тържеството на демокрацията се оказахме най-резервираните и най-неблагонадеждни партньори на Запада. Партньори, унаследили и съхранили историческото си верноподаничество към една поокастрена от хода на историята, но все още деспотична и безскрупулна империя. За да стигнем до днешната печална картина, в която и президентство, и правителство, и парламент, и политически партии ден след ден се надпреварват да лакейничат пред Кремъл. Доколкото е подкрепяно от некрофилния ентусиазъм на милионите родни русофили, краят на това лакейничене не се вижда – не се вижда съответно и перспектива за национално бъдеще. В лоното на едно несигурно настояще, което все по-недвусмислено и все по-убийствено заприличва на кошмарното ни минало…"
От Димитър Бочев
...
Показателен е фактът, че както унифициращият комунистически тоталитаризъм не успя да уеднакви, да приравни по командно-административен път включените в Съветската империя нации, така ЕС не успя да ни европеизира под общия флаг на цивилизоваността и унаследилата комунизма общоевропейска демокрация.
...
Обяснението тръгва от подценяваното обстоятелството, че националните манталитети, народопсихологиите са по принцип по-силни и по-устойчиви от всяка, и от най-деспотичната и неумолима, политическа конюнктура. Ясно си спомням, че, макар и сграбчени като нас в лапите на Кремъл, още в дебрите на комунизма чехи, словаци, поляци и унгарци бяха повече европейци от нас, българите. Наблюдавахме ги със завист при посещенията им като туристи по курортното ни Черноморие или по редките международни срещи в София. Бяха различни във всичко: и в дрехите, и в самочувствието, и в обноските си. Знаеха повече от нас за Запада – и по-близо от нас до Запада бяха. Тези различия не съумя да претопи и крахът на зловещата Съветска империя. Докато под нейната сурова сянка над цяла Източна Европа ние, българите, бяхме десетилетия наред най-преданият сателит на Москва, след тържеството на демокрацията се оказахме най-резервираните и най-неблагонадеждни партньори на Запада. Партньори, унаследили и съхранили историческото си верноподаничество към една поокастрена от хода на историята, но все още деспотична и безскрупулна империя. За да стигнем до днешната печална картина, в която и президентство, и правителство, и парламент, и политически партии ден след ден се надпреварват да лакейничат пред Кремъл. Доколкото е подкрепяно от некрофилния ентусиазъм на милионите родни русофили, краят на това лакейничене не се вижда – не се вижда съответно и перспектива за национално бъдеще. В лоното на едно несигурно настояще, което все по-недвусмислено и все по-убийствено заприличва на кошмарното ни минало…"
От Димитър Бочев
Коментар